О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. С., 06.01.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-5 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6292 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692 ТЗ.
Образувано е по постъпило възражение
от Х.Б.У. срещу списък № 4 на неприети вземания, обявен от синдика на ПФК Ц...
АД /н./ в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството в несъстоятелност на 16.10.2020
г.
Списъкът на неприетите вземания е
бил изготвен от синдика въз основа на молба от Х.Б.У. за предявяване на
вземания в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ.
В срока по чл. 690 ТЗ е постъпило
възражение от кредитора срещу списъка за неприети вземания, като в същото са
изложени доводи, че неправилно синдикът е приел молбата за предявяване на
вземанията е била депозирана след изтичане на установения в чл. 685 ТЗ преклузивен срок, като кредиторът твърди, че не е бил
уведомен надлежно за производството по несъстоятелност с оглед обичайното му
местопребиваване извън територията на РБългария.
Оспорва доводите на синдика, че предявените вземания се явяват недоказА.По основание и размер, както и заявеното от него
основание за неприемането им поради погасяването им по давност.
Синдикът на дружеството в несъстоятелност е изразил
становище по постъпилото възражение в законоустановения
тридневен срок за това, като поддържа заявеното от него за неприемане на
вземането за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
Съдът, като взе предвид изложените
доводи и възражения от всяка от страните, приложените писмени доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
В разпоредбата на чл. 685 ТЗ е
предвидената възможността за кредиторите да предявят вземанията си в
производството по несъстоятелност в 1-месечен срок, считано от вписване на
решението по чл. 630 ТЗ в ТРРЮЛНЦ. В чл. 688, ал. 1 ТЗ е установен допълнителен
срок за предявяване на вземания в 2-месечен срок след изтичане на първоначално
установения такъв, като след това кредиторите губят възможността за това по
отношение на вземания, които са възникнали до датата на открИ.е
на производството по несъстоятелност, като търпят съответните негативни
последици от своето бездействие.
От материалите по делото и събраните
писмени доказателства съдът приема за установено обичайно местопребиваване на
кредитора Х.Б.У. на територията извън РБългария и в
държава членка на Европейския съюз. При това положение, с оглед заявеното от
него качество на кредитор в производството по несъстоятелност на дружество със
седалище в страната, счита че по
отношение на възразилия кредитор приложими са установените правила в Регламент
/ЕО/ № 1346/2000г. на Съвета от 29.05.2000 г. В чл. 40 от Регламента е
предвидено задължението на съда по несъстоятелността да уведоми кредиторите,
които са известни и чието обичайно пребиваване, местоживеене или седалище се
намират в другите държавни членки. В случая възразилият кредитор твърди, че не
е бил надлежно уведомен, поради което спрямо него не е започнал да тече преклузивният срок по чл. 685 ТЗ. От събраните
доказателства в хода на настоящото производство съдът приема, че не се установи
качеството на Х.У. на кредитор на обявеното в несъстоятелност дружество чрез
вписването му в търговските книги на същото чрез съответните индивидуализиращи
го данни и при което би било възможно надлежното му уведомяване. В чл. 40, ал.
2 от Регламента е предвидено в съобщението до кредиторите да се съдържат и
сроковете за предявяване на вземанията, органът пред който могат да бъдат
предявени, както и санкциите при непредявяването им. Доколкото не се установи
надлежното уведомяване на длъжника Х.У., съдът приема, че по отношение на същия
не е започнал да тече установения в нормата на чл. 685 ТЗ преклузивен
срок, като в този смисъл към момента на подаването на молбата за предявяване на
вземането му същият е разполагал с процесуалната възможност за това.
В молбата си за предявяване на
вземането кредиторът следва да изложи фактическите си твърдения относно
основанието за възникване на правото му, като недопустимо е във възражението му
по реда на чл. 690 ТЗ да излага нови такива допълващи първоначално заявените и
променящи фактическото основание по възникване на вземането. По отношение на
последните ще се счита за настъпила преклузията по
чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ.
Компетентен да се произнесе по
предявените вземания е синдикът, който ги включва в списък на приети, респ.
неприети вземания, като се изготвя и такъв на основание чл. 687 ТЗ с включени в
същия вземания по трудово правоотношение, както и публични вземания, установени
с влязъл в сила акт от оправомощения за това орган.
При постъпило възражение срещу съответно обявения списък, в правомощията на
съда е да упражни контрол при произнасяне относно съществуване или
несъществуване на вземането. В производството по разглеждане на възражението
съдът са допустими всички доказателствени средства
/т. 4 от Тълкува телно ре ше ние № 1 от 3.12.2018 г. по тълк.
д. № 1/2017 г., ОСТК, ВКС/, като целта е да се провери вероятното съществуване
на вземане при установяване на основанието за възникването му, както и липсата
на данни за погасяване на същото, като произнасянето на съда не поражда сила на
пресъдено нещо. При липса на доказателства за
установяване доводите във възражението, същото подлежи на отхвърляне, като
спорът може да бъде продължен в производството по реда на чл. 694 ТЗ или чл.
637, ал. 3 ТЗ, в който са допустими всички възражения /привидност на сделката,
неистинност на документ и др./, като постановеното по него съдебно решение
поражда сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните по отношение на спорното вземане. На разглеждане в производството по
реда на чл. 692 ТЗ подлежи и заявеното от длъжника възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на предявеното вземане, доколкото давността не
се прилага служебно – чл. 120 ЗЗД.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
възражение с вх. № 278031/23.10.2020г., депозирано от Х.Б.У. срещу списък № 4
на неприетите вземания и в който са включени следните такива: 40 000 евро
– главница за неизплатено възнаграждение при подписване на договор за трансфер
на футболист от 28.02.2012г. и възнаграждение въз основа на договора за сезон
2012 г. – 2013 г.; 14 232.09 евро – обезщетение за забава, начислено върху
главницата от 40 000 евро за периода от датата на изискуемост на същото до
открИ.е на производството по несъстоятелност
/02.10.2015 г. /, както и начисленото такова за периода след това до 31.07.2020
г. в размер на 19 614.97 евро.;
6000 евро – разходи за хотел в Истанбул във връзка с престоя на футболиста И.П.
за извършване на хирургично операция; 5 000 шв.
Франка – разноски присъдени с решение от 23.04.2014 г. на Комитета по статута
на играчите на ФИФА.
В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ е депозирано становище по
възражението от синдика, в което се оспорват изложените в него доводи. В тази
връзка са изложени съображения, че вземането на Х.Б.У. не е включено като
такова в търговските книги на ПФК Ц... АД /н/, като кредиторите за които са
налице надлежно вписани данни са надлежно уведомени. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на предявените вземания, като сочи за приложим общия петгодишен давностен
срок.
Възражението се
явява процесуално допустимо като подадено от оправомощен
за това правен субект – кредиторът по предявеното вземане, като настоящият
съдебен състав приема, че е депозирано и в срока за това. Касае се за вземания
за възнаграждение по ненаименован договор за услуга,
както и за обезщетяване на разходите свързани с изпълнение на същия, ведно с
начисленото върху главницата обезщетение за забава.
За установяване на възникналото облигационно
правоотношение между възразилия кредитор и ПФК Ц... АД /н./ е представен
Договор от 28.02.2012г., в който е удостоверено постигнатото между страните
съгласие за уреждане на отношенията между тях, включително и дължимото в полза
на футболиста и неговия представител възнаграждение, като последното възлизащо
на 20 000 евро – при подписване на договора и в размер на 20 000 евро
- за сезон 2012 г. – 2013 г., платимо
към 31.07.2012 г. Приложената електронна кореспонденция между кредитора и клуба
съдът не кредитира като годно доказателствено
средство, доколкото не е предвиден съответен ред за това в ГПК. Същата няма
характер на писмено доказателства или електронен документ. Дори да бъде прието
възникване на вземането за възнаграждение по договора, съдът приема, че не се
установява забавата в плащането на същото от дружеството длъжник, а именно не
се установява, че същото не е изпълнило задължението си да плати в установените
за това срокове и към настоящия момент.
По делото не са ангажирани и доказателства относно
разходите на кредитора във връзка с изпълнение на договора и възлизащи на 6000 евро.
Предявеното вземане се твърди да е било установено с решение на Комитета по статута на играчите на ФИФА от 23.04.2014 г. по дело № 12-02263/mdo. По делото не са представени
доказателства относно наличието на арбитражна клауза за разрешаването на
спорове по договора между страните. Поради това, настоящият съдебен състав не
може да извърши преценка, че така постановено арбитражно решение и
разрешаването на спора е съобразно правомощията на компетентен орган да се
произнесе.
Освен това, следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж, за
признаването и изпълнението на чуждестранното арбитражно решение се прилагат
международните договори, като в ал. 3 от същата разпоредба е предвидено, че за
разглеждането на исковете се прилагат нормите на Кодекса за международно частно
право /КМЧП/. Съгласно чл. 118 КМЧП решението се признава от органа пред който
се представя, а в чл. 119 КМЧП е предвидено, че изпълнението на решението
следва да бъде допуснато в нарочно исково производство. В този смисъл за
признаването и допускане изпълнение на чуждестранно арбитражно решение е
необходимо да бъде проведено нарочно исково производство образувано пред друг
съдебен състав, доколкото в настоящото производство е недопустимо инцидентното
произнасяне в този смисъл. Това е свързано с призната в нормативния акт
възможност насрещната страна да заяви възраженията си по заявеното искане по
реда на КМЧП, като е възможно при тяхната основателност да бъде отхвърлено
искането. Признаване на чуждестранното решение касае установяване на сила на пресъдено нещо на постановеното с него, а допускане
изпълнението касае признаване на изпълнителната му сила.
С оглед гореизложеното и доколкото не се установи
предявените вземания включени в списък № 4 на неприети такива да са дължими,
съдът намира възражението за неоснователно. Безпредметно се явява произнасянето
по възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания, доколкото не се установи същите да
съществуват.
При това положение, на основание чл. 692 ТЗ следва да
бъде постановено определение, с което да бъде одобрен списък № 4 на неприетите
вземания в производството по несъстоятелност на ПФК Ц... АД /н./.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение с вх. № 278031/23.10.2020г.,
депозирано от Х.Б.У. списък № 4 на неприетите вземания изготвен от синдика в производството по несъстоятелност на ПФК Ц...
АД /н./, ЕИК*****.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския регистър,
затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: