Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

 

гр. Враца, 15.08.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на пети август през две хиляди и двадесета година в състав:

                              

                                                                  Районен съдия:  Калин Тодоров

 

при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 754 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

Ищцата Р.Н.Ц. *** твърди, че за периода от 06.07.1977 год. до 13.02.1979 год. е работила по трудово правоотношение в "Институт по медицинска техника” - гр.София, самостоятелно звено към ЗМА „Дружба” - гр.Враца, на длъжност „конструктор”, на пълен работен ден, осемчасов, петдневна работна седмица, от 08.00 ч. до 17.00 часа, срещу съответното трудово възнаграждение, получавано в брой, за получаването на което се подписвала на ведомости за заплата. Поддържа, че в този период нейни колеги-конструктори, с които работила заедно, били В. А. Д. с адрес ***** и Д. П. Х. с адрес гр. *****. Посочва, че при събиране на необходимите документи, с които да установи трудовия си стаж пред РУ ”СО” - Враца, служители й обяснили, че не могат да зачетат трудовия й стаж в "Институт по медицинска техника” - гр.София, тъй като разплащателните ведомости и трудово-правните документи на „НИПКИМТ /Институт по медицинска техника/" - гр.София, не са предадени на ТП на НОИ - София-град. Изтъква, че в тази връзка и с оглед допустимостта на иска по чл. 1, ал.1, т.3 ЗУТОССР й е издадено Удостоверение с изх. № 5511-21-2/21.02.2020 год. от ТП на НОИ - София-град, на основание чл. 5, ал.10 от Кодекса за социално осигуряване, от което е видно, че разплащателните ведомости и трудово-правни документи не са предадени на ТП на НОИ София-град (арг. от чл. 5, ал.2 ЗУТОССР). Твърди също, че работодателят й бил изгубил трудовата й книжка, тъй като съгласно действащото към онзи момент законодателство, трудовите книжки се съхранявали от и при работодателя, поради което към онзи момент се снабдила с препис-извлечение от трудовата си книжка № 150, с изх. № 1832 от 28.06.1980 год., отразяващ трудовия й стаж за периода от 06.07.1977 год. до 13.02.1979 год. - една година, седем месеца и пет дни в "Институт за медицинска техника", гр. София. Това наложило при издаване на нова трудова книжка да заплати глоба от 40 лв. Моли съда, след като докаже основателността на иска си, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника ТП на НОИ - София-град, че за периода от 06.07.1977 год. до 13.02.1979 год. е работила по трудово правоотношение в "Институт по медицинска техника” - гр.София на длъжността „конструктор”, на пълен осемчасов работен ден, петдневна работна седмица.

Ответникът Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София-град, в отговора на исковата молба и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва предявения иск като недопустим и счита, че производството следва да бъде прекратено. Твърди, че представеното от ищцата удостоверение изх. № 21-С0000216/20.02.2020 г., издадено от ТП на НОИ София-град, не се явява изискуемото доказателство по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, тъй като в случая не е налице хипотезата на прекратена дейност на осигурителя и иззети от ТП на НОИ документи по реда на чл. 5, ал. 13 от КСО, а такива документи въобще не са предавани и съответно приемани в ТП на НОИ София град, съответно - не е извършена проверка, че в тях липсват данни за ищцата. Поддържа, че ищцата не е представила и посочените в чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР писмени доказателства и счита, че представените препис-извлечение от трудова книжка № 150 от 28.06.1980 г., копие на заглавна страница от трудова книжка № 384 и копие на квитанция от 17.04.1087 г., не са годни доказателства по смисъла на закона.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, че "Институт по медицинска техника” - гр.София е прекратил дейността си и няма правоприемник.

 По делото е представен препис-извлечение от трудова книжка № 150, с изх. № 1832 от 28.06.1980 год., от който се установява, че ищцата Р. Н.Ц. е работила в "Институт за медицинска техника", гр. София в периода от 06.07.1977 год. до 13.02.1979 год. - една година, седем месеца и пет дни.

От удостоверение № 21-С0000216/20.02.2020 г., издадено от ТП на НОИ София-град, на основание чл. 5, ал.10 от Кодекса за социално осигуряване, е видно, че разплащателните ведомости и трудово-правни документи на „НИПКИМТ /Институт по медицинска техника/" - гр.София, не са предадени на ТП на НОИ - София-град.

Установи се също, от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 3232 от 05.03.2020г., издадено от Община Враца, че Р.Н.Ц. и Р. Н. А. са имена на едно и също лице.

В съдебното заседание е изслушана ищцата Р.Ц., съгласно чл.8 от ЗУТОССР. Същата твърди, че на 06.07.1977 г. е започнала работа в развойно звено към ЗМА „Дружба” в гр.Враца, което е било самостоятелно обособена единица към "Институт за медицинска техника" - София. Работила на длъжност "конструктор" 1г. и 7 м., до м. февруари 1970 г., след което напуснала. След това постъпила на работа за малко в с. Зверино, след което отишла да учи. Ищцата поддържа, че в "Институт за медицинска техника" е имала издадена трудова книжка, но няма спомен какво е станало с нея; има само препис от трудовата си книжка с мокър печат, който е представила по делото. Когато навършила годините за пенсия и трябвало да събира документи за установяване на трудовия си стаж възникнал проблем - от НОИ й казали, че не признават издаденият й препис от трудовата й книжка и поискали да им представи или трудова книжка или УП-2. Ищцата се свързала с две свои колежки, с които е работила по това време в "Институт за медицинска техника" - Виолета и Димитра, които работили същото като нея. Същите я посъветвали да търси архива на "Институт за медицинска техника" в гр.София, на ул. „Драган Цанков” № 5, където бил архива на ЗМА „Дружба”, но там нямало никакви документи за цялата инженерна група. След това ищцата отишла в НОИ-София, където попълнила декларация, въз основа на която получила удостоверението от 21.02.2020 г., което е приложила към исковата молба.

От представената по делото в заверен препис трудова книжка № 588 на Д. П. И. се установи, че същата е работила в „НИПКИ за медицинска техника" от 15.06.1972г. до 01.01.1982г. на длъжност "конструктор".

От представената по делото в заверен препис трудова книжка № 116 на В. А. Ц. се установи, че същата е работила в „НИПКИ за медицинска техника" от 31.01.1974г. до 01.01.1982г. на длъжност "конструктор".

С оглед представените преписи от трудови книжки и нормата на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР в съдебното заседание са допуснати и разпитани като свидетели Д. П. Х. и В. А. Д.

В показанията си свидетелката Виолета Димитрова твърди, че е работила на длъжност конструктор в "Институт по медицинска техника" от 31.01.1974 г. до 30.08.2005 г., като работното й място било на петия етаж в Медико-то във Враца. Свидетелката установи, че ищцата е постъпила на работа при тях през лятото, юли месец 1977 г. и работила и тя на длъжност конструктор над три години при тях. Всички работили на пълно работно време, в началото работили и в събота до обяд, а по-късно - на петдневна седмица. Според свидетелката работещите в института били на отделна ведомост; в края на месеца един от тях ходил в София, донасял ведомостта и така им плащали заплатите, със софийска ведомост. Свидетелката установи, че трудовите книжки на работещите се съхранявали в самия институт в гр.София. Института през времето бил преименуван на НПИП и реорганизиран първо към самия завод „Дружба”, а след това като малко предприятие в самия завод. Свидетелката е работила в института до 30.08.2005 г., когато целия завод бил затворен, а всички ведомости били закарани в архива в гр.София.

От разпита на свидетелката Д. Х. се установи, че същата е работила в "Институт по медицинска техника" от създаването му през 1971 г., до съкращаването й. Всички, които работили в института, били на длъжност "конструктор". Институтът бил разположен на територията на завод „Дружба” в гр.Враца, но документацията му била в ИМТ, гр.София, тъй като бил обособена група към този Институт. Свидетелката си спомня, че през 1977 г., след завършването на средното си образование, ищцата веднага започнала работа при тях и работила на длъжност "конструктор" докато отишла да следва - около 2 години. Според свидетелката всички в института работили на нормален осем часов работен ден, на петдневна работна седмица. От начало получавали възнагражденията си директно от института и свидетелката е ходила лично да донася парите за тях с ведомостите от гр.София. Ищцата също е получавала възнагражденията си по ведомост срещу подпис. Свидетелката установи, че трудовите книжки на работещите в института се съхранявали при завеждащата личен състав в София – Костова.

От правна страна въз основа на така възприетите фактически констатации, съдът намира за обосновани следните изводи:

І. По допустимостта на предявения иск:

Правен интерес от установителен иск по реда на ЗУТОССР е налице в две хипотези: На първо място, когато пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени - чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, и на второ място, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от КСО и се представи удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

В конкретния случай е налице втората хипотеза, тъй като работодателят на ищцата "Институт по медицинска техника" е прекратил дейността си, както и че няма правоприемник и липсват писмени данни за претендирания стаж. В този случай липсата на данни за осигурителния стаж на ищцата, констатирана в удостоверение от ТП на НОИ, e предпоставка за допустимостта на иска. По делото е представено Удостоверение № 21-С0000216/20.02.2020 г., издадено от ТП на НОИ София-град, в което е отразено, че разплащателните ведомости и трудово-правни документи на „НИПКИМТ /Институт по медицинска техника/" - гр.София, не са предадени на ТП на НОИ - София-град. След като разплащателните ведомости и трудово-правни документи на работодателя на ищцата не са предадени на ТП на НОИ, настоящият съдебен състав приема, че това е доказателство, че липсват писмени данни за претендирания стаж по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР. В този смисъл е и практиката на ВКС, възприета в Определение № 841 от 14.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 706/2012 г., IV г. о., ГК.

При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че са налице предвидените в чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР предпоставки за допустимост на предявения иск за установяване на трудов стаж.

ІІ. По основателността на предявения иск:

За да бъде уважен иска с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР в тежест на ищцата е да докаже, че в процесния период от 06.07.1977 год. до 13.02.1979 год. е работила по трудово правоотношение в ’’Институт по медицинска техника” - гр.София, самостоятелно звено към ЗМА „Дружба” - гр.Враца, на длъжност „конструктор” при пълно работно време.

Доказването е подчинено на особени правила, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР примерно са посочени писмените доказателства по чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол; други подобни документи.

По делото е представен препис-извлечение от трудова книжка № 150, с изх. № 1832 от 28.06.1980 год., от който се установява, че ищцата Р. Н.Ц. е работила в "Институт за медицинска техника", гр. София в периода от 06.07.1977 год. до 13.02.1979 год. - една година, седем месеца и пет дни.

Действително този документ не е издаден от работодателя, но по своята правна същност посоченото удостоверение представлява официален свидетелстващ документ и доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се сочи в документа. Съдът приема, че този документ установява, че ищцата е имала трудова книжка по чл.6, ал.2, т.5 от ЗУТОССР, в която са били отразени както работодателят й - "Институт за медицинска техника", гр. София, така и периода, в който е работила при него - от 06.07.1977 год. до 13.02.1979 год. - една година, седем месеца и пет дни. Настоящият съдебен състав намира, че тази информация е достатъчна за обосноваване на извод за вероятност на трудовия стаж съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 9 вр. с т.2 ЗУТОССР и за допустимостта на установяването му със свидетелски показания.

Следва да се има предвид, че изброяването на документите в чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР е в условията на алтернативност и не е изчерпателно, като всеки един представен документ е достатъчен за събирането на гласни доказателствени средства /в този смисъл е и решение № 401/22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г. на IV г. о. ВКС/. От друга страна в т. 1 от Тълкувателно решение № 59 от 1. VI. 1962 г., ОСГК относно писмените доказателства за допустимостта на гласни по смисъла на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР /тогава чл. 4, ал. 1 УУТССР/ е посочено, че преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не.

При тези съображения, съдът възприема показанията на свидетелките Д. П. Х. и В. А. Д., по отношение на които е установено въз основа на представените трудови книжки, съгласно чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, че са работили при същия работодател. Разпитаните свидетелки безспорно установяват, че през процесния период ищцата е работила в "Институт по медицинска техника” - гр.София, който е бил самостоятелно звено към ЗМА „Дружба” - гр.Враца, на длъжност „конструктор” при пълно работно време на петдневна работна седмица и е получавала трудовото си възнаграждение по ведомост. Показанията на двете свидетелки са обективни, непредубедени, взаимно непротиворечиви и кореспондиращи на твърденията на ищцата и съдържащата се информация в представения препис-извлечение от трудова книжка.

При тези съображения, съдът приема, че исковата претенция се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, като се признае за установено по отношение на ответника ТП на НОИ - София-град, че в периода от 06.07.1977 год. до 13.02.1979 год. ищцата Р.Н.Ц. е работила по трудово правоотношение в "Институт по медицинска техника” - гр.София на длъжността „конструктор”, на пълен осемчасов работен ден, петдневна работна седмица.

Съдебни разноски не са поискани и не следва да бъдат присъждани на страните.

Водим от горното, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, във вр. чл. 3, ал. 2, предл. 2-ро ЗУТОССР, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Национален осигурителен институт, Териториално поделение - София-град, че в периода от 06.07.1977 год. до 13.02.1979 год. Р.Н.Ц., с ЕГН **********, е работила по трудово правоотношение в "Институт по медицинска техника” - гр.София на длъжност "конструктор" на пълен осемчасов работен ден, петдневна работна седмица, което време следва да бъде зачетено за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: