Р Е Ш
Е Н И Е №
260148
гр.Пловдив, 02. 02. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия
Алексова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 2578/2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК във вр.
с чл.456 от КЗ.
Образувано е по
въззивна жалба на А.М.Н.
с ЕГН- **********, М.Н.Н. с ЕГН- **********
и Я.Н.Н., с ЕГН -**********, чрез адв. М.Б. - П., против Решение №
2747/31.07.2020г. на Районен съд – Пловдив, II гр.с., по гр.д.№
12016/2019г., изменено с Решение № 261464/30.09.2020г. на Районен съд –
Пловдив, II гр.с.,
по гр.д.№ 12016/2019г., с което са отхвърлени предявените от тях субективно съединени искове с правна квалификация чл. 456, ал. 1 от Кодекса за застраховането против „Кардиф Общо
застраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК *********, за осъждане на ответника да
заплати на ищците- в качеството им на наследници на починалия на 26.01.2019г. Н. Я. Н., сумата от общо 1 491,06
лв. или по 497,02 лева за всеки поотделно, представляваща заплатени от тях
погасителни вноски за месеците от февруари до юли 2019г. по договор за
потребителски паричен кредит, сключен от Н. Я. Н., който е имал сключен договор
за застраховка по пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“ за срок от 60
месеца, считано от 21.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда- 22.07.2019г. до окончателното
изплащане, като неоснователен. Моли да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Христо Белчев № 29, вх. А, ет. 1-3,
представлявано от управителя М.Е.К., чрез адв. В.Р., АК – Видин, депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено
следното:
Пред Районен съд – Пловдив
от А.М.Н., М.Н.Н.
и Я.Н.Н. против „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ е
заведена искова молба, с която посочват, че тримата са наследници на Н. Я.Н.,
ЕГН **********, починал на 26.01.2019г., който приживе е имал сключен договор
за застраховка по пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“ за срок от 60
месеца, считано от 21.10.2016г. Наследодателят им плащал увеличен размер на
застрахователна премия, защото имал заболяване. По силата на застрахователния
договор ответникът се задължил при настъпване на застрахователно събитие да
покрие разходите за погасяване на сключения от Н. Я. Н. договор за кредит. За
настъпилото застрахователно събитие – смърт на застрахованото лице на
26.01.2019г. застрахователят бил уведомен. Образувана била преписка по щета №
48615. Впоследствие ответникът отказал да погаси остатъка от задълженията по
договора за кредит. Ищците заплатили вноските по договора за м. февруари до м.
юли 2019г. – за 6 месеца в размер на 248,51 лв. за всеки месец или сума в общ
размер на 1491,06 лв.
Към исковата молба са
приложени удостоверение за наследници на Н. Н., разписки за плащания на суми по
Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14034525 от 21.10.2016г., Писма от 22.02.2019 г. и от 08.03.2019 г. от ответното
дружество, изпратени до тях.
Ответникът „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ, чрез адв. В.Р., депозира
Писмен отговор по чл.131 от ГПК оспорва изцяло иска. Уточнява, че не оспорва
обстоятелството, че бил сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за
застраховка по пакет „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по „Кредит
класик“ № 5/2010г. Наследодателят на ищците бил включен в застрахователното
покритие по застраховката във връзка с Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-14034525 от 21.10.2016г., за което
бил издаден Сертификат № PLUS – 14034525. Ответникът бил уведомен за настъпилото събитие от наследниците на
починалото лице, които отправили искане
за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че претенцията следвало
да бъде отказана, тъй като бил налице изключен риск по застрахователния
договор. Позовава се на т. 10.3 от ОУ към застрахователния договор, съгласно
който не може да се ангажира отговорността на застрахователя ако при попълване
на „Медицински въпросник“ кандидатът за застраховане е декларирал
обстоятелството, за което застрахователите са поставили въпрос и настъпилото застрахователно събитие по
рисковете смърт, инвалидизация над 70%, ПБ или ХРЗ е в резултат или в
причинно-следствена връзка с декларираното обстоятелство. В случая причина за
смъртта на застрахования била тежко хронично заболяване – хипертрофична
кардиомиопатия с прояви на сърдечна недостатъчност, като заболяването било
диагностицирано 20 години преди настъпилата смърт. Застрахованият декларирал в попълнения въпросник, че при
него е налице трайна загуба на работоспособност в размер на 50%, във връзка със
здравословен проблем – кардиомиопатия. Ответникът застъпва, че между
настъпилата смърт на застрахования и наличието на предходно заболяване е налице
причинно-следствена връзка, което е основание да откаже заплащането на
застрахователно обезщетение.
Прилага Общи условия,
приложими към Групова застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите
на „Кредит Класик“, Медицински въпросник за приемане за застраховане на Н. Н.
от 21.10.2016г., 8 бр. медицински експертизи, 4 бр. амбулаторни листи,
кардиограма на Н. Н. и формуляр за оценка на щета.
В хода на производството е
допусната СМЕ, изготвена от в.л. д- р Д. Ш., специалист кардиолог в УМБАЛ
–Пловдив, и приета в съд. заседание на
02.07.2020г. /протокол – на л.111/ без
възражения от страните.
Прието е и
изисканото от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
Съобщение за смърт № 14/26.01.2019г.
на Н. Н. /на л.90/.
Районният съд, за да отхвърли изцяло
иска, излага основни съображения, че няма спор между страните,
а и от приетите писмени доказателства и от заключението на СМЕ се е установил фактът, че тримата ищци са
наследници на Н. Я. Н., че за последния действал договор за застраховка по пакет „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по
„Кредит класик“ № 5/2010г., като е бил включен в застрахователното покритие по
застраховката във връзка с Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14034525 от 21.10.2016г., за което е издаден Сертификат № PLUS – 14034525. Безспорно след смъртта на
лицето, ищците, в качеството на наследници са изплатили остатъка по кредита в
размер на 1491,06 лева, заплащането на която сума претендират на основание чл.
456 от КЗ. Нямало е спор и досежно обстоятелството, че за настъпилото застрахователно
събитие – смърт на застрахованото лице ответното дружество е уведомено и същото
е образувало преписка по щета № 48615. Ответникът не е оспорил това, но е
поддържал, че не е налице основание за заплащане на претендираната от ищците
сума, като се е позовал на т.10.3 от Общите условия на договора. Така
единствения спорен по делото въпрос се е концентрирал всъщност за това дали е налице покрит застрахователен
риск и конкретно дали се касае за събитие, което представлява изключен риск по
застрахователния договор. Районният съд аргументира, че съгласно
разпоредбата на чл. 456 от КЗ, от която ищците черпят права, когато застраховка
„живот“ е била сключена в полза на
кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това лице или неговите
наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по
застрахователния договор и са платили задължението при настъпило
застрахователно събитие към кредитора. Съгласно Общите условия на сключената
застраховка – чл. 10.3 е предвидена изключваща клауза за рисковете „смърт“,
инвалидност над 70%, ПБ и ХРЗ при обявяване на обстоятелства от застрахования
при присъединяване към застраховката, ако в медицинския въпросник кандидатът за
застраховане е декларирал обстоятелство, за което застрахователите са поставили
въпрос. В тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие „смърт“, при
наличие на причинно-следствена връзка с декларираното обстоятелство,
застрахователят може да откаже извършването на застрахователно плащане. С
горната клауза наследодателят на ищците е бил изрично запознат, като същата се
съдържа и в попълнения от него Медицински въпросник, приложен по делото, в
който сам е декларирал, че има трайна загуба на работоспособност в размер на
50%, във връзка със здравословен проблем – „кардиомиопатия“. От приложената по делото медицинска документация и приетото
заключение на СМЕ се е констатирало, че
причина за смъртта на Н. Я. Н. са тежки хронични заболявания – „хипертрофична
кардиомиопатия с прояви на сърдечна недостатъчност“, диагностицирани още през
2012г. Застрахованият е декларирал в
попълнения въпросник, че при него е налице трайна загуба на работоспособност в
размер на 50%, във връзка със здравословен проблем – кардиомиопатия, като се
установява и наличието на причинно-следствена връзка между смъртта му и
констатираните заболявания. Наложил е правен извод, че правилно застрахователят е отказал изплащане
на застрахователно обезщетение, тъй като наследодателят на ищците, явяващ се и
застраховано лице е страдал от посочените заболявания още преди сключване на
договора, декларирал е същите в медицинския въпросник, а настъпилия
застрахователен риск „смърт“ е в пряка причинно-следствена връзка с тези
заболявания.
С подадената въззивна жалба А.М.Н., М.Н.Н. и Я.Н.Н. възразяват срещу направените правни изводи.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Основното оплакването на
жалбоподателя се отнася до това, че неправилно Районният съд е приел, че
съгласно нормата на чл.10 от ОУ на „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ
застрахователят има право да откаже плащане. Поддържа, че не е обърнато
внимание на следващия израз „за които е предоставил на застрахователя невярна
или непълна информация“. Счита, че в конкретния казус се е установило по
безспорен начин, че застрахованият – наследодател на ищците е предоставил пълна
и вярна информация и не е декларирал неверни данни. Освен това, този медицински
въпросник е приложим за целите на предварителна оценка на риска. Приложените
епикризи показват, че застрахователното дружество е имало пълна информация за
здравословното състояние на
застрахованото лице.
Въззивната инстанция
намира, че възраженията са неоснователни. Това е така, защото отказът за
плащане не е извършен на основание, че общият наследодател е предоставил на
застрахователя невярна или непълна информация /хипотеза по чл.10.1 от Общите
условия/, а затова, че е приложена
клаузата по чл. 10.3 от Общите условия, според която е предвидена
изключваща клауза за рисковете „смърт“, инвалидност над 70%, ПБ и ХРЗ при
обявяване на обстоятелства от застрахования при присъединяване към
застраховката, ако в медицинския въпросник кандидатът за застраховане е
декларирал обстоятелство, за което застрахователите са поставили въпрос.
Конкретният случай е именно такъв, застрахованият е попълнил вярно, точно и
пълно на 21.10.2016г. Медицински въпросник за приемане за застраховане. От приложеното по делото Съобщение за
смърт № 14/26.01.2019г. , изпратено от УМБАЛ –Пловдив е записано, че на 26.01.2019г.
Н. Н. е починал в резултат на състояние „апнея“. Съобразно заключението на д- р
Ш., тази непосредствена причина за смърт има причинно- следствена връзка с
предхождащите заболявания, които са описани в медицинските документи по делото със
съдържанието на които се е запознал и които е взел предвид за целите на
експертизата. Застрахователното дружество е имало право да откаже плащане на
процесните суми, дължими по договора за кредит, на основание изключващата клауза чл. 10.3 от Общите условия.
Решението
се явява законосъобразно и следва бъде потвърдено изцяло.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбоподателите ще бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото
дружество общо сумата 491,06 лв. за адвокатско възнаграждение, определено във връзка с постъпило възражение
за прекомерност при условията на чл.78 ал.5 от ГПК и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И :
Потвърждава Решение № 2747/31.07.2020г. на Районен съд –
Пловдив, II гр.с.,
по гр.д.№ 12016/2019г., изменено с Решение № 261464/30.09.2020г. на Районен съд
– Пловдив, II гр.с.,
по гр.д.№ 12016/2019г.
Осъжда А.М.Н. с ЕГН- **********, М.Н.Н. с ЕГН - ********** и Я.Н.Н.,
с ЕГН - **********, с общ адрес *** да заплатят на „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ КЧТ,
ЕИК - *********, седалище и адрес на управление- гр. София, ул. Христо Белчев №
29, вх. А, ет. 1-3, представлявано от управителя М.Е.К., общо сумата 491,06 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№
2578/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :