№ 61
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Весела Ив. Евстатиева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600103 по описа за 2022 година
С присъда № 98 от 15.10.2021 г. по н.ч.х.д. № 20215330201369/ 2021 г.,
РС Пловдив е признал подсъдимите:
- Б. Р. Г. – роден на 08.06.1990г. в гр.Я., живущ в гр.Р., *****
гражданин, със средно специално образование, работещ, неженен, неосъждан,
ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.02.2021г. в с.Б., обл.Пловдив,
като извършител, в съучастие с С.Й. Й., с ЕГН: ********** – извършител, е
причинил на тъжителя П. Н. Ч., от с.Б., обл.Пловдив, с ЕГН: ********** лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на долната устна, с
което му е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл.129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК
като на основание чл.78А ал.1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
- СТ. Й. Й. – роден на 03.07.1989г. в с.Т., общ.Р., обл.С.З., живущ в гр.Р.,
***** гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.02.2021г. в с.Б., обл.Пловдив, като
извършител, в съучастие с Б. Р. Г., с ЕГН: ********** – извършител, е
причинил на тъжителя П. Н. Ч., от с.Б., обл.Пловдив, с ЕГН: ********** лека
1
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на долната устна, с
коетому е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл.129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК
като на основание чл.78А ал.1 от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
Със същата присъда РС Пловдив е осъдил подсъдимите Б. Р. Г. и СТ. Й.
Й. да заплатят солидарно на П. Н. Ч., от с.Б., обл.Пловдив, ул.“****, с ЕГН:
**********, общо сумата от 2500,00 /две хиляди и петстотин/лева, или както
както следва: сумата от 500,00/ петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от
кръвонасядане по кожата на долната устна, мораво – кафеникаво, с размер
1,5/1 см, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 05.02.2021г.
до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска над
уважената сума до първоначално предявения размер от 750 лв. като
неоснователен и недоказан; сумата от 1000,00/хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от
рана с цепковидна форма и дължина 1,5 см на прехода на кожата с
лигавищата в дясната половина на долната устна срещу 3- ти долен зъб, ведно
със законната лихва от момента на увреждането – 05.02.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 500,00 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания в следствие на мораво-кафеникаво кръвонасядане с размери 2/1,3
см. по кожата на горната устна в дясната половина, ведно със законната
лихва от момента на увреждането – 05.02.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлил иска над уважената сума до първоначално
предявения размер от 1400 лв. като неоснователен и недоказан; сумата от
500,00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания от болезненост на носа, ведно със
законната лихва от момента на увреждането – 05.02.2021г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от
болезненост в дясната половина на шията в областта на челюстния ъгъл,
ведно със законната лихва от момента на увреждането – 05.02.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска над уважената
2
сума до първоначално предявения размер от 650 лв. като неоснователен и
недоказан; отхвърлил е предявеният от частния тъжител на П. Н. Ч., от с.Б.,
обл.Пловдив, ул.“****, с ЕГН: ********** против подсъдимите Б. Р. Г., от
гр.Р., ул.“*****. вх.Б, ет.2, ап.6, с ЕГН: ********** и СТ. Й. Й. от гр.Р.,
ул.“*****. с ЕГН: ********** граждански иск за сумата от 2500 /две
хиляди и пестстотин/ лева, представляващ обезщетение за причинени
неимуществени вреди за причинено унижение, срам и неудобство, в
следствие на деянието по чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от момента на увреждането – 05.02.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
Срещу присъдата в осъдителната й част е постъпила жалба от
подсъдимите, чрез защитника им адв. К., като се иска отмяната и
връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на РС Пловдив. при
условията на евентуалност се иска отмяна на присъдата и признаване на
подсъдимите за невинни и оправдаването им като се приложат правилата на
реторсията. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована и
постановена при нарушаване на процесуалните правила, довели до
ограничаване правата на подсъдимите и защитника, а наложените наказания
били явно несправедливи.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, изразени в пледоариите пред въззивната инстанция в с.з., и при
направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакувания съдебен акт, РС Пловдив е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят П.Ч. притежавал транспортна фирма, чийто офис и гараж се
намирали в с.Б., обл.Пловдив, ул.“****. В тази фирма работел подсъдимият
Б.Г., който бил нает като шофьор на камион и управлявал товарен автомобил.
През февруари 2021г. подсъдимият Б.Г., заедно с още един шофьор –
свидетелят П.И. извършили курс до Република Турция, след което се
прибрали вечерта на 05.02.2021г. в гаража на фирмата на тъжителя в с.Б..
Преди всеки курс тъжителят Ч. предоставял на шофьорите служебни пари, с
които да плащат разходи по курса, а след прибирането на шофьорите се
3
отчитали какви разходи са извършили и предавали остатъка от парите. Това
се осъществявало в офиса на фирмата, който бил непосредствено до гаража, в
която постройка на отделен етаж живеел тъжителя Ч. и неговото семейство.
Така на 05.02.2021г. вечерта около 21,00ч. подсъдимият Б.Г. и свидетелят
П.И. се прибрали от курса в гаража в с.Б., след което двамата отишли в офиса
на фирмата за да се отчетат. През това време в гаража пристигнал с
автомобил подсъдимият С. Й., който бил приятел на подсъдимия Б.Г. и
следвало да го прибере до гр.Р.. Подсъдимият Й. седял в автомобила си и
чакал близо до товарния автомобил, управляван от подсъдимия Г..
В офиса подсъдимият Г. отчел парите си, като станало ясно за някаква
глоба на митницата, проблем с гумата на товарния автомобил и това, че
загрявал. Наред с това подсъдимият Г. възразил по начина на плащане, тъй
като имал претенции, не желаел да получава като всички шофьори пари на
километър. Така между подсъдимия Г. и тъжителя П.Ч. възникнал спор, при
което двамата излезли от офиса и тръгнали към товарния автомобил. През
цялото време подсъдимият Г. и тъжителят Ч. спорели за състоянието на
автомобила и за начина на заплащане. Когато стигнали до товарния
автомобил, тъжителят Ч. извикал на свидетеля А.Д., който бил наблизо, да
напълни една туба с вода, за да пробват автомобила. По това време седящият
в автомобила си подсъдим С. Й. чул разговора на тъжителя Ч. с подсъдимия
Г. и викнал от автомобила си по адрес на тъжителя да е по-спокоен към
подсъдимия Г.. Тъжителят Ч. се насочил към подсъдимия Й., за да разбере
какви претенции има към него Й., а след него вървял и подсъдимият Г..
Тогава подсъдимият С. Й. излязъл от автомобила си, след което се сблъскал с
тъжителя Ч.. При сблъсъка подсъдимият Й. започнал да удря с юмруци
тъжителя Ч. в лицето, а подсъдимият Б.Г. хванал тъжителя за лявата ръка и
така го ограничил да се движи. Хващането на ръката на тъжителя го
ограничило да се защитава, при което подсъдимият Й. успял да нанесе
няколко удара с юмрук по главата и лицето на тъжителя Ч.. През цялото
време на нанасяне на ударите подсъдимият Б.Г. държал тъжителя и не му
давал възможност да се защити. Това било забелязано от свидетеля А.Д.,
който бил наблизо и държал тубата с вода. Свидетелят Д. тръгнал към
тъжителя и подсъдимите, с цел да ги разтърве. Тъжителят паднал от ударите
и се бил подпрял на едното си коляно, като викал за помощ. Свидетелят Д. се
приближил, при което подсъдимият С. Й. му нанесъл силен удар с юмрук в
4
лицето, при което свидетелят Д. получил разкъсване на кожата на лицето под
окото, загубил равновесие и паднал. Този побой и действията на подсъдимия
Й. и Г. били наблюдавани и от свидетеля П.И., който бил на около 10-15 метра
от мястото на инцидента и наблюдавал всички действия на подсъдимите,
както имал възможност да види в лице всеки един от участниците и да
възприеме тяхното състояние.
След като тъжителят и свидетелят Д. паднали, в следствие на ударите на
подсъдимия Й., последния казал на подсъдимия Г. да тръгват бързо. Двамата
се качили в автомобила на подсъдимия Й., който потеглил бързо и се
отдалечили в посока гр.Р..
Свидетелят П.И. бързо се приближил до пострадалите Ч. и Д. и видял, че
носът на тъжителя Ч. е разбит, като по лицето си имал кръв. Лицето на
свидетеля Д. също било разбито, имал кръв по него и по устата му.
Свидетелят И. не видял кръв по лицата на подсъдимите когато си тръгнали.
Веднага след това свидетелят И. извикал снахата на тъжителя Ч.
свидетелката Е.И., която била с децата си на етажа над офиса на фирмата.
Свидетелката И. бързо слязла в двора, където бил паркиран товарният
автомобил, като до него видяла тъжителя П.Ч. с разбито лице и кръв по него.
Подобно било и състоянието на свидетеля А.Д.. От думите на тъжителя и на
свидетелите И. и Д., свидетелката И. разбрала какво се е случило, след което
позвънила на спешен телефон 112 за да повика полиция и спешна медицинска
помощ за пострадалите. От свидетелите И. разбрала, че непознат за нея човек,
приятел на подсъдимия Б.Г. нанасял удари по тъжителя и свидетеля Д., а
подсъдимият Б.Г. държал за ръка тъжителя Ч., за да не се отбранява. Докато
говорела с оператора на спешен телефон 112, свидетелката И. обяснила
състоянието на двамата пострадали и кои са лицата, които са нанесли побоя,
както и това, че се отправили в посока гр.С.З.. Операторът свързал
свидетелката И. с дежурен в РУП – Раковски, на когото обяснила отново
какво се е случило и дежурният изпратил полицейски патрул, като разяснил
на свидетелката И. какво следва да направи.
В последствие на мястото на инцидента пристигнал полицейски екип в
състав свидетелите П.К. и И.Г.. Двамата полицейски служители възприели
пострадалите от побоя – тъжителя П.Ч. и свидетеля А.Д., видели
нараняванията им по лицето. От обясненията на пострадалите, полицейските
5
служители разбрали, че между тъжителя и един от подсъдимите – Б.Г.
възникнал спор за пари, след което получил удари. Ударите били нанасяни от
приятел на неговия шофьор Б.Г. и самия Г., като бил удрян и свидетеля Д.. В
последствие двамата, които нанасяли ударите, потеглили с автомобил в
посока гр.С.З..
След това пристигнал и екип на спешна медицинска помощ, като
дежурният лекар обяснил, че пострадалите следва да бъдат отведени в
болницата за по-обстоен преглед. Така тъжителя Ч. и свидетелят А.Д.,
придружавани от Н.К. – роднина на тъжителя, били откарани с линейката до
болнично заведение. Екипът на спешна медицинска помощ транспортирал
тъжителя П.Ч. и свидетеля А.Д. до УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив, където
свидетелят Д. бил приет за лечение в Клиниката по лицево-челюстна
хирургия, а тъжителя П.Ч. бил прегледан, извършено било рентгеново
изследване на околоносните кухини, след което бил освободен. Свидетелят Д.
бил хоспитализиран за времето от 06.02.2021г. до 10.02.2021г.
На 10.02.2021г. тъжителят П.Ч. и свидетелят А.Д. посетили съдебен
лекар в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив,
където им били издадени съдебно медицински удостоверения. На тъжителя Ч.
било издадено съдебно медицинско удостоверение № 115/2021г., в което
било отразено, че в следствие на побоя от 05.02.2021г. му били причинени
контузия на лицето, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на долната
устна, кръвонасядане на горната устна. Тези увреждания съдебният медик е
квалифицирал като разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
В последствие, на 23.02.2021г. тъжителят П.Ч. подал частна тъжба срещу
подсъдимите Б.Г. и С. Й., довела до образуване на настоящото наказателно
производство.
РС Пловдив е приел за установена тази фактическа обстановка от
събраните по делото гласни доказателства – частично от обясненията на
подсъдимите С.Й. Й. и Б. Р. Г., както и изцяло от показанията на свидетелите
А.Т. Д., П.И. И., Е.М. И., П.Х.К. и И.Й.Г. дадени в хода на съдебното
следствие; от назначената в съдебното производство СМЕ, от писмените
доказателства, приобщени по делото. При така възприетата фактическа
обстановка и доказателствен анализ, РС Пловдив е приел за установено, че Б.
6
Р. Г. и СТ. Й. Й. в съучастие като съизвършители, на 05.02.2021г. в с.Б.,
обл.Пловдив, са причинили на тъжителя П. Н. Ч., лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на долната устна, с което му е
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК
– престъпление по чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна първоинстанционният съд е приел, че
престъплението е доказано от събрания и обсъден доказателствен материал,
при направения доказателствен анализ.
От субективна страна РС Пловдив е приел, че престъплението е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл.
При индивидуализацията на наказанията, първоинстанционният съд е
констатирал предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с
определяне на административно наказание и е наложил на всеки от
подсъдимите административно наказание глоба в размер съответно 1500лв. на
Б.Г. и 2000лв. – на С.Й..
Пред въззивния съд делото е по инициатива на подсъдимите.
При самостоятелния си прочит на първоинстанционното производство,
въззивният съд намери допуснато по делото съществено процесуално
нарушение, което опорочава мотивите на присъдата до степен на липсата им,
по смисъла на чл.348 ал.З т.2 от НПК, и ограничава процесуалните права на
страните по смисъла на чл.348 ал.З т.1 от НПК, което е основание по чл.335
ал.2 от НПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Въззивният съд установи, че:
Тъжбата на пострадалото лице П. Н. Ч., инициирала наказателното
производство съдържа обвинение срещу Б. Р. Г. и СТ. Й. Й. за престъпление
по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за причинени му пет леки телесни
повреди, а именно:
1) кръвонасядане по кожата на долната устна, мораво – кафеникаво, с
размер 1,5/1 см;
2) рана с цепковидна форма и дължина 1,5 см на прехода на кожата с
лигавищата в дясната половина на долната устна срещу 3-ти долен зъб,
3) мораво-кафеникаво кръвонасядане с размери 2/1,3 см. по кожата на
горната устна в дясната ѝ половина,
7
4) болезненост в областта на носа,
5) болезненост в дясната половина на шията в областта на челюстния
ъгъл.
Съответно е предявен граждански иск за обезщетяване на вреди от
всяка от тези твърдени от тъжителя пет леки телесни повреди.
В хода на съдебното производство тъжбата не е изменяна нито по
указания на съда, нито по инициатива на тъжителя.
С присъдата си първоинстанционният съд е признал подсъдимите за
виновни в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с
ал.1 от НК, състоящо се в причиняване на лека (една) телесна повреда,
изразяваща се в:
- разкъсно-контузна рана на долната устна, с което му е причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.
Без да съвпада като описание на телесната повреда под т.“2) рана с
цепковидна форма и дължина 1,5 см на прехода на кожата с лигавищата в
дясната половина на долната устна срещу 3-ти долен зъб“, произнасянето на
първоинстанционния съд за „разкъсно-контузна рана на долната устна“ би
могло да се отнесе условно към тази част от обвинението и да намери опора в
описанието на едно от установените от СМЕ телесното увреждане в
заключението на СМЕ, което е било определено като причиняващо
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК
съответстващо на обективен признак от квалификацията чл.130 ал.1 от НК.
По отношение на останалите претендирани в обвинението на частния
тъжител като причинени му леки телесни повреди първоинстанционният съд
не се е произнесъл нито в диспозитива на присъдата, нито е изложил каквито
и да е мотиви за тази по-голяма част от обвинението.
Въззивният съд не може да отстрани сам посочените процесуални
нарушения, което налага отмяната на присъдата и връщането на делото на РС
Пловдив за ново разглеждане от друг състав, съгласно чл.335 ал. 2 вр. чл.348
ал.З т.1 и т.2 от НПК.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ присъда № 98 от 15.10.2021 г. по н.ч.х.д. № 20215330201369/
2021 г. на РС Пловдив.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за ново разглеждане от друг състав на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9