№ 1527
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четИ.десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20221110205544 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес
***, против наказателно постановление №22-4332-000593/09.02.2022 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП като незаконосъобразно и
моли за неговата отмяна. Навежда доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на НП, довели до ограничаване правото
му на защита. Позовава се и на допуснати нарушения на материалния закон,
изразяващи се в издаване на санкционния акт, при липса на субективния
елемент от състава на нарушението. Сочи, че не е извършил нарушението,
тъй като не е имал качеството на водач, доколкото процесното МПС е било
управлявано от друго лице, но възможност да декларира това обстоятелство,
не му е била предоставена.
Прави възражение за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Счита, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност
1
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради
краткото време от два месеца, през което автомобилът е управляван без
регистрация, при което предвидените в закона кумулативни наказания се
явяват несъразмерно тежка санкция.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.Д. Ш. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да отмени процесното НП на посочените основания в жалбата.
Допълнително навежда доводи, че събраните по делото доказателства сочат
на прекратена регистрация на МПС, за която не е надлежно уведомен неговия
собственик, съгласно уреждащата тази материя наредба. Позовава се на
съдебна практика. Претендира присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема
становище по наведените в жалбата възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 21.03.2022 г., а жалбата против него
е изпратена до съда по пощата на 04.04.2022 г., т.е. в законоустановения 14-
дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С
оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
По повод издаден от служители на ОПП-СДВР ел.фиш, серия К,
№543560, с който на Н. Д. К., като собственик на лек автомобил „Хюндай
Теракан“, с рег.№****, е наложено наказание глоба в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, била извършена служебна проверка, при
която служители на ОПП-СДВР установили още, че процесното МПС е със
2
служебно прекратена регистрация от 18:31 часа на 02.09.2021 г., на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП. С оглед на така направените констатации, материалите
по преписката са изпратени на СРП, с мнение за наличие на данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК от Н. Д. К..
С Постановление от 15.12.2021 г. на СРП е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство по пр.пр.№48569/2021 г. по описа на
СРП, поради наличие на административно нарушение по смисъла на чл.140,
ал.1 от ЗДвП и липса на осъществен състав на престъпление по чл.345, ал.2 от
НК, поради по-ниската степен на обществена опасност на извършеното
деяния, с оглед на което е постановено да се изпрати препис на ОПП-СДВР –
за извършване на преценка за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дееца.
На основание Постановлението на СРП и събраните по преписката
материали, компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ОПП-
СДВР, издал процесното НП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
наложил на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС,
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, изразяващо се в това, че на 09.11.2021 г., в 15:07 часа, в гр.София,
бул.“Княгиня Мария Луиза“, срещу 5-та МБАЛ-София, с посока на движение
от ул.“Опълченска“ към бул.“Рожен“, управлява лек автомобил „Хюндай
Терака“, с рег.№****, който е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от
ЗДвП. Наказващият орган посочил, че НП е издадено на основание пр.пр.
№48569/2021 г. по описа на СРП, както и че на основание Наредба №1з-2539
на МВР на водача се отнемат общо 10 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: процесните АУАН и НП;
Постановление от 15.12.2021 г. на СРП за отказ от образуване на досъдебно
производство, ведно с приложени материали: писмо до Началник 02 РУ-
СДВР; писмо до Директор на ОПП-СДВР; ел.фиш, серия К, №5435460, ведно
със снимков материал; справки АИС-КАТ за регистрация и собственост на
процесното МПС; справка картон на водач; Заповед №8121з-1632/02.12.2021
г.; Заповед №8121К-13140/23.10.2019 г., издадени от министъра на
вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
Административнонаказателното производство е образувано по реда на
чл.36, ал.2 от ЗАНН, с издаване на процесното НП, без съставен АУАН, въз
основа на постановен от прокурора отказ да образува наказателно
производство, с препращане на наказващия орган.
Процесното НП е издадено от материално и териториално компетентно
длъжностно лице, съгласно приложените по делото два броя заповеди и акт за
встъпване в длъжност на АНО, в изпълнение на делегираните правомощия по
закон и в кръга на неговите функции, по предвидения в закона ред и форма,
както и в сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, доколкото съдържа
всички изискуеми реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието,
както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е
определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото му на защита, до степен да не може да разбере за
какво точно нарушение е санкциониран, съответно водещи до порочност на
образуваното административнонаказателното производство против него.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че към 09.11.2021 г., регистрацията на процесния
автомобил е била прекратена служебно, считано от 02.09.2021 г., поради това,
че Н. Д. К., като собственик на МПС-то, не е регистрирал същото в
двумесечен срок от придобиването му. Видно от справките от АИС-КАТ е, че
собственик на заснетото МПС на 09.11.2021 г., в 15:07 часа, е Н. Д. К., като
собствеността върху превозното средство е придобита на 01.07.2021 г., с
регистриране на нотариално заверен договор за покупко-продажба. Съгласно
4
данните в справките, на 02.09.2021 г. в 18:31 часа, процесното МПС е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП – нерегистрирано
ППС от новия собственик при настъпила промяна в собствеността. Видно от
приложения към приобщената прокурорска преписка ел.фиш, серия К,
№543560 е, че на Н. Д. К., в качеството на собственик на лек автомобил
„Хюндай Теракан“, с рег.№****, е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева, за нарушение на скоростния режим по чл.21, ал.1
от ЗДвП, установено и заснето с АТСС на 09.11.2021 г., в 15:07 часа, в
гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“, срещу 5-та МБАЛ-София, с посока на
движение от ул.“Опълченска“ към бул.“Рожен“. Тъй като управлението на
автомобила на посочената дата е установено при издаване на ел.фиш серия К,
№543560, именно против собственика на МПС-то, на основание чл.188, ал.1
от ЗДвП, безспорно е осъществен състава на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Установените в процесното НП фактически обстоятелства
кореспондират по безспорен начин на събраните по делото доказателства.
Според нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в АИС, се
прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Събраните по делото писмени доказателства
навеждат на безспорен извод, че на посочените в НП дата, час и място,
жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, след като същото е било с
прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради неизпълнение на
задължението си да го регистрира в законоустановения срок, считано от
датата на придобиване на собствеността. Фактът на управление на процесното
МПС на посочената дата от собственика, се извеждат от данните в
приложения ел.фиш, издаването на който станало повод за извършена
проверка от служители на ОПП-СДВР, в хода на която е установено, че
процесното МПС е дерегистрирано. Същевременно, показанията на свидетеля
А., не оборват направената констатация в НП относно авторството на
деянието, доколкото последната само голословно твърди, че жалбоподателят
й е представил за управление собствения си лек автомобил за около един
месец, но не може да конкретизира нито времевия период като дата и година,
през който го е управлявала, нито модела, марката и регистрационния номер
на предоставения й за ползване автомобил. Свидетелят А. уклончиво твърди,
5
че е ползвала МПС на жалбоподателя в рамките на един месец - от началото
на месец октомври, но при така заявеното следва извод, че в края на същия
месец, свидетелят А. следва да е преустановила ползването на процесното
МПС. Като дата на извършване на деянието в НП е посочена датата –
09.11.2021 г., което не съвпада с посочения период от време от разпитания
свидетел, поради което съдът не кредитира с доверие нейните показания и ги
приема единствено като обслужващи защитната теза на жалбоподателя.
Безспорно е установено извършеното нарушение и неговия извършител,
като дадената от АНО правна квалификация е правилна. Със служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП е осъществена първата хипотеза на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като
описанието на нарушението в НП изцяло кореспондира с нея. Като водач и
собственик на процесния автомобил, жалбоподателят е бил длъжен да знае
реда за регистрация на придобитото от него МПС.
Неоснователно е релевираното възражение от жалбоподателя, че
деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като не бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията. От една страна, жалбоподателят е
собственик на автомобила - факт, безспорно установен от събраните
документи в образуваната преписка по описа на 02 РУ-СДВР. От друга
страна, за разлика от хипотезата на прекратяване на регистрацията по чл.143,
ал.10 от ЗДвП – когато не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“
и за това е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от
КЗ, в хипотезата на служебно прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.15
от ЗДвП – с отбелязване в автоматизираната информационна система, законът
не предвижда уведомяване на собственика на превозното средство. Такова
задължение за уведомяване не е предвидено и в чл.18б, ал.2 от Наредба №I-
45/24.03.2000 г. за регистрация, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС. Това е така, защото прекратяването на
регистрацията в процесната хипотеза настъпва по силата на закона – с
изтичане на срока, в който приобретателят е длъжен да регистрира
автомобила, а не от момента на уведомяването. Процесното МПС е лична
собственост на жалбоподателя, като в този случай, незнанието за служебната
6
му дерегистрация, поради неизпълнение от страна на собственика на
предвиденото в закона задължение да го регистрира в законовия двумесечен
срок от придобиване на собствеността, не извинява извършеното от
жалбоподателя нарушение, а именно: да управлява МПС със служебно
прекратена регистрация.
Установеното по делото налага извод, че жалбоподателят е осъществил
виновно вмененото му нарушение от обективна и субективна страна. Като
водач и собственик на процесното МПС, той е адресат на разпоредбите на
ЗДвП и конкретно на правилата, въведени с разпоредбата на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, която повелява по пътищата, отворени за обществено ползване, да се
движат само регистрирани ППС. Жалбоподателят, като собственик на лекия
автомобил, е носител на задължението да го регистрира в срок при промяна
на собствеността, а в качеството си на водач на МПС е длъжен да знае
законовите последици от неизпълнение на това задължение, което обосновава
и неговата вина.
С оглед на горното, съдът намира, че жалбоподателят следва да носи
административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери,
че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали МПС е
регистрирано по надлежен ред, преминало е технически преглед, има ли
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Уведомяването от органите на КАТ, че МПС е със служебно прекратена
регистрация не е елемент от фактическия състав по прекратяване на
регистрацията на МПС и е неотносимо към отговорността на жалбоподателя.
Водачът е длъжен да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано
по надлежен ред.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че АНО правилно и
законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените
санкциите - глоба в размер от 200 лева и лишаване от правоуправление за
7
срок от 6 месеца, са определени към минимално предвидените размери в
закона, поради което не следва да се обсъжда въпросът за тяхното
намаляване.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от
състава на нарушението , за което жалбоподателят е привлечен към
административно-наказателна отговорност. Вмененото му нарушение е на
формално извършване. Жалбоподателят не ангажира доказателства, че е
предприел действия по отстраняване на нарушението, чрез регистрация на
процесното МПС и служебно възстановяване на неговата регистрация, макар
и това поведение да е нормално и очаквано от житейска гледна точка и не
може да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да
обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски има ответната страна по жалбата. Такова искане няма от
правоимащата страна, а и доказателства за направени такива не са
представени, доколкото последната не се представлява в съдебно заседание,
поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№22-4332-000593/09.02.2022 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на Н. Д. К., ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно
постановление основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
8
Административен съд София-град, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9