Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 408/17.06.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 1692 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Г.Д.Г.
и Н.А.Г. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу С.Н.Н., Н.Н.Н. и Г.Н.К..
Ищците твърдят, че били съпрузи
и през време на брака си, в режим на СИО, по силата на нотариален акт /НА/ за
покупко-продажба на недвижим имот № 125, том 3, дело № 496/2004 г. от
15.09.2004 г. придобили от Д. Д. Л. собствеността върху поземлен имот /ПИ/ №
IV-9, в кв. 16 по плана на с. С., общ. М. б., обл. Х., одобрен със Заповед №
84/1990 г., целият с площ от 2255 кв.м., при граници на имота: УПИ V-8, УПИ
VIII-7, УПИ XVI-5, УПИ XVII-4, и УПИ III-9. При
вписването на НА обаче се оказало, че за същия имот вече бил вписан друг НА за
собственост - № 56, том VII, дело № 3014/1995 г. от 15.09.1995 г. със
собственик Н.И.Н., обявен за такъв, на основание давностно владение на 1/2
идеална част от него. Поради това бил съставен НА за поправка на НА за продажба
на имот № 180, том 3, дело № 545 от 05.10.2004 г., по силата на който ищците
придобили не целия, а само 1/2 идеална част от поземления имот. Оказало се
обаче, че при съставянето и на трите НА била допусната голяма неточност.
Грешката произтичала от обстоятелството, че процесният имот № IV-9 по настоящия
кадастрален и регулационен план /КРП/ на с. С. не бил идентичен с имот № IV по
предходния КРП, който бил с почти два пъти по-голяма площ от настоящия. Поради
тази причина, при изповядване на сделката през 2004 г. ищците били със
знанието, че купуват половината от имот № IV по предходния КРП на селото, която
част съответствала на целия имот № IV по настоящия КРП, и затова се съгласили
да бъде съставен НА за поправка. Такава била и договорката им с продавача.
Стойността на сделката им също била определена като се отчитало, че площта на
имота била 2 255 кв.м. Наличието на НА за собственост № 56 от 1995 г.
обуславяло правния интерес на ищците от предявяване на настоящия установителен
иск за собственост по отношение гореописания имот. Н.И.Н. бил починал, поради
което пасивно легитимирани да отговарят по иска били неговите трима наследника
– ответниците в настоящото производство. Според ищците, на основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност, те били собственици на целия имот № IV-9, в кв.
16 по плана на с. С., общ. М. б., обл. Х., одобрен със Заповед № 84/1990 г. От
датата на придобиването на имота на 15.09.2004 г. до днес те владеели целия ПИ
№ IV-9 необезпокоявано и непрекъснато, повече от 13 години, с ясното съзнание,
че били единствените му собственици, и го стопанисвали с грижата на добър
стопанин, всяка година го обработвали и получавали реколта от него. На
основание същия НА за покупко-продажба на недвижим имот № 125 от 2004 г.,
ищците били собственици и на съседния имот № III-9,
като те оградили двата имота /№ III-9 и № IV-9/ още от 2004 г. от всичките им страни /с
изключение на вътрешната граница между тях/ и никой освен тях и членовете на
семейството им нямал достъп до тях. Обстоятелството, че целият имот № IV-9 се
владеел и стопанисвал от тях било известно на всичките им съседи. През цялото
това време Н.И.Н. не бил предявявал претенции относно каквато и да било част от
имот № IV-9. Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на целия имот
№ IV-9, в кв. 16 съгласно действащия кадастрален и регулационен план на с. С.,
общ. М. б., обл. Х., одобрен със Заповед № 84/1990 г., като им присъди
направените по делото разноски.
Ответниците
С.Н.Н. и Н.Н.Н. считат предявения иск за недопустим по отношение на
притежаваната от ищците 1/2 идеална част от УПИ IV-9, кв. 16 по плана на с.
Сираково, а по отношение на другата идеална част - за неоснователен. Поддържа
се, че не бил осъществен нито един от елементите на фактическия състав на
придобивната давност, поради което ищците не можели да претендират за
последиците й и оспорват твърденията им в тази връзка. Сочи се, че плащали редовно
данъците за имота и го посещавали периодически. Понастоящем собственик на 1/2
идеална част на имота бил единствено ответникът Н., който придобил
притежаваните от останалите съсобственици Н. и К. 5/12 идеални части с НА за
дарение № 92, том 5, peг. № 7047, дело № 450 от 2018 г.
Ответницата Г.Н.К.,
чрез назначения й особен представител, оспорва предявения иск като допустим, но
неоснователен. Оспорва се обстоятелството, че от 2004 г. ищците владели целия
ПИ IV-9 по плана на с. С. като свой, поради което не била налице хипотезата на
чл. 79 ЗС. Те декларирали в Община М. б. само половината от този ПИ, а другата половина
от имота била декларирана от наследодателя на ответниците, който плащал данъци
за нея до смъртта си, а след това плащали наследниците му. Извършвайки дарение
на 5/12 ид.части от имота с НА от 2018 г., наследниците манифестирали
собственическите си права над половината от процесния имот.
Съдът, като като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от представените
писмени доказателства – НА за собственост върху недвижим имот по давност № 56,
том 7, дело № 3014 от 1995 г.; НА за продажба на
недвижим имот № 125, том 3, рег. № 5475, дело № 496 от 2004 г.;
НА
за поправка на нотариален акт за продажба на имот № 180, том 3, рег. №
6048, дело № 545 от 2004 г.; НА за дарение на недвижим имот
№ 92, том 5, рег. № 7047, дело № 450 от 2018 г.; Удостоверение
за граждански брак № 36082/29.06.1986 г., издаден въз
основа на акт № 350/29.06.1986 г.; Удостоверение за
наследници изх. № ГРАОН1-273/25.07.2018 г. от
Община Хасково се установяват изложените по-горе твърдения на страните относно
придобиването на по 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот по силата
на описаните правни сделки.
По
отношение на твърденията за плащане на дължимите местни данъци са представени Удостоверение с
изх. № 41/30.04.2019 г. от Община М. б. с приложени към него
Декларации от страните и хронология на задълженията и плащанията по партидите им към 30.04.2019 г.
По делото
е допусната и изслушана в
о.с.з. съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и
обективно, като при необходимост то ще бъде
обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на него.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите П. Н. П. и Р. Д. Р. /сочени и водени от ищците/, както и П. И. П. и И. К. К. /сочени и водени от ответниците/ за обстоятелства относно владеенето на
процесния имот, като показанията им са записани подробно в протокола за
съдебното заседание, проведено на 15.04.2019 г. /л. 102 – л. 103 по делото/.
При преценка на така събраните
противоречиви гласни доказателства съдът дава вяра на свидетелите, ангажирани
от ищците. И двамата са лица с трайни и непосредствени лични впечатления, за
разлика от свид. К., който е посещавал
имота за последно преди повече от 20 години. На следващо място, показанията им са логични и последователни, за разлика от тези на свид. П..
Изнесеното от последния, че след смъртта на наследодателя на ответниците през
2015 г. те всяка седмица ходели в селото и посещавали имота, без да влизат в
него и да го поддържат и едва през 2018 г. изразили воля да уредят отношенията
си с ответниците, които през цялото това време го ползвали, звучи неубедително и противоречи на нормалната житейска логика. Освен
това, при съпоставката им с останалите доказателства по делото, показанията на свид. П. не се подкрепят от тях,
а се явяват
изолирани, поради
което и не следва да бъдат кредитирани.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са при условията на активно и пасивно субективно съединение искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, които са процесуално допустими. Не могат да бъдат споделени
доводите на ответниците в обратния смисъл, тъй като ищците имат правен
интерес от предявяването им и срещу лицата, които са се разпоредили със спорния
имот преди завеждането на исковата молба, а не само срещу приобретателя – т. 3Б
на Тълкувателно решение № 4 от 14.06.2013 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС,
ОСГК. На следващо място, те имат интерес от предявяване на претенция за целия
имот, макар и да не се оспорва правото им на собственост върху 1/2 ид. ч. от
него. Това е така, защото спорната 1/2 ид. ч. не е материализирана /напр. чрез разпределение
ползването на имота/ и няка как тя да бъде отграничена от
другата идеална част, която не се оспорва от
ответниците. След като не е възможно тя да бъде надлежно индивидуализирана, в
т.ч. и чрез признака предмет на спор
между страните, следва да се приеме, че могат да предявят искове за
собственост върху целия имот.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:
За да бъдат уважени предявените положителни установителни претенции, е необходимо да се установи при условията на пълно главно доказване, че ищците са собственици на процесния имот на сочените от тях правни основания.
По делото
няма спор, а и от представените НА № 125, том 3, рег. № 5475, дело № 496 от 2004 г., НА №
180, том 3, рег. № 6048, дело № 545 от
2004 г. и Удостоверение за граждански брак № 36082/29.06.1986 г. се установява, че ищците са придобили в режим на СИО собствеността
върху на 1/2 ид. ч. от имота по
силата на валидна правна сделка. От кредитираните гласни доказателства съдът приема за установено, че от този момент те са започнали да
упражняват явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху целия имот с намерението да го своят, което е било демонстрирано пред всички
останали. Установява
се, че ищците са започнали да стопанисват имота, да го почистват, да го
засаждат, да го заключват, т.е.
използвали са го според предназначението му за собствените си нужди, като тези им действия са били възприети и от наследодателя на ответниците, а след смъртта му – от последните,
които са нямали
достъп до него и липсват данни те да са се противопоставили на това отричане на правата им.
Касае се за действия, който са характерни единствено за индивидуален собственик
и установяват безспорно външно афиширано намерение за своене на имота.
Предявяването на претенции от ответниците в разговорите им с ищците, които не са
били съпроводени с действия, насочени към самия имот и имащи за последица
отстраняването на владеещия съсобственик от имота, не прекъсват започналата да
тече в негова полза придобивна давност и не смущават владението му /така в Решение № 5 от
25.01.2010 г. по гр. д. № 2728/2008 г. на ВКС, I г. о./. Декларирането от
ответниците на идеалната им част от имота и заплащане на дължимите данъци за
тях не би могло да се разглежда като своене на вещта, след като няма данни да
е станало известно
на другите съсобственици /в този смисъл вж. Решение № 195/28.06.2011 г. по гр.
д. № 86/2011 г. на ВКС, II г.о./. При това положение и доколкото към датата на подаване на исковата молба – 10.07.2018 г. е бил изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1
ЗС десетгодишен период следва да се приеме, че ищците са придобили собствеността върху целия спорен имот. Ето защо и сделката между
ответниците не може да транслира върху Н.Н.Н. собственически права върху 5/12
ид. ч. от имота, тъй като никой не може да прехвърли повече права от тези,
които притежава.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявените искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
При този извод относно спорното
материално право и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е необходимо да се отмени НА
за
собственост върху недвижим имот по давност № 56, том 7, дело № 3014 от 1995 г. на нотариус при Районен съд -
Хасково. Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986
г. по гр. д. № 150/1985 г. на ВС, ОСГК отмяната му се явява законна последица
от уважаване на исковете за собственост, която съдът следва да присъди
служебно, дори и ищците да не са направили искане в този смисъл.
С оглед изхода на делото и че ищците
претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същите
следва да се присъдят такива, а именно сумата от 974,20 лв., съобразно ангажираните доказателства
за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
по отношение на С.Н.Н., ЕГН **********,
Н.Н.Н., ЕГН **********,*** и Г.Н.К., ЕГН ********** ***, че Г.Д.Г., ЕГН ********** и Н.А.Г.,
ЕГН **********,***,
са собственици на урегулиран поземлен имот № IV-9, в кв. 16 по плана на с. С., общ. М. б., обл. Х., одобрен със
Заповед № 84/1990 г., с площ от 2 255 кв.м., при граници: улица, УПИ III-9, УПИ
XVII-4, УПИ XVI-5, УПИ VIII-7 и УПИ V-8.
ОТМЕНЯ, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давност № 56, том 7, дело № 3014 от 1995 г. на нотариус при Районен съд -
Хасково.
ОСЪЖДА С.Н.Н., ЕГН **********, Н.Н.Н., ЕГН **********,*** и Г.Н.К., ЕГН **********
***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Г.Д.Г., ЕГН ********** и Н.А.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 974,20 лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.