Решение по дело №85/2020 на Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 50

гр. Пирдоп, 24.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесетата година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ДОНКА ПАРАЛЕЕВА

при участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от съдията Паралеева АНД № 85 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.Р.И., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 19-0347-000881/05.11.2019г., издадено от началника на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.10.2019г., около 01.20 часа в община Челопеч, на път първи клас I-6, 182км+500м, в посока гр.София, управлява МПС, собственост на Райфайзен лизинг – Рено Клио, с рег. № СВ7972АК, с несъобразена с пътните условия и релефа на пътя /остър десен завой при изкачване/ скорост, поради което не успява да спре и блъска диво прасе, пресичащо пътното платно, поради което водачката е наказана за това, че не е избрала скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

С жалбата Б.И. заявява, че счита обжалваното наказателно постановление/НП/ за незаконосъобразно и неправилно поради нарушаване и неправилно прилагане на материалния закон и несъобразяване с действителната правна и фактическа обстановка. Потвърждава, че на 28.10.2019г., около 01:20 часа управлявала лек автомобил „Рено Клио“, с рег. №СВ7972АК. Сочи, че се движела изключително бавно в района, посочен в НП – със скорост около 30 км/ч, поради околната тъмнина и поради знанието си, че скоростта следвало да бъде съобразена с големия брой завои и възможната опасност от други водачи, движещи се с висока скорост. Твърди, че изненадващо, без никаква възможност за реакция от нейна страна, автомобилът се сблъскал с диво прасе, изскочило внезапно на пътя. След сблъсъка спряла, загасила автомобила и излязла да разбере какви са последствията. Дивото прасе избягало в околната гора, а по автомобила имало сериозни щети, нанесени от удара по предната броня. Обадила се на тел.112, за да съобщи и да повика служители на КАТ – пътна полиция, които да съставят протокол за инцидента. След пристигането си младшият автоконтрольор и съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №АА182400/28.10.2019г., като в съставения АУАН служителят на РУ-Пирдоп неправилно описал фактическата обстановка, въпреки нейните обяснения, дадени на мястото на произшествието. Това описание от АУАН на фактическата обстановка залегнало и било основата, върху която е издадено и обжалваното от нея НП, поради което го счита за неправилно. Заявява, че не е нарушила виновно разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и правилно е избрала скоростта на движение, съобразена с околната тъмнина, завоите и състоянието на пътя. Нямало никакви индиции за възникване на опасност за движението. Неправилно според жалбоподателката в АУАН и НП е описано, че тя е „блъснала“ дивото прасе, защото дивото прасе не пресичало пътното платно, а изскочило изведнъж от околните храсти. Пътят, освен това, не бил обозначен с пътен знак А22 – „Възможна поява на диви животни“, за да съществува необходимост да предполага, че диво животно може да излезе на пътя. Счита, че е налице абсолютно непредвидима ситуация, която не е била в пределите на изискващото се от нея внимание, управлявайки моторно превозно средство /МПС/ по път от републиканската пътна мрежа, което изключва и виновното и поведение в конкретния случай. Поради изложеното счита, че наказателното постановление е издадено при нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като са описани неточно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Липсвали каквито и да било доказателства за извършено от нейна страна нарушение. Счита още, че и е наложено наказание, което не се отнася за вмененото и деяние. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа изцяло подадената жалба, счита обжалваното НП за незаконосъобразно и неправилно и моли то да бъде отменено.

Въззиваемата страна- РУ Пирдоп не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище. РП-Пирдоп също не взема становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2019 г., около 01.20 ч., на Главен път I-6, в района на община Челопеч, 182км+500м Б.Р.И. управлявала лек автомобил „Рено Клио“, рег. № СВ7972АК, собственост на лизингова компания и на десен завой автомобилът се сблъскал с диво прасе. Водачката на автомобила позвънила на тел.112 и сигнализирала за инцидента, след което на мястото пристигнал полицейски екип на РУ-Пирдоп в състав свидетелите младши автоконтрольор П.К.Ч. и П.Л.З., който взел отношение по случая, като съставил протокол за ПТП и АУАН за осъществено от водачката нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от никоя от страните и се извежда от всички събрани доказателства, а именно: разпит на свидетелите П.К.Ч. и П.Л.З.; АУАН  №182400/28.10.2019г.; протокол за ПТП №1587504 от 28.10.2019г.; справка за нарушител/водач на името на Б.Р.И..

Оспорва се обаче има ли извършено нарушение и законосъобразно ли е наказването, осъществено с издаденото впоследствие НП №19-0347-00881/05.11.2019г.

Съставен е Протокол за Пътно транспортно произшествие /ПТП/ №1587504/28.10.2019г., в който като участници в ПТП-то са описани лек автомобил „Рено Клио“, с рег. №СВ7972АК, собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ООД, управляван от Б.Р.И. и диво прасе, неустановено на място. Като щети по МПС-то са описани: счупена предна броня, предна решетка, ляв халоген и др. В графата „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е описано: „Водачът управлява с несъобразена с пътните условия, релефа на пътя скорост /остър десен завой/, не успява да спре и блъска преминаващо диво прасе, като реализира ПТП с материални щети“. Нарисувана е схема на ПТП, от която е видно, че МПС-то е навлязло през единична непрекъсната линия в лентата за насрещно движение.

Съставеният АУАН с №182400/28.10.2019 г. описва, че на 28.10.2019г., около 01.20 часа, на ГП I-6, 182км+500м Б.Р.И. управлява в посока към гр.София лек автомобил от категория N1 Рено Клио, с ДКН СВ7972АК, собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ООД- София, като водачът управлява МПС с несъобразена с пътните условия и релефа на пътя /остър десен завой на изкачване/ скорост, не успява да спре и блъска диво прасе, пресичащо пътното платно. Нарушението е определено като такова по чл.20, ал.2 ЗДвП. За верността на описаните факти са се подписали актосъставителят П.Ч. и свидетелят П.З.. В АУАН не са вписани възражения на соченото за нарушител лице, а същото е записало, че ще подаде възражения в 3-дневен срок, каквито по преписката няма приложени. Същото е подписало разписката, с която удостоверява, че е получило препис от АУАН.

От свидетелските показания на полицейските служители П.К.Ч. и П.Л.З. се установяват техните спомени за случая, като и двамата поддържат констатациите в АУАН, но потвърждават, че не са свидетели на самия инцидент /ПТП/.

Свидетелят актосъставител П.Ч. разказва за процесния случай, че получили сигнал от дежурната част в РУ-Пирдоп за ПТП на главния път, при бензиностанцията на с.Мирково и отишли да проверят с колегата му на място. На главния път, при „Шарения кол“, по време на изкачването, видели части от кола на асфалта в насрещното платно – на десен завой. Продължили напред да търсят колата и намерили колата на жалбоподателката на бензиностанцията, преместила се доста от местопроизшествието. Попитали я какво се е случило, къде и как и тя казала, че ПТП-то е станало на 500-600 метра от мястото, където я установили, с което се опитала да ги излъже, но когато я попитали дали е сигурна, тя си признала, че мястото на произшествието е на 5-6 км. Проверили я за алкохол, но не била употребила и след това и съставили акт. На мястото на произшествието според свидетеля Ч. нямало следи от кръв от животното, но имало спирачен път на лентата и части от колата. Водачката им обяснила, че е излязло диво прасе и тя не могла да спре и го блъснала. Запитан как е разбрал, че водачката се е движила с несъобразена скорост, свидетелят Ч. заявява, че с този спирачен път не смята, че е карала с 30 км/ч, защото ако е карала с толкова колата щяла да спре на място. Според него автомобилът се е движил поне със 70 км/ч, но експертиза не е правена. Според свидетеля Ч. с действията си жалбоподателката е застрашила и другите участници в движението, защото е могло да има и насрещно движещ се автомобил. Свидетелят твърди, че той лично е съставил акта и е връчил екземпляр от него на нарушителката.

Свидетелят З. също излага пред съда своите спомени за процесния случай. Твърди, че получили сигнал за ПТП и тръгнали с колегата му към бензиностанцията, като на пътя видели къде е станало ПТП-то, защото по пътя били частите от автомобила, само че въпросното лице не било там. Продължили напред по пътя и стигнали при нея, като я открили на бензиностанцията. Тя не признала веднага, че ПТП-то е станало на мястото, където полицаите констатирали, но все пак признала. Мястото на ПТП било на 5-6 км отстояние от мястото, където установили водачката и автомобила. Казала им, че се е преместила заради видимостта и защото било тъмно и се страхувала. И този свидетел потвърждава, че случаят е от тъмната част на денонощието и че по бронята на колата имало щети. Животно не установили на мястото на ПТП. Имало следи само от нейния автомобил. Част от бронята намерили в лявата част на пътя в насрещното платно, поради което свидетелят счита, че може би е изпуснала завоя. Свидетелят З. не си спомня да е видял спирачен път. Водачката казала, че е карала бавно. Според свидетеля е възможно дивото животно наистина да е изскочило внезапно, но счита, че това е следвало да бъде съобразено при избиране на скоростта. Също счита, че ако е имало насрещно движещ се автомобил, той е бил застрашен. Според свидетеля З. на мястото няма знак или табела, уведомяваща водачите за пресичащи пътя диви животни. Също заявява, че експертиза за скоростта не е правена. Свидетелят З. заявява още, че колегата му катаджия е съставил АУАН-а и екземпляр е бил връчен на нарушителката, като тя не направила възражения, а казала, че ще обжалва.

От справката за нарушител/водач на името на жалбоподателката  И. е видно, че освен процесното нарушение от 28.10.2019г., което обжалва по настоящото дело, няма други провинения като водач, а притежава свидетелство за управление на МПС от 2004г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 26.05.2020 г., а жалбата е подадена на 01.06.2019 г.).

Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва като такова да бъде отменено. Допуснати са нарушения от формално естество, а извършването на административното нарушение остава недоказано.

АУАН е съставен от полицейски служител на длъжност „младши автоконтрольор“, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на РУ, надлежно упълномощени, видно от приложената Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 ЗАНН.

Независимо от факта, че компетентни органи са издали АУАН и НП и са спазени процедурните срокове, съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

От съставения АУАН и събраните по делото гласни доказателства се установява единствено, че е настъпило ПТП. В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл.20 ал.2 ЗДвП, който има няколко предложения, но нито едно от тях не е посочено. Единствено в текстовата част е посочено, че жалбоподателят не е съобразил скоростта с пътните условия и релефа на пътя. Актът трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В акта и в наказателното постановление липсва описание на нарушението по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП, вр. с чл.20, ал.2 ЗДвП с посочване на конкретните обстоятелствата, при които е извършено. В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено, че „водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие“, без да се посочи кои точно обстоятелствата, не са били взети предвид при избора на скорост. Не е посочено каква е била скоростта на движение, с която се е движела жалбоподателката, с каква скорост е следвало да се движи, какви са били атмосферните условия, какъв е бил релефът, какви са били конкретните условия на видимостта, интензивност на движение в конкретния случай, а само бланкетно е цитиран текстът на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата на описание на нарушението съществено ограничава правото на защита на жалбоподателката и представлява нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, поради което е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.

Всички обстоятелства, които административнонаказващият орган е следвало да опише в АУАН и НП не биха могли и да бъдат описани без извършването на автотехническа експертиза, която да даде отговор с каква скорост се е движел автомобилът при настъпване на ПТП и коя е била съобразената скорост с оглед пътните условия, още повече, че полицейските служители не са станали свидетели на самото ПТП, а са отишли впоследствие и са се ориентирали относно фактите по установените щети по автомобила и обясненията на водачката. Единият от полицейските служители дори не е видял спирачен път на платното, а и наличието на спирачен път не може да доведе до изводи, направени от неспециалист, за скоростта, с която се е движил автомобилът. Именно поради това нарушението остава и недоказано. Безспорно жалбоподателката не е следвало да се мести от местопроизшествието, с което е затруднила работата на контролните органи, но доказването на нарушение е в тежест на административнонаказващия орган. АУАН не може в случая да изпълни функцията си и да бъде зачетена материалната му доказателствена сила, произтичаща от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, тъй като не са били установени и отразени в него всички релевантни за нарушението факти и най-вече скоростта, която е квалифицирана като „несъобразена“. Не се установи от събраните доказателства как актосъставителят е достигнал до описаните в АУАН констатации или по-скоро се установи, че същите са плод на субективна преценка от негова страна. Не се установи с каква скорост е управлявала жалбоподателката МПС-то, защо се приема, че същата не била съобразена с атмосферните и пътните условия.

 Не е било прието като изключващо вината обстоятелство обяснението на водачката на лекия автомобил, че от храстите е излязло внезапно диво животно и поради това непредотвратимо и непредвидимо за нея е настъпил удар, въпреки че е отразено в АУАН и НП, че е блъснала диво прасе, пресичащо пътното платно. Не е установено защо актосъставителят приема, че управлявайки лекия автомобил жалбоподателката е блъснала животното, а не обратното. Версията в жалбата, че животното е изскочило внезапно на пътя и се блъснало в лекия автомобил не се оборва. На местопроизшествието не е извършван оглед. Единствената причина за съставянето на АУАН е крайният резултат – ПТП-то. В никакъв случай обаче не са установени причините за настъпването му и не е установена скоростта на движение на автомобила при настъпване на ПТП. От друга страна, актосъставителят все пак приема, че на пътя е пресичало животно. Това по смисъла на ЗДвП не спада към атмосферните и пътни условия, а е случайно събитие, което е непредвидимо, т.е. би изключило приложението на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, според която шофьрите следва да се движат с такава скорост, че да са в състояние да спрат пред всяко „предвидимо“ препятствие. В конкретния случай не се установява близо до мястото на ПТП да е имало поставен знак А22, обозначаващ възможността там да пресичат диви животни, поради което водачката не е имала и задължение да предвиди такова обстоятелство. С оглед на това поведението на жалбоподателката не може да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДвП. Тя не е доказано да е извършила вмененото и във вина административно нарушение.

С оглед на горното, съдът счита, че единствено възможният правен извод е, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, което изключва и вината. Жалбоподателката, в качеството си на водач на МПС, не е била длъжна и не е могла да предвиди, че в тъмната част на денонощието, на пътя, по който се движи, ще излезе диво животно и ще го удари. По делото липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи предположение, че жалбоподателката се е движела с несъобразена скорост, което да не и е позволило да спре, след като е възприела дивото животно. Още по-малко може да се приеме описаното в наказателното постановление, че водачката не била избрала скоростта си на движение съобразно атмосферните условия, релефа, интензивността на движението и други обстоятелства, имащи значение за безопасността на движение. Такива изводи по никакъв начин не се подкрепят от доказателствата, поради което съдът ги намира за произволни.

Така допуснатите съществени процесуални нарушения и недоказаност на деянието, счетено за нарушение, налагат издаденото от началника на РУ-Пирдоп срещу Б.Р.И. наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП

Р    Е    Ш    И   :

  ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0347-000881, издадено от Началника на РУ-Пирдоп на 05.11.2019 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП на Б.Р.И., ЕГН: **********, с адрес *** е наложена ГЛОБА в размер 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: