Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2023г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 2489/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производство
е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба на Д.В.Д. ***, чрез адв.Н.Г. против Заповед №
3104/06.10.2022г. на Кмета на Община Варна, с която е забранено ползването на
строеж „Гараж № 2“ в жилищна сграда ЖСК „Орфей“ с административен адрес
гр.Варна, ул.“С. Д.“ № 24. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и
незаконосъобразна; това, че статута на гаража не е променен в жилище, не води
автоматично до извода за наличие на негативни последици за здравето и
безопасността му. Моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Заинтересованата страна Ч.Т.Д., редовно призована не се
явява, не се представлява.
По допустимостта на жалбата:
Процесната заповед е връчена лично на
жалбоподателя на 11.10.2022г., видно от извършеното върху нея отбелязване/ л.18
гръб от преписката/. Жалбата е подадена в Община Варна на 21.10.2022г. т.е. в заковоустановения
срок.
Пред съда жалбоподателят се
легитимира като собственик на процесния имот с нот.акт № 166/20.06.1997г.,
което навежда на единствения възможен извод за допустимост
на жалбата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало след подаден сигнал от живущ в ЖСК“ Орфей“. Извършена е
проверка от длъжностни лица на Община Варна, за което е съставен Констативен
акт № 13/22.06.2022г. Установено е ползването не по предназначение на строеж
„Гараж № 2“ в жилищна сграда ЖСК „Орфей“, находящ се в гр.Варна, УПИ VІІ-10,
кв.374 по плана на 10 м.р. на гр.Варна, с административен адрес ул.“С. Д.“ № 24
и ПИ с идентификатор 10135.1503.372 по КККР на гр.Варна. Констатирано е, че обектът е собственост на Д.В.Д., съгласно представения документ за
собственост - нотариален акт. Направен е извод за
ползването на гаража в отклонение с предназначението му. Гаражът е обзаведен,
оборудван с електроуреди и пригоден за живеене. Има изграден санитарен възел
т.е. ползва се като жилище.
На 04.07.2022г. в деловодството на ответника е входирано
възражение рег.№ УСКОР22001322ВН /л. 21 от адм. преписка/ срещу КА № 13/22.06.2022г. Във възражението си жалбоподателят
изтъква, че поради
здравословното си състояние е принуден да ползва за живеене процесния гараж.
Сочи, че кооперацията няма асансьор и това му създава затруднение при
изкачването на стълбите до жилището му, което е на третия етаж. Сочи, че
преустройството на гаража е правено през периода 1997г.-1998г., за което
представя декларация нотариално заверена.
На 06.10.2022г., след като се запознал с
цялата административна преписка, в това число и с направеното възражение от 04.07.2022г. Кметът на Община Варна е издал оспорената Заповед № 3104/06.10.2022г., с която на основание чл.178,
ал.6, във връзка с чл.178 ал.1 и чл.223, ал. 1 т. 6 от ЗУТ забранил
ползването и достъпа до строеж: „Гараж № 2“, ползван като жилище, находящ се в сграда с административен адрес: гр. Варна,
ул. „С. Д.“ № **.
От доказателствата по делото се установява, че сградата, в която
се намира забранения за ползване обект – Гараж № 2, е построена законно въз основа на Разрешение за строеж № 15/ 31.03.1986г. /л. 29 от
адм. преписка/. Жалбоподателят е придобил процесния гараж с
нот.акт № 166/20.06.1997г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото
съдебно производство е годен за обжалване индивидуален административен акт - Заповед № 3104/06.10.2022г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл.178, ал.6, във връзка с чл.178 ал.1 и чл.223, ал. 1 т. 6 от ЗУТ забранил ползването и достъпа до строеж:
„Гараж № 2“,
ползван като жилище, находящ се в сграда с административен адрес: гр. Варна,
ул. „С. Д.“ № **.
При преценка на законосъобразността на атакувания административен
акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли
е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално-правните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно чл. 178, ал. 6 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012г. /, при
нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен
констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и
разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа
и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително
за доставчиците и се изпълнява незабавно. Страните по делото не спорят досежно
обстоятелството, че строежът, до който е забранен достъпа и ползването му е от
ІV категория. По делото е представена Заповед № 2996/20.09.2021г. с която Кметът на Община Варна на основание чл. 44, ал.1 и 2 от ЗМСМА, §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, вр. чл. 57а,
чл. 178, ал.6 и чл. 195, ал.5, чл. 224а и чл. 225а от ЗУТ, е предоставил свои
функции по ЗУТ на Директора на Дирекция
„УСКОР“ - А. Д. Д.. Това налага извод, че
процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган
във връзка с изрична делегация, предвидена в специалния закон - ЗУТ.
В заповедта са изложени както фактическите, така и правните
основания за нейното издаване, като същите кореспондират помежду си. Не са налице основания за отмяна
на заповедта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
В хода на служебната проверка за законосъобразност на
обжалвания административен акт не се установиха допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, налагащи отмяната му на това
основание. Процесната заповед е издадена въз основа на Констативен акт № 13/22.06.2022г., съставен в резултат на извършена
проверка от страна на служителите при Община Варна. Установено е след извършен оглед на място, че процесния Гараж № 2, находящ
се на ул.“С. Д.“ № 24, в жск “Орфей“ се ползва не
по предназначение, а като жилище от жалбоподателя. За
извършеното преустройство не са представени строителни книжа, респективно - не
са представени и документи за въвеждането му в експлоатация.
Анализът на чл.178, ал.6, изречение І-во от ЗУТ сочи, че в тези
производства органът действа в условията на обвързана компетентност. Тоест, не
му е дадена възможност да преценява в условия на оперативна самостоятелност
дали да издаде или да не издаде заповед от рода на процесната, а винаги когато
се установи неправомерно ползване на строеж в нарушение на посочената норма,
той е длъжен да издаде такава заповед.
Предмет на производството по чл.178 от ЗУТ е самият обект
/строеж/, който се ползва не по предназначение и без да е въведен в
експлоатация по надлежен ред без значение към кой момент и от кой е било
извършено преустройството, които факти щяха да имат значение ако заповедта беше
за премахване на незаконен строеж. Възникналото по силата на заповедта
ограничение за ползването му и достъпа до него не зависи от възможните във
времето промени на собствеността и винаги го следват до отпадане на основанията
за налагане на забраната – аргумент по чл.178, ал.8 от ЗУТ.
Горното навежда на извод, че не са налице предпоставки за отмяна
на заповедта по смисъла на чл.146, т. 3 и т.4 от АПК. Последното недвусмислено
сочи, че заповедта съответства и на целта на закона.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи,
че защитата на жалбоподателя в настоящото производство изцяло е изградена върху доводи за
влошеното му здравословно състояние. Позитивното право обаче, както и
съдебната практика в Република България са константни в това отношение и не
допускат защита на собствени права с аргументи за защита на нарушени чужди
такива. По делото са представени доказателства, а и не е спорно между страните,
че оспорващия разполага със
собствено жилище в гр. Варна, т.е. процесният гараж не е
преустроен като жилище за задоволяване на негова неотложна лична необходимост от такова.
По тези съображения, Заповед № 3104/06.10.2022г. на Кмета на Община Варна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените
правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта
на закона е законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна, следва да се отхвърли.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.143, ал.4 и чл.144 АПК в полза на
ответника, който е защитаван от юрисконсулт, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100лв. съгласно чл.24 на Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Д., ЕГН ********** *** против Заповед
№ 3104/06.10.2022г. на Кмета на Община Варна, с която е забранено ползването на
строеж „Гараж № 2“ в жилищна сграда ЖСК „Орфей“ с административен адрес
гр.Варна, ул.“С. Д.“ № 24.
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН ********** *** да заплати в
полза на Община Варна сумата от 100лв./сто/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: