РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Русе, 04.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 165
по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.В.Ш. *** против Решение № 260178 от
26.03.2021 г., постановено по АНД № 1160/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-001860 от 09.06.2020
г. на Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а,
ал. 1, предл. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания
„глоба” в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за които се съдържат
подробни доводи в жалбата.
Претенцията е да се отмени решението
на РС – Русе и да се реши спора по същество, като се отмени издаденото
наказателно постановление.
Касационният ответник в депозирано
пред съда писмено възражение по касационната жалба развива подробни съображения
за нейната неоснователност. Иска се решението на въззивния съд да бъде оставено
в сила, както и на касационният ответник да бъдат присъдени разноски за
касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното в касационното производство
решение, РС – Русе е потвърдил оспореното пред него НП, като е приел, че в хода
на производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения,
правилно е приложен материалният закон като нарушение по ЗДвП, вменено на
жалбоподателя, е правилно установено и безспорно доказано.
Решението на РС – Русе е неправилно.
Първата съдебна инстанция е формирала
своите фактически и правни изводи по делото след като е приела представените с
преписката писмени доказателства (виж протокол от с.з. от 16.02.2021 г. – л. 56
от АНД № 1160/2020 г. по описа на РРС), които според придружителното писмо, с
което е представена преписката на съда (л. 2 от АНД№ 1160/2020 г.) са следните –
копия от писмо рег.№ 108500-8343/26.05.2020 г., справка рег.№
1085р-4400/26.05.2020 г., възражение вх. № 108500-7559/14.05.2020 г., писмо
рег.№ 336р-11961/19.05.2020 г., писмо рег.№ 1085р-4132/18.05.2020 г., докладна
записка рег.№ 1085р-4026/14.05.2020 г., АУАН бл.№ 437647, оригинал на CD и разпечатка на справка за
нарушител/водач от АИС-АНД. След като е приел тези доказателства съдът е запитал
страните имат ли други доказателствени искания и тъй като нямало такива, счел
делото за изяснено и дал ход по същество (л. 56 от делото на РС – Русе). В
мотивите на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е
изложил установената от него фактическа обстановка, като е посочил, че същата
се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, изброил е същите, сред които и „носители със записи от система за
видеонаблюдение“. Анализирайки събрания доказателствен материал, въз основа на
който е формирал и своите правни изводи, включително свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели, съдът отново се е позовал и на представен
видеозапис, за който е посочил, че „действията на жалбоподателя са фиксирани и
на представените записи“ (л. 59 от делото на РС – Русе).
Съгласно
чл. 84 от ЗАНН в производството пред въззивния съд при разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото няма
особени правила в ЗАНН. Такива особени правила, касаещи процесуалните действия
на съда, не са уредени в ЗАНН, поради което намират приложение правилата по НПК
и общите принципи, уреждащи наказателния процес.
Основно
задължение на съда е да осигури разкриването на обективната истина, за което
следва да вземе всички мерки, по реда и със средствата на НПК – чл. 13 от НПК.
Съгласно правната норма на чл. 104 от НПК, доказателства
в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са
свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са
установени по реда, предвиден в този кодекс.
Разпоредбата
на чл. 105, ал. 1 от НПК гласи, че доказателствените средства служат за възпроизвеждане в
наказателното производство на доказателства или на други доказателствени
средства. А според ал. 2 на чл. 105 от НПК не се допускат доказателствени
средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени
в този кодекс.
Съгласно нормата на чл. 106 от НПК, доказването
в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този
кодекс.
В конкретния казус не се установява
съдържащият се в административнонаказателната преписка 1 брой CD-диск с
видеоинформация да е бил приобщен към въззивното дело по надлежния ред. Действително
данните от този диск могат да представят информация относно факти и
обстоятелства, релевантни за делото. За да бъде ценена обаче тази информация в
производството пред първата съдебна инстанция е следвало въпросният запис, като
веществено доказателство, да бъде надлежно приобщен към делото. Това е следвало
да бъде извършено чрез предявяването на записа (чл. 284 от НПК) от съда и
преглеждането му в присъствието на страните по делото (чл. 285 от НПК). В
случая приобщаването на видеозаписа не е било извършено по посочения ред.
Данните по делото сочат точно обратното. Пред касационната инстанция наказаното
лице твърди, че не е запознато със съдържанието на диска и не му е давана
възможност от въззивния съд да се запознае с него.
При това положение приобщаването на въпросния
диск към делото не се явява извършено по съответния процесуален ред, съответно
съдържащият се на него запис като доказателствено средство няма доказателствена
сила пред съда.
Непредявяването на видеозаписа по
съответния ред е процесуално нарушение, което в случая е съществено, тъй като е
довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Освен това допуснатото нарушение
лишава от доказателствена стойност във въззивното производство записа, съдържащ
се на диска, доколкото той не представлява „събрано редовно“ доказателство от
съда. Нарушението не може да бъде отстранено в касационното производство,
предвид визираната в чл. 220 от АПК забрана за нови фактически установявания и
въведената с чл. 219, ал. 1 от АПК недопустимост на веществени доказателства.
Допуснатото съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК е касационно основание за
отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да
извърши служебно цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление,
като събере по надлежния ред и анализира всички допустими и относими
доказателства, вкл. като
извърши оглед и
предявяване на коментираното веществено доказателство, установи в пълнота и по
несъмнен начин всички правнорелевантни факти и обстоятелства, и след като вземе
становище по възраженията, наведени от жалбоподателя за незаконосъобразност на
НП, да изведе извод за съставомерност или не на деянието, вменено на Н.В.Ш. с
Наказателно постановление № 20-1085-001860 от 09.06.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260178 от 26.03.2021
г., постановено по АНД № 1160/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1085-001860 от 09.06.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.