№ 886
гр. Велико Търново, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110103099 по описа за 2021 година
Производство по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.284,
ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „Медик-Консулт“ ООД, гр.Лясковец представляван от адв.М. от
ВТАК твърди, че по повод възникнал между него и трето лице правен спор
относно неизплатени възнаграждения за извършени услуги сключил договор
за правна помощ с ответника-адвокат и подписал пълномощно. По силата на
упълномощаването ответникът подал заявление и по ч.гр.д.№ 1201/16 г. на
ГОРС в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Излага, че по образуваното изп.дело № 20167280401065 на ЧСИ
Д.Колева на 31.10.2016 г. постъпила сума от длъжника в размер на 781,43
лева по адвокатската сметка на ответника. Твърди, че до този момент сумата
не е преведена на дружеството. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 2273/21 г. на ВТРС срещу ответника за заплащане на сумата от
1390,84 лева главница, представляваща неизплатени суми, преведени изцяло
на 31.10.2016 г. по адвокатската му сметка по изп.д.№ ********* г. на ЧСИ
Д.Колева , ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, срещу която длъжникът възразил. След оставяне
на исковата молба без движение с молба вх.№ 4435/17.03.2022 г. уточнява, че
е допуснал грешка в посочената сума още в заповедта за изпълнение и същата
1
е не в размер от 1390,84 лева, а в размер на 781,43 лева. Прави отказ от иска
за разликата между двете суми на основание чл. 233 от ГПК. Поддържа
претенцията по установителния иск за сумата от 781,43 лева главница.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М.
прави частичен отказ от претенцията за главница в размер от 226,80 лева и
поддържа иска за сумата от до размер от 554,63 лева главница, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът ПЛ. Ц. П. е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли иска,
като заявява, че след упълномощаването му от ищеца е извършил правни
действия по водене на заповедно и изпълнително производство, по които е
заплащал държавни такси с лични средства, които не са му възстановени от
ищеца и за които правни услуги не е получил адвокатски хонорар. Прави
възражение за погасяване по давност на исковата претенция, като смята, че
ищецът претендира вземане за обезщетение и неустойки, които се погасяват с
тригодишна давност. Прави възражение за прихващане със сумата от 1549
лева, представляваща заплатени такси в заповедното и изпълнителното дело и
неизплатени адвокатски възнаграждения по тези производства. Заявява, че
ищецът е признал извънсъдебно, че не е платил адвокатски възнаграждения
по договора за правна помощ и че ответникът е платил всички такси по двете
производства. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и
претендира разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
От вложеното ч.гр.д.№ 2273/21 г. на ВТРС е видно, че срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение № 945/3.08.2021 г. по чл.410 от ГПК за
сумата от 1390,84 лева главница, представляваща неизплатена от длъжника
по сметка на заявителя сума, която е преведена по адвокатска сметка от ЧСИ
Д.Колева рег.№ 728 по изп.дело 201672804011065, образувано въз основа на
ИЛ на РС Горна Оряховица по ч.гр.д.№ 1201/2016 г. срещу ЦДГ
„Сладкопойна чучулига“, в качеството му на пълномощник на заявителя ,
ведно със законна лихва от 2.08.2021 г. до подаване на заявлението и
разноски от 27,82 лева за заплатена държавна такса. След подадено
2
възражение и образувано настоящото дело с Определение № 484/21.03.2022
г. заповедта е обезсилена частично за сумата от 609,41 лева, както и за
сумата от 12,19 лева разноски и производството е частично прекратено,
поради отказ от иска от страна на ищеца. От вложените преписи от
електронното досие на ч.гр.д.№ 1201/2016 г. по описа на ГОРС се
установява, че ответникът ПЛ. Ц. П. в качеството си на пълномощник на
„Медик-Консулт“ ООД е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 1473/27.07.2016 г. и изпълнителен лист в полза на
ищцовото дружество срещу ЦДГ „Сладкопойна чучулига“ , с.Джулюница за
сумата от 189 лева главница, ведно със законна лихва от 27.07.2016 г. до
изплащане на вземането; сумите от 8,08 лева, 6,88 лева, 3,12 лева лихви за
забава и разноски от 25 лева държавна такса и 150 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Възнаграждението е уговорено видно от приложения в
делото договор за правна защита и съдействие от 25.07.2016 г. , като между
страните не се спори, че то не е заплатено от страна дружеството към адвокат
П.. От изисканото и вложено заверено копие от изп.дело № 20167280401065
на ЧСИ Д.Колева –Стефанска се установява, че след подадена молба от
адв.П., пълномощник на взискателя „Медик -Консулт“ ООД на 6.10.2016 г. е
образувано изпълнителното дело срещу длъжника ЦДГ „Сладкопойна
чучулига“ , като в молбата е поискано постъпващите суми по делото да бъдат
превеждани по посочената банкова сметка на пълномощника адв.П.. С
молбата е поискано събирането и на платените такси за изпълнителното
производство и на адвокатското възнаграждение от 720 лева съобразно
приложения по изп.дело договор за правна защита и съдействие от 30.09.2016
година между страните, които по направено признание от ищеца също не са
заплатени на ответника. От удостоверение изх.№ 10533/3.09.2021 г. издадено
по изпълнителното дело от ЧСИ е видно, че на 31.10.2016 г. на взискателя е
изплатена сумата от 781,43 лева, преведена по сметката на пълномощника
адвокат П.П.. Представено е и е прието платежно нареждане от 4.04.2022 г. ,
видно от което ПЛ. Ц. П. е превел сумата от 3040,84 лева на „Медик –
Консулт“ ООД с основание –средства получени по неплатени фактури от
детски градини, описани в отделно приложение, като след приобщаването им
ищецът е направил частичен отказ от претенцията със сумата от 226,80 лева,
за която производството е частично прекратено с определение от съдебно
заседание, проведено на 26.05.2022 г. Приети като доказателства са разменени
3
писма между страните по повод неуредените им отношения, както и справки
за приети и отхвърлени уведомления относно регистрация на трудов договор,
сключен между ищеца и трето за делото лице, както и платежни ведомости на
ищцовото дружество.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Иска е процесуално допустим, депозиран от активно процесуално
легитимирана страна в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, депозирал
възражение срещу заповедта в законоустановения срок. Съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше да установи
пълно и главно договорното правоотношение между него и ответника по
договор за поръчка, предмета на договора и получаването на процесната сума
по адвокатската сметка на ответника. Ответникът от своя страна следваше да
установи релевираните от него възражения относно погасяване на вземането
по давност, както и възражението си за прихващане с насрещни негови
вземания в посочения размер. В производството от събраните доказателства
безспорно се доказа наличието на облигационно правоотношение между
страните основано на договор за правна защита и съдействие от 25.07.2016 г.
, както и договор за правна защита и съдействие от 30.09.2016 г. С първия
договор възложителят е възложил на довереника да извърши правни действия
свързани с процесуално представителство пред ГОРС във връзка с водене на
заповедно производство срещу ЦДГ „Сладкопойна чучулига“, а с втория
договор са възложени правни действия, свързани с процесуално
представителство пред ЧСИ Д.Колева срещу същия длъжник. По своята
правна същност договорът за правна защита и съдействие разкрива всички
съществени елементи на договора за поръчка, правата и задълженията по
който са уредени в разпоредбите на чл. 280 и сл. от ЗЗД . При него
довереникът изпълнява за сметка на доверителя възложените му в случая
правни действия, като се задължава да изпълни поръчката с грижа на добър
стопанин и да пази имуществото във връзка с нея- чл. 281 от ЗЗД. В
конкретния случай се доказа, че именно адв.П. е депозирал пред ГОРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по силата на възложените му
от ищцовото дружество правни действия, впоследствие пак той е поискал
образуването на изпълнително производство срещу длъжника въз основа на
4
издадения изпълнителен лист. Макар в хода на процеса ищецът да оспори
представителят на дружеството да е подписал договора за правна помощ
приложен в изпълнителното производство, представляващия го управител
изрично заяви, че е приел извършените фактически и правни действия от
ответника по изпълнителното дело. В този ред на мисли тезата на ответника
относно липса на задължения по несъществуващо правоотношение, основано
на неистински документ / неподписаният от законният представител на
ищеца договор за правна помощ от 30.09.2016 г. / е напълно несъстоятелна.
Още повече, че преведените от длъжника суми от 781,43 лева на 31.10.2016 г.
са постъпили именно по банкова сметка на ответника съгласно направеното
от него искане в молбата за образуване на изпълнителното дело.
Ответникът, чиято бе доказателствената тежест не установи да е превел
посочената сума по отчетната сделка по сметка на ищцовото дружество преди
образуване, както на заповедното, така и на настоящото исково
производство, тоест налице е било неизпълнение на задълженията му по
договора за поръчка. В хода на производството ответникът представи
платежно нареждане за преведени суми към ищеца по неплатени фактури от
детски градини, като част от сумата в размер на 226, 80 лева касае именно
изпълнително дело № 20167280401065 на ЧСИ Д.Колева –Стефанска.
Дължимостта на останалата сума след частичния отказ от иска до този
размер следва да бъде разгледана, като се вземе предвид релевираното от
ответника възражение за прихващане със сумата от 1549 лева,
представляваща дължими към него от страна на ищеца и незаплатени суми за
държавни такси и адвокатски възнаграждения, както и такси в
изпълнителното производство, платени от ответника. Прихващането е способ
за погасяване на две насрещни вземания – пари, или еднородни и заместими
вещи до размера на по – малкото, като според чл.103 от ЗЗД за извършването
му е необходимо вземането на прихващашия /активното вземане/ да е
ликвидно и изискуемо, а задължението му / пасивното вземане/ е достатъчно
да бъде изпълняемо. Необходимо е още изявлението за прихващане да
достигне адресата си, като не може да бъде направено под условие или срок, с
изключение на направеното пред съд, което е под условие за основателност на
предявеното с иска вземане. Съгласно задължителните постановки на ТР №
2/18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 , действието
на прихващането настъпва с обратна сила –от първия ден, в който
5
прихващането е могло да се извърши, т.е. когато активното вземане е било
изискуемо, а пасивното– поне изпълняемо. За обратното действие на
погасителния способ е без значение кога е настъпила ликвидността на
вземането на прихващащия – в процеса, или извън него. Обратното действие
на прихващането следва и от възможността да се прихване с погасено по
давност вземане, когато пасивното вземане е възникнало преди да изтече
давностния срок за вземането на прихващащия. В конкретния случай
ответникът е направил възражение за съдебно прихващане за сумата от 1549
лева, представляваща заплатена от него ДТ от 25 лева по ч.гр.д.№ 1201/2016
г. на ГОРС и заплатени такси от 84 лева по изп.дело № 20167280401065 на
ЧСИ Д.Колева-Стефанска, както и незаплатени адвокатски възнаграждения от
по 720 лева в двете производства. Приложените доказателства установяват
плащането на сумите от 25 лева и от 84 лева , както и договореното
адвокатско възнаграждение в изпълнителното дело от 720 лева. В
заповедното производство адвокатското възнаграждение е 150 лева, тоест
общо размера на вземанията на ответника към ищеца съгласно релевираното
възражение е от 979 лева. Ищецът не оспорва, че не е заплатил тези суми, но
твърди, че същите са били прихванати извънсъдебно срещу задължения на
ответника по заеми, които той му е предоставил и не са били погасени от
него. Отделно от това заявява, че е имало договорка за назначаването на
служител на адв.П. на длъжност юрисконсулт при ищцовото дружество, във
връзка с което ответникът е следвало да внася дължимите за това лице
осигуровки. Съдът намира тези възражения на ищеца за неоснователни.
Относно твърденията за дадени заеми те освен, че не бяха конкретизирани,
останаха голословни и неподкрепени от никакви доказателства. Отделно от
това следва да се има предвид, че дори да има такива, заемите са давани в
лично качество от управителя на дружеството, съдейки по приетата
кореспонденция между страните, а не от името и за сметка на дружеството-
ищец. Що се отнася до възникнали трудови правоотношения между ищцовото
дружество и трето за делото лице, то задълженията по тях включително към
държавното обществено осигуряване възникват за страните по това трудово
правоотношение, а не за трети лица. На следващо място и това твърдение
остана голословно и неподкрепено с никакви доказателства. С оглед
изложеното съдът намира направеното възражение за прихващане със сумата
от 1549 лева за основателно, но до размер от 979 лева. Вземането на
6
ответника срещу ищеца за сумата от 25 лева ДТ по заповедното производство
е станало изискуемо с плащането и на 26.07.2016 г.; за таксата по изп.дело от
84 лева- от 6.10.2016 г.; за адв.възнаграждение от 150 лева по заповедното
производство- от 25.07.2016 г., / подписването на договора за правна защита и
съдействие/ , а за адв.възнаграждение от 720 лева по изп.дело- от 30.09.2016
г./ подписване на договора за правна защита и съдействие. От своя страна
вземането на ищеца е станало изискуемо от датата на постъпването му по
сметката на ответника на 31.10.216 г. , когато последният е следвало да
отчете изпълнението по договора за поръчка. При обратното действие на
прихващането и изпълняемо пасивно вземане на 31.10.2016 г. , активното
вземане на ответника за сумата от 979 лева е съществувало и е било
изискуемо преди настъпването на падежа по отчетната сделка, тоест
възражението на ищеца за недължимост поради погасено по давност вземане
на ответника е изцяло неоснователно. Не е погасено по давност и вземането
на ищеца противно на твърденията на ответника, тъй като то не представлява
вземане за обезщетение или неустойка по неизпълнен договор и спрямо него
е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, която не е изтекла
към датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 2273/2021 г. на ВТРС на 2.08.2021 г. Мотивиран от горното съдът
приема, че между страните са били налице две насрещни парични вземания –
по отчетната сделка в полза на ищеца в размер на 783,41 лева и вземането за
дължими такси и адвокатски възнаграждения в полза на ответника за 979
лева. Тъй като след направените откази от иска претенцията на ищеца
възлиза на сумата от 554,63 лева, а насрещното вземане на ответника е по-
голямо, задължението на ответника към ищеца следва да се счита погасено на
основание чл. 104,ал.2 от ЗЗД, чрез прихващане. Следва да се приеме в
отношенията между страните по иска с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с
чл. 415,ал.1, вр. с чл. 284,ал.2 от ГПК , че ответникът не дължи на ищеца
сумата от 554,63 лева главница , ведно със законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2273/2021 г. на ВТРС.
В производството по чл. 422 от ГПК съдът се произнася по дължимостта
на разноските , както в исковото, така и в заповедното производство. Ищецът
претендира разноски в размер на 356 лева , от които 28 лева заплатена ДТ в
заповедното производство, 28 лева заплатена ДТ в исковото производство и
7
адв.възнаграждение от 300 лева в исковото производство. Съобразно влязлото
в сила в прекратителната му част Определение № 484/21.03.2022 г.
разноските в заповедното производство са редуцирани на 12,19 лева, след
отказа от ищеца от иска за сумата от 609,41 лева . В исковото производство е
направен още един частичен отказ за сумата от 226,80 лева, поради
извършено плащане от ответника в хода на процеса. С плащането ответникът
е признал дължимостта на тази сума , поради което и по аргумент за
противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски съразмерно с тази част от исковата претенция.
В исковото производство ищецът е внесъл ДТ от 28 лева и е заплатил
адвокатско възнаграждение от 300 лева, поради което и с оглед платената
част от исковата претенция му се следват разноски в размер на 134,12 лева. В
заповедното производство дължимите разноски възлизат на 4,98 лева. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените от него разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част на иска. Процесуалният представител на ищеца е навел
възражение за недължимост на адвокатско възнаграждение, тъй като
ответникът се е представлявал сам, но същото е неоснователно , тъй като е
приложен договор за правна помощ от изготвилия отговора адв. *** според
който и е заплатено възнаграждение от 780 лева. Основателно е обаче
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
направено от ищеца. Тъй като делото не разкрива фактическа и правна
сложност на основание чл. 78,ал.5 от ГПК възнаграждението следва да бъде
редуцирано до минималния размер от 300 лева, предвиден в разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година, които ищецът следва
да заплати на ответника.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „МЕДИК – КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК
********* , седалище и адрес на управление град Лясковец, ул. „Ст.
Куркев“ № 15 срещу ПЛ. Ц. П. с ЕГН ********** от гр. Ве**** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 284, ал. 2
ЗЗД за приемане на установено, че ПЛ. Ц. П. дължи на „Медик – Консулт“
8
ООД , гр. Лясковец сумата в размер на 554,63 /петстотин петдесет и четири
лева и 63 ст./ представляваща неотчетена от ответника в полза на ищеца
сума, която му е преведена по банкова сметка на 31.10.2016 година по
изпълнително дело № 20167280401065 по описа на ЧСИ Д. Колева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението –2.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед № 945/3.08.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
2273/21 г. по описа на ВТРС , ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПРИХВАЩАНЕ с
насрещно вземане на ПЛ. Ц. П. срещу „Медик – Консулт“ ООД, гр. Лясковец
за сумата в общ размер на 979 / деветстотин седемдесет и девет/ лева,
представляваща дължими адвокатски хонорари по Договори за правна защита
и съдействие от 25.07.2016 година по Ч. гр.д. № 1201/2016 година на ГОРС и
от 30.09.2016 година по изпълнително дело № 20167280401065 по описа на
ЧСИ Д. Колева и на платени такси по Ч. гр.д. № 1201/2016 година на ГОРС и
изпълнително дело № 20167280401065 по описа на ЧСИ Д. Колева.
ОСЪЖДА ПЛ. Ц. П. с ЕГН ********** от гр. Ве**** ДА ЗАПЛАТИ на
„МЕДИК – КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град Лясковец, ул. „Ст. Куркев“ № 15 сума в размер на 134,12 /
сто тридесет и четири лева и 12 ст./
представляваща направените от ищеца разноски в исковото производство и
сума в размер на 4,98 /четири лева и 98 ст./ , представляваща направените в
заповедното производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА „МЕДИК – КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Ст. Куркев“ № 15 ДА ЗАПЛАТИ на
ПЛ. Ц. П. с ЕГН ********** от гр. **** сума в размер на 300 /триста/ лева
представляваща направените от ответника разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски Окръжен
съд , чрез Районен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по
ч.гр.д. №2273/21 г. на ВТРС.
9
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10