Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Видин, 27.01.2020г.
в името на народа
ВИДИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, В СЪДЕБНОТО
ЗАСЕДАНИЕ НА ДВАДЕСЕТ
И ВТОРИ ЯНУАРИ
ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ
И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА
В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
ЧЛЕНОВЕ:
ПРИ
СЕКРЕТАРЯ М.В. И
В ПРИСЪСТВИЕТО НА
ПРОКУРОРА: КАТО РАЗГЛЕДА
ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА
ПЛ.ПЕТКОВ, А.Н.Д.№ 1417 ПО
ОПИСА ЗА 2019 ГОД.,
И ЗА ДА
СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Административно-наказателното
производството е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и следващите от ЗАНН.
Делото
е образувано по жалба, подадена от „С.” ЕООД с ЕИК, седалище и адрес на
управление: гр.В., ул.“Г. С.“, № , ап., ет., с Управител Я. Д. от гр.Б., С.,
представлявано от А.Д.Н. *** с ЕГН **********, против Наказателно постановление
№ 05-0001022 от 11.10.2019г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” В., с което на жалбоподателя е наложена административна имуществена
санкция в размер на 1500лв./хиляда и петстотин лева/ на основание чл.416, ал.5
във вр.с чл.414, ал.1 от КТ за извършено нарушение по чл.62, ал.5 от КТ във
вр.с чл.4, ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002г.
Жалбоподателят
с жалбата си и в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, моли да
бъде отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като
незаконосъобразно и необосновано, и да бъде уважена жалбата му, като
основателна.
Ответната
по жалбата страна, административно-наказващият орган, чрез писмено становище, поддържа
наказателното постановление и моли то да бъде потвърдено, като законосъобразно
и обосновано, като оспорва жалбата срещу него и моли тя да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 25.07.2019г. в Д„ИТ“-В. на
дружеството жалбоподател е извършена
проверка по документи от контролните органи на Д“ИТ“-Видин и е на обект в
местността „Бачовото“, стопанисван от дружеството, като е констатирано, че
лицето Тодор Иванов Димитров е допуснато от дружеството работодател да работи
като „моряк“ при жалбоподателя, преди да му е връчено копие от справката за
подадено уведомление до ТД на НАП. При проверката е прегледано е трудовото
досие на работника. Съгласно свидетелските показания на свидетелите Димитров и Н.
лицето работник е подписало копието от справката за подаденото уведомление на
23.08.2019г. В друга насока не са ангажирани доказателства от АНО. По този
начин действително е било на лице нарушението към момента на проверката, но то
е било отстранено към съставянето на АУАН и издаването на НП.
Установеното от съда и тази
фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените
доказателства: цялостната административно-наказателната преписка, акт за
установяване на административно нарушение, протокол за извършена проверка,
трудов договор, справка за уведомления, както и от гласните доказателства:
свидетелските показанията на свидетеля-актосъставител П., свидетелските
показания на свид.Димитров и свид.Н., между които няма противоречия, допълват
се и кореспондират по между си относно това, което е прието от съда за безспорно
установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от видинският
районен съд.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че дружеството
жалбоподател в качеството на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото
законодателство по чл.4, ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002г. във вр.с чл.62, ал.5 от КТ, като при осъществяване на дейността си не е изпълнило задължението си да допусне
работника до работа след представяне на копие от уведомление и сключване на
трудов договор. Административно-наказаващият орган обаче не правилно е определил
и наложило санкцията по чл.414, ал.1 във вр.с чл.416, ал.5 от КТ. Дружеството е
отстранило нарушението веднага след установяването му, като се приема, че не са
произтекли вредни последици, тъй като за такива няма данни по делото. Съгласно
материалите по делото около месец преди издаването на АУАН са отстранени
констатираните пропуски и слабости в отношенията работник работодател в
изпълнението на трудовите правоотношения. Юридическото лице следва да понесе
предвидената в нормата на чл.415-В, ал.1 от КТ имуществена санкция, която е в
границите от 100лв. до 300лв. Съдът счита, че в случая може да бъде определен и
наложен размер в максималния. Извършеното не разкрива висока степен на
обществена опасност на деянието, извършителят не разкрива висока степен на
обществена опасност на дееца, от случилото се не са настъпили съществени
увреждания нито за обществените отношения, нито за юридически и физически лица.
Стореното е за първи път. Освен това в производството не са събрани
доказателства по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН, което от своя страна да даде
възможност за правилното индивидуализиране на размера на санкцията. Съдът
намира, че наложеното административно наказание може да бъде намалено, като бъде
определено в минималния предвиден от закона размер. От друга страна обаче нужно
е санкцията да изиграе своята превантивна и възпираща роля.
От
така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде изменено в този смисъл.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯВА
Наказателно постановление № 05-0001022 от 11.10.2019г., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” В., с което на „.” ЕООД с ЕИК, седалище и
адрес на управление: гр.В., ул.“Г. С.“, № , ап., ет., с Управител Я. Д. от гр.Б.,
С., представлявано от А.Д.Н. *** с ЕГН **********, е наложена административна имуществена
санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като намалява размера
на имуществената санкция на 300 лв. /триста лева/.
Решението
може да бъде обжалвано пред видинския административен съд с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: