№ 29
гр. Перник, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720201815 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №21-1158-002887/03.09.2021г.„
издадено от С. Г. Л., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР към ОДМВР
ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК упълномощен с Заповед peг.
№313з-281/09.02.2016 г. на Директор ОДМВР - Перник, на И. И. Г., ЕГН/ЛНЧ
********** с адрес *********, като жалбата е депозирана чрез процесуален
представител адв. И. М. ПАК, с адрес на кантората: *********, е наложено
административно наказание глоба в размер 400 /четиристотин/ лева на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането за това, че при проверка,
извършена на 21.07.2021 г. в 15:23 часа в село ДИВОТИНО на УЛ.ПЪРВА,
при следните обстоятелства:като Мотоциклетист с - ПЕЖО ЕЛИЗЕО 125, с
peг № *********, държава БЪЛГАРИЯ лицето управлява С ПОСОКА НА
ДВИЖЕНИЕ КЪМ УЛИЦА ВТОРА МОТОЦИКЛЕТ ПЕЖО ЕЛИЗЕО С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********* СОБСТВЕНОСТ НА И. Г. А. С ЕГН
**********, КАТО ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА ДО ДОМ НОМЕР 7
СЕ УСТАНОВИЛО, ЧЕ КАТО ПОЛЗВАТЕЛ НЕ Е СКЛЮЧИЛ
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА
АВТОМОБИЛИСТИТЕ ЗА МПС КОЕТО Е РЕГИСТРИРАНО ПО
НАДЛЕЖНИЯ РЕД НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НЕ
Е СПРЯНО ОТ ДВИЖЕНИЕ. Водачът е бил изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр номер ARBB-0017, като
уреда отчита 0 промила алкохол, като на същия е вменено, че е извършил
нарушение на чл.638, ал.3 КЗ, а именно:ЛИЦЕ,КОЕТО НЕ Е СОБСТВЕНИК
И УПРАВЛЯВА МПС,ВЪВ ВРЪЗКА С ЧИЕТО ПРИТЕЖАВАНЕ И
ИЗПОЛЗВАНЕ НЯМА СКЛЮЧЕН И ДЕЙСТВАЩ ДОГОВОР ЗА
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА
АВТОМОБИЛИСТИТЕ., с което виновно е нарушил чл.638 ал. 3 от КЗ.
1
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от И. И. Г. /към момента на подаване на жалбата лицето вече е
пълнолетно/, ЕГН ********** с адрес *********, като жалбата е депозирана
чрез процесуален представител адв. И. М. ПАК, с адрес на кантората:
*********, с която моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
участвал и пълномощникът му, като съдът е приел по делото постъпила по
делото с рег. № 26057/12.12.2023 г. молба от адв. И. М.-ПАК, пълномощник
на жалбоподателя, с която моли да се даде ход и да се разгледа в нейно и на
доверителя й отсъствие насроченото за 14.12.2023г. от 14.55 часа дело. Сочи,
че поддържа изнесеното в жалбата, по съображения подробно изложени в
същата. Няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като
приеме, че същото е издадено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, за което излага обстойни
съображения. Моли, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от
АПК, да бъдат присъдени на доверителя й сторените от него разноски в
съдебното производство. Към молбата е приложено пълномощно и договор за
правна защита и съдействие.
Административнонказавщият орган в съпроводителното писмо
изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание
представител не е участвал.
В последното по делото съдебно заседание, съдът е приел към
доказателствената съвкупност и постъпило по делото писмо с рег.№
24076/17.11.2023 г., подписано от Началник на СПП при ОДМВР-Перник С.
Г., с което приложено изпращат заверени копия на: АУАН cep.GA,
№416567/21.07.2021 г. на СПП при ОДМВР-Перник - 1 лист; НП №21-1158-
002887/03.09.2021 г. на СПП при ОДМВР-Перник – 1 лист; НП №21-1158-
002901/03.09.2021 г. на СПП при ОДМВР-Перник – 1 лист; заповед №313з-
281/09.02.2016 г. на директора на ОДМВР-Перник – 1 лист; заповед №313з-
491/21.03.2022 г. на директора на ОДМВР-Перник – 1 лист; справка за
нарушител/водач И. И. Г., съдържаща информация относно наличие/липса на
СУМПС и статус на същото, установени нарушения на ЗДвП, съставени
актове за установяване на административни нарушения, наложени глоби с
фиш, издадени наказателни постановления, заповеди за принудителни
административни мерки, присъди и решения - 2 листа, находящи се от
страница 18 до страница 26 от делото.
По делото са били събрани допълнително и гласни доказателства,
посредством разпита на двама свидетели, полицейските служители,
извършили проверката- И. П. И. и св.А. В. А..
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
2
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 21.07.2021 г. в 15:23 часа, свидетелят И. П. И. и св.А. В. А.- мл.
автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР – Перник, като се намирали в
село Дивотино, общ. Перник, когато забелязали мотоциклетист с - ПЕЖО
ЕЛИЗЕО 125, с peг № ********* спряли същия за проверка, като водач
установили И. И. Г., ЕГН ********** с адрес *********, а именно
жалбоподателя. Същият бил неправоспособен и без лична каска, за което
съставили отделен акт от този, предмет на настоящото дело. При проверка с
техническо средство РСД, т.н. Таблет, се установило, и че собствеността на
мотоциклета е на бащата на водача и счели, че същият като ползвател не е
сключил застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на шофирането,
което се установило със станцията за отдачелен достъп. На място св. И. П. И.
на длъжност МЛ. АВТОКОНТРОЛЬОР към ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК съставил АУАН GA416567/ 21.07.2021 г. против И. И.
Г., ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес ********* СУ МПС № , кат. , води се на
отчет -За това, че на 21.07.2021 г. в 15:23 часа в С.ДИВОТИНО на УЛ.ПЪРВА
като Мотоциклетисти - ПЕЖО ЕЛИЗЕО 125 с per № *********, държава
БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ КЪМ УЛИЦА
ВТОРА УПРАВЛЯВА МОТОЦИКЛЕТ ПЕЖО ЕЛИЗЕО С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ********* СОБСТВЕНОСТ НА И. Г. А. С ЕГН
**********, КАТО ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА ДО ДОМ НОМЕР 7
СЕ УСТАНОВИ, ЧЕ КАТО ПОЛЗВАТЕЛ НЕ Е СКЛЮЧИЛ
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ НА
АВТОМОБИЛИСТИТЕ ЗА МПС КОЕТО Е РЕГИСТРИРАНО ПО
НАДЛЕЖНИЯ РЕД НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НЕ
Е СПРЯНО ОТ ДВИЖЕНИЕ. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер 7510 с фабр номер ARBB-0017, като уреда
отчита 0 промила алкохол, е извършил, следното:ЛИЦЕ,КОЕТО НЕ Е
СОБСТВЕНИК И УПРАВЛЯВА МПС,ВЪВ ВРЪЗКА С ЧИЕТО
ПРИТЕЖАВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НЯМА СКЛЮЧЕН И ДЕЙСТВАЩ
ДОГОВОР ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ., с което виновно е нарушил
чл.638 ал. 3 от КЗ. Актът бил връчен на място на лицето, което го подписало
без възражения, като такива не са били депозирани и в срока по чл.44 ЗАНН.
Същият подписал акта и приел връченият му препис срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
На 3.09.2021г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз
основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел,
че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането ангажирал административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя, като наложил административно наказание глоба 400 лева за
посоченото нарушение, като фактическата обстановка, било дословно
преписана по начина, по който същата била отразена в акта.
В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на двамата разпитани свидетели, макар и с оглед изминалия
времеви период, същите да не заявяват ясен спомен за случилото се, дори и
при предявяване на акта, като св. Актосътавител посочва и друго населено
място на проверката- село Люлин, не село Дивотино. Писмените
доказателства, събрани по делото, в това число и допълнително изисканите от
3
съда, установяват безпротиворечиво фактическата обстановка по делото, а
именно: жалбата, акта и атакуваното НП, пълномощно, заповед за
компетентност и постъпилите по делото писмо с рег.№ 24076/17.11.2023 г.,
подписано от Началник на СПП при ОДМВР-Перник С. Г., с което
приложено изпращат заверени копия на: АУАН cep.GA, №416567/21.07.2021
г. на СПП при ОДМВР-Перник - 1 лист; НП №21-1158-002887/03.09.2021 г.
на СПП при ОДМВР-Перник – 1 лист; НП №21-1158-002901/03.09.2021 г. на
СПП при ОДМВР-Перник – 1 лист; заповед №313з-281/09.02.2016 г. на
директора на ОДМВР-Перник – 1 лист; заповед №313з-491/21.03.2022 г. на
директора на ОДМВР-Перник – 1 лист; справка за нарушител/водач И. И. Г.,
съдържаща информация относно наличие/липса на СУМПС и статус на
същото, установени нарушения на ЗДвП, съставени актове за установяване на
административни нарушения, наложени глоби с фиш, издадени наказателни
постановления, заповеди за принудителни административни мерки, присъди
и решения - 2 листа, находящи се от страница 18 до страница 26 от делото.
От правна страна съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност,
съобразявайки и възраженията в жалбата, съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство, имащи за
последица отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.
Съображенията са следните:
Доказателствата събрани по делото безспорно установяват, че
соченият като нарушител към датата на вмененото нарушение е бил
непълнолетен- към датата на нарушението същият е бил на 16 години, а
понастоящем е пълнолетен /18-годишен/, предвид дългото време на развитие
на производството.
Съдът намира, че следва да посочи следното: съгласно чл.26, ал.2 от
ЗАНН административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са
навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да
разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят
постъпките си.
Административнонаказателният правен режим на непълнолетните е
подчинен на специални изисквания, отчитащи незавършения процес на
формиране на личността, индивидуалната социална опитност, особеностите
на психиката и конкретно установената способност да разбират, контролират
и оценяват действията и постъпките си. За разлика от пълнолетните, за
вменяемостта на които е установена оборима законова презумпция, при
непълнолетните извършители на административно нарушение /във
възрастовия диапазон от 16 до 18 години/, тя подлежи на доказване и
преценка във всеки конкретен случай, доколкото се касае за индивидуални
особености в процеса на развитие на отделната личност.
Съгласно чл.103, ал.1 и чл.102 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН в
административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи
върху АНО, като сред подлежащите на доказване обстоятелства са и тези,
имащи значение за отговорността на нарушителя. В случая видно от
описаното по-горе, то се установява, че към нито един момент, служителите
на полицията не са отчели, че към момента на проверката нарушителят е бил
непълнолетен, и е следвало да извикат на място и негов родител, още повече
4
че са установили, че процесният мотоциклет е на бащата на жалбоподателя.
Нещо повече в нито един момент и никой от началото на производството, до
настоящият момент, не е отчел, че се касае за вменено нарушение на
непълнолетно лице, нито това е било отбелязано в акта и в НП, където
нарушението е описано като на пълнолетно лице. Оттам макар и това
обстоятелства да е достатъчно основание за отмяна на акта и НП, като
издадени в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и
пряко нарушаващи правото на защита на санкционираното лице, следва да се
посочи също, че по делото доказателства за наличието на способност
непълнолетният да разбира свойството и значението на извършеното
нарушение и да ръководи постъпките си не са събирани към момента на
съставяне на акта и преди издаването на наказателното постановление, липсва
дори констатация в същия смисъл. Събирането на доказателства в горната
насока е било наложително, тъй като И. И. Г. с ЕГН********** е бил на
възраст, близка до долната възрастова граница по чл.26, ал.2 от ЗАНН.
В тази аспект АНО не е доказал, че непълнолетният е
административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл.26, ал.2 от
ЗАНН, водещо до заключение, че отговорността му е ангажирана
незаконосъобразно с издаденото наказателно постановление. Без доказана
вменяемост вмененото нарушение не може да е съставомерно от субективна
страна, включително чрез проявен от дееца умисъл.
Следва да се отбележи още, че съгласно чл.4 от Закона за лицата и
семейството лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са
непълнолетни и извършват правни действия със съгласието на техните
родители или попечители.
От съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение е видно, че административнонаказателното производство срещу
непълнолетния жалбоподател е образувано на мястото на проверката,
непосредствено след установяване на нарушението, без да е осигурена
възможност за присъствие на родител, като никъде не е отчетено и описано,
че наказаният водач е непълнолетен. Предявяването на акта за запознаване,
подписването му от нарушителя, упражняването на правото на обяснения и
възражения, връчването и получаването на препис са все правни действия,
които съгласно чл.4 от Закона за лицата и семейството непълнолетният
приема и извършва със съгласие на родител - изискване, което не е спазено.
Незаконосъобразност е допусната и при административното
наказване. На И. И. Г. с ЕГН : ********** е наложено административно
наказание глоба за вмененото му нарушение, каквото наказание Законът за
административните нарушения и наказания, към чиито разпоредби препраща
чл.647, ал.4 от Кодекса за застраховането, не допуска да се налага на
административнонаказателно отговорните непълнолетни лица. Разпоредбата
на чл. 15, ал.2 от ЗАНН по императивен начин предписва, че по отношение на
непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено
порицание. Като не е заменил предвиденото за нарушението
административно наказание глоба с обществено порицание, наказващият
орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон.
Последното нарушение принципно е отстранимо предвид
правомощието на съда да измени издаденото наказателно постановление като
замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите
по чл.15, ал. 2 от ЗАНН, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.3 от ЗАНН
5
/ДВ, бр. 109 от 2020г./. В останалата част обаче, констатираните нарушения
на процесуалните правила във връзка с непълнолетието на нарушителя към
датата на нарушението са съществени, неотстраними са и налагат отмяна на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред
районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят И. И. Г. с ЕГН :
********** е направил разноски за възнаграждение на адвокат в
производството и е поискал присъждането им. От приложения договор за
правна защита и съдействие от 3.10.2023г., сключен между него, и адв. М., се
установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и
процесуално представителство по настоящото административнонаказателно
дело в размер 500 лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване
на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа,
издал отменения административнонаказателен акт. Същото е определено над
минималния размер /400 лв./, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 2022 г./. В съпроводителното
писмо насрещната страна е направила искане при основателност на жалбата и
претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски над минималния
размер, размерът на същите да бъде редуциран поради прекомерност. С оглед
искането и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН Областната дирекция на МВР -
Перник следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение в минимално
определения размер /400 лв./ съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. За
това решение съдът е мотивиран от обстоятелството, че делото не разкрива
фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание без
участие на пълномощника.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр.
ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-1158-
002887/03.09.2021г.„ издадено от С. Г. Л., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР
към ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК упълномощен с
Заповед peг. №313з-281/09.02.2016 г. на Директор ОДМВР - Перник, с което
на И. И. Г., ЕГН ********** с адрес *********, като жалбата е депозирана
чрез процесуален представител адв. И. М. ПАК, с адрес на кантората:
*********,е наложено административно наказание глоба в размер 400
/четиристотин/ лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането за
нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА ОД МВР - Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1,
да заплати на И. И. Г. с ЕГН : ********** с адрес *********, като жалбата е
депозирана чрез процесуален представител адв. И. М. ПАК, с адрес на
6
кантората: *********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
направени от него разноски в производството за заплатено възнаграждение на
един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение от 500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7