Решение по дело №846/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.54, ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. Е. Н., [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет. 5, ап. 143, подадена чрез адв. С., срещу Заповед № 18-2595-02.03.2023 г. на Началник на СГКК - Варна, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, съставляващо отразяване на схема на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор].

Жалбоподателката оспорва процесната заповед като неправилна и незаконосъобразна. Излага съображения, че не е отразена площта на обекта и наличието на прилежащи части към него, което според нея е от съществено значение за площообразуването и изчисляването на идеалните части от общите части на сградата, прилежащи към всеки от обектите, намиращи се в сградата и съответно произтичащите от това права на собственост. Сочи, че неправилното отразяване би могло да доведе до бъдещи спорове за собственост, тъй като и в договора за доброволна делба не са упоменати изрично принадлежащите към всеки от обектите идеални части от общите части на сградата. Твърди, че тази неяснота в административния акт предпоставя възникване на бъдещи правни спорове, касаещи разпределението на общите части от сградата.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. С допълнителна писмена молба, депозирана чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли да се приеме заключението по допуснатата СТЕ. По същество на спора сочи, че процесната заповед е непълна. Твърди, че площта на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] не е отразена. Моли заповедта да се отмени и да й се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът – Началник СГКК – гр. Варна, редовно призован не се представлява. С депозирано становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с влязло в сила Решение № 1316/24.10.2022 г. по адм. дело № 1273/2022 г. по описа на Административен съд – Варна. Твърди, че с исканото изменение не се нарушават правата на вписаните в КРНИ собственици на поземлен имот, както и сочи, че жалбоподателката няма правен интерес от оспорване на издадения административен акт. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна - С. А. Д. се представлява от дъщеря си М. Н. К..

Заинтересованата страна - М. Н. К. се явява лично.

Заинтересованите страни – Г. Е. Н., Л. Л. Д., Б. Л. П. и Е. Г. Н., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.

Административен съд – Варна, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като провери обжалвания акт съобразно чл.168 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на проверка за законосъобразност е Заповед № 18-2595/02.03.2023 г. на Началник на СГКК - Варна, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, съставляващо отразяване на схема на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] с очертания съобразно Решение № 1316/24.10.2022 г. по адм. дело № 1273/2022 г. по описа на Административен съд – Варна. В заповедта е посочена площ по документи 0 кв.м., както и че няма данни за собственост.

Жалбоподателката С. Е. Н. и заинтересованите страни С. А. Д., М. Н. К., Г. Е. Н. и Е. Г. Н. са наследници на Н. Н. Д., съгласно удостоверение за наследници /л. 25 от преписката/, справка за родственост /л. 75 от преписката/ и справка за родственост /л. 40 от преписката/.

С [нотариален акт]/25.06.1959 г. /л. 68 от преписката/ Л. П. се съгласява Н. Д. да построи в съсобственото им дворно място с площ 207 м², находящо се в гр. Варна, [улица]безвъзмездно, жилищен етаж върху досега построения от Л. П. самостоятелен първи етаж, състоящ се от: салонче, кухня, хол, баня, клозет, върху застроена площ 94 м² по утвърден план на ГНС – Варна.

С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 23.07.1996 г./л. 104 от преписката/, Д. М. П., Л. Л. Д. и Б. Л. П., от една страна, и Н. Н. Д. и С. А. Д. – от друга, са извършили доброволна делба на дворно място, находящо се в гр. Варна, [улица] площ от 207,40 кв.м., съставляващо имот пл. № 5, кв.65, по плана на осми подрайон, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда върху площ от 94 кв.м. Съгласно договора Д. М. П., Л. Л. Д. и Б. Л. Д. получават в дял и стават собственици на дял първи: първия етаж от построената двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две избени помещения, ½ ид. част от избен коридор, две стаи, хол, кухня, тоалет-баня и коридор и съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, а Н. Н. Д. и С. А. Д. получават в дял и стават собственици на дял втори: втория етаж от построената двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две избени помещения, ½ ид. част от избен коридор, две стаи, хол, кухня, тоалет, баня, коридор и съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.

При одобряване на КККР на гр. Варна с издадената от Изпълнителния директор на АГКК Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г., жилищната сграда, предмет на делбата, е нанесена с [идентификатор], но обособените чрез делбата съответно на първи и втори етаж самостоятелни жилищни обекти не са нанесени в кадастралната карта.

Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване, а съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗС, дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.

Безспорно се установява, че отделните обекти в жилищната сграда с [идентификатор] са разположени в режим на етажна собственост. Неправилното отразяване в КК на СОС с [идентификатор] влияе на документирания, според кадастралната карта, дял на жалбоподателката в идеалните части от общите части на сградата. Съдът счита, че по този начин се засяга правото на собственост на Н. и същата има личен пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на процесната заповед, поради което твърденията на ответника за липса на такъв, въведени със становището по жалбата и с допълнителна молба се явяват неоснователни. С оглед на изложеното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Административното производство е започнало след постъпването на заявление вх. № 01-244149/10.05.2021 г. на С. А. Д. и М. Н. К., с което е внесен проект за изменение на КККР, съдържащ искане за отразяване на схеми на самостоятелни обекти в сграда с [идентификатор] и образуване на два нови обекта с проектни идентификатори *** и ***.

Видно от представената обяснителна записка, С. Д. в качеството си на съсобственик и наследник на Н. Н. Д. е възложила на „Виас Консулт“ ЕООД изготвянето на проект за отразяване на схеми на самостоятелни обекти в сграда с [идентификатор] и образуване на два нови обекта с проектни идентификатори *** и ***. Изготвена е схема на самостоятелен обект 1***, за който е отбелязано, че площта по документ за собственост е 0,000 кв.м. и липсва информация за собствеността. Изготвена е и схема на самостоятелен обект 1***, за който е отбелязано, че площта по документ за собственост е 99,000 кв.м. и като собственици са отбелязани Н. Н. Д. и С. А. Д., въз основа на договор за делба с № 119/24.07.1996 година.

Издадено е удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-116401/23.04.2021 г. за самостоятелни обекти в сграда с [идентификатор].

За започнатата административна процедура на основание чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, в съответствие с чл.55, т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. и на основание чл.26, ал.1 от АПК, на заинтересованото лице С. Е. Н. е връчено уведомление рег.№ 01-244149/10.05.2021г., с което лицето е поканено да се запознае с административното производство и изрази становище.

С възражение рег. № 05-11430/25.08.2021 г. и рег. № 05-15014/17.12.2021г., Н. е изразила несъгласие с исканото изменение, тъй като има несъответствие с реално разпределение на сградата, а именно липсва балкон на ет. 1.

След депозираното възражение е поискано от заявителката да представи коригиран проект. Проектът е представен и съгласно обяснителната записка към него СОС*** е с площ по документи 94,000 кв.м., без отбелязване на собствениците.

С писмо изх. № 20-1299/11.01.2022 г. Началникът на СГКК – Варна е уведомил С. Н., че не са установени нередности по проекта за изменение, чийто обект е апартамент на втори етаж, а етаж първи в сградата е отразен единствено като съсед на съсобствения й имот, поради което не са налице основания за направеното от нея възражение.

Началникът на СГКК – Варна издава Заповед № 18-4288/26.04.2022 г. , с която на основание чл.54, ал.4 във вр. с чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР одобрява изменение в КККР, състоящо се в попълване на два самостоятелни обекта в сграда с [идентификатор] и нанасяне на схема на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] с площ 0 кв.м., без данни за собственост и схема на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] с площ по документ 94 кв.м., собственост на Н. Н. Д. и С. А. Д.. В схемата на СОС с [идентификатор] не е отразен съществуващият балкон, а този в СОС с [идентификатор] е отразен. Заповедта е съобщена на С. Н. на 11.05.2022 г., след което на 25.05.2022 г. тя подава жалба срещу нея до Административен съд – Варна и е образувано адм. дело № 1273/2022 година.

Процесната заповед е издадена, след като с Решение № 1316/24.10.2022 г. по адм. дело № 1273/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е отменена Заповед № 18-4288/26.04.2022 г. на Началника на СГКК – Варна, в частта й за нанасяне на нов обект в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане, съобразно дадените с решението указания.

С уведомление за отстраняване на недостатъци в проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри изх. № 24-3830/02.02.2023 г. заинтересованата страна М. К. е уведомена, че следва да представи коригиран проект за изменение на КККР в съответствие със съдебно-техническата експертиза по адм. дело № 1273/2022 година.

С писмо вх. № 05-2128/22.02.2023г. е депозиран коригираният проект за изменение на КККР, към него е приложена схема на етажите в сграда с [идентификатор] и схема на самостоятелен обект в сграда № ***, съгласно която няма информация за собствеността и площта по документи е 0,000 кв.м.

На 02.03.2023г. Началникът на СГКК – Варна е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 18-2595/02.03.2023 година.

В хода на съдебното производство е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните. Вещото лице инж. Ж. Б. дава заключение, че застроената площ на СОС № *, включваща балкона е 95,68 м². Прилежащите части към СОС № * са две избени помещения с обща светла площ 31 м²; една баня/тоалет № 2 със светла площ 3,45 м²; избен коридор ½ ид. част; съответните идеални части от общите части на сградата. Вещото лице след изследване на приложените документи за собственост и измерване на място дава заключение, че между етажната застроена площ на сградата – 110,93 м² /измерена на място/, и етажната застроена площ на сградата – 94м² /описана в документите за собственост/, се установява несъответствие от 16,93 м². Освен това експертът сочи, че в документите за собственост няма посочена застроена площ на жилището и поради това няма как да се съпостави с измерената на място площ от 95,68 м². Експертизата дава заключение, че застроената площ на целия първи етаж е 110,93 м², а застроената площ на самостоятелния обект – ап. 1 е 95,68 м². Вещото лице сочи, че застроената площ на целия втори етаж е 110,93 м², а застроената площ на самостоятелния обект – ап. 2 е 95,68 м², поради което счита, че между двата самостоятелни обекта в съсобствената сграда е налице пълна идентичност по отношение на площ и очертания, за онагледяване на което към експертизата е приложен снимков материал.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни и допустими доказателства. При така установените факти съдът обосновава следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата форма като са посочени фактическите и правните основания за издаването й. Оспореният акт отговаря на законовите изисквания за съдържание, доколкото в него изрично е посочено правното основание за издаването му - чл.51, ал.1, т.2, и чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗКИР, а фактическите такива се съдържат в изложените мотиви към констативната част на акта и в представените към административната преписка документи. Наличието на мотиви, извън проверявания акт е изцяло допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд /мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи/.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, посочена като основание за издаването на заповедта на началника на СГКК Варна, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Според чл.54, ал.1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Съгласно чл.70, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, началникът на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота издава заповед за изменение, придружена от скица-проект, когато искането е основателно, и от събраните документи еднозначно се определя местоположението и границите или очертанията на имотите - предмет на проекта. В ал.4 на чл.70 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. се посочва, че се издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани в производството писмени доказателства за местоположението и границите или очертанията на имотите - предмет на проекта. И чл.72 от Наредба № РД-02-20-5 предвижда, че отказ за отстраняване на непълнота или грешка се издава, когато отстраняването й е свързано със спор за материално право или когато от събраните документи в административното производство не е възможно еднозначно да се определи местоположението и границите или очертанията на имотите - предмет на проекта. Определение на понятието непълноти или грешки е дадено в §1, т.16 от ДР на ЗКИР, според който „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, а и не е спорно между страните, че в КККР от 2008 г. няма отразяване на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор № ***. В случая с оспорената заповед е извършено изменение в КК и КР чрез отстраняване на непълнота, изразяваща се в отразяване на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, като в същата няма данни за собственик, няма площ на обекта по документ и няма отразени прилежащи части. Тези обстоятелства се установяват и от изслушаното и неоспорено заключение по назначената СТЕ /раздел № II.5; т. 011 от Констативно – съобразителната част/.

Според §1, т.1 от ДР на ЗКИР „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Няма спор, че обектите в сграда с [идентификатор] и с [идентификатор] представляват самостоятелни обекти.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, основните кадастрални данни за самостоятелен обект в сграда са: идентификатор; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение; адрес.

С. П. № 5, към чл.17, ал.8 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри за схемите на самостоятелните обекти не се прилагат изисквания за точност и от тях не се извличат данни за размери.

По смисъла на посоченото площи на самостоятелни обекти не се изчисляват или измерват по схеми на самостоятелни обекти. В схемите на самостоятелните обекти се регистрират само площи по документи: по документ за собственост, по таблици за разпределение на площи, както площи определени от измерване на място от правоспособно лице по ЗКИР.

В случая с обжалваната заповед е одобрено изменение на КК, състоящо се в промяна на графичната част на самостоятелните обекти, направена в съответствие с представени архитектурни проекти. ЗКИР предвижда отразяването на самостоятелните обекти да се извършва схематично, без площта им да се определя въз основа на геодезически координати, т.е. данните за площта на обектите се вписват по документ за собственост.

Анализът на гореизложената регламентация в аспекта на установеното от фактическа страна, обуславя извод за материална незаконосъобразност на оспорената тук заповед. В същата СОС с идентификатор № *** е описан, без да са посочени индивидуализиращи данни по отношение на собственост, площ и прилежащи площи. Този извод на съда се подкрепя и от заключението на вещото лице /раздел II.6, т. 012.2 от констативно-съобразителната част на СТЕ/. Заповедта е издадена в нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 27 от ЗКИР определя основните кадастрални данни, сред която е и площта на обекта. В случая обаче при издаване на заповедта административният орган е посочил площ в размер на 0,000 кв.м. Въпреки наличието на нотариални актове и договор за доброволна делба, които легитимират заинтересованите страни Л. Л. Д. и Б. Л. Д. като собственици на първи жилищен етаж от процесната сграда, в одобрения кадастрален регистър СОС с [идентификатор], ет. 1 от сградата, е отразен като вид собственост - без данни. Това обстоятелство, по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 2 вр. § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, разкрива и непълнота в кадастралния регистър.

Действително и вещото лице по изслушаната СТЕ сочи, че е установена разлика между етажната застроена площ на сградата – 110.93 м^2, при измерване на място, и етажната застроена площ – 94 м², описана в документите за собственост /НА от 1959 г. и Договора за доброволна делба от 1996 г./, както и, че в документите за собственост няма посочена застроена площ на апартамента и поради това няма как да се съпостави с измерената застроена площ от 95,68 м² на апартамент. Независимо от това обаче съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД – 02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР площите на самостоятелните обекти се извличат от акта за собственост, а при липса на данни за площта в акта – от инвестиционния проект и придружаващата го документация. При липса на данни от акта за собственост или от инвестиционния проект и придружаващата го документация площта се изчислява от правоспособно лице по кадастър, след измерване на място, при спазване условията на §2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ, бр. 3 от 2004 г.). От анализа на цитираната разпоредба следва, че след като данните за площта на обекта не могат да се извлекат от документите за собственост, е следвало административният орган да назначи правоспособно лице по кадастър, което да извърши необходимите измервания на място и да установи площта на СОС с [идентификатор].

От събраните по делото доказателства, в това число и заключението по допуснатата СТЕ се установява застроената площ на процесния СОС № *** /включваща балкона/ в размер на 95,68 м² /Приложение № 4 от СТЕ/. Вещото лице е определило също така и прилежащите части към процесния СОС, а именно: две избени помещения с обща светла част от 31,00 м²; една баня/тоалет № 2 със светла площ от 3,45 м²; избен коридор ½ ид. части и съответстващите идеални части от общите части на сградата /т. 1.1 и т. 1.2 от отговора на въпрос № 1 от заключението и Приложение № 3 към СТЕ/.

В хода на настоящото производство се установи по несъмнен начин, че двата самостоятелни обекта в съсобствената двуетажна жилищна сграда са напълно идентични по отношение на площ и очертания /отговора на въпрос 3.3 от заключението/. Този извод на съда се подкрепя и от приложения към експертизата снимков материал /приложение № 6/. Идентичността на помещенията на ет. 1 и ет. 2 се установява категорично и от хоризонталния разрез на сградата /Приложения с №№ 3 и 4 към СТЕ/, от който е видно, че разположението и големината на стаите на ет. 1 и ет. 2 е напълно еднакво. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура се изобразява чрез неговото очертание в хоризонталния разрез на сградата или на съоръжението на техническата инфраструктура на съответния етаж. Когато самостоятелният обект е разположен на няколко етажа, се изобразяват очертанията му на всеки етаж. Ниво в самостоятелен обект, което не съвпада с етаж от сградата, няма графично изображение. Броят на нивата на самостоятелния обект се надписват. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, когато очертанието не е определено в одобрен инвестиционен проект или чрез описаните в документ за собственост граници, то се определя чрез измерване на място. Именно чрез измерване на място административният орган е следвало да определи площта на процесния СОС, което, както се установи по-горе, не е сторено.

От СТЕ и от приложените доказателства могат да бъдат установени както собствениците на процесния СОС, така и неговата площ и прилежащи части, поради което административният орган е следвало да отрази същите при издаване на процесната заповед и като не е сторил това е издал акт, който противоречи на материалния закон.

С оглед всичко изложено до тук настоящият състав на съда приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а преписката да се върне на органа с оглед ново разглеждане на подаденото заявление и правилно прилагане на разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона.

 

На основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сторените по делото разноски в размер на 1210.00 лева, от които 10 лв. – държавна такса, 800 лв. – депозит за вещо лице и 400 лв. – адвокатски хонорар. Възражението, направено от ответника за прекомерност на адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1, предл. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималния размер на адвокатските възнаграждения е 1210 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК Административен съд Варна, ХХХІV състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. Е. Н., [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет. 5, ап. 143, Заповед № 18-2595-02.03.2023 г. на Началник на СГКК - Варна, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, съставляващо отразяване на схема на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор].

ВРЪЩА преписката на Началник на СГКК – Варна за ново разглеждане на подаденото заявление и правилно прилагане на разпоредбите на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на С. Е. Н., [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ет. 5, ап. 143 сума в размер на 1210лв./ хиляда двеста и десет/ лева, представляваща сторените по делото разноски.

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването.