№ 12057
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110102377 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 11520/16.01.2023г. на СРС, уточнена с
Молба, вх. № 39875/13.02.2023г. на СРС, и Молба, вх. № 158393/06.06.2023г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение от 06.06.2022г., издадена по ч.гр.д. №
24909/2022г. на СРС. С Определение от 06.06.2023г. съдът е допуснал изменение на
предявения иск досежно неговия размер, като същият е намален до 17196,00 лева.
Ищецът "*********" ЕООД чрез адв. В. Л. - АК-София, е предявил срещу ответницата Ц.
Г. Ц. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено спрямо ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 17196,00 лева,
дължима по Договор от 20.04.2018г. за обслужване и лечение на А.Г.Ц. за периода
02.07.2019г.-23.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (12.05.2022г.) до окончателното изплащане. Твърди, че
задължението е начислено във връзка със сключен между страните Договор от 20.04.2018г.
за обслужване, консумативи и лечение на А.Г.Ц., но не било платено от ответницата. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от адв. Л.,
който поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в Писмени бележки, вх. № 189456/03.07.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ц. Г. Ц. чрез адв. Н. Ц. е подала Отговор, вх. №
74981/17.03.2023г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди, че е заплатила всички задължения по договора. За насрочените по делото публични
съдебни заседания не се явява, като се представлява от адв. Ц., който оспорва предявения
1
иск, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея
иск и отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при
признание на иска и или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно
договорно правоотношение съобразно посочения договор, предоставени съобразно договора
услуги, като за ответницата въз основа на последния да е възникнало задължение за
заплащането на съответните суми с настъпил падеж. В тежест на ответника е да докаже
заплащането им. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, на 20.04.2018г. в град София между Ц. Г. Ц.,
наречена "представител" на А.Г.Ц., наречен "ползващо лице", и "*********" ЕООД, наречен
"изпълнител" е сключен договор, по силата на който възложителят възлага на изпълнителя
да оказва срещу заплащане медицинско обслужване на представляваното от възложителя
лице, конкретизирано по характер, ред и условия по договора и приложенията към него.
Договорът е сключен за срок от 15 дни, считано от подписването му, като, ако възложителят
не предприеме необходимите действия пациентът да напусне хосписа в този срок,
действието му се счита за продължено. Изпълнителят се е задължил да осигури на
ползващото се лице медицинско обслужване, включващо лекарско наблюдение, сестринско
и санитарно обслужване, рехабилитация и храна. Стойността на същото се определя
съобразно ценоразписа на изпълнителя. Възложителят се задължава да заплати на
изпълнителя при подписване на договора сумата от 525,00 лева, представляваща стойността
на медицинското обслужване за периода 20.04.2018г.-04.05.2018г. Съдът намира, че така
сключеният договор съставлява договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД, по
който Ц. Ц. е уговарящ, А.Ц. е бенефициер, а "*********" ЕООД - обещател. Действително
в уводната част на договора Ц. е посочена като "представител". В същото време обаче Ц. е
описан като "ползващо лице". В текста на договора се съдържат уговорки за възлагана от
"възложителя" дейност в полза на ползващото се лице Ц.. Реално отношенията по договора
се изразяват в това, че ответницата Ц., която не е представител, а възложител, възлага на
ищеца-изпълнител срещу заплащане извършването на определена престация, която обаче
отива в полза на трето лице - полващият се Ц.. Така, въпреки непрецизния му текст, при
тълкуване на договора съобразно чл. 20 ЗЗД, се стига до единствен извод, че е налице
сключен между Ц. Ц. и "*********" ЕООД договор в полза на трето лице.
Договорът е срочен /за 15 дни - т. 2/. В случай, че пациентът (ползващото се лице) не
2
напусне хосписа в рамките на тези 15 дни, то действието му се счита за продължено.
Доколкото няма друга уговорка, съдът намира, че действието на договора се продължава за
неопределен срок. Не е налице противоречие с т. 12, пр. 1 от Договора, сочеща, че договорът
се прекратява без предизвестие с изтичане на срока по т. 2. Това е така, тъй като двете
уговорки визират различна фактическа обстановка. Прекратяването на договора без
предизвестие с изтичане на срока по т. 2 касае тези случаи, в които пациентът напуска
хосписа на петнадесетия ден от постъпването си. Тогава предизвестие не е необходимо, тъй
като срокът на договора е ясен и за двете страни. Продължаването на срока по т. 2 се отнася
до хипотеза, в която с изтичането на петнадесетдневния срок ползващото се лице не напуска
хосписа, а остава в него. При това положение съдът намира, че с изтичането на 15 дни,
считано от 20.04.2018г., действието на договора е продължено, като страните по него са
останали обвързани от облигационното му действие до напускане на Ц..
От представения договор и от подписаната от ответницата на 20.04.2018г. декларация (л. 45)
може да са обоснове извод, че към 20.04.2018г. А.Ц. е постъпил в хосписа, съответно за Ц.
Ц. е възникнало задължение съобразно договора да заплаща стойността на предоставените
му медицински и други услуги. По делото не са представени доказателства в рамките на
процесния период Ц. да е изписан / да е напуснал хосписа или по друга причина да е
преустановено ползването на предоставяните грижи, поради което съдът приема, че ищецът
е изпълнявал задълженията си по договора спрямо Ц.. Следва да се обърне внимание, че,
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и върху закона, т.е. при решаването на спора не може
да взема предвид установени по друго дело факти. В тази насока установената фактическа
обстановка и събрани доказателства по воденото между същите страни и във връзка със
същия договор, но за дължима за различен период сума, гр.д. № 143/2022г. на СРС, няма как
да бъдат взети предвид при решаването на настоящото дело.
Изчислено по реда на чл. 162 ГПК и с оглед уговорената цена в т. 5 от Договора, дължимото
възнаграждение за процесния период 02.07.2019г.-23.06.2020г. възлиза на 12530,00 лева (358
дни х 35 лева дневно = 12530,00 лева). По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства за предоставени допълнителни услуги и тяхната конкретна стойност, които да
обосноват присъждане на сума в по-висок размер от тези 12530,00 лева.
От страна на ответницата не бе доказано тази сума да е заплатена. Действително по делото
са представени квитанции, издадени от "*********" ЕООД. Същите обаче не доказват
плащане на задължение. Това от една страна е така, тъй като се намират у кредитора и не са
предадени на длъжника. От друга страна липсата на плащане се установява и от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
изцяло. Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на ищеца вземанията се водят
като неплатени и липсват осчетоводени плащания (арг. и от чл. 182 ГПК).
При това положение предявеният иск е основателен до размер от 12530,00 лева, като за
горницата над тази сума до пълния си предявен размер от 17196,00 лева той подлежи
на отхвърляне.
3
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са заявили претенции в тази насока.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 645,23 лева за
разноски в заповедното производство, а в полза на ответницата - 157,16 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 1830,65 лева за разноски
в първоинстанционното исково производство, а в полза на ответницата - 628,64 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, че Ц. Г. Ц., ЕГН **********, от град София, дължи на "*********" ЕООД, ЕИК
**********, със седалище в град София, сумата от 12530,00 лева, дължима по Договор от
20.04.2018г. за обслужване и лечение на А.Г.Ц. за периода 02.07.2019г.-23.06.2020г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(12.05.2022г.) до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над 12530,00 лева до пълния му предявен размер от 17196,00 лева.
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц., ЕГН **********, от град София, да заплати на"*********" ЕООД,
ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
645,23 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 24909/2022г.
на СРС).
ОСЪЖДА "*********" ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплати
наЦ. Г. Ц., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 157,16
лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 24909/2022г. на
СРС).
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц., ЕГН **********, от град София, да заплати на"*********" ЕООД,
ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
1830,65 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.
№ 2377/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА "*********" ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплати
наЦ. Г. Ц., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 628,64
лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. №
2377/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
4
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5