№ 47594
гр. София, 13.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110161586 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу С------- (предишен
Апелативен специализиран наказателен съд), с която е предявен осъдителен иск за сумата от
24000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение
на правото на ЕС и ООН по в.н.о.х.д. № 102/2018 г. по описа на АСНС.
В исковата молба и в уточнителни молби от 03.02.2023 г. и от 07.04.2023 г. са изложени
твърдения, че ищецът е признат за виновен с влязла в сила присъда за грабеж по в.н.о.х.д. №
102/2018 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, но в рамките на производството
ответникът извършил противоправно деяние, като го е осъдил по непредявени обвинения –
за деяние, което не е предмет на делото и не е отразено в обвинителния акт по пр. пр. №
431/2013 г. на СП. Ищецът изяснява, че присъдата на апелативния съд е била протестирана и
обжалвана, като е била частично отменена и частично потвърдена от ВКС с решение по
к.н.о.х.д. № 1018/2019 г. Поддържа, че в производството пред АСНС били разкрити нови
фактически положения, поради което било нарушено правото на ЕС – правото на
справедлив процес, правото на защита, нарушена била забраната за злоупотреба с права,
забраната за дискриминация, нарушавало се достойнството на ищеца, както и принципите
на правовата държава и зачитането на правата на човека. Във връзка с това ищецът
претърпял неимуществени вреди, обезщетение за които претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложените в исковата молба и уточнителните молби на ищеца твърдения и
представени писмени доказателства съдът намира, че предявеният иск е недопустим поради
липса на пасивна процесуална легитимация за ответника.
Производството по делото е насочено срещу въззивната инстанция във връзка с наказателно
производство по повдигнато обвинение по пр. пр. № 431/2013 г. на СП. Частноправните
1
субекти могат при определени условия да получат обезщетение за вредите, които са им
причинени поради нарушение на правото на Съюза, допуснато с решение на национална
юрисдикция, която се произнася като последна инстанция (в този смисъл – решения на СЕС
от 30.09.2003 г., Köbler, C 224/01, EU: C: 2003: 513, т. 32-36 и 59; решение на СЕС от
13.06.2006 г., Traghetti del M., C 173/03, EU: C: 2006: 391, т. 31, решение на СЕС от 9.09.2015
г., Ferreira da Silva e Brito и др., C 160/14, EU: C: 2015: 565, т. 47 и решение на СЕС от 28
юли 2016 г., Tomášová, С-168/15, EU:C:2016:602, т. 20).
От практиката на СЕС следва, че са недопустими исковете за вреди, причинени от
нарушения на правото на ЕС с решение на национална юрисдикция, когато искът е насочен
срещу орган на националната юрисдикция, който не се е произнесъл като последна
инстанция. В настоящия случай твърденията в исковата молба са за претенция за вреди,
причинени от съдебен акт на АСНС, който не действа като последна инстанция при
постановяването на акта – видно е, че неговата присъда е била обжалвана пред касационната
инстанция и е била частично отменена. Ищецът не твърди нарушението на АСНС да е
извършено от юрисдикция, действаща като последна инстанция, а това е условие, без което
не се разглежда наличието на материално-правните предпоставки за основателност на иска
по чл. 2в ЗОДОВ. Следва изводът, че съобразно твърденията в исковата молба АСНС не е
надлежен ответник да отговаря по предявения иск – актът на АСНС е преминал през
инстанционен контрол, осъществен от ВКС, който се явява и надлежно легитимиран да
отговаря по така предявения иск. Всякакви нарушения на правата, гарантирани от правото
на ЕС, настъпили от подлежащ на обжалване съдебен акт, могат да бъдат отстранени по
пътя на инстанционния контрол – в този смисъл определение № 45 от 03.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 4823/2015 г., на III г. о. Недопустими са исковете за допуснати нарушения на
правото на ЕС с решение на съда, когато не са предявени срещу последната инстанция по
спора – изрично в този смисъл - определение № 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1126/2020 г. на IV г. о., определение № 2399 от 01.07.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. №
2846/2019 г. АСНС не е последна инстанция по спора, поради което и не е надлежен
ответник по иск за обезщетение за вредите, причинени от националния съд от нарушение на
приложимото право на ЕС.
При липса на пасивна процесуална легитимация като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, производството по настоящото
дело се явява недопустимо, а на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде
върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 245942/14.11.2022 г., по която е
образувано гр. д. № 61586/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско
отделение, 26 състав.
2
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3