Определение по дело №1033/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 552
Дата: 26 септември 2022 г.
Съдия: Младен Димитров
Дело: 20224110201033
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 552
гр. Велико Търново, 26.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МЛАДЕН Д.
като разгледа докладваното от МЛАДЕН Д. Частно наказателно дело №
20224110201033 по описа за 2022 година
за да се произнесе взема предвид :
Производство по реда на чл. 243, ал.4 от НПК.
Производството е образувано по жалба на ощетеното юридическо лице „ДДД
Експерт коннтрол“ЕООД, срещу постановление за прекратяване на наказателното
производство, водено по досъдебно производство № ЗМ - 121/2020 г. по описа на РУ гр.
Велико Търново в ОД на МВР гр. Велико Търново, за разследване на престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност, поради неправилно
приложение на материалния закон, неправилно установяване на фактическата обстановка,
както и необоснованост. Моли съда да отмени постановлението за прекратяване и върне
делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.
По допустимостта : Жалбоподателят черпи активната си процесуална легитимация от
постановлението за образуване на наказателно производство в което е посочен, като
ощетено юридическо лице.
Съдът, след като се взе предвид материалите по ДП № 121/2020г., по описа на РУ–
В.Търново, намери за установено следното:
Досъдебното производство е образувано, с постановление от 24.07.2020г. на
ВТРП, за това, че след 21.04.2020 г. , в гр. Велико Търново, противозаконно са присвоени
чужди движими вещи - 4 броя мобилни телефони, собственост на „ДДД Експерт контрол“
ЕООД София, които са владени - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В хода на производството са извършени разпити на свидетели, приобщени са
писмени и веществени доказателства.
В производството не е привличан обвиняем.
Видно от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля Д.А. К.,
показанията на св. Т.К. и вписванията в търговския регистър, се установи, че св.Т.К. е
бил управител на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД, до 21.04.2020г., след която дата бил
заменен от св.К..
Видно от приложените по делото копия на договор за лизинг от 28.11.2019г. , в
гр.В.Търново, Приложения № 1 и №2 към него и сертификати, „ДДД Експерт
Контрол“ЕООД, представлявано от управителя Т. Д. К. е получило общо 4 броя
мобилни телефони, от „Теленор „България“ЕАД, с ново наименование понастоящем
„Йеттел България“ЕАД, марка „Айфон“.
1
Първият апарат „ Айфон 11“, със СИМ - карта, е получен по договор за лизинг
при първоначална вноска с ДДС 96,99 лв. и обща стойност 2327.76 лева, като заплащането
на лизинговите вноски следвало да се извърши в описаните в договора дати на падеж.
Видно от два броя копия на сертификат - от 30.09.2019 г. и от 04.10.2019 г.,
дружеството е получило, съответно: по първия сертификат - бюджет в размер на 2239,99лв
с ДДС и телекомуникационно оборудване под формата на мобилен апарат „Айфон 11“; по
втория сертификат - бюджет в размер на 2510,21 лева с ДДС и телекомуникационно
оборудване под формата на два броя мобилни апарати „Айфон 11“.
От показанията на св.К. и св.К. се установи, че п ри освобождаването му от
длъжността управител на ТД, св.К. не е предал получените от него 4 броя мобилни
телефони марка „Айфон 11“, на обща стойност 7077,96 лева.
В хода на производството св.К., на 20.12.2021г., видно от протокол за доброволно
предаване, като веществени доказателства били приобщени 4 броя мобилни телефони
марка „Айфон 11“.
След разпореждане на наблюдаващия прокурор с постановление от 10.01.2022 г.,
веществените доказателства са върнати на настоящия управител на дружеството - св.Д.К. с
приемо- предавателен протокол.
От показанията на св.Д.К., от 04.05.2022 г., се установи, че искания за връщане на
мобилните телефони от нейна страна не са отправяни към К., такива били отправяни според
показанията й от С. П., без да посочва повече подробности кога, къде и присъствала ли е тя
лично, както и не сочи в какво качество П. е отправял тези искания. Видно от показанията й,
взети лично от водещия разследването на 04.02.2022 г., К. сочи, че по настоящото съдебно
производство други претенции няма, след като са й върнати мобилните телефони. Не желае
да й бъде предявявано разследването.
В хода на разследването е проведена очна ставка между св. П. и св. К.. Видно от
отговорите на зададените към св. П. въпроси от разследващия орган, той е дал показания,
че е отправял покани за връщане на мобилните апарати по телефона - без да
конкретизира кога, и колко пъти, К. да върне мобилните устройства. В показанията си
св.П. заявява, че ни си спомня какви са били отговорите на св.К. по отношение
исканията му за връщане на мобилните апарати.
В постановлението си прокурорът, след като е установил фактическата
обстановка, е формирал извода, че не са налице достатъчно доказателства от субективна и
от обективна страна за извършено деяние, наказуемо по чл.206, ал.1 от НК или друг състав
от общ характер.
Позовал се и на Решение № 139 от 22.03.2020 г. на ВКС, относно съставомерните
признаци на престъплението обсебване, като е достигнал до извода, че такива не са
налице.
Производството е прекратено с обжалваното постановление на осн. чл.243, ал.1,
т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи : Постановлението е
незаконосъобразно, поради липса на пълно и всеобхватно изследване на релевантните факти
– задължение по чл.13 от НПК, както и необоснованост на приетите от прокурора правни
изводи.
На първо място, прокурорът се е позовал на хипотезата по чл.243, ал.1, т.1 от НПК,
като е обосновал това процесуално, прекратително основание с извода, че не са налице
достатъчно доказателства от субективна и от обективна страна за извършено деяние,
наказуемо по чл.206, ал.1 от НК, както и че не са налице съставомерните признаци на
престъплението.
Макар и не много ясно, изложеното дава възможност на съда да разкрие волята на
2
прокурора, а именно че се касае до липса на престъпление – основание по чл.24, ал.1, т.1,
пр.2 от НПК.
Този правен извод, обаче, е изграден при непълно изясняване на релевантните по
делото факти, свързани с вида на развилите се правоотношения между св. К., ощетеното
юридическо лице „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД и лизингодателя „Теленор България“ЕАД,
с ново наименование „Йеттел България“ЕАД, преди, по време и след получаване на
фактическата власт върху процесните вещи.
Вписванията в ТР, дават възможност да се установи, качеството на управител на
едноличното дружество с ограничена отговорност, което е имал св.К. до 22.04.2020г., но не
и по какъв начин е било уредено правоотношението му с дружеството – с трудов договор
или с договор за управление. Не изяснен начина на прекратяване на това правоотношение и
задълженията на страните и най-вече на св.К. по отношение имуществото на дружеството.
Изясняването на това обстоятелство е от изключителна важност за да се разкрие
отношението на дееца, към вещите – дали са му били конкретно поверени от собственика и
на какво основание.
На следващо място, не е формиран правен извод, обоснован със съответните
доказателства и правни съждения, относно собствеността на процесните вещи, към момента
на деянието – дали са били собственост на „ДДД Експерт Контрол“ ЕООД или на друго
юридическо лице. Установяването на този факт е от изключителна важност за предмета на
това разследване, тъй като обсебването е резултатно престъпление и засяга възможността на
собственика да се разпорежда с нея.
Договорът за лизинг е разновидност на наема – 347, ал.2 от ТЗ, и няма по принцип
транслативен, вещно-правен ефект. Такъв ефект може да се предвиди, само като
допълнителна клауза при проявлението на определени предпоставки – чл.342, ал.3 от ТЗ.
Разбира се наименованието не е обвързващо за вида на сделката, но при всички положения
следва да се формира категоричен правен извод за притежанието на правото на собственост
и придобивното основание.
Всъщност още при образуване на разследването не е определено деянието, което
подлежи на разследване по време. Индивидуализацията по време с посочване на период
само с начален момент - „след 21.04.2020 г., в гр. Велико Търново, противозаконно са
присвоени чужди движими вещи…“, не може да се приеме от съда прецизно определяне на
предмета на разследването по време, за да могат да се преценят правнорелевантните
фактически и правни изводи.
Само при задълбочено изследване на посочените релевантни обстоятелства, може да
се даде категоричен отговор на въпроса, дали и деянието представлява престъпление.
Воден от горното и на осн. чл.243, ал.6, т.3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 04.08.2022г., на Районен прокурор – Т.Шабов, за
прекратяване на наказателното производство, водено по досъдебно производство № ЗМ -
121/2020 г. по описа на РУ гр. Велико Търново в ОД на МВР гр. Велико Търново и ВРЪЩА
делото на прокурора със задължителни указания за приложение на закона, съобразно
изложеното в мотивната част на определението.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението
на жалбоподателя и прокурора, пред ВТОС.

След влизане в сила на определението, материалите по ДП да се върнат на
3
ВТРП.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението
на жалбоподателя и прокурора, пред ВТОС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4