№ 1693
гр. София, 30.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501771 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13513/17.06.2022 г. по описа на САС,
депозирана от Г. Ю. Б. против определение от 22.02.2022 г. по гр.д. № 14210/2021 г. на
СГС, I-4 състав, с което е допълнено в частта за разноските определение от 12.01.2022
г., като е осъден Г. Ю. Б. да заплати на Д.Г. – Б. сумата 4000 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за осъществена защита, като моли същото да бъде
отменено или евентуално адвокатското възнаграждение отменено с оглед на следните
обстоятелства: Неправилни били изводите на съда, че е налице връчване при отказ на
процесуалния представител на жалбоподателя и че липсва възражение от страна на
жалбоподателя досежно дължимостта и размера на адвокатското възнаграждение.
Въпреки че при направения опит за връчване от страна на призовкар на 12.02.2022 г.
предходният процесуален представител на жалбоподателя посочил, че вече не е
пълномощник и пълномощията са оттеглени, като съобщение следва да бъде изпратено
до страната лично, това не било сторено. Счита, че с прекратяване на делото се
прекратява и учредената представителна власт на процесуалния представител.
Възможно било Б. да се е забавил с уведомяване на съда за оттеглените пълномощия,
като считал, че това става автоматично. Неправилен бил и извода на съда, че се дължат
разноски, доколкото липсвала действително оказана адвокатска защита. Неправилен
бил и изводът, че разноски са действително сторени. Разноските не били и
своевременно претендирани, а едва с искането по чл. 248 ГПК. Претендираните
разноски не били и пропорционални на оказаната защита и следвало да бъдат намалени
до минималния размер.
Насрещната страна – Д.Г. – Б. е депозирала отговор на частната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите на
страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Пред СРС е било образувано грд. № 10233/2021 г. по искова молба на Г.Б.
против Д. Н. – Б., като са предявени два евентуално съединени искове за унищожаване
1
на договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Видно от изпратената по делото данъчна оценка на недвижимия имот, предмет
на исковете, същата е в размер на 58 752.30 лева.
СРС е разпоредил връчване на исковата молба на ответника и на 09.09.2021 г. по
делото е постъпил отговор на исковата молба чрез адв. Д. П..
На 11.10.2021 г. производството пред СРС е прекратено и делото е изпратено на
СГС по компетентност, предвид цената на исковете.
Пред СГС е образувано гр.д. № 14210/2021 г. на I-4 състав, като с разпореждане от
29.11.2021 г. на ищеца е указано да отстрани констатирани недостатъци на исковата
молба, включително довнасяне на дължима държавна такса. Това разпореждане е
връчено на ищеца на 07.12.2021 г., но до изтичане на дадения седмодневен срок
указанията не са изпълнени. С определение от 12.01.2022 г. производството по делото
е прекратено поради неизпълнение указанията за отстраняване нередовности на
исковата молба. Определението е връчено на Г.Б. чрез неговия процесуален
представител адв. Б. на 01.02.2022 г. Определението не е връчено на ответницата, но тя
е депозирала на 25.01.2022 г. молба, с която е поискала постановеното прекратително
определение да бъде допълнено в частта за разноските, като й бъдат присъдени
сторените разноски за адвокатска защита в размер на 4000 лева. Към молбата е
приложен Договор за правна защита и съдействие с адв. Д. П., в който е посочено, че за
процесуално представителство пред СРС и СГС по процесните дела е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева, които а платени в брой, като
договорът служи като разписка за плащането.
Молбата е изпратена на ищеца за отговор чрез адв. Б. – пълномощник. На
14.02.2022 г. същата е отбелязала в съобщението, че не е пълномощник на Г. Б. и е
вписала молба, призовката да се изпрати на него. СГС, като е счел, че по делото
липсват данни за оттегляне или отказ от пълномощия, е приел връчването за редовно.
С определение от 22.02.2022 г. е допълнил определението от 12.01.2022 г. в частта за
разноските, като е осъдил Г.Б. да плати на Д. Н. – Б. 4000 лева – адвокатско
възнаграждение. Г.Б. е получил определението на 14.03.2022 г. и е депозирал частна
жалба срещу него та 18.03.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу обжалваем съдебен акт
и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Искането за присъждане на разноски от ответницата е своевременно направено с
искането по чл. 248 ГПК, тъй като в случая става дума за постановен прекратителен
акт от СГС. В случая, когато производството се развие по нормален начин със
събиране на доказателства, крайният срок да бъдат претендирани разноски и
представяне на доказателства за тях е приключване на съдебното дирене. В случай
обаче, че производството приключи с прекратително определение, съдебно дирене не
се провежда, поради което понякога ответникът е изненадан от прекратителното
определение и към този момент не е направил искане за присъждане на разноски. За
него остава единствено възможността да иска разноски в производството по чл. 248
ГПК, като тогава следва да представи и доказателства за тях, както е направено и в
случая.
Неоснователно е оплакването, че разноски от Д. Н. – Б. действително не са
сторени. Съобразно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
2
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка относно извършено плащане в
брой на адвокатското възнаграждение, какъвто е и настоящия случай.
Неоснователно е и оплакването, че адвокатът на ответницата не е извършил
действителна работа срещу платеното му възнаграждение – по делото е постъпил в
срок подробен отговор на исковата молба.
Неоснователно е оплакването, че първата инстанция не е връчила редовно
искането по чл. 248 ГПК, като така не е дала възможност на жалбоподателя да направи
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 35 ГПК, доверителят има право да оттегли пълномощното по всяко
време, като уведоми съда. Според чл. 36 ГПК пълномощникът също може да се откаже
от пълномощията си, като уведомява за това съда. Последиците на посочените
изявления настъпват с уведомяването на съда, като според чл. 35 ГПК всички
действия, извършени до оттегляне на пълномощното, остават в сила.
В случая адв. Б. е упълномощена от Г.Б. с писмено пълномощно, представено
пред СРС. По делото не е постъпвало изявление на Г.Б., че оттегля пълномощното.
Негово субективно заблуждение, че пълномощията на адв. Б. са се прекратили с
прекратяване на делото са ирелевантни. По делото не е постъпвало и изявление на адв.
Б., че се отказва от пълномощията си. Като такъв отказ не може да се счете и нейното
изявление върху съобщението за молбата по чл. 248 ГПК, тъй като там не е посочено
защо адв. Б. смята, че не е пълномощник, при положение, че по делото има
пълномощно в нейна полза и не може да се презюмира, че тя прави отказ от
пълномощията си. След като съдът не е надлежно уведомен за прекратяване
пълномощията на адв. Б. чрез тяхното оттегляне или отказ от тях, то правилно
първоинстанционния съд е счел, че съобщението, връчено чрез адв. Б. е редовно.
Срокът на Г.Б. за отговор на молбата по чл. 248 ГПК е текъл от датата на връчване –
14.02.2011 г. и е изтекъл на 21.02.2022 г. След като в този срок по делото не е постъпил
отговор от него, в който отговор е следвало да бъде направено и евентуалното
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, то възможността за това е преклудирана.
След като с прекратителното си определение СГС не е присъдил разноски,
съобразно чл. 81 ГПК на каквито ответникът има право при прекратяване на делото,
съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК, доколкото към този момент процесуалното
правоотношение с него вече съществува (връчена му е исковата молба), то и молбата за
допълване на прекратителното определение е основателна, предвид посоченото по-
горе и правилно СГС е постановил обжалваното определение.
Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, идентичен с извода
на СГС, обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 13513/17.06.2022 г. по описа на САС, депозирана от Г. Ю. Б. против определение от 22.02.2022 г. по гр.д. № 14210/2021 г. на СГС,
с което е допълнено в частта за разноските определение от 12.01.2022 г., като е осъден Г. Ю. Б. да заплати на Д.Г. – Б. сумата 4000 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена защита.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4