Присъда по дело №2/2022 на Окръжен съд - Ямбол

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 4/25.02.2022г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 2/2022 г. ПО ОПИСА НА ЯОС

ЯОП е предявила обвинение против Х. В. Ш. от с. *********, обл.
*****, за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” вр. чл.342, ал.1 от НК,
изразяващо се в това, че:
На **.**.**** год. около 07:50 часа, по път III-7007, км. 5+300, в посока
от с. *******, обл. ***** към гр. ********, обл. *****, при управление на
МПС – лек автомобил марка и модел „**** ******“, с рег. № * **** **, лична
собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:
чл.16, ал.1 от ЗДвП – „На пътното платно с двупосочно движение, на водача
на пътно превозно средство е забранено: т.1 когато платното за движение има
две ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване или заобикаляне.“; чл.15, ал.1 от ЗДвП – „На пътя водачът
на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента“; чл.25, ал.2 от ЗДвП – „При извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две
пътни превозни средства от две съседни ленти, с предимство е водачът на
пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“; ал.1 –
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизанепо друг път или
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши моневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“, както и
чл.44, ал.1 от ЗДвП – „При разминаване водачите на насрещно движещи се
пътни превозни средства са длъжни да осигурят достатъчно странично
разстояние между пътните превозни средства.“, в резултат на което
предизвикал ПТП, навлизайки в насрещната лента за движение и удряйки се
в движещ се по същатаавтобус „***** * *****“ с рег. № ** **** **,
управляван от А. И. С., и е причинил по непредпазливост смъртта на И. Й. Ш.,
ЕГН ********** от с. *******, обл. *****, която е била пътник на предна
дясна седалка в автомобила на Х. В. Ш..
В съдебна фаза по искане на защитника производството протече по
диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27 НПК, с признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на
подсъдимия и съгласие да не се събират доказателства за тях.
1

В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението така,
както е предявено. Фактическата обстановка в обвинителния акт счита за
безспорно установена, предвид направеното от подсъдимия признание, което
намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното
призводство доказателства. Поради това намира обвинението за доказано и
пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. С оглед възрастта и
чистото съдебно минало на подсъдимия, както и поради обстоятелството, че
същият е загубил близък вследствие на извършеното, предалга да му се
определи наказание лишаване от свобода в законовия минимум от две
години, при превес на горепосочените смекчаващи отговорността
обстоятелства, чийто размер да бъде редуциран с една трета - до една година
и четири месеца лишаване от свобода, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1
от НК. Прокурорът пледира за отложено изтърпяване на наказанието за
минимален изпитателен срок от три години, както и за прилагане
разпоредбата на чл.343г от НК чрез налагане и на наказание лишаване от
право да се управлява МПС за същия срок.
Наследниците на пострадалата, които са низходящи на подсъдимия, не
са направили искане за конституиране като страни в процеса в сроковете по
чл.77, ал.3 и чл.85, ал.3 от НПК.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. и с редовно
упълномощен защитник – адвокат. Признава вината си, както и фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява искрено
съжаление за стореното и готовност да понесе отговорността си.
По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението, начина
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и приложението на
чл.343г от НК защитникът се солидаризира изцяло със становището на
прокурора, а по въпроса за наказанието излага, че освен изтъкнатите от
обвинението смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се отчете и
това, че подсъдимият не е наказван по административен ред за нарушение на
правилата за движение по пътищата. В тази връзка счита, че наказанието
следва да се определи под предвидения специален минимум от две години
лишаване от свобода и пледира да му се наложи наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода, в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, и
наред с това, за редуциране на така определеното наказание с една трета.
За да постанови присъдата си, на основание чл. 373, ал.3 вр. с чл.
372, ал.4 вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Към **.**.****г. подсъдимият Х. В. Ш., роден на **.**.****г.., бил на
** години. С Експертно решение № ****/**.**.****г. на ТЕЛК за Общи
заболявания при МБАЛ „**. **********“ АД – гр. ***** му били определени
60 % инвалидност пожизнено, поради общо заболяване: ИБС стенокардия III
ФК, АХ III ст. Сърдечна форма, СП, високостепенна аортна инсуфиенция,
състояние след клапно протезиране, парапротезна регургитация на АоК,
2

пристъпно предсърдно мъждене, довели до СП III ФК.
Същият бил правоспособен водач на МПС от 1966 г., притежавал
СУМПС № ********* от **.**.**** г. за кат. „В“, „М“, „ТКТ“ и „АМ“ и за
петдесет и пет години бил наказван веднъж по административен ред за
нарушаване на правилата за движение по пътищата - с налагане на глоба с
фиш от **.**.****г. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Подсъдимият не бил осъждан или освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
На **.**.****г. около 07:50 часа Ш. управлявал собствения си лек
автомобил „**** ******“ с рег. № * **** **, движейки се по път III-7007 на
територията на Община ********, обл. *****, в посока от с. ******* към гр.
******** със скорост от 73,47 км/ч. Движението се осъществявало при
оптимални пътни и атмосферни условия - ясно време и добра видимост, в
равнинен участък, по суха, новоположена и запазена асфалтова настилка, без
поставена надлъжна пътна маркировка. На предната дясна седалка в
автомобила пътувала съпругата на подсъдимия - И. Й. Ш., ЕГН **********.
По същото време и при същите пътни и атмосферни условия, със
скорост от 77 км/ч в противоположната посока – от гр. ******** към с.
*******, по пътя се движел автобус „***** * *****“, с рег. № ** **** **,
собственост на „*** **********“ ООД, управляван от свидетеля А. С..
Последният изпълнявал трудовите си функции на шофьор в дружеството и
извършвал превоз на работници от с. *****, обл. ******, до гр. ********, с.
******* и гр. *****. В автобуса пътували четирима работници – свидетелите
Т. П., С. Б., К. К. и Г. А..
Пътят, по който се осъществявало движението на горепосочените
превозни средства, бил с широчина 6,4 метра, състоял се от две пътни ленти -
по една за всяка посока, и около км. 5+300 преминавал в завой – десен за
подсъдимия и съответно, ляв за св. С.. При навлизане в зоната на завоя подс.
Ш. безпричинно навлязъл изцяло в мислената лента, предназначена за
насрещно движещите се превозни средства, и вследствие на това, въпреки
предприетото от двамата водачи задействане на спирачната система, довело
до редуциране скоростите им на движение съответно до 1,6 км/ч за лекия
автомобил и до 42,53 км/ч за автобуса, траекториите им на движение се
пресекли. Последвал удар между управлявания от подсъдимия автомобил и
автобуса, управляван от св. С., реализиран изцяло в мислената лента,
предназначена за движение на автобуса, който и за двете моторни превозни
средства бил челен, ексцентричен и обособен в позицията на фронталните
десни състави - до около 0,8 м вляво от десния габарит на автобуса и до около
0,9 м вляво от десния габарит на автомобила. В резултат на удара на автобуса
били нанесени имуществени щети за 2255 лева, а на пътуващата в автомобила
И. Й. Ш. – съпруга на подсъдимия, била причинена тежка несъвместима с
живота съчетана автомобилна травма, с обхващане на гръбначния стълб,
гърдите, корема и крайниците, а именно:
3

- счупване на врата на равнището на VI-VII-ми шийни прешлени, с
контузионни увреждания на гръбначния мозък на това равнище;
- синкави кръвонасядания под кожата в областта на меките тъкани на
лявата и дясна половина на гръдния кош отпред, счупвания на всички десни
ребра отпред и горните леви ребра, множество контузионни огнища на белите
дробове и разкъсвания на паренхима на десния бял дроб с кръвоизливи,
разкъсвания на стените на кръвоносните съдове по хода на счипените ребра и
наличие на около 1 л кръв и кръвни съсиреци в дясната гръдна кухина;
- разкъсване и размачкване на слезката и черния дроб по техните
предногорни повърхности с наличие на около 1 л кръв и кръвни съсиреци в
коремната кухина и контузионни кръвоизливи в областта на мезентериума и
мезоколона;
- наличие на множество охлузвания, кръвонасядания и оток на тъканите
в областта на горната мишница и счупване на дясната раменна кост в областта
на нейната горна половина, наличие на масивни кръвонасядания, охрузвания,
наранявания и оток на тъканите в областта на долните крайници със счупване
на дясната бедрена кост в областта на шийката на бедрото.
В резулат на получената съчетана травма Ш. изпаднала в тежък
хеморагичен и травматичен шок и починала.
След удара между превозните средства, поради ексцентричния му
характер, автобусът отхвърлил лекия автомобил напред и надясно,
завъртайки го около вертикалната му ос по посока на часовниковата стрелка,
а автобусът продължил да се движни закъснително, с максимална спирачна
ефективност, до спирането му.
След преустановяване движението на автобуса св. С. подал сигнал на
тел.112. На място дошъл екип на РУ – ********, който запазил
местопроизшествието до пристигането на оперативна група за извършване на
оглед. Дошъл и екип на спешен център, който откарал подсъдимия за
оказване на медицинска помощ, както и съдебен лекар, който констатирал
смъртта на Ш.. В спешния център св. Г. извършил проверка на подсъдимия за
употреба на алкохол, която била отрицателна. На мястото на ПТП св. И.
извършил проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества на водача
на автобуса – св. С., които също били отрицателни.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства -
от показанията на свидетелите С. Б., И. И., М. Г., А. С., Т. П., К. К., Г. А., И.
П. и В. Ш., от заключенията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ,
АТОЕ и повторна тройна АТЕ, от обективните находки, отразени в протокола
за оглед от **.**.****г. и приложения към него фотоалбум (л.7-45), както и
от писмените доказателства по делото - справка за съдимост рег. №
****/**.**.****г., издадена от БС при ЯРС, 2 бр. справки относно
правоспособността на водачите и наложените им наказания, 2 бр. разпечатки
от справки в Централна база – КАТ относно регистрацията и собствеността на
4

МПС, ЕР № ****/**.**.****г. на ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ „**.
***********“ АД – гр. Ямбол и др., които, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се затова се кредитират изцяло от съда.
Съдът не даде вяра единствено на заключението на единичната
автотехническа експертиза, като намира, че същото е непълно, тъй като
изведената от експерта скорост на движение на автобуса преди настъпване на
ПТП от 97,2 км/ч не е коментирана при обсъждане на останалите задачи.
Заключението на вещите лица по назначената тройна АТЕ съдът кредитира
изцяло, защото е изготвено от трима доказани специалисти в областта на
автомобилното дело, обосновано е, съдържа подробна аргументация, логична
и научнообоснована интерпретация както на обективните находки, отразени в
протокола за оглед и приложения към него фотоалбум, така и на
свидетелските показания, изготвено е в съответствие с нормативните
изисквания, и дава обстойни и обосновани отговори със съответната
мотивировка по отношение на поставените въпроси.
При така изяснената и неоспорена от страните фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Ш. е извършил деяние, покриващо всички обективни и
субективни признаци на вмененото му престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр.
чл.342, ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** год. около 07:50 часа, по път III-
7007 на територията на Община ********, обл. *****, км. 5+300, в посока от
с. *******, обл. ***** към гр. ********, обл. *****, при управление на МПС
– лек автомобил „**** ******“, с рег. № * **** **, негова собственост,
нарушил правилата за движение по пътищата по чл.16, ал.1, т.1 и чл.15, ал.1
от ЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП и по непредпазливост
причинил смъртта на И. Й. Ш., ЕГН **********.
От обективна страна е налице извършено от подсъдимия
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон, чието
авторство е извън всякакво съмнение и е установено по безспорен начин от
целия доказателствен материал. Безспорно, налице са извършени от него
нарушения на правилата за движение по пътищата по чл.15, ал.1 и по чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като управлявайки горепосочения автомобил, който е
МПС по смисъла на § 6, т.12 от ДР на ЗДвП, по път с две ленти, определими
съобразно широчината на пътното платно, не се е движил възможно най-
вдясно по платното за движение и е навлязъл изцяло в лентата,
предвназначена за насрещното движение. В резултат на това се ударил челно
в движещия се по нея автобус „***** * *****“, с рег. № ** **** **, а
вследствие на удара, пътуващата на предната дясна седалка в автомобила И.
Ш. получила тежка несъвместима с живота съчетана автомобилна травма и
починала. Т.е., налице е и пряка причинна връзка между деянието на
подсъдимия, настъпването на ПТП и уврежданията на пострадалата. Или с
други думи казано, по гореописания начин, с нарушаване на установените в
5

чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП правила за движение, подсъдимият сам
се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал
причина за настъпването му.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при
условията на несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от
НК, тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен да ги предвиди, за което са го задължавали
разпоредбите на чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – да се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, както и да не навлиза и да не се движи в
лентата за насрещното движение. Безспорно, подсъдимият е могъл и е бил в
състояние да предвиди настъпването им, тъй като, ако бе спазил
горепосочените правила и се бе съобразил с тях, не би предизвикал
настъпването на ПТП.
Поради липсата на данни и доказателства за предприети или
осъществени от подсъдимия маневри, както и за реализирано разминаване с
насрещно движещо се ППС, съдът счете, че същият не е извършил внемените
му нарушения на посочените от прокурора правила за маневриране и
разминаване, визирани в чл.25, ал.1 и ал.2 и по чл.44, ал.1 от ЗДвП, поради
което и на основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението в тази му
част.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда
наказание ОТ ДВЕ ДО ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В тези
законови рамки и на основание чл.58а, ал.4 от НК съдът му наложи наказание
от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под най-ниския предел на
предвиденото в закона и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след
отчитане наличието на многобройните смекчаващи отговорността му
обстоятелства, а именно, безупречна съдебна биография и безупречни
характеристични данни като водач на МПС (в продължение на 55 години
същият е наказван веднъж за леко наказуемо нарушение на правилата за
движение по пътищата), напреднала възраст, влошено здравословно
състояние, проявена критичност и изразено искрено съжаление за стореното,
както и обстоятелството, че вследствие на извършеното е загубил свой
ближен – съпругата си, за което се чувства и морално отговорен,
включително и пред своите низходящи. Поради това съдът намери, че в
случая и най-лекото предвидено в закона наказание от две години лишаване
от свобода се явява несъразмерно тежко и несъответно на степента на
обществена опасност на личността му. От друга страна, при определяне такъв
размер на наказанието, съдът отчете завишената степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната и в региона, от отражението им в
обществото, предвид тежките последици за живота и здравето на хората,
които изискват по-строго санкциониране, както и обстоятелствата, че
6

деянието е извършено чрез нарушаването на две основни правила за
движение по пътищата и вследствие на извършеното са причинени
несъставомерни имуществени вреди в немалък размер, при което намери, че
спрямо подсъдимия не е оправдано определяне на наказанието към
абсолютния законов минимум.
Като неоснователно се преценя искането на защитата за допълнително
редуциране размера на определеното по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК
наказание лишаване от свобода с една трета, в хипотезата на чл.58а, ал.1 от
НК, тъй като регламентираните в ал.1 и ал.4 от текста механизми за
определяне на наказанието в процедурата по чл.371, т.2 от НПК са
предвидени алтернативно и приложението на чл.55 от НК е несъвместимо и
изключва допълнителното намаляване на санкцията. В този смисъл е и
практиката на ВКС на РБ, обективирана в редица решения, сред които и
Решение № 88 от 07.08.2019г. по н.д. № 351/2019г., III н.о., НК.
На осн. чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, под средния
и към минималния предвиден в закона размер, отчитайки отново изброените
по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. За да
постанови съдебния си акт в този смисъл, съдът счете, че това кумулативно
наложено наказание, ведно с наказанието лишаване от свобода, ще го
мотивира да се отнася с по-високо чувство за отговорност, да проявява
повече внимание при управление на МПС и за в бъдеще да не извършва
нарушения на установените правила за движение по пътищата.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
На основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи от
изтърпяване наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години, тъй като с оглед чистото му съдебно минало
и размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, който е в
рамките до три години, спрямо него не са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Затова, и след като отчете
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани
главно с индивидуалните особености на подсъдимия, данните за личността
му, както и възрастта му към момента на постановяване на присъдата
(навършени ** години) съдът намери, че за неговото поправяне и
превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му
наказание.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият бе признат за виновен,
на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати направените
по делото разноски за изготвяне на експертизи общо в размер на 3353,50 лева,
вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР –
Ямбол.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
7

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	4
Дата:	25 февруари 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия:	Петранка Панайотова Кирова

Дело:	20222300200002
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 януари 2022 г.

Присъда по дело №2/2022 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите