№ 1602
гр. Варна, 02.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900489 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от М. Д. М., с ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.“Б.“ №**, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“
№52, ет.1,ап.2, чрез адв.С. С., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, действащо чрез адв.М. Г., със
съдебен адрес: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ет.2, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.1 от
КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата от 50000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в трайни
болки и страдания, негативни психични изживявания и силен емоционален стрес, в резултат
от травми, причинени при ПТП, настъпило на 23.10.2023г. на кръстовището между
бул.“Сливница“ и ул.“Опълченска“ в гр.Варна, по вина на водача на лек автомобил “Я.“, с
ДК №В **** НР, който към момента на инцидента е бил е застрахован при ответника по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, и сумата от
170лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент,
изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на предявяване на застрахователна претенция-25.10.2023г. до
окончателното им изплащане. Сочи се банкова сметка за доброволно плащане на
претендираните обезщетения с IBAN: BG**********************.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който
поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
1
С постъпил в срока по чл.373 от ГПК се поддържат вече изложените доводи за
неоснователност на претенцията.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищецът, писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Поисканата от ищецът съдебно психологическа експертиза, следва да се допусне, тъй
като отговорите на формулираните от страната въпроси ще послужат за изясняване на спора
от фактическа страна.
Следва да се допуснат поисканите от страните съдебни медицинска и автотехническа
експертизи, тъй формулираните задачи към експертите са от значение за фактическото
изясняване на спора. С оглед наличието на взаимосвързаност на задачите на медицинското и
на автотехническото заключения, включително предвид нуждата от изясняване на
механизма на настъпване на травмите у пострадалия, респективно на съпричиняване,
въпросните експертизи следва да се обединят /назначат/ като комплексна.
Искането на ищеца за събирането на гласни доказателства посредством разпита на
двама свидетели за доказване на претърпените неимуществени вреди, следва да се уважи, с
оглед факта, че показанията на свидетелите ще установяват относими за спора
обстоятелства.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване насрещната страна по реда на
чл.190 от ГПК, съдът намира за ненужно, доколкото ответникът не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение за л.а.“Я.“, с ДК №В **** НР, действащо към
датата на процесното ПТП.
Искането ответника за задължаване на ищеца да представи медицински документи,
следва да се уважи, тъй като с въпросните документи ще се установяват релевантни за спора
факти.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
2
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от М. Д. М., против ЗД “Бул Инс“ АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сумата
от 50000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в трайни болки и страдания, негативни психични изживявания и силен емоционален
стрес в резултат от травми, причинени при ПТП настъпило на 23.10.2023г. на кръстовището
между бул.“Сливница“ и ул.“Опълченска“ в гр.Варна, по вина на водача на лек автомобил
“Я.“, с ДК №В **** НР, който към момента на инцидента е бил е застрахован при ответника
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, и сумата от
170лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия инцидент,
изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на предявяване на застрахователна претенция-25.10.2023г. до
окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.10.2023г. в гр.Варна ищеца предприел пресичане
на пешеходна пътека на кръстовището между бул.“Сливница“ и ул.“Опълченска“, в посока
към втората улица, когато водача на завиващия на ляво лек автомобил “Я.“, с ДК №В ****
НР, не го пропуска и го удря в левия крак в областта на коляното. Сочи се, че в резултат от
удара, ищецът получава средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на
тибията-голям пищял, което е обусловило трайно затрудняване движенията на долен ляв
крайник. Твърди се, че предвид настъпилото ПТП, е образувано наказателно производство
като с влязло в сила споразумение по НОХД №2418/24г. по описа на Районен съд Варна,
водачът на л.а.“Я.“, с ДК №В **** НР е признат за виновен за извършено престъпление-
причинена по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване
на горния край на тибията-голям пищял. Твърди се, че в продължителен период от време,
след настъпване на ПТП и проведено лечение, ищецът не се е възстановил в пълен обем и
продължава да получава оттоци, да изпитва болки и затруднения в движението в увреденият
крайник, което налага периодично провеждане на рехабилитации. Поддържа се, че в
резултат от причинените травматични увреждания и невъзможността да се възстанови
напълно, както и да се обслужва самостоятелно, ищецът е претърпял негативни психични
изживявания и тежък емоционален стрес. Твърди се, че през продължителен период от
време, пострадалият е сънувал кошмари свързани с произшествието, загубил е апетит и е
отслабнал драстично. Твърди се още, че поради невъзможността да се придвижва
3
самостоятелно за продължителен период от време, ищецът се изолирал и затворил в себе си,
чувствал се непълноценен поради коренната промяна на ежедневният му ритъм. Сочи се, че
с оглед извършени интервенции и проведено лечение, ищецът е направил разходи, като
разполага единствено с доказателства за заплатена медицинска манипулация на стойност от
175лв. по Фактура №**********/27.02.24г. Поддържа се, че ищецаът не е обезщетяван за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, в следствие от катастрофата.
Сочи се, че към момента на процесното ПТП за л.а.“Я.“, с ДК №В **** НР е имало действащ
договор за застраховка “Гражданска отговорност“, сключен ответното дружество. Твърди се,
че при спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ, на 25.10.2023г. пострадалият е
предявил писмена застрахователна претенция пред ответното дружество, като към
настоящия момент не му е заплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от пълномощник на
ответникът, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва
факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а.“Я.“, с ДК №В ****
НР, е била застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“,
както и че вината на водача за настъпване на инцидента е установена в границите на НОХД
№2418/24г. по описа на Районен съд Варна. Оспорва се наличието на предпоставките за
заплащане на обезщетение, като се поддържа, че ищецът не е получил твърдените от него-по
вид и степен, увреждания в следствие от процесното ПТП. Оспорват се твърденията, че
евентуално получените в следствие на инцидента увреждания са довели до продължителни
болки и страдания, като се твърди, че заявените от пострадалия травми, болки и страдания
се дължат на предходни заболявания. Оспорва се и твърдението на ищеца, че
оздравителният му процес е бил продължителен, тъй като според представените медицински
документи няма данни за усложнения. Сочи се, че дори да се е стигнало до по-голяма
продължителност възстановяването, то това се дължи на поведението на пострадалия и на
неспазване от негова страна на лекарските предписания, както и на несвързани с процесното
събитие предходни заболявания на ищеца. Поддържа се, че дори в резултат от инцидента да
са настъпили увреждания на ищеца, то те не са с характер, интензитет и в обем, които да
обосноват обезщетение в претендираният размер. Развити са доводи за приложимостта на
критерият за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД и се поддържа, че търсеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер 40000лв. е необосновано завишено. Оспорва
се и претенцията за имуществените вреди под формата на разходи за лечение, като се
поддържа, че заплатената сума не се намират във връзка с проведеното лечение и направата
й не е била абсолютно необходима за пълното възстановяване на описаната травма. В
условията на евентуалност се поддържа, възражение за съпричиняване на вредоносният
резултат от пострадалият, който с поведението си е създал предпоставки и условия за
настъпването на инцидента, и на произтеклите от него вреди. Твърди се, че ищецът в
значителна степен е завишил риска за увреждане си, като е нарушил
нормативноустановените правила за движение на пешеходци, нарушавайки чл.113 и чл.114
от ЗДвП, защото е предприел внезапно пресичане на пътното платно и ненужно е удължил
времето си за пресичане. Твърди се, че пешеходецът е пресякъл пътното платно внезапно,
4
без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно, не е
съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и с неговата скорост на
движение. Твърди се, че поведението на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП. В този смисъл се претендира за редуциране на размера на
обезщетението при отчитане на приноса на пострадалият за настъпване на вредоносният
резултат. На последно място се оспорва акцесорното искане за присъждане на лихва за
забава, като се поддържа, че застрахователят не дължи такава, тъй като застрахователят е
поискал допълнително документи, които не са били предоставени. Евентуално се поддържа,
че началната дата на забавата не е тази посочена от ищеца, а следва да бъде определена,
съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията за
недължимост и за прекомерност на претендираните обезщетение, както и за наличието на
съпричиняване на вредоносният резултат. Доразвиват се съображения в подкрепа на
становището изложено в исковата молба.
С подаденият от ответника отговор на допълнителната молба, се поддържат вече
заявените възражения и оспорвания.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от
доказване, следните обстоятелства:
-към датата на процесното ПТП-23.10.2023г. л.а.“Я.“, с ДК №В **** НР е бил е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, която е била действаща и валидна;
-по повод претърпените от ищеца вреди от процесното ПТП, на 25.10.2023г. пред
ответника е предявена претенция за заплащане на обезщетение.
Всички останали права, факти и обстоятелства, са спорни и се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. В конкретния случай ищецът следва да установи, че е пострадал в
резултат на противоправно поведение на застрахованият-водач на автомобила, станал
причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на
претърпените вреди, а ответника обстоятелствата изключващи отговорността на водача,
причинил процесното ПТП, т.е. че поведението на същия не е виновно и противоправно,
както обстоятелства редуциращи размера на отговорността му-наличие на съпричиняване и
получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеца писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА комплексна Съдебно медицинска и авто-техническа експертиза,
вещите лица, по която да отговорят на въпросите формулирани от страните в исковата молба
5
и в отговора на същата.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д.А. Д. и инж.Й. Л. М.в.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 1000лв., от
които 250лв. платими от бюджета на съда и 750лв., вносими от ответника в едноседмичен
срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
След представяне на доказателства за внесен депозит от ответника, да се съобщи
задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
НАЗНАЧАВА Съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която да
отговори на въпросите формулиран от ищецът в исковата му молба като задача на
психиатрична експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Р. С. Г..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на по 300лв.,
платими от бюджета на съда.
ДА се съобщи задачата на вещото лице, което да се призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на търпените неимуществени вреди.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК ищецът да представи по делото преписи
от Амб.лист от 16.11.23г., Резултат от образно изследване от 10.11.23г. и Епикриза от
Клиника по медицинска онкология от 10.11.23г., като го предупреждава, че при
неизпълнение, приложение ще намери разпоредбата на чл.161 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи по реда на чл.190 от ГПК застрахователна полица, като неоснователно.
НАСРОЧВА производството по т.д.№489/2024г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 09.01.2025г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
6
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по
този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на
взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7