РЕШЕНИЕ
№ 1685
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Кичка М. И.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110108971 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от Д. И. Л. ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.********* срещу Земеделски производител Г. И. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр.*******, в несъстоятелност.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на Земеделски
производител Г. И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.*******, в
несъстоятелност да заплати на Д. И. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.********* следните суми, представляващи неизплатените трудови
възнаграждения и мораторна лихва върху тях:
За м.01.2022г. — 559,94 лв., ведно със мораторната лихва, дължима от
01.02.2022г. до 15.07.2024г. в размер на 161,23 лева;
за месец 02.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.03.2022г. -15.07.2024г. в размер на 156,94 лева;
за месец 03.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.04.2022г. -15.07.2024г. в размер на 152,50 лева;
за месец 04.2022г. - 559,94 лв. , ведно с мораторната лихва, дължима от
01.05.2022г. -15.07.2024 г. в размер на 147,61 лева ;
за месец 05.2022г. - 559,94 лв. , ведно с мораторната лихва, дължима от
01.06.2022г. -15.07.2024г. в размер на 142,86 лева;
за месец 06.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.07.2022г. -15.07.2024г. в размер на 133,73 лева;
за месец 07.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва , дължима от
1
01.08.2022г. - 15.07.2024г. в размер на 133,52 лева;
за месец 08.2022г. - 559,94 лв. , ведно с мораторната лихва дължима от
01.09.2022г. -15.07.2024г. в размер на 119,66 лева;
за месец 09.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.10.2022г. -15.07.2024г. в размер на 119,66 лева;
за месец 10.2022г. – 559,94 лева ведно с мораторната лихва, дължима от
01.11.2022г. -15.07.2024г. в размер на 115,06 лева;
за месец 11.2022г. - 559,94 лв.;
за месец 12.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.01.2023г. - 15.07.2024г. в размер на 106,62 лева;
за месец 01.2023г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.02.2023г. -15.07.2024г. в размер на 104,70 лева,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящото
производство пред съда – 17.07.2024г. до окончателното изплащане на всички
горепосочени главници.
Предявен е иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на Земеделски производител Г. И. Д. с ЕГН **********, с адрес
гр.*******, в несъстоятелност да заплати на Д. И. Л. ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.********* обезщетение за неизползван редовен платен
годишен отпуск за 20 дни в размер на 812,14 лева, ведно с обезщетението за
забава, дължимо от датата на прекратяване на ТПО 31.01.2023г. до
15.07.2024г. в размер на 156,55 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово
правоотношение с ответницата през периода 01.01.2022г. – 31.01.2023г. Не
били й изплатени трудови възнаграждения за периода й на работа у
ответницата, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор.
В него заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Не
оспорва, че между страните е сключен трудов договор, който е прекратен
считано от 01.02.2023г.
Оспорва, че ищцата е полага труд по време на трудовия договор. Твърди,
че с ищцата са били приятелки и са сключили трудови договор с цел ищцата
да бъде осигурявана, тъй като нямала достатъчно трудов стаж и тя искала да й
направи услуга. Ищцата не била полагала труд по този договор. Договорът
бил прекратен, защото ищцата казала, че си намерила работа. Исковете били
предявени, защото отношенията между страните се влошили.
Оспорва, че дължи претендираните от ищцата суми за трудови
възнаграждения, неизползван платен годишен отпуск и мораторни лихви.
Твърди, че не дължи горепосочените суми, тъй като ищцата не е полагала
труд, а трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен
2
отпуск се дължи само при полаган труд.
Твърди, че самото наличие на трудов договор без по него да е престиран
труд не обосновава задължение на работодателя да заплаща трудово
възнаграждение.
Иска отхвърляне на предявените искове.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител прави изменение в размера на предявените
искове като ги намалява по отношение на исковете по чл.128, т.2 от КТ и
акцесорните с тях искове по чл.86 от ЗЗД и ги увеличава по отношение на иска
по чл.224, ал.1 от КТ и акцесорния с него иск по чл.86 от ЗЗД съобразно
протокол от осз от 09.12.2024г. Поддържа така изменените искове. Ответникът
чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор на исковата
молба и моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото, Трудов договор № 1/14.12.2021 г., Заповед №
5/31.01.2023 г. за прекратяване на трудов договор се установява, че между
страните е сключен трудов договор на 14.12.2021 г., като ищцата е назначена
на длъжност фермер, отглеждащ птици на 8 часов работен ден с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева и 20 дена платен
годишен отпуск, с място на работа обектите на фирмата. Работникът е
задължен да постъпи на работа на 15.12.2021г.
Трудовият договор е прекратен със Заповед № 5/31.01.2023г. считано от
01.02.2023г., на основание чл.325, т.1 от КТ.
Видно от Удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП гр. Варна
за Д. И. Л. се установява, че ответницата в качеството на неин работодател е
декларирала пред ТД на НАП гр.Варна, че през м.12.2021г., м.01.2022г.,
м.02.2022г., м.05.2022г., м.01.2023г. ищцата няма отработени дни съответно
няма начислен месечен осигурителен доход. За м.03.2022г. има отработени 9
дена, за м.04.2022г. има 15 дена, за м.06.2022г. има 22 дена, за м.07.2022г. има
7 дена, за м.08.2022г. има 23 дена, за м.09.2022г. има 20 дена, за м.10.2022г.
има 21 дена, за м.11.2022г. има 22 дена, за м.12.2022г. има 19 дена, за 01.2023г.
има 21 дена.
От Форма за отчитане явяването/неявяването на работа на работниците
и служителите на ЗП Г. Д. в с. ******* се установява, че през м.01.2022г.
ищцата е била в неплатен отпуск, през м.02.2022г. е била в 13 дни неплатен
отпуск и 9 дни самоотлъчка, през м.04.2022г. е била в 4 дни неплатен отпуск и
15 дни самоотлъчка, през м.05.2022г. е била в 19 дни неплатен отпуск, през
м.06.2022г. е била в 22 дена самоотлъчка, през м.07.2022г. е била в 3 дена
платен отпуск, 14 дена неплатен отпуск и 4 дни самоотлъчка, през м.08.2022г.
е била в 17 дни платен отпуск и 6 дни самоотлъчка, през м.09.2022г. е била в
3
20 дни самоотлъчка, през м.10.2022г. е била в 21 дни самоотлъчка, през
м.11.2022г. е била в 22 дни самоотлъчка, през м.12.2022г. е била в 19 дни
самоотлъчка, през м.01.2023г. е била в 21 дена самоотлъчка.
От изисканата информация от ТД на НАП гр.Варна за периода
01.01.2022г. – 31.01.2023г. се установява, че с ответницата са сключили
трудови договори лицата Е. Б., И. И., Н. В., П. Б., В. А., М. Х., Д. Л., Д. К., М.
Р., Е. Д..
От Дневник от посещенията в птицевъдна ферма на ЗП Г. Д. в с. *******
се установява, че през периода м.03.2022г. – м.02.2023г. ищцата и ищцовия
свидетел М. не са влизали в птицефермата на ответницата. През същия период
свидетеля на ответницата И. И. е влизал многократно в птицефермата за
извършване на различни дейности. През същия период част от лицата, които
са вписани като влизали в птицеферамата, с които ответницата е имала
сключени трудови договори са: Е. Б., И. И., Н. В., П. Б., В. А., М. Х.. Лицата, с
които ответницата е имала сключен трудово договор и не са вписани като
влизали в птицефермата са Д. Л., Д. К., М. Р., Е. Д..
Видно от Решение № 435/28.10.2024г. по т.д.373/2024г. на ОС Варна е
обявена неплатежоспособността на ЗП Г. Д. считано от 18.06.2024г., открито е
производство по несъстоятелност спрямо ответницата, постановено е
прекратяване на дейността на ответницата производството по несъстоятелност
е спряно на основание чл.632, ал.1 от ТЗ. И. И. има неизискуеми задължения с
падеж на 25.11.2025г. към ответницата в размер на 121 355 лева. Решението е
влязло в сила на 09.11.2024г.
От приетата по делото ССчЕ на вещо лице Р. С., която съдът кредитира
като обективна и компетентно изготвена се установява, че общата сума за
получаване за трудови възнаграждения за периода от м. 01.2022 г. до м.
01.2023 г. включително е в размер на 4 103.36 лева, като от проверените
документи при Г. Д. няма данни за извършени плащания във връзка с тези
задължения.
От извършената проверка на ведомостите за заплати вещото лице е
установило, че на ищцата са начислени следните нетни (след удържане на
осигуровки за сметка на работника и данък по ЗДДФЛ) възнаграждения по
месеци:
Сума за получаване
Периодлв.Забележка
м. 01.2022 г. 0.00
м. 02.2022 г.0.00
Липсва подпис във ведомоста за
м. 03.2022 г.192.52заплата
Липсва подпис във ведомоста за
4
м. 04.2022 г.429.58заплата
м. 05.2022 г.
0.00
Липсва подпис във ведомоста за
м. 06.2022 г.550.94заплата
Липсва подпис във ведомоста за
м. 07.2022 г.166.62заплата
Липсва подпис във ведомоста за
м. 08.2022 г.550.94заплата
Липсва подпис във ведомоста за
м. 09.2022 г.550.94заплата
Липсва подпис във ведомоста за
м. 10.2022 г.550.94заплата
Липсва подпис във ведомоста за
м. 11.2022 г.550.94заплата
Липсва подпис във ведомоста за
м. 12.2022 г.559.94заплата
м. 01.2023 г.
0.00
Общо:4 103.36
Относно месеците, през които ищцата има начислени 0.00 лева или по-
ниска стойност от 550.94 лева от страна на Г. Д. обяснила на вещото лице, че
ищцата е била в неплатен отпуск.
Изчисленото обезщетение за забава е в размер на 912.03 лева, както
следва по отделни месеци:
Дължима сумаЗаконна лихва
ПериодСума лв.От датаДо датаСума лв.
м. 03.2022 г.192.5201.05.2022 г.16.07.2024 г.51.65
м. 04.2022 г.429.5801.06.2022 г.16.07.2024 г.111.57
м. 06.2022 г.550.9401.08.2022 г.16.07.2024 г.133.73
м. 07.2022 г.166.6201.09.2022 г.16.07.2024 г.39.02
м. 08.2022 г.550.9401.10.2022 г.16.07.2024 г.124.40
м. 09.2022 г.550.9401.11.2022 г.16.07.2024 г.119.66
м. 10.2022 г.550.9401.12.2022 г.16.07.2024 г.115.06
м. 11.2022 г.550.9401.01.2023 г.16.07.2024 г.110.32
5
м. 12.2022 г.559.9401.02.2023 г.16.07.2024 г.106.62
Общо:4 103.36912.03
Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е
822.14 лева дължими за 22 работни дни.
Изчисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.02.2023 г. до 16.07.2024 г. е 156.55 лева.
От представените документи от ответника, няма данни за
начислявано на такова обезщетение във фишовете на ищцата.
От проверените документи при Г. Д. няма данни за извършени
плащания във връзка с тези задължения.
От приетата по делото повторна ССчЕ от вещо лице П. С.,
кредитирана от съда като обективна и компетентно изготвена се
установи, че съгласно ведомости за РЗ и фишове точният размер на
дължимите трудови възнаграждения на ищцата за периода от 01.01.2022 г. до
31.01.2023 г. е в размер на 3 994.26 лв., посочени по месеци са както следва:
МесецСума за получаване лв.
1.2022(26.00)
2.2022(26.00)
3.2022192.52
4.2022429.58
5.2022(28.40)
6.2022550.64
7.2022166.62
8.2022550.94
9.2022550.94
10.2022550.94
11.2022550.94
6
12.2022559.94
1.2023(28.40)
Всичко:3994.26
Поради липса на представени доказателства за ползване на платен и
неплатен годишен отпуск от ищцата, изчисленото от експертизата дължимото
й възнаграждение е в размер на 7 076.87 лв. За всеки един от конкретните
месеци е както следва:
Дължима сума
За месецСума лв.
1.2022504.38
2.2022504.38
3.2022504.38
4.2022550.94
5.2022550.94
6.2022550.94
7.2022550.94
8.2022550.94
9.2022550.94
10.2022550.94
11.2022550.94
12.2022550.94
1.2023605.27
Общо:7 076.87
Обезщетението за забава върху главниците посочени във ведомостите за
7
РЗ е в размер на 912.03 лв., като следва за отделните месеци:
Дължима сумаЗаконна лихва
За месецСума лв.От датаДо датаСума лв.
3.2022192.521.5.202216.7.202451.65
4.2022429.581.6.202216.7.2024111.57
6.2022550.941.8.202216.7.2024133.73
7.2022166.621.9.202216.7.202439.02
8.2022550.941.10.202216.7.2024124.40
9.2022550.941.11.202216.7.2024119.66
10.2022550.941.12.202216.7.2024115.06
11.2022550.941.1.202316.7.2024110.32
12.2022559.941.2.202316.7.2024106.62
Всичко:4 103.36 912.03
Обезщетението за забава върху дължимото възнаграждение на ищцата
без включване на отпуск за всеки един от конкретните месеци е в размер на 1
647.23 лв., като следва за отделните месеци:
Дължима сумаЗаконна лихва
За месецСума лв.От датаДо датаСума лв.
1.2022504.381.3.202216.7.2024143.87
2.2022504.381.4.202216.7.2024139.53
3.2022504.381.5.202216.7.2024135.33
4.2022550.941.6.202216.7.2024143.07
5.2022550.941.7.202216.7.2024138.48
6.2022550.941.8.202216.7.2024133.73
7.2022550.941.9.202216.7.2024128.99
8
8.2022550.941.10.202216.7.2024124.4
9.2022550.941.11.202216.7.2024119.66
10.2022550.941.12.202216.7.2024115.06
11.2022550.941.1.202316.7.2024110.32
12.2022550.941.2.202316.7.2024104.91
1.2023605.271.3.202316.7.2024109.88
Всичко:7 076.87 1 647.23
Размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск е 739.93 лв.
Дължимото обезщетение за забава върху обезщетението за процесният
период - от датата на прекратяване на ТПО - 31.01.2022 г. до 15.07.2024 г. е в
размер на 140.90 лв.
За описаните периоди от 01.01.2022 г. - 31.01.2023 г. не се установи
плащане на претендираните от ищцата трудови възнаграждения и дължимите
обезщетения - за неизползван платен годишен отпуск.
От показанията на св.М., живеещ на семейни начала с ищцата, чиито
показания съдът кредитира като еднопосочни и корепсондиращи с останалите
събрани по делото доказателства и като отчита обстоятелството, че този
свидетел води дело срещу същата ответница се установява, че от м.01.2022г.
ищцата работи във фермата на ответницата в с.******* като гледач на пилета.
Св.М. също е извършвал трудова дейност във фермата, но без договор. Във
фермата се влизало след спазване на санитарни изисквания – минаване през
баня, преобличане, минаване през дезинфектатор. Ищцата работила на пълен
работен ден, отишла на работа към 08:00 часа. Дейността й се състояла в
почистване на санитарните помещения, пране на дрехи, в случай, че има
оставени в санитарните помещения, простиране, сгъване, прибиране на
изпраните дрехи, правене на дезинфектанти, дезинфекция пред помещенията
и навсякъде, където е необходимо, хлориране на водата на пилетата, влизане в
помещенията, където се гледат пилета и събиране на умрелите пилета в кофа,
слагането им в торби и прибирането им във фризера, след това издаването им
на екарисаж, попълване на дневник за лицата влизали във фермата. Дневникът
9
за влизане във фермата можел да се попълни и от самите лица, които влизали
в нея. Дневниците не се попълвани много изрядно, почти не се изисквали
лични карти на лицата, които влизали във фермата. Ищцата по време на
работния ден отключвала портала на фермата и допускала лицата, които
имали работа там. Св.М. ходил само по време на санитарните дни, когато се
почиствали помещенията, както и на зареждане на пилетата, издаване на
пилета, изнасяне на тор, но след като разбрал, че няма да му се платил спрял
да ходи.
От показанията на св.И. – работник в предприятието на ответницата,
чиито показания съдът кредитира в една част като кореспондиращи на
останалите събрани по делото доказателства и отчита обстоятелството, че той
видно от Решение № 435/28.10.2024г. по т.д.373/2024г. на ОС Варна има
неизискуемо вземане към ответницата в размер на 121 355 лева, съответно
има интерес от изхода на делото, се установява, че от 2022г. до м.02.2023г.
работил в птицефермата при ответницата като птицевъд. Познава ищцата и
св.М.. През периода м.01.2022г. – м.01.2023г. във птицефермата работили Е.,
М., К., Н.. Фермата била с режимен достъп, като се влизало при съобразяване
със санитарните изисквания. Влизащите във фермата се вписвали в дневник,
като единият дневник бил на посетителите, а другия на влизащите МПС-та.
По време на сервизиния период, който започвал след изнасянето на пилетата
нямало санитарни изисквания за влизане и вписване в дневника. Св.М. е идвал
във фермата по време на санитарния период за изнасяне на тор и почистване
на фермата.
Съдът не кредитира показанията на св.И. в частта, в която твърди, че
ищцата не е работила при ответницата, че не е отишла във птицефермата като
работник, а е влизала в нея само като придружител на ответницата, че
сключеният по между им трудов договор е бил само фиктивен, за да може
ищцата да има трудов стаж, и затова нямало да й се заплаща заплата. Съдът не
кредитира показанията на св.И. в тази им част, тъй като противоречат на
събрани по делото доказателства – трудов договор сключен между страните,
начислявани трудови възнаграждения, за които е подадена декларация пред ТД
на НАП Варна, изготвените по делото ССчЕ и повторна ССчЕ, показанията на
св.М.. Съдът отчита и заинтересоваността на св.И. от изхода на делото, тъй
като той в качеството си на кредитор на ответницата, която е признала
вземането му и която е обявена в неплатежоспособност и спрямо която има
10
открито производсто по несъстоятелност има интерес спрямо ответницата да
има възможно по-малко вземания.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на Земеделски
производител Г. И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.******* да заплати на Д.
И. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.********* следните суми,
представляващи неизплатените трудови възнаграждения ведно с мораторна
лихва върху тях:
- За м.01.2022г. — 559,94 лв., ведно със мораторната лихва, дължима от
01.02.2022г. до 15.07.2024г. в размер на 161,23 лева;
за месец 02.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.03.2022г. -15.07.2024г. в размер на 156,94 лева;
за месец 03.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.04.2022г. -15.07.2024г. в размер на 152,50 лева;
за месец 04.2022г. - 559,94 лв. , ведно с мораторната лихва, дължима от
01.05.2022г. -15.07.2024 г. в размер на 147,61 лева ;
за месец 05.2022г. - 559,94 лв. , ведно с мораторната лихва, дължима от
01.06.2022г. -15.07.2024г. в размер на 142,86 лева;
за месец 06.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.07.2022г. -15.07.2024г. в размер на 133,73 лева;
за месец 07.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва , дължима от
01.08.2022г. - 15.07.2024г. в размер на 133,52 лева;
за месец 08.2022г. - 559,94 лв. , ведно с мораторната лихва дължима от
01.09.2022г. -15.07.2024г. в размер на 119,66 лева;
за месец 09.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.10.2022г. -15.07.2024г. в размер на 119,66 лева
за месец 10.2022г. – 559,94 лева ведно с мораторната лихва, дължима от
01.11.2022г. -15.07.2024г. в размер на 115,06 лева;
за месец 11.2022г. - 559,94 лв.;
за месец 12.2022г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.01.2023г. - 15.07.2024г. в размер на 106,62 лева;
за месец 01.2023г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.02.2023г. -15.07.2024г. в размер на 104,70 лева,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящото
производство пред съда – 17.07.2024г. до окончателното изплащане на всички
горепосочени главници.
Предявен е иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и с правно
основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на Земеделски производител Г. И. Д. с
ЕГН **********, с адрес гр.******* да заплати на Д. И. Л. ЕГН **********, с
11
постоянен адрес: гр.********* обезщетение за неизползван редовен платен
годишен отпуск за 20 дни в размер на 812,14 лева, ведно с обезщетението за
забава, дължимо от датата на прекратяване на ТПО 31.01.2023г. до
15.07.2024г. в размер на 156,55 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на главницата.
Съдът намира предявените искове за допустими, въпреки откритото
производство по несъстоятелност спрямо ответницата. Съгласно чл.637 ал.1
ТЗ с открИ.не на производството по несъстоятелност започналите дела по
трудови спорове за парични вземания не се спират, а съгласно чл.637 ал.6 т.2
ТЗ е допустимо да се образуват дела по трудови спорове и след открИ.не на
производството по несъстоятелност. Настоящото производство е образувано
на 17.07.2024г. т.е. преди влизане в сила на Решение № 435/28.10.2024г. по
т.д.373/2024г., влязло в сила на 09.11.2024г., с което е открито производство по
несъстоятелност спрямо ответницата. Влязлото в сила положително за
работника решение по трудовия спор следва да бъде съобразено от синдика
при изготвяне на списъка на приетите вземания и от съда по
несъстоятелността при одобряване на списъка. В случаят не е изготвен,
одобрен от съда по несъстоятелността и обявен в ТР списък на приетите
вземания към ответницата, в който да са били включени или да са били
изключени по възражение процесните вземания и в срока по чл.694 ал.6 ТЗ да
не е предявен иск за установяване съществуването или несъществуването на
вземането, което би означавало, че спорът е разрешен със сила на пресъдено
нещо и предявените искове биха били недопустими. Последното също
определя предявените искове като допустими.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че:
- между тях е сключен трудов договор на 14.12.2021г., като ищцата е
назначена на длъжност фермер, отглеждащ птици на 8 часов работен ден с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева и 20 дена
платен годишен отпуск;
- трудовият договор е прекратен със Заповед № 5/31.01.2023г.
считано от 01.02.2023г., на основание чл.325, т.1 от КТ.
В тежест на ищцовата страна, е да докаже, че страните са били в трудови
правоотношения, размерът на дължимото трудово възнаграждение, размерът
на обезщетението за платения годишен отпуск, размерът на обезщетението за
забава за претендираните периоди в исковата молба, че е изпълнила
12
задължението си по трудовия договор като е полагала труд в полза на
работодателя.
В тежест на ответника е да докаже, че трудовия договор е привиден.
Между страните не се спори наличието на трудово правоотношение по
трудов договор от 14.12.2021г. по силата, на което ищцата е назначена у
ответницата на длъжност фермер, отглеждащ птици при месечно
възнаграждение в размер на 650 лева, платимо до края на месеца следващ
отработения.
Спорът между страните е относно действителността на трудовия
договор, предвид направеното възражение от ответницата за привидност на
договора и в случай, че той е действителен се поставя въпроса за изпълнение
на задълженията на ищцата по него във връзка с това дали е престирала труд.
Възражението на ответника относно привидността на трудовия договор
съдът намира за неоснователно. Трудовият договор е сключен в изискуемата
форма, ответницата е начислявала трудовото възнаграждение на ищцата за
м.03.2022г., м.04.2022г., за периода м.06.2022г. – м.12.2022г., издала е заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение, което сочи на извънсъдебно
признание за съществуването на трудово правоотношение между страните.
Установяването на привидност със свидетелски показания в случая е
недопустимо, тъй като не е представен документ по смисъла на чл.165, ал.2
ГПК, изходящ от другата страна или удостоверяващ нейни изявления пред
държавен орган.
По отношение на спорът дали ищцата е престирала труд по трудовото
правоотношение съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установи, че това е било така. От показанията на св.М., кредитирани от съда се
доказа, че ищцата е полага труд за ответницата по процесния трудов договор
като от м.01.2022г. работила във фермата на ответницата в с.******* като
гледач на пилета. Ищцата отишла на работа към 08:00 часа. Почиствала
санитарните помещения, прала дрехи, в случай, че имало оставени в
санитарните помещения, простирала, сгъвала, прибирала изпраните дрехи,
правила дезинфектанти, дезинфекцирала пред помещенията и навсякъде,
където било необходимо, хлорирала водата на пилетата, влизала в
помещенията, където се гледали пилета и събирала умрелите пилета в кофа,
подготвяла ги за екарисаж, попълвала дневника за лицата влизали във
фермата. Обстоятелството, че ищцата не е включена в приетия по делото
Дневник от посещенията в птицевъдна ферма на ЗП Г. Д. в с. ******* не
означава, че тя не е ходила на работа. Според показанията на св.М. дневникът
не се водил изрядно. Видно от приетата по делото справка за лицата, които
имат сключени трудови договори с ответницата през периода 2022г. – 2023г.
само част от тях са вписани в Дневника за посещение като лица влизали във
13
фермата. Ищцата, Д. К., М. Р., Е. Д., с които ответницата също е имала
сключени трудови договори не вписани като влизали в птицефермата. Поради
това съдът заключва, че Дневникът за посещения в птицефермата не се е водил
изрядно поради това не представлява годно доказателство, което да
опровергае твърдението на ищцата, че е полага труд в птицефермата.
Приетата по делото форми за отчитане явяването/неявяването на работа
през периода м.01.2022г. – м.01.2023г. според които ищцата или е била в
неплатена отпуска, платена отпуска или в самоотлъчка, съдът цени като
документи създадени за целите на производството. Ответницата не представи
по делото, както беше задължена в осз от 09.12.2024г., подадени молби от
ищцата за ползване на платен или неплатен отпуск, нито заповеди за ползване
на отпуск. На основание чл.22, ал.2 от Наредба за работното време, почивките
и отпуските платеният отпуск се разрешава по писмено искане от
работника/служителя до работодателя. Същата разпоредба се прилага по
аналогия и за неплатения отпуск. В случая по делото липсва представени
както молби за ползване на отпуск от ищцата, така и заповед за разрешаване за
ползването им. Отбелязаната във Форма № 76 самоотлъчка също не е
констатирана с документ, издаден от работодателя. Самата Форма № 76
съставлява един първичен счетоводен документ, който няма задължителен
характер. Същата е съществувала в чл.8, ал.4 от Закон за счетоводството от
2001г., който е отменен, като част от Албума с първични счетоводни
документи, утвърден от Министерство на финансите, но не е предвидена в
сега действащия Закон за счетоводството. Изискването за съставянето на тази
форма и видът й е въведен с Инструкцията за списъчния и средносписъчния
състав на персонала, утвърдена от Централното статистическо управление със
заповед № 68 от 14.07.1975 г., като по настоящем видът й е този ползван от
НСИ. Предвид незадължителния характер на форма № 76, липсата на
документи по отношение ползваните платени и неплатени отпуски и такИ.
констатиращи самоотлъчка, обстоятелството, че въпреки дните посочени като
самоотлъчка ответницата е начислявала трудово възнаграждение на ищцата,
съдът намира, че представените форми № 76 са създадени изцяло за нуждите
на процеса и не кредитира посоченото в тях.
С оглед на горното ищцата успя да докаже, че е полагала труд по
процесния трудов договор през периода м.01.2022г. – м.01.2023г. На
основание чл.128, т.2 от КТ при сключен трудов договор задължение на
работодателя е да заплаща на служителя уговореното трудово
възнаграждение. Работодателя следва да начислява във ведомостите за
заплати трудовите възнаграждения на работниците/служителите за положения
от тях труд.
От приетата по делото повторна ССчЕ на вещо лице П. С., на която
съдът дава превес, поради по обстойното изследване на счетоводни документи
на ответницата, се установи, че поради липса на представени доказателства за
ползване на платен и неплатен годишен отпуск от ищцата, изчисленото от
експертизата дължимото й възнаграждение е в размер на 7076.87 лв. За всеки
14
един от конкретните месеци е за периода м.01.2022г. - м.12.2022г. е в размер
на 504.38 лева месечно, а за м.01.2023г. е в размер на 605.27 лева. По делото
не са представени доказателства от ответницата за заплащането на това
възнаграждение. В приетите по делото ССчЕ вещите лица са констатирали, че
липсва подпис на ответницата във ведомостите за заплати. Поради това съдът
намира за доказано, че ответницата дължи на ищцата трудови възнаграждения
за периода м.01.2022г. - м.3.2022г. в размер на 504.38 лева месечно за периода
м.04.2022г. – м.12.2022г. в размер на 550,94 лева и за м.01.2023г. в размер на
605.27 лева. С оглед на това предявените искове по чл.128, ал.1. т 2 от КТ
следва да бъдат уважени в горните размери като ответницата бъде осъдена да
заплати на ищцата суми за незаплатено трудово възнаграждение за периода м.
01.2022г. - м.3.2022г. в размер на 504.38 лева месечно, за периода м.04.2022г. –
м.12.2022г. в размер на 550,94 лева, като исковете следва да се отхвърлят за
разликата от този размер до претендирания от 559,94 лева. Искът за
м.01.2023г. следва да се уважи в претендирания му размер от 559,94 лева, а не
в размера констатиран от вещото лице по повторната ССчЕ предвид
диспозитивното начало в гражданския процес.
Предвид уважаването на главните искове по чл.128, ал.1, т.2 от КТ съдът
ще разгледа и акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД. Налице е парично вземане,
което не е изплатено на падежа му, опреден в трудовия договор до края на
месеца следващ отработения. Поради това на основание чл.86 от ЗЗД се дължи
обезщетение за забава върху всяка една от главниците от деня следващ падежа
й до 15.07.2024г., както е поискала ищцата. От приетата и кредитирана от съда
повторна ССчЕ се установява, че дължимото обезщетение за забава върху
незаплатеното трудово възнаграждение за периода 01.2022г. – м.01.2023г. е
както следва:
Дължима сумаЗаконна лихва
За месецСума лв.От датаДо датаСума лв.
1.2022504.381.3.202216.7.2024143.87
2.2022504.381.4.202216.7.2024139.53
3.2022504.381.5.202216.7.2024135.33
4.2022550.941.6.202216.7.2024143.07
5.2022550.941.7.202216.7.2024138.48
6.2022550.941.8.202216.7.2024133.73
7.2022550.941.9.202216.7.2024128.99
8.2022550.941.10.202216.7.2024124.4
9.2022550.941.11.202216.7.2024119.66
15
10.2022550.941.12.202216.7.2024115.06
12.2022550.941.2.202316.7.2024104.91
1.2023605.271.3.202316.7.2024109.88
Всичко:7 076.87
Поради това на ищцата следва да се присъди обезщетение за забава по
чл.86 от ЗЗД върху главниците по уважените размери на исковете по чл.128,
т.2 от КТ в следните размери, а именно: за 01.2022г. – 143.87 лева, като иска
следва да се отхвърли за разликата от този размер до претендирания от 161,23
лева; за м.02.2022г. - 139,53 лева като иска следва да се отхвърли за разликата
от този размер до претендирания от 156,94 лева; за м.03.2022г. – 135,33 лева
като иска следва да се отхвърли за разликата от този размер до претендирания
от 152,20 лева; за м.04.2022г. – 143,07 лева като иска следва да се отхвърли за
разликата от този размер до претендирания от 147,61 лева; за м.05.2022г. –
138,48 лева като иска следва да се отхвърли за разликата от този размер до
претендирания от 142,86 лева; за м.06.2022г. – 133,73 лева; за м.07.2022г. –
128,99 лева като иска следва да се отхвърли за разликата от този размер до
претендирания от 133,52 лева; за м.08.2022г. – 119,66 лева като е претндирано
от ищцата, а не в по-високия размер изчислен от ССчЕ предвид
диспозитивното начало в гражданския процес; за м.09.2022г. – 119,66 лева
както е претендирано; за м.10.2022г. – 115,06 лева като е претендирано; за
м.12.2022г. – 104,91 лева като иска следва да се отхвърли за разликата от този
размер до претендирания от 106,62 лева; за м.01.2023г. – 104,70 лева като е
претндирано от ищцата, а не в по-високия размер изчислен от ССчЕ предвид
диспозитивното начало в гражданския процес.
При прекратяване на трудово правоотношение се дължи обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, в случай, че ползването му не е погасено по
давност на основание чл.224, ал.1 от КТ. Обезщетението се изчислява по реда
предвиден в чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Видно от приетото по делото заключение по повторната
ССчЕ кредитирано от съда се установява, че размерът на дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е 739.93 лв. Поради това
предявеният иск по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен за сума в размер
на 739,93 лева и отхвърлен за разликата от този размер до претендирания от
812,14 лева.
Предвид частичната основателност на претенията по чл.228 от КТ съдът
ще разгледа акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД. Падежът на вземането по чл.224,
ал.1 от КТ е денят на прекратяване на трудовото правоотношение, поради това
работодателят изпада в забава и дължи обезщетение за забава от следващия
ден. В случаят трудовото правоотношение е прекратено на 31.01.2022г.,
съответно обезщетение за забава се дължи от 01.02.2023 Според
заключението по повторната ССчЕ дължимото обезщетение за забава върху
обезщетението за процесният период - от датата на прекратяване на ТПО -
16
31.01.2023 г. до 15.07.2024 г. е в размер на 140.90 лв. Съдът изполвайки
електронен калкулатор на ***********, изчисли, че законната лихва върху
главницата от 739,93 лева обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на
140.62 лева. Поради това искът по чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен за сума
в размер на 140.62 лева за периода 01.02.2023г. - 15.07.2024 г. върху
главницата от 739,93 лева обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и отхвърлен за
31.01.2023г. и за сума в размер на 15,93 лева.
По разноските
На страните се дължат разноски предвид изхода по делото.
Ищцата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 1300 лева.
Страните са направили възражения за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, който е в един и същ размер и от двете страни в размер на
1300 лева, които съдът намира за неоснователни предвид цената на
предявените искове, множеството предявени искове, протичането на делото в
3 открити съдебни заседания с участието на процесуалните представители на
страните и фактическата сложност по делото. Поради това на ищцата следва
да се присъди адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от
предявените искове или сума в размер на 1250,45 лева.
Ответницата е претендирала заплащане на 1300 лева адвокатско
възнаграждение, 15 лева държавна такса за частна жалба, 5 лева за съдебно
удостоверение, 24 лева за преписи за вписване на Определение №
5123/21.11.2023г. по в.гр.д.2326/2024г. на ВОС.
На ответницата следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове или сума в размер на
общо 67.40 лева.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС на
основание чл.78, ал.6 от ГПК дължимата държавна такса по уважените искове
в размер на общо 1350 лева, както и разноските по изготвените по делото две
ССчЕ съразмерно на уважената част от предявените искове или в размер на
719,49 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД Земеделски
производител Г. И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.*******, в
несъстоятелност да заплати на Д. И. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.********* следните суми, представляващи неизплатени трудови
възнаграждения и мораторна лихва върху тях:
за м.01.2022г. — 504,38 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 504,38 лева до предявения размер от 559,94 лева,
17
ведно със мораторната лихва, върху уважената главница от 504,38 лева,
дължима от 01.02.2022г. до 15.07.2024г. в размер на 143,87 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва от уважения размер от 143,87
лева до претендирания размер от 161,23 лева;
за месец 02.2022г. – 504,38 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 504,38 лева до предявения размер от 559,94 лева
ведно с мораторната лихва върху уважената главница от 504,38 лева,
дължима от 01.03.2022г. -15.07.2024г. в размер на 139,53 лева като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва от уважения размер от 139,53
лева до претендирания размер от 156,94 лева;
за месец 03.2022г. - 504,38 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 504,38 лева до предявения размер от 559,94 лева,
ведно с мораторната лихва върху уважената главница от 504,38 лева,
дължима от 01.04.2022г. -15.07.2024г. в размер на 135,33 лева като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва от уважения размер от 135,33
лева до претендирания размер от 152,20 лева;
за месец 04.2022г. – 550,94 лв. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 550,94 лева до предявения размер от 559,94 лева,
ведно с мораторната лихва върху уважената главница от 550,94 лева,
дължима от 01.05.2022г. -15.07.2024 г. в размер на 143,07 лева като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва от уважения размер от 143,07
лева до претендирания размер от 147,61 лева;
за месец 05.2022г. - 550,94 лв. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 550,94 лева до предявения размер от 559,94 лева,
ведно с мораторната лихва върху уважената главница от 550,94 лева,
дължима от 01.06.2022г. -15.07.2024г. в размер на 138,48 лева като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва от уважения размер от 138,48
лева до претендирания размер от 142,86 лева;
за месец 06.2022г. - 550,94 лв. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 550,94 лева до предявения размер от 559,94 лева,
ведно с мораторната лихва върху уважената главница от 550,94 лева,
дължима от 01.07.2022г. -15.07.2024г. в размер на 133.73 лева;
за месец 07.2022г. - 550,94 лв. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 550,94 лева до предявения размер от 559,94 лева,
ведно с мораторната лихва върху уважената главница от 550,94 лева,
дължима от 01.08.2022г. - 15.07.2024г. в размер на 128,99 лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва от уважения размер от 128,99
лева до претендирания размер от 133,52 лева.
за месец 08.2022г. - 550,94 лв. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 550,94 лева до предявения размер от 559,94 лева,
ведно с мораторната лихва върху уважената главница от 550,94 лева
дължима от 01.09.2022г. -15.07.2024г. в размер на 119,66 лева;
за месец 09.2022г. - 550,94 лв. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 550,94 лева до предявения размер от 559,94 лева
18
ведно с мораторната лихва върху уважената главница от 550,94 лева,
дължима от 01.10.2022г. -15.07.2024г. в размер на 119,66 лева;
за месец 10.2022г. - 550,94 лв. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 550,94 лева до предявения размер от 559,94 лева;
ведно с мораторната лихва върху уважената главница от 550,94 лева,
дължима от 01.11.2022г. -15.07.2024г. в размер на 115,06 лева.
за месец 11.2022г. - 550,94 лв. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 550,94 лева до предявения размер от 559,94 лева;
за месец 12.2022г. - 550,94 лв. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
уважения размер от 550,94 лева до предявения размер от 559,94 лева,
ведно с мораторната лихва върху уважената главница от 550,94 лева,
дължима от 01.01.2023г. - 15.07.2024г. в размер на 104,91 лева като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва от уважения размер от 104,91
лева до предявения размер от 106,62 лева;
за месец 01.2023г. - 559,94 лв., ведно с мораторната лихва, дължима от
01.02.2023г. - 15.07.2024г. в размер на 104,70 лева,
ведно със законната лихва върху уважения размер на главниците за
присъдено трудово възнаграждение от датата на завеждане на настоящото
производство пред съда – 17.07.2024г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от Земеделски
производител Г. И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.*******, в
несъстоятелност да заплати на Д. И. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.********* обезщетение за неизползван редовен платен годишен отпуск за
20 дни в размер на 739,93 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
от уважения размер от 739,93 лева до претендирания размер от 812,14 лева,
ведно с обезщетението за забава върху тази главница за периода 01.02.2023г.
до 15.07.2024г. в размер на 140,62 лева КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за 31.01.2023г. и за сума в размер на 15,93 лева, ведно със законната
лихва върху уважения размер на главницата за присъдено обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ от датата на завеждане на настоящото производство пред
съда – 17.07.2024г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.1 от ГПК Земеделски производител Г. И.
Д. с ЕГН **********, с адрес гр.*******, в несъстоятелност да заплати на Д.
И. Л. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.********* сторените разноски
по делото съразмерно с уважената част от предявените искове в размер на
1250,45 лева.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.3 от ГПК Д. И. Л. ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.********* да заплати на Земеделски производител Г. И. Д.
с ЕГН **********, с адрес гр.*******, в несъстоятелност сторените разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от предявените искове в размер на
67,40 лева.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.6 от ГПК Земеделски производител Г. И.
Д. с ЕГН **********, с адрес гр.*******, в несъстоятелност да заплати на РС
19
Варна дължимата държавна такса по уважените искове и възнаграждения на
вещи лице съразмерно на уважената част от предявените искове в размер на
общо 2069,49 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20