№ 11466
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110170318 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и
на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) №
261/2004г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на М. С.-
гражданин на ***, родена на 10.07.1997г., съществуват вземания от „****“ АД за сумата от
250.00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № FB 362 от 21.10.2019г. по
направление ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК-
22.12.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 156.18 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.10.2019г. до 16.12.2022г., за които
парични притезания по ч. гр. дело № 70688/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че в качеството си на пътник сключил с ответното дружество договор
за превоз на пътници, по силата на който последното в качеството си на опериращ въздушен
превозвач следвало да изпълни полет № FB 362 от 21.10.2019г. по направление ****, което
не сторил, като ищецът узнал за отмяната на полета едва при пристигането си на летището в
деня на полета. С оглед на това и доколкото разстоянието между двете летища, определено
по метода на дъгата на големия кръг, е 711 км, поддържа, че в правната му сфера
възникнало вземане за обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. в
размер на 250.00 евро. С оглед на това претендира процесното обезщетение, законна лихва,
обезщетение за забава, както и разноските за настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, излагайки доводи за неоснователност на
претенцията поради недоказаност ищецът да се е явил на гишето за регистрация поне 45
минути преди полета, което обстоятелство счита за елемент от правопораждащия вземането
за обезщетение фактически състав съобразно нормата на чл. 3, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО)
261/2004г. Евентуално, поддържа, че правото на ищеца да иска установяване на вземането
1
по съдебен ред, както и принудителното му удовлетворяване било погасено поради изтичане
на установения в нормата на чл. 135, ал. 1 ЗГВ двугодишен давностен срок, като излага
подробни съображения, поради които счита тази норма за приложима, вкл. по отношение на
вземането за процесното обезщетение. Поддържа, че по делото не било доказано
получаването от него на покана от ищеца за заплащане на търсеното обезщетение, предмет
на главния иск, а с това и поставянето му в забава, поради което счита за неоснователен и
иска, имащ за предмет обезщетение за забава върху главното вземане.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
Възникването в имуществената сфера на ищеца на спорното компенсаторно вземане,
регламентирано в разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г., както и
на вземане за обезщетение за забава е предпоставено от установяване от същия при
условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в
обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ съществуване на валидно и действащо облигационно отношение
между ищцата в качеството й на пътник, от една страна, и ответника, в качеството му на
опериращ въздушен превозвач, от друга, по договор за въздушен превоз на пътници; 2/ че
авиационното разстояние между началната и крайната точка на полета, измерено по метода
на дъгата на големия кръг, е до 1500 км; 3/ поставяне на ответника в забава за изпълнение на
паричното му задължение за заплащане на процесното обезщетение, както и 4/ размер на
вредата от неточното в темпорално отношение изпълнение на задължението за заплащането
му, изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на паричния ресурс и съизмеряваща се
със законната лихва за периода.
Не са спорни между страните, а и се установяват от приобщените и неоспорени от
ответника писмени доказателства следните правнорелевантни обстоятелства: че между
ищцата М. С. като пътник и „****“ АД като превозвач е съществувало облигационно
правоотношение по договор за превоз на пътници във връзка с процесния полет № FB 362 от
21.10.2019г. по направление ****, отмяната, респ. неизпълнението на последния (нещо
повече, ответникът не навежда твърдения, респ. не ангажира доказателства за експлоатиране
на процесния полет на планираната за това дата), както и че пътникът не е бил уведомен за
това своевременно- в сроковете по чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г.,
Както бе изяснено, в отговора на исковата молба ответникът е оспорил правото на
пътника да получи търсеното обезщетение, оспорвайки доказаността на обстоятелството
същият да се е явил навреме на гишето за регистрация- поне 45 минути преди часа на
излитане.
На първо място следва да се изясни, че в случая се касае за отмяна на процесния полет,
поради което по арг. от нормата на чл. 3, § 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г.
неприложимо при извършване на преценката за приложимостта на същия е явяването на
пътника навреме на гишето за регистрация, изрично изключено като изискване за
упражняване на правата му по регламента по силата на посочената норма в хипотезата на
отмяна на полета по чл. 5 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. В този смисъл е и изрично т. 26 от
Определение на Съда (осми състав) от 24 октомври 2019 година по дело C-756/18 (LC, MD
срещу easyJet Airline Co. Ltd).
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че дори и в
хипотезата на закъснял полет, по отношение на която по правило важи коментираното
изискване на Регламент (ЕО) № 261/2004г., само по себе си евентуалното неявяване на
пътника поне 45 минути преди обявения час на излитане не е от естество да обоснове извод
за неоснователност на претенцията, тъй като съгласно задължителните за националните
2
юрисдикции разяснения на СЕС доказването на този факт не следва да бъде вменяван в
тежест на пътника, претендиращ обезщетение, доколкото е от значение единствено в случай
че ответникът поддържа пътникът изобщо да не е бил превозен с процесния полет. В този
смисъл е Определение на Съда (осми състав) от 24 октомври 2019 година по дело C-756/18
(LC, MD срещу easyJet Airline Co. Ltd), в което по поставения пред съда преюдициален
въпрос е прието следното:
„24 От текста на член 3, параграф 2, буква а) от Регламент № 261/2004 следва, че този
регламент се прилага само ако, от една страна, пътниците имат потвърдена резервация за
съответния полет, и от друга страна, се представят на гишето за регистрация в предвидените
в тази разпоредба срокове.
25 От това следва, че тъй като двете условия, посочени в разглежданата разпоредба, са
кумулативни, представянето на пътник на гишето за регистрация не може да се презумира,
поради обстоятелството че пътникът има потвърдена резервация за съответния полет.
26 Освен това посочената разпоредба уточнява, че изискването за представяне на гишето за
регистрация не се отнася до пътниците, чийто полет е отменен.
27 Преюдициалните въпроси обаче се отнасят до пътници в хипотезата на голямо закъснение
на полет.
28 В това отношение, при положение че въздушният превозвач е качил на борда на самолета
си пътници с потвърдена резервация за въпросния полет и ги е превозил до крайния пункт
на пристигане, какъвто е случаят в главното производство, трябва да се приеме, че тези
пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за регистрация преди
този полет. Следователно при тези условия, когато се предявява претенция за обезщетение,
не е необходимо да се доказва наличието на подобно представяне на гишето за регистрация.
29 От това следва, че по отношение на пътници като разглежданите в главното
производство, които притежават потвърдена резервация за полет и са били превозени чрез
него, трябва да се счита, че са изпълнили надлежно изискването да се представят на гишето
за регистрация.
30 Следователно, при положение че са достигнали крайния пункт на пристигане със
закъснение от три или повече часа, посочените пътници имат право на обезщетение за това
закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представят
бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното представяне в
определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет.
31 Този извод впрочем се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент №
261/2004, за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците.
32 Всъщност така пътниците, които се претърпели голямо закъснение на своя полет, имат
възможност да се ползват от правото си на обезщетение, без да бъдат подлагани на
несъответстващото на тяхното положение изискване, изразяващо се в задължението
впоследствие да докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили
на гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички случаи са били
превозени.
33 Положението би било различно само ако въздушният превозвач разполага с
доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени
посредством съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери.
34 С оглед на гореизложеното на поставените въпроси следва да се отговори, че Регламент
№ 261/2004, и по-специално член 3, параграф 2, буква а) от него, трябва да се тълкува в
смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено
при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде
отказано предвиденото в този регламент обезщетение единствено поради това че в рамките
на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-специално посредством представяне
на бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен
ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което
3
националната юрисдикция следва да провери.“
При така изложените съображения съдът приема за установено осъществяването в
обективната действителност на изброените по- горе предпоставки за възникване в правната
сфера на пътника на вземане за обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №
261/2004г. в сочения от ищеца размер, отнапред установен в посочената норма.
Неоснователно е релевираното в условията на евентуалност възражение за погасяване
на така възникналото вземане по давност. Регламент (ЕО) № 261/2004г. не урежда със
специални норми сроковете на приложимата погасителна давност по отношение на
вземанията за обезщетение при закъснял или отменен полет. С оглед на това и съобразно
задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, формирана в решение от
22.11.2012 г. по дело № С - 139/11, приложимо е националното право на държавата членка,
чийто съд разглежда конкретния спор.
Съгласно разпоредбата на чл. 135 ГПК в приложимата в случая нейна редакция, обн. в
ДВ, бр. 94 от 1972г., правото на иск срещу превозвача по международни превозни договори
се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните – в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигане на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
„Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че посоченият двугодишен
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари,
но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети.
Допълнителен аргумент в подкрепа на съждението в този смисъл е и разпоредбата на чл.
137 ЗГВ, съгласно която давностните срокове по чл. 135 се спират със започване на
рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаване отговора
на превозвача или след изтичане на срока за отговор. В този смисъл е и последователната
практика на въззивната инстанция, обективирана в решение № 3304 от 18.11.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 7495/2022 г., решение № 551 от 6.02.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8099/2022 г.,
решение № 3328 от 6.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 557/2024 г., решение № 716 от
15.02.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7270/2022 г.
По изложените съображения приложение в случая следва да намерят общите правила,
в частност разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД (доколкото се касае за обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение), при съобразяването на която, на датите, на които
полетът е следвало да бъде изпълнен- 21.10.2019г., респ. на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 22.12.2022г.,
както и на нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ,
предвиждащи специално основание за спиране на течението на давността за периода от
13.03.2020г. до 20.05.2020г. се налага извод, че вземането на ищцата не е било погасено по
давност към момента на подаване на заявлението, с което на основание разпоредбите на чл.
116, б. „б“ ЗЗД във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК е прекъснато течението на давностния срок.
Ето защо, предявеният главен иск, имащ за предмет компенсаторно обезщетение за
отменен полет, следва да бъде изцяло уважен.
От представеното с исковата молба и неоспорено от името на ответника електронно
писмо от 22.10.2019г. се установява, че надлежно упълномощен представител на ищцата е
отправил искане до превозвача за изплащане на обезщетение за отмяната на процесния
полет, чието получаване от последния не е оспорено. Поради това и при липсата на други
данни в тази насока, вкл. за извършено след тази дата, в т. ч. в хода на процеса, плащане
следва да се приеме, че през целия исков период превозвачът е допуснал неточно в
4
темпорално отношение изпълнение на процесния паричен дълг, респ. че дължи в полза на
носителя на вземането обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на
забавата. Размерът на последното, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на
електронен калкулатор, възлиза на сумата от 156.45 лева, с оглед на което и при
съобразяване на действащото в българския граждански процес диспозитивно начало
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса за заповедното производство както и
сумата от 475.00 лева- извършени в хода на исковото производство разходи за държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, за които по делото са представени доказателства, че
са реално заплатени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент
и на Съвета на Европа от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (Регламент (ЕО) №
261/2004г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в правната сфера на М. С.- гражданин на ***, родена на
10.07.1997г., съществуват вземания от „****“ АД, ЕИК **, за сумата от 250.00 евро,
представляваща обезщетение за отменен полет № FB 362 от 21.10.2019г. по направление
****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 22.12.2022г.,
до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 156.18 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 22.10.2019г. до 16.12.2022г., за които
парични притезания по ч. гр. дело № 70688/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М. С.-
гражданин на ***, родена на 10.07.1997г., сумата от 25.00 лева, представляваща разноски за
заповедното производство, както и сумата от 475.00 лева, представляваща разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5