Р Е
Ш Е Н
И Е № 260457
В ИМЕТО НА НАРОДА
13.04.2021 година гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На първи февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 7545 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-3389-000394/21.09.2020г. на Началника
Шесто РУ на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ №
317з-3985/22.10.2018г. на МВР, с което на Е.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***
е наложено административно наказание за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането и на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложена ГЛОБА в размер на 400
/четиристотин/лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.М., ЕГН ********** сумата от
300лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните,
че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-3389-000394/21.09.2020г.
на Началника Шесто РУ на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен
с МЗ № 317з-3985/22.10.2018г. на МВР, с което на Е.Т.М., ЕГН **********, с
адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането и на основание чл. 638, ал.3 от Кодекса за
застраховането е наложена ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/лева.
Жалбоподателят Е.Т.М., не се
явява, редовно призован. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител - адв.Т.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ
н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 25.08.2020 г.
от актосъставителя С.Р.С. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ против Е.Т.М. за това, че на 25.08.2020 г. около 14:45 часа в
гр.Пловдив, ул.“Батак“ до № 52 управлява в посока юг лек автомобил „БМВ730Д“ с
рег. № ***, собственост на В. С. У., като извършва следното нарушение : няма
сключен договор със застрахователна компания за гражданска отговорност на
автомобилистите към момента. Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение
на разпоредбите на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
Въз основа на така
съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е
посочено, че жалбоподателят е санкциониран за това, че 25.08.2020 г. около
14:45 часа в гр.Пловдив, ул.“Батак“ до № като водач на лек автомобил „БМВ730Д“
с рег. № ***** няма сключен договор със застрахователна компания за гражданска
отговорност на автомобилистите към момента.
Разпитан в съдебно
заседание, актосъставителят С.Р.С. заявява, че поддържа съставения от него акт.
Твърди, че при разминаване с автомобила на жалбоподателят, установил, че
последният говори по мобилен телефон докато шофира, поради което го спрял за
проверка. Било установено, че за
автомобилът няма сключена „Гражданска отговорност“, водачът бил отведен в РУ,
където се оказало, че същият е и без свидетелство за правоуправление.
Съдът намира, че
така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно
нарушение на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането се явява доказано
по несъмнен начин.
Разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да
представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на
кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на
нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от
показанията на актосъставителя по безспорен начин се установява наличието на
обективния елемент – на инкриминираните дата и място жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „БМВ730Д“ с рег. № ****, собственост на В.С.У., като
към този момент е нямало сключен договор със застрахователна компания за
гражданска отговорност на автомобилистите.
По делото са
налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна. В
конкретния случай е безспорно, че М. е имал възможност и е бил длъжен да
възприеме обстоятелството за липсата на валидна задължителна застраховка и не
би следвало да управлява автомобила, но въпреки това го е сторил. Въз основа на
вече обсъдените свидетелски показания и писмени доказателства, се налага
категоричния извод, че същият не е изпълнило вмененото му задължение да
управлява превозно средство, във връзка с което е надлежно сключена застраховка
от горепосочения вид.
От друга страна
следва да бъдат споделени доводите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на процесното НП.
Преди всичко от съдържанието и на двете е видно, че в тях е налице драстично
противоречие в описанието на нарушението, което се твърди жалбоподателят да е
извършил. За разлика от посоченото в АУАН, където надлежно е отразен факта, че
на инкриминираните дата и място М. е управлявал процесния автомобил, посоката,
в която се е движел и собственика му, в НП липсва подобно описание. В
последното изобщо не се твърди жалбоподателят да е управлява МПС, а е цитирано
„като водач на МПС“. Освен това липсва отразяване на собственика на същия,
доколкото се твърди, че М. е извършил нарушението, като лице, което не е
собственик и управлява МПС. С оглед на това е налице не само нарушение на
правата и законните интереси на жалбоподателя да научи точно в извършването на
какво деяние е ангажирана административната му отговорност, но и се констатира
непълнота на описанието на конкретното деяние, дадено в Наказателното
постановление.
На следващо място,
макар в НПР да е посочена изрична заповед за оправомощаване на наказващият
орган, то към административната преписка липсват приложени такива както относно
компетентността на Началника на РУ да издава постановления за налагане на
санкции по Кодекса за застраховането, така и за предоставяне на правомощия на
служители на управлението да съставят АУАН за подобни нарушения. Следователно
не е налице възможност за съда да провери законосъобразността на проведеното
административно производство в частта му относно наличие на валидно делегиране
на права за съставяне на АУАН и издаване на НП. Още повече, че съгласно чл.647,
ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането за нарушения, като това, вменено във
вина на жалбоподателя, АУАН се съставят от длъжностните лица от службите за
контрол по Закона за движение по пътищата, а НП се издават от Директора на
ОДМВР, в чийто район е установено нарушението или от упълномощено от него лице.
Както вече се посочи заповед за последното липсва по делото, а актосъставителят
не е служител на цитираните служби за контрол.
По тези
съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Предвид
императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне
по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното Наказателно
постановление и съгласно приложеното пълномощно въззиваемата страна – ОД на МВР
гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Е.Т.М., ЕГН **********сумата
от 300лв., представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. Според съда това е адекватния размер на дължимото
възнаграждение, доколкото делото е разгледано и решено в едно съдебно заседание
и не представлява фактическа и правна сложност.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС
– VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ