Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI-E въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 13329/2019
г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.”
АД, чрез пълномощника си – адв. А.Я., с надлежно учредена представителна власт
по делото, против Решение № 132937 от 04.06.2019 г., постановено по гр. дело № 63936/2018
г. на Софийски районен съд, 63-ти състав, в
частта, с която частично са отхвърлени предявените от ЗАД „Б.В.И.Г.” срещу З. „А.и.“ обективно
съединени осъдителни искове с правно основание 411 КЗ за разликата над уважения
размер от 12112,63 лв. до пълния предявен размер от 15723,15 лв.,
представляваща непогасен остатък от регресна претенция по чл. 411 КЗ
за
изплатено застрахователно обезщетение от З. „Б.В.И.Г.“ АД по имуществена застраховка „Каско“, за вреди нанесени на МПС марка „БМВ“, модел „Х5“. per. № ****, причинени следствие на ПТП, настъпило на на 09.11.2017г. в гр. Варна, и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 360,02 лв. до пълния предявен размер от 467,36 лв., представляваща лихва за забава върху незаплатено регресно вземане за периода от 14.06.2018 г. до 28.09.2018 г.
В жалбата са наведи оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част, поради
допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост.
Изтъква, че
към
момента на настъпване на застрахователното обезщетение застрахованото при него
МПС марка „БМВ“, модел „Х5“. per. № **** е било на 3 г. и
23 дни, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от
Методиката към НАРЕДБА 24 от 8.03.2006 г. на КФН,
ответното застрахователно дружество, обезпечило гражданската отговорност на
виновния водач, следва да отговаря за пълния размер на изплатено обезщетение по
застраховка „Каско“ в официален сервиз по издадената фактура № 1045800 от
21.02.2018 г. на стойност 67906,58 лв. Имайки предвид, че извънсъдебното
ответникът бил заплатил сумата от 52276,73 лв., то предявеният иск за сумата от
15,723 лв. бил основателен и доказан за пълния предявен размер по цени на
официалния сервиз, а като последица от това ответникът дължал и претендираната лихва за забава в пълния
предявен размер. Моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените искове, както и
да присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият З. „А.и.“, в законоустановения двуседмичен срок е подал
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че в случая
ищецът е изпълнил задължението по имуществена застраховка „Каско“ като
увреденото МПС е отремонтирано в официален сервиз, за което бил получил и
по-високазастрахователна премия, а доколкото към момента на процесното ПТП
застрахованото МПС е над 3 години, отговорността му била само до размера на
ремонта по средни пазарни цени, което произтичало от разпоредбата на чл. 499,
ал. 2 КЗ. Моли съда да отхвърли жалбата и осъди жалбоподателя да заплати
направените пред СГС разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решение № 132937 от 04.06.2019 г., постановено по гр. дело № 63936/2018
г. на Софийски районен съд, 63 ти състав,
в частта,
с която З. „А.и.“ е осъдена да
заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.” сумата от 12112,63 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“, за вреди нанесени на МПС марка „БМВ“, модел „Х5“. per. № ****,
причинени следствие на ПТП, настъпило на на 09.11.2017г. в гр. Варна, както и
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 360,02 лв., представляваща лихва за забава за периода 14.06.2018 г. до 28.09.2018 г., и законна лихва върху сумата от 12112,62 лв. от датата на предявяване на исковата молба - 01.10.2018 г. до окончателното й изплащане,
не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса за въззивното производство, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът
намира следното:
Тъй като решението, в частта, с която
частично е уважен предявения от ищеца иск с правно основание чл. 411 КЗ, то със сила на пресъдено нещо са установени
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по главния иск,
съответно за заплащане на мораторна лихва при установена забава.
По отношение на оплакванията, касаещи размера
на регресната претенция следва да се отбележи, че отговорността на застрахователя по застраховка ГО е
ограничена
от това, което застрахователят по имуществена застраховка е заплатил на застрахования, а от друга страна от отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В
този смисъл регресното обезщетение винаги е в размер, който е равен на по -
малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото от
делинквента обезщетение по правилата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Именно
тази принцип е възпроизведен в разпоредабата на чл. 449, ал. 2, изр. 1 КЗ,
според която при вреди на имущество обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на причинената
вреда. В чл. 400, ал. 1 КЗ
е уредена легална дефиниция на понятието действителна стойност – „за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество”. Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната САвТЕ, което настоящият състав
намира за обективно и компетентно изготвено се установява, че средната пазарна
стойност, необходима за възстановяване на щетите по застрахованото при ищцовото
дружество МПС марка „БМВ“, модел „Х5“. per. № **** възлиза на
64296,06 лв., поради което и дължимото от ответното дружество обезщетение
възлиза на сумата от 64296,06 лв., каквато сума би дължал и виновния водач по
правилата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а не по изплатеното от ищеца на М Кар Варна
ООД, сервиза отремонтирал щетите по представената по делото фактура № 1045800 от 21.02.2018 г. на стойност 67906,58 лв.
Само за пълнота на мотивите следва да се
отбележи, че правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба №
24/8.03.2006 г., което посочва в кои случаи се приема за действителна стойност
на вредата е
приложимо само когато те са издадени от официален вносител и то
за МПС със срок на експлоатация до 3 години, а в случая към момента на настъпване на
процесното ПТП застрахованото МПС е било на 3 г. и 23 дни, както и сам
жалбоподателят е посочил във ВЖ, още повече, че същата се прилага само в
случаите, когато не са представени надлежни
доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно средство в
сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка -
чл. 4
от същата, каквато не е настоящата хипотеза( в този смисъл и решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО).
Доколкото във въззивната жалба на ищеца липсват други конкретни
оплаквания и поради съвпадане правните изводи на двете съдебни инстанции
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
При този изход на спора пред въззивната
инстанция и на основание, чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 50,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска по процесното
търговско дело, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран
Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132937 от 04.06.2019 г., постановено по гр. дело № 63936/2018
г. на Софийски районен съд, 63 ти състав, в обжалваната част, с която частично са
отхвърлени предявените от ЗАД „Б.В.И.Г.” срещу З.
„А.и.“ обективно съединени осъдителни искове с правно основание 411 КЗ за
разликата над уважения размер от 12112,63 лв. до пълния предявен размер от
15723,15 лв., представляваща непогасен остатък
от регресна претенция по чл. 411 КЗ за изплатено застрахователно обезщетение от З. „Б.В.И.Г.“ АД по имуществена застраховка „Каско“, за вреди нанесени на МПС марка „БМВ“, модел „Х5“. per. № ****, причинени следствие
на ПТП, настъпило на на 09.11.2017г. в гр. Варна, и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 360,02 лв. до пълния предявен размер от
467,36 лв., представляваща лихва за забава върху незаплатено регресно
вземане за периода от 14.06.2018 г. до 28.09.2018 г.
РЕШЕНИЕ №
132937 от 04.06.2019 г., постановено по гр. дело № 63936/2018 г. на Софийски
районен съд, 63 ти състав, в частта, с която З. „А.и.“ е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”
сумата от 12112,63 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, за вреди нанесени на МПС марка
„БМВ“, модел „Х5“. per. № ****, причинени следствие на ПТП, настъпило на на
09.11.2017г. в гр. Варна, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 360,02 лв., представляваща лихва
за забава за периода 14.06.2018 г. до 28.09.2018 г., и законна лихва върху
сумата от 12112,62 лв. от датата на предявяване на исковата молба - 01.10.2018 г. до окончателното й изплащане, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК ****, с седалище и
адрес на управление ***, пл. „****да ЗАПЛАТИ
на З. „А.И.“ АД, с ЕЖ ****, със седалище и адрес : управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК,
сумата от 50,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: