Р Е Ш Е Н И Е
№ 323 23.02.2017г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Мирослава Енчева,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
наказателно от административен характер дело № 6203 по описа за 2016 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалбата на С.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***0, срещу Наказателно постановление №НП-.............. от ...........2016г. издадено от Р. П. - началник група към ОДМВР- гр.Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя С.П.Г. за нарушение на чл. 6, т.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.185 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв. и за нарушение по чл. 103 предл. 2 ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т. 4 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, изпраща упълномощен процесуален представител – адвокат В.Б. от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление изцяло поради това, че липсва точно описание на нарушението, деянието не е квалифицирано правилно, същото е несъставомерно, както и защото в същото време /дата и час/ свидетелят на съставянето на акта са присъствали и при съставяне на акт за друго нарушение на ЗДвП от жалбоподателя.
В съдебно заседание, наказващият орган не се явява и не изпраща представител, не взема становище по основателността на жалбата, не представя доказателства.
Бургаски районен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На ....2016 г., около 9.00 часа, свид. Г.Д. - полицай при ІV РУП, заедно с колегата си Г.Д., със служебен полицейски автомобил изпълнявали ППД на територията на кв. ..............., в състава на автопатрул “Бреза 4”. В началото на смяната забелязали на ул. ..............., срещу бл. ............., лек таксиметров автомобил срещу бл. ..........., да разговаря с водач на тролей. Тъй като това е била обратна на движението посока свид. Д. подал на водача на автомобила сигнал да спре със стандартна стоп-палка. Водачът се отправил в посока към блок 100 като не намалил, нито спрял, а продължил с увеличение на скоростта. Не спрял, за да пропусне пешеходци на обозначената пешеходна пътека, с което създал предпоставки за ПТП. Свидетелите последвали автомобила с подаден звуков и светлинен сигнал. Водачът продължил по черен път около блок 102 и там е бил спрян от полицейския автопатрул.
За случая, свид. Д. изготвил докладна записка до началника на сектора (л.6 от делото), в която, освен гореописаното, посочил и нарушение, извършено от жалбодателя по отношение на пешеходеца М. Ф., която водачът на автомобила не пропуснал на пешеходна пътека.
Освен изготвената декладна записка, свид. Д. е присъствал и при съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № .......... от ...........2016 г. (л 5 от делото), където актосъставителят свид. А.Г. – мл. автоконтрольор при сектор ПП Бургас - въз основа на данните от свид. Д., подробно описал двете нарушения, а именно: до бл. ...., кв. .......... водачът на лек автомобил марка “........”, модел “..........”, рег. № .........., нарушава пътна маркировка М1 и не спира след подаден ясен сигнал със стоп-палка, както и на звуков и светлинен сигнал от служебен автомобил, а продължава движението си в посока до бл. 102. Така посочените деяния са квалифицирани в АУАН като нарушения съответно на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 103 ЗДвП.
Въз основа на съставения акт е било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление, при идентичност във фактическото описание и правната квалификация на двете нарушения.
По делото е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя А.Г., както и свидетелите очевидци при съставяне на акта Г.Д. и Г.Д., като показанията им кореспондират с констатациите, обективирани в акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Тази фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели и писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.
Актът за установяване на административното нарушение и НП е съставен от компетентния за това орган и в предвидените срокове. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и е подписан от него, което се удостоверява от положените подписи, връчен е на жалбоподателя и той своевременно се е запознал с него. Също така административният акт притежава необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН и в обстоятелствената част ясно е описано нарушението и фактите, свързани с извършването му. Както в АУАН, така и в НП са отразени нарушените законови разпоредби, а в НП е посочена и санкционата норма, въз основа на която е определен вида и размера наложеното наказание. Описани са всички необходими елементи за индивидуализация на нарушението и нарушителят е бил запознат с тях. Не могат да бъдат споделени възраженията на процесуалния представител за липса на задължителен реквизит на АУАН – време и място на съставянето му и информация относно обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Напротив, видно от посоченото в акта нарушенията са извършени на ......2016 г., на която дата е издаден и АУАН и са описани точно и конкретно – нарушаване /респ. неспазване/ на пътна маркировка и неспиране на подаден сигнал. Съдът приема, че посоченото второ нарушение е ясно отразено - касае първоначално подаден сигнал със стоп-палка, а в последствие със звуков и светлинен сигнал от автопатрул, като двата вида сигнализация не са взаимно изключващи се. Също така не се споделят от настоящия състав изложените аргументи за невъзможност за извършване на друго нарушение в същото време и на същото място от същото лице, както и съставянето на два АУАН в присъствието на едни и същи свидетели – очевидци на нарушението. Действително жалбоподателят е бил санкциониран за още едно нарушение – такова по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, извършено на ............2016 г., в същия час – 09.10 ч. и срещу него е издадено НП .......... от ..........2016 г., с наложено наказание по чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Видно от ангажираните писмени доказателства свидетели при съставяне на акта и на нарушението са отново св.Г.Д. и св. С.Г., като нарушението е описано и в изготвената докладна записка до началника на сектора представена на л.6 от настоящото делото. Представеният като доказателство АУАН № ........... (л.40 от делото) касае движение с несъобразена скорост от страна на жалбоподателя Г. и удар на лице, движещо се по пешеходната пътека до бл. ......., кв. .......... Т.е. мястото на нарушението е идентично с процесното, като се държи сметка за изминатото разстояние от водача и необходимото за това време, както и мястото, на което е спрян и установен. Макар и за посочените деяния от административнонаказващия орган да са издадени две отделни НП, въз основа на издадени два АУАН, това не представлява нарушение на разпоредбите на ЗАНН. С оглед изложеното, съдът приема, че в производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до ограничаване или лишаване на жалбоподателя от право на защита и да представляват формално основание за неговата отмяна.
При така установената фактическа обстановка, извлечена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че по делото се установиха по несъмнен и категоричен начин основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно чл. 6 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка. По делото е установено от показанията на свид. Д. и свид. Д., че лекият автомобил е спрял срещу бл. ....... в посока обратна на движението, след което обърнал посоката и се насочил към блок 100. При така описаната маневра се установява, че водачът е нарушил пътна маркировка М-1, а именно: "единична непрекъсната линия" - М1, която на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат съобразно чл. 63 от Правилника за прилагане на закона за движението по пътищата. С това деяние жалбоподателят е осъществил нарушението по чл. 185 ЗДвП, поради което и правилно АНО е ангажирал неговата адмнистративнонаказателна отговорност като му е наложил предвиденото в закона наказание глоба в размер на 20 лв.
Що се отнася до второто нарушение – това по чл. 103 предл. 2 ЗДвП, същото е съставомерно от обективна страна, извършено е било виновно именно от жалбоподателя Г. и е доказано по категоричен начин. От ангажираните писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания е установено, че на водача е бил подаден ясен и недвусмислен сигнал за спиране от полицейски служител с палка, но жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 103 ЗДвП да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посоченото от съответния орган място и да изпълнява неговите указания. В подкрепа на защитната теза липсват каквито и да било доказателства, които да доведат до извод, различен от изложения. Нарушението е точно описано, правилно квалифицирано по чл. 103 ЗДвП, а впоследствие и законосъобразно подведено под санкционната норма по чл. 175 ал.1 т. 4 ЗДвП, което правило предвижда кумулативно наказания „лишаване от право да се управлява МПС от 1 до 6 месеца, и глоба от 50 до 200 лева” за водач, отказал да изпълни нареждането на орган за контрол и регулиране на движението. Не представлява неяснота на фактическата обстановка посочването двата вида използвана сигнализация за спиране – с палка и звуков и светлинен сигнал, като следва да се отчете и обстоятелството, че водачът на автомобила е наказан само за едно нарушение. В конкретния случай, за последното на жалбоподателя са наложени „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец. Размерите и на двете наказания са минималните, предвидени в закона и според настоящия съд са точно определени, съответстващи на интензитета и опасността на нарушението, за което са наложени.
Не се споделят доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че неправилно е приложена санкцията на чл. 185 и чл. 175, ал. 1, т. 4, вместо тази по чл. 179 ЗДвП, според която се наказва с глоба от 150 лв. водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Това е така, защото по делото не е установена непосредствена опасност за движението, създадена в следствие на нарушението.
Мотивиран от горното и чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаски районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №.......... от ............2016г. издадено от Р. П. началник група към ОДМВР- гр.Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя С.П.Г., с ЕГН **********, с адрес ***0, за нарушение на чл. 6, т.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.185 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв. и за нарушение по чл. 103 предл. 2 ЗДвП, на основание чл. 175 ал.1 т. 4 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е