О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град
Ловеч, 7.05.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание
на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №240 по описа за 2019 година, съдът за
да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С
разпореждане №216/28.01.2019 г. постановено по ч.гр.д.№70/19 г. Тетевенски
районен съд е отхвърлил заявление вх.№416/25.01.3019 г. на „Агенция за контрол
на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу М.М.У. ***
в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата 20 лв. неустойка за
неизпълнение на задължение и 200 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението.
Подадена е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. Панаьот Волов № 29 ет.3, представлявано от Т.Я.К. Чрез процесуален представител: юриск. Д.А. срещу разпореждане №216/28.01.2019 г. постановено по
ч.гр.д.№70/19 г. на Тетевенски районен съд в частта, относно претендираните вземания за неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 20 лв. и 200 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението.
Счита, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че целта на заповедното производство е ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система, както и да се установи, че вземането не се оспорва и да се издаде изпълнително основание за неоспорено вземане. Сочи, че в това производство по чл. 410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, то е специално производство, уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва. Цитира, че според разпоредбата на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Сочи, че в настоящия случай, с оглед изложените твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се направи извод, че вземането е за парична сума, като предвид посочения размер на тази сума и по правилата за определяне на родовата подсъдност, евентуалният иск за това вземане е подсъден на районен съд. Твърди, че заявлението е съобразено с изискванията за неговата редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК, като следва да се отбележи, че в закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането и заявителят може да приложи такива, но не е длъжен, тъй като целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно.
Сочи, че преследваната с уреденото в действащия ГПК заповедно производство цел е да се създаде опростена съдебна процедура, въз основа на която кредиторът в съкратени срокове да може да се снабди с изпълнително основание срещу своя длъжник, с оглед принудителното изпълнение на вземането си, като посочената цел предопределя и основните характеристики на заповедното производство - то е факултативно, едностепенно и строго формално. Смята, че в заповедното производство, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обекти в и раните в него материални субективни права, като този относно претендираното вземане неустойка, както и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК.
Относно претенцията за
неустойка счита, че тя е проявление на принципа на автономия на волята в
частното право чл.9 от ЗЗД и с нея предварително страните са договори размера
на обезщетението, което ще изплати неизправната страна, в случай, че не изпълни
своите задължения, без да е необходимо да доказва размера на вредите, настъпили
от неизпълнението. Цитира, че в TP № 1/15.
Смята, че относно претендираната
със заявлението сума за разходи и такса за извънсъдебно събиране на
задължението съдът неправилно е счел, че същата не се дължи по аргумент от разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Изтъква, че в чл. 10а, ал.1 от ЗПК законодателят е
предвидил, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като в случая
това са разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. на
ден, които се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение, като в
случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението, но плати 15% от
максималния кредитен лимит, не дължи разходи за действия по събиране на задължението,
но дължи неустойката по договора. Твърди, че страните са се договори за се
заплаща еднократна такса в размер на 120 лв, която включва дейност на служител,
което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Твърди, че периодът, за който на начислени разходи и такса за извънсъдебно
събиране е преди настъпване на изискуемостта, от когато започва да се начислява
обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, следователно не е налице заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК.
Твърди, че заявителят
е конкретизирал в заявлението си изключително изчерпателно формирането на
отхвърлените суми за неустойка и разходи за извънсъдебно събиране, сумата е
съобразена с действащото законодателство
и неправната квалификация на правото основание, както и неправилната
обосновка са довели до грешни правни изводи и до частично отхвърляне на
заявлението.
В заключение
подчертава, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти и тя се
простира до там доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно
индивидуализирано, спорно вземане основателността, на което ще бъде изследвана
и доказана в друг евентуален процес – исковият и в този
смисъл заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил
по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото
производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В
подкрепа на горното цитира практика на Софийския градски съд.
Моли съда да отмени
Разпореждането на ТРС, което правопрегражда по-нататъшното развитие на
производството, като се произнесе да бъде издадена Заповед за изпълнение за
отхвърлените неустойка и разходи и такса за извънсъдебно събиране претендирани
със заявлението по чл. 410 ГПК.
Настоящата инстанция като съобрази
оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№70/2019г.по описа на РС-Тетевен
намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на
заявителя на 13.02.2019 г., а жалбата е подадена на 18.02.2019 г./п.кл./ ,т.е.
в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице,
поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.
От
приложеното ч.гр.д.№70/19 г. на Тетевенски РС се установява, че е подадено
заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК *********, представлявано от Т.Я.К. Чрез процесуален представител: юрк. Д.А. по
реда на чл.410 от ГПК, с вх.№416/25.01.2019 г., с искане за издаване на заповед
за изпълнение за парично вземане срещу длъжника М.М.У. ***, за сумата от 100
лв. главница, договорна лихва 6,43 лв. за периода от 11.04.2018 г. до 6.06.2018
г., неустойка за неизпълнение на
задължение 20 лв. от 6.05.2018 г. до 6.06.2018 г. разходи и такси за
извънсъдебно събиране 200 лв, законна лихва 3,99 лв. от 7.06.2018 г. до 18.01.2019
г. и законната лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за кредит №538927/27.03.2018 г.
сключен между ”Аксес Файнанс”ООД като заемодател и длъжника като заемател.
Твърди се в.12 от заявлението, че заявителя е придобил вземането на основание
договор за цесия на 16.10.2018 г. от ”Аксес Файнанс”ООД изцяло със всички
привилегии, обезпечения и принадлежности и длъжникът е бил уведомен за това на 18.10.2018
г. посредством писмо с обратна разписка. Твърди, че освен главницата от 100 лв,
дължима на основание издадена в полза на длъжника кредитна карта ВИЗА, той
дължи и сумата 6,43 лв. договорна лихва, както и, че страните са договорили, че
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на длъжника,
а именно поръчител в срок от 3 дни след падежа, като задължението възниква при
всеки отделен случай на забава, той дължи на кредитора неустойка в размер на 10
% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
настоящия месец и се начислява за всяко отделно неизпълнение и в случая възлиза
на сумата 20 лв за периода от 6.05.2018 г. до 6.06.2018 г. Излага, че заемателя
се е съгласил да предостави както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит която да послужи за
частично погасяване на задължението му. Сочи, че са се договорили, че при
забава на плащане на текущо задължение,
или на посочената по-горе сума от 15% от мах.кредитен лимит,
кредитополучателят дължи на кредитодателя суми за действия по събиране на задълженето
в размер на сумата 2,50 лв за всеки ден до заплащане сумите, а освен това са се
съгласили, че при настъпване на предсрочна изискуемост се дълги и еднократно заплащане на такса в
размер на 120 лв, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението,
която сума възлиза в общ размер на 200 лв. Излага,ча съгласно клаузите от договора, ако
кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения кредитен лимит в
рамките на 2 последователни месеца, като в поне един месец бъдат внесени общо
15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора
за кредит става предсрочно изискуемо, като в случая тази предсрочна изискуемост
е обявена на длъжника на 6.06.2018 г., но той продължава виновно да не
изпълнява задължението си, поради което дължи и обезщетение за забава в случая
3,99 лв, за период от 7.06.2018 г. до 18.01.2019 г. , ведно със законната лихва
от момента на подаване на заявлението до окончателно изплащане на дължимите
суми.
Претендира се заплащане общо на сумата 330 лв.,
както и съдебно деловодни разноски в размер на 25 лв. ДТ и възнаграждение за
проц.представителство в размер на 200 лв.
С разпореждане №216/28.01.2019 г. постановено по
ч.гр.д.№70/19 г. Тетевенски районен съд е отхвърлил заявление вх.№416/25.01.3019
г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед
за изпълнение срещу М.М.У. *** в частта за издаване на заповед за изпълнение за
сумата 20 лв. неустойка за неизпълнение на задължение и 200 лв. разходи и такси
за извънсъдебно събиране на задължението
В мотивите си РС-Тетевен излага съображения, че в
частта, с която се иска издаване на заповед за вземане за заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение противоречи на закона и добрите нрави,
което е основание за отхвърлянето му в тази част. Счита, че уговорената
неустойка при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщата й
обезпечителна функция, като тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Освен това се излага от съда, че
относно претенцията за такси-разходи за извънсъдебно събиране искането
противоречи на императивната норма на чл.33 ал.1 от ЗПК.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция
счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,
съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за
изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на
„потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите
на ЗПК. В случая се установява, че така наречените „разходи и такси за
извънсъдебно събиране” от 200 лв. е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а освен
това от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът
и действието, за което се събира таксата да са ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит и не е посочено какъв е характера на тази
такса, доколкото не са изброени извършените дейности или допълнителни услуги в
полза на кредитополучателя. Клаузите на договора са в противоречие със закона и
добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на
чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване.
Практически изброените в заявлението-дейности не касаят допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално
извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези дейности
нямат характеристиката „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са
разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. В този смисъл е и практиката на ВКС решение №345/9.01.2019 г. по
т.д.№1768/18 г. на ІІ ТК, която се споделя и от настоящия състав на ЛОС.
Що се отнася до неустойката за неизпълнение на
задължение, в случая-неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение от страна на кредитополучателя-поръчителство, то и настоящата
инстанция споделя правните изводи на първата, т.е., че тази клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Така договорена неустойката при
непредставяне на обезпечение излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна
и санкционна функции и отново води до оскъпяване на кредита и в този смисъл са
и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от ТР №1/09 г. на ВКС. Не е ясно какви вреди
на кредитора би покрила тази неустойка, след като се касае до неосигуряване на
поръчителство, а в случая нейният размер е и завишен, с оглед размер на
главницата от 100 лв, което води до реализиране на по-висок доход за кредитора,
който не е предварително регламентиран.
Цитираната в частната жалба практика на СГС не е
задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на
съда, по гореизложените съображения.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Тетевенски районен съд, атакуваният
съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№216/28.01.2019 г. постановено по ч.гр.д.№70/19 г. на Тетевенски районен
съд в частта, с която е отхвърлено заявление вх.№416/25.01.3019 г. на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу М.М.У. *** за сумата 20 лв. неустойка за неизпълнение на задължение и 200
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.