№ 176
гр. Стара Загора, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20245500500189 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.435, ал.5 и чл.437, ал.2 и 4 от ГПК.
Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по
чл.436, ал.1, чл.435, ал.5, изр.1 от ГПК писмена Жалба вх.№ 1276/15.12.2023г.
в ДСИ при РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска /съответно вх.№
3935/22.03.2024г. в ОС- Ст.Загора/ от третото за изпълнението лице-
пълнолетната българска гражданка Д. И. П. от гр.Р., *** против насрочения
въвод във владение в претендирания за владян от нея недвижим имот,
находящ се в гр.Р., *** по висящото изп.д.№ 110/2023г. по описа на СИС при
РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, в която се излагат подробни фактически и
правни оплаквания. Счита, че процесния недвижим имот в *** на гр.Р., ***
недвижимият имот към настоящия момент ползвала тя- както по силата на
учредено право на ползване с Нотариален акт, така и по бракоразводно
решение № 138/2004г. по гр.д.№ 39/2003г. на Районен съд - Раднево,
потвърдено със съдебен акт по гр.д.№ 134 /2004г. на Окръжен съд - Стара
Загора, което е влязло в законна сила. Наред с това Решението било вписано в
Агенция по вписване в имотния регистър, и то много преди образуването на
настоящото изп.дело по аргумента от чл.523, ал.2 от ГПК. Наред с това по
силата на посоченото бракоразводно решение бившия й съпруг /взискателя Д.
П./ нямал правото на ползване на процесния имот, предмет на насрочения
въвод по изпълнителното дело, което било дадено само на нея, в качеството й
на негова бивша съпруга, понеже вината за прекратяване на брака им била
изключително на бившия й съпруг Д. П. - взискател по изпълнителното дело.
Той бил надлежно уведомен за последиците от цитираното бракоразводно
дело и решението по него, като прекрасно знаел, че ползването на имота/като
1
тяхно семейно жилище/ било предоставено на нея, и право да ползва имота
имала само тя- неговата бивша съпруга. Взискателят също бил обвързан със
субективните предели на посоченото бракоразводно решение и не можел да
ползва имота. Освен това имотът не бил точно индивидуализиран, тъй като в
изпълнителния лист и в поканата за доброволно изпълнение били посочени
сгради, които не са собственост на взискателя, както върху тях взискателят
нямал учредено/запазено право на ползване. Претендира разноските си по
съдебното дело. В този смисъл са и 2 бр. писмени Защити по делото,
представени в дадения й от съда 1- седмичен срок.
В законоустановения 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изл.1 от ГПК
взискателят Д. Ж. П. от гр.Р., *** е подал писмен Отговор вх.№
226/27.02.2024г. против процесната жалба, в която излага накратко
фактически и правни аргументи в своя защита, като счита същата за
неоснователна, че са налице влезли в законна сила съдебни актове на РС-
гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, ОС- Ст.Загора и ВКС- София, въз основа на
които е бил издаден процесния Изпълнителен лист. Няма свои
доказателствени искания. Моли жалбата да се отхвърли, ведно със законните
последици от това. Има претенции за разноски пред настоящата въззивна
съдебна инстанция, като представя писмени доказателства за това и Списък
по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му
представител- адвокат, както и представената му писмена Защита по делото в
дадения му от съда 1- седмичен срок.
В законоустановения 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК
длъжникът Ж. Д. П. от гр.Р., *** не е подал писмен Отговор на процесната
жалба и няма свои доказателствени искания по делото. Пледира, че жалбата е
процесуално допустима, и се явявала напълно основателна и доказана, поради
което моли тя да бъде изцяло уважена, със законните последици от това.
Претендира разноските си по делото, за което представя писмени
доказателства за това и Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е и
пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото. Няма
представена писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.
В законния 3- дневен срок по чл.436, ал.3, изр.2, пр.последно от ГПК
ДСИ при РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска е представил по делото писмени
Мотиви от 27.02.2024г., в които сочи, че според него насрочения въвод във
владение в процесния недвижим имот бил напълно мотивиран,
законосъобразен и правилен, тъй като бил предприет в изпълнение на
представения пред него изпълнителен титул - Изпълнителния лист №
98/07.11.2022г. по приключеното гр.д.№ 81/2022г. по описа на ОС- Ст.Загора
от взискателя - въззиваем Д. Ж. П. от гр.Р., ***, процесния недвижим имот в
гр.Р., *** бил напълно идентифициран съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Р., ***, площ, предназначение, сгради в него.
Поради което счита, че предприетите от него атакувани изпълнителни
фактически и правни действия са изцяло законосъобразни и правилни, ето
защо моли жалбата следвало да се отхвърли изцяло, със законните последици,
като се продължи вече започналия въвод във владение, ведно с всички
законни последици от това.
Настоящия въззивен съд, като обсъди изложените оплаквания в жалбата
на третото за изпълнението лице, доводите във възражението, мотивите на
2
ДСИ, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, намира за установено следното:
Жалбата на третото за изпълнението лице е процесуално допустима,
като подадена в законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК от
надлежна външна за принудителното изпълнение лице в изпълнителното
производство при наличие на очевиден и доказан правен интерес от това. С
жалбата се атакува Постановлението за насрочване на въвод във владение на
взискателя в процесния недвижим имот от ДСИ при РС- гр.Раднево,
обл.Старозагорска с оплакване, че постановлението е незаконосъобразно и
необосновано, понеже накърнявала нейното законно пожизнено право на
ползване на този недвижим имот, бивше нейно семейно жилище по време на
брака й с взискателя.
Жалбата е била насрочена за разглеждане по същество в насроченото
едно о.с.з. по делото относно направените в нея фактически и правни
оплаквания.
Видно от събраните писмени доказателства, първият въззиваем Д. Ж. П.
от гр.Р., *** е взискател по висящото изп.д.№ 110/2023г. по описа на ДСИ в
РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, длъжник по което се явява вторият
въззиваем Ж. Д. П. /негов син/ - също от гр.Р., ***. Изп.дело е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден от ОС- Ст.Загора след приключили
между страните 3 бр. отделни съдебни дела, със съответните постановени и
влезли в законна сила съдебни актове- Решение № 260043/16.08.2021г. по
гр.д.№13/2020г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска, потвърдено
с въззивно Решение № 127/03.05.2022г. по в.гр.д.№ 81/2022г. по описа на ОС-
Ст.Загора, и Определение № 1314/30.05.2023г. по гр.д.№ 4654/2022г. по описа
на II ГО на ВКС- гр.София за недопускане на касационно обжалване на
въззивното Решение на РС- Ст.Загора. Процесният недвижим имот е бил
дарен от взискателя Д. П. на двамата му синове /един от които е длъжникът -
втория въззиваем Ж. Д. П./ с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
625/28.08.1997г., като дарителят /взискател/- въззивиаемия Д. П. и
тогавашната му съпруга - жалбоподателката Д. П. /дарението е с нейно
съгласие/ не са учредили право на пожизнено ползване върху целия дарен
имот, а само са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и
обитаване върху него /цялото дворно място/, ведно с всички сгради жилищни
и нежилищни, построени в него. Установи се, че в този имот живеят в
продължение на много години и понастоящем Ж. П. /втория въззиваем-
длъжник/, съпругата му Н. П. с пълнолетния им син, както и бившата съпруга
на взискателя Д. П. - третото за доверител Д. П., явяваща се „трето лице“ по
смисъла на ГПК по отношение на приключилите дела и жалбоподател по това
дело. Сключеният през 1971г. граждански брак между съпрузите е бил
прекратен през 2004г. с постановено Решение № 138/12.01.2004г. по гр.д.№
39/2003г. по описа на РС- гр.Раднево, потвърдено изцяло с въззивно Решение
по в.гр.д.№ 134/2004г. по описа на ОС- Ст.Загора. С постановено Решение №
260043/16.08.2021г. по гр.д.№ 13/2020г. по описа на РС- гр.Гълъбово,
потвърдено изцяло с въззивно Решение № 127/03.05.2022г. по в.гр.д.№
81/2022г. по описа на ОС- Ст.Загора, влязло в законна сила на 30.05.2023г.,
взискателят /баща/ Д. П. е титуляр на ограниченото вещно право на ползване
на целия процесен недвижим имот, като длъжникът /негов син/ Ж. П. е бил
осъден отстъпи предаде на баща си /взискателя/ Д. П. владението върху целия
3
този недвижим имот и да му заплати съответното парично обезщетение за
лишаване от правото на ползване на целия имот за периода от 01.12.2017г. до
26.09.2019г., със законните последици. Тези съдебни актова са влезли в
законна сила и имат силата на присъдено нещо спрямо страните по тях,
спрямо всички съдилища и публични правни субекти в страната съгласно
императивната разпоредба на чл.296, т.3, пр.1 във вр. с чл.297 от ГПК, като
той не може да бъде впоследствие пререшаван съгласно нормата на чл.299,
ал.1 от ГПК. Третото лице - жалбоподателката Д. П. /бивша съпруга на
взискателя Д. П./ въз основа на Нотариалния акт за дарение на процесния
недвижим имот от 1997г. не е била собственичка /или съсобственичка/ наред
с тогавашния си съпруг /собственик на имота/, а била само негова съпруга и
тъй като очевидно имотът е бил тяхно семейно жилище тогава, тя е дала
съгласието си той да бъде изцяло подарен на единия от синовете им
/длъжника Ж. П./, но си е запазила /наред с дарителя Д. П./ ограниченото
вещно правото на ползване/на обитаване/ върху него. Този чужд за нея
недвижим имот /първоначално на съпруга й Д. П., впоследствие на сина й Ж.
П./ й е бил предоставен за обикновено ползване съобразно влязлото в законна
сила съдебно Решение по бракоразводното дело, поради прекратяването на
брака им по вина на съпруга Д. П. /взискателя/. Като с това само е било
налице разпореждане на една спорна съдебна администрация, с него е било
само уредено правото на ползване върху чужда недвижими вещ /първо
собственост на съпруга й, впоследствие на единия й син - длъжника/, в тази си
част бракоразводното Решение няма силата на присъдено нещо, а с него само
възниква облигационно наемно правоотношение между ползувателката и
собственика на имота. Правото на ползване на взискателя Д. П. съществува
във времето непрекъснато от учредяването му по силата на нотариалния акт
за дарение на недвижим имот № 625/1997г. и до сега, и не се явява погасено
по давност до днес. Този въпрос не може да се пререшава в рамките на
настоящото въззивно съдебно производство по реда на обжалване действията
на съдебния изпълнител, а в едно евентуално отделно бъдещо исково съдебно
производство между страните. Наред с това твърдяното в жалбата на третото
лице /бивша съпруга/ прекратяване на учреденото й пожизнено и възмездно
ограничено вещно право на ползване е възможно само при наличието на
някои от изрично посочените 6 бр. законови хипотези на смисъла на чл.59 от
ЗС в рамките на друго исково съдебно производство между страните по
спора, различно от настоящото.
Новопредставеният по делото Констативен нотариален акт № 172, т.1,
peг.№ 991, дело № 87/30.03.2023г., издаден по реда на чл.587, ал.1 от ГПК,
съставен от нотариус А.Т. - гр.Р., *** се отнася до нови факти и
обстоятелства, с който се признава право на собственост на 2 бр. трети за
изпълнението физически лица /Н. Д. П. и М. Д. П. - съответно съпруга и брат
на длъжника Ж. П.) при различни правни основания върху 1/2 ид.ч. от
процесния недвижим имот /при режим на СИО за съпрузите/ и въз основа на
приращение по чл.92 от ЗС, но само върху 2 бр. сгради в процесния
недвижим имот- жилищната сграда еднофамилна, едноетажна с
идентификатор 61460.508. 124.1 с площ 50 кв.м., и постройка на допълващо
застрояване с идентификатор 61460.508.124.2 с площ 12 кв.м. Тези нови
факти и обстоятелства са настъпили след завеждане на исковата молба по
делото в 2019г. и този констативен нотариален акт не е за делба или друго
4
разпореждане с целия или с част от процесния недвижим имот, а има по-
скоро характера на разпределение правото на ползване върху него.
Същото се отнася и до другото новопредставено писмено доказателство
от жалбоподателката - нотариално заверен договор за доброволна делба от
21.02.2024г. между длъжника по изп.дело Ж. П. и брат му М. П. (и двамата
синове на взискателя Д. П. и съсобственици в същия), по който М. П.
получава реален дял една конкретна жилищна сграда(жилищна
многофамилна двуетажна) в процесния недвижим имот с идентификатор
61460.508.124.3 и с площ 73 кв.м. срещу парично уравнение, от което даже се
отказва. Тоест този акт има правния характер по- скоро на дарение между
двамата братя, но не и на доброволна делба, в който едната страна
/собственика Ж. П./ прехвърля безвъзмездно на другата страна /брат си М. П.,
по време на брака му с Н. П./, една от двете конкретни жилищни сгради,
находящи се в този недвижим имот с идентификатор 61460.508. 124, находящ
се в гр.Р., ***.
Той в никакъв случай не отменя постановените и влезли в законна сила
съдебни решения, с които е признато правото на ползване на взискателя Д. П.
върху целия недвижим имот, нито променя съдебно установените факти и
обстоятелства по приключилия пред три инстанции правен спор между
страните, промените са настъпили след завеждане на делото, и не засягат
отделно цялото дворно място, върху което Д. П. има право на ползване,
признато по делата пред трите инстанции.Поради което основаните с него
права не могат да се противопоставят на взискателя.
Процесният недвижим имот, предмет на принудителното изпълнение чрез
насрочения въвод във владение в него на взискателя, се явява подробно
индивидуализиран още в исковата му молба от 2019г., поземлен имот с
идентификатор 61460.508.124 по кадастр. карта и кадастр. регистри на гр. Р.,
одобрен със Заповед РД-18-12/29.04.2005г. на изп. дир. на АК, с площ 1439
кв.м., а по нотариалния акт дворно място с площ 1380 кв.м., съставляващо
УПИ Н-187 в кв.24 по плана на гр.Р., ***, ведно с разположените в него общо
6 бр. отделни самостоятелни обекта - 2 бр. отделни жилищни сгради
/еднофамилна и многофамилна/, 2 бр. постройки на допълващо застрояване, 1
бр. сграда за търговия и 1 бр. сграда хангар, депо, гараж.
От скицата на целия процесен недвижим имот /целия предмет на въвода
във владение по изп.дело/, издадена от Община - гр.Р., *** е видно, че се
явяват неоснователни и недоказани твърдения на жалбоподателката Д. П., че
две от сградите в него не били съществували. Напротив - става дума за
еднофамилната жилищна сграда с идентификатор № 61460.508,124.1 по
кадастралната карта на гр.Р. и за постройката на допълващо застрояване с
идентифактор № 61460.508.1242. Следователно е безспорно установено и
доказано в хода на настоящия съдебен процес, че двете оспорени жилищни
сгради, находящи се в процесния недвижим имот са съществували още през
1994г. и са били налични и отразени по стария, действащ по това време
регулационен план на гр.Р., преди извършване на дарението на имота от
взискателя /баща/ към длъжника /негов син/ през 1997г. От което следва, че и
тези 2 бр. жилищни сгради напълно мотивирано, законосъобразно и правилно
са предмет на въвода от ДСИ. Още повече, че изпълнителният титул/изп.лист
№ 98/07.11.2022г. на ОС- Ст.Загора към днешна дата не е нито сгрешен, нито
е обезсилен по надлежния законов ред. И наред с това се доказа по несъмнен и
5
безспорен начин, че нито длъжникът /син/ Ж. П., нито пък третото лице за
изпълнението лице – жалбоподателката /бивша съпруга/ Д. П. до момента са
водила каквито и да са съдебни дела за евентуалното обезсилване на този
изпълнителен лист.
Поради което съдът приема, че правото на ползване е било учредено
върху цялото дворно място с площ 1380 кв.м., представляващо УПИ II-187 в
кв.24 по плана на гр.Р., ***, ведно с всички разположени в него общо 6 бр.
отделни самостоятелни обекта, включващи 2 бр. жилищни сгради
/еднофамилна и многофамилна/, 2 бр. постройки на допълващо застрояване, 1
бр. сграда за търговия /магазин/ и 1 бр. сграда /хангар, депо, гараж/.
Съгласно събраните 3 бр. гласни доказателства/свидетелски показания/
на разпитаните по делото свидетели, се установи следното:
В показанията на свидетелките Н. Д. П. се сочи, че тя живеела в
процесния недвижим имот със съпруга си /длъжника Ж. П./ в постройката на
допълващото застрояване /стая със санитарно помещение/, а свекърва й Д. П.
/бивша съпруга на взискателя Д. П., майка на съпруга й и нейна свекърва/
живеела в същия имот, като обитавала другото жилищно помещение. Заявява,
че в периода 2001- 2002г. взискателят Д. П. /неин свекър/ е идвал в имота и си
е вземал лични вещи, но след това съпругът й /длъжника Ж. П./ не го
допускал вече до жилището там и свекърът й не можел повече да посещава
имота и не го бил посещавал, като твърди, че това се отнасяло единствено и
само относно една- единствена стая, не върху цялото дворно място, както е
по нотариалния акт за дарение от 1997г.
Свидетелката е съпруга на длъжника Ж. П., явява се с голяма степен на
вероятност пряко и непосредствено заинтересована от изхода на настоящия
съдебен спор, поради което съдът не кредитира в пълна степен нейните
показания по делото съгласно чл.172 от ГПК.
Свидетелката Я.Я.Ж.-Д. заявява, че познава много добре както
жалбоподателката Д. П. /нейна бивша учителка/, така и като приятелско
семейство длъжника Ж. П. и съпругата му /първата свидетелка/ Н. П.и, но
никога /дори и като ученичка/ не била виждала и не познава взискателя Д. П.,
за който твърди, че в нейно присъствие той никога не бил посещавал
процесния недвижим имот.
Съдът кредитира в по- голяма степен показанията на тази свидетелка,
която макар да е в много добри отношения с жалбоподателката и с единия й
син /длъжника Ж. П./, липсват по делото преки и непосредствени съмнения тя
да е по някакъв начин директно или индиректно фактически и правна
заинтересована от изхода на настоящия съдебен спор предвид нормата на
чл.172 от ГПК.
Свидетелката Д. А. Х.- Д. сочи, че взискателят Д. П. е титуляр на
ограниченото вещно право на ползване върху целия процесен недвижим имот
и в продължение на много години е бил активен в отстояване на своите права
върху него, но е срещал много силна съпротива от страна на собственика на
имота - длъжника Ж. П. /негов надарен син/, който е непрекъснато е
ограничавал и възпрепятствал упражняването на правото му на ползване.
Тази свидетелка не е в никакви преки или косвени служебни, родствени
или други особени отношения с която и да е от страните по делото, поради
което съдът кредитира изцяло нейните показания съгласно разпоредбата на
чл.172 от ГПК. Още повече, че тези показания изцяло потвърждават съдебно
6
установените и доказани факти и обстоятелства по досега приключилите
искови съдебни производства между страните по делото.
Анализът на събраните по настоящото съдебно дело по надлежния
процесуален ред писмени и гласни доказателства доказателства водят до
категоричния, безспорен, установен и доказан фактически и правен извод, че
не се установяват законови права на жалбодателката /трето за изпълнението
лице/, ограничаващи, отлагащи или изключващи правата на взискателя. В
тази връзка третото лице по изпълнителния процес /жалбоподателката-
ползувателка/ следва да търпи допуснатото принудително изпълнение /въвод
във владение в целия недвижим имот, заедно всички находящи се в него
постройки/жилищни и нежилищни/, дори и тя самата да живее в него сама
или с други лица /какъвто очевидно е процесния случай/. Жалбоподателката,
като „трето лице“ по принудителното изпълнение, по разрешени с влезли в
законна сила съдебни актове правен спор няма законови права, който може
надлежно да противопостави на взискателя, и ДСИ следва да въведе
взискателя по изпълнението в целия процесен недвижим имот, срещу всички
негови собственици и обитатели.
Предвид което и на основание гореизложените съображения,
процесната жалбата от третото за изпълнението лице се явява изцяло
неоснователна и недоказана, и следва да се остави напълно „без уважение“,
като се потвърди в цялост атакуваното с нея постановление на ДСИ за
насрочване на „въвод във владение“ на взискателя в целия процесен
недвижим имот, ведно с всички законни последици от това.
Съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК
настоящото съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно
обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горното и на осн.чл.435, ал.5 и чл.437, ал.2 и 4 от
ГПК, въззивният Окръжен съд- Ст.Загора
РЕШИ:
ОСТАВЯ изцяло „Без уважение“ Жалба вх.№ 1276/15.12.2023г. в СИС
при РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска /съответно вх.№ 3935/22.03.2024г. в
ОС- Ст.Загора/ от третото за изпълнението лице Д. И. П. - ЕГН ********** от
гр.Р., *** против Постановлението на ДСИ за насрочване на въвод във
владение в недвижим имот, находящ се в гр.Р., *** по изп.д.№ 110/2023г. по
описа на СИС при РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7