Присъда по дело №348/2021 на Окръжен съд - Русе

МОТИВИ: към присъдата по НОХД № 348/2021 год. на РОС.

Против подс. Й. С. В. от гр. Русе е повдигнато обвинение по чл. 199,
ал.1 ,т.4, вр. чл.198, ал.3 вр. с ал.1 от НК, тъй като на 24.02.2021 г. в гр. Русе, в
условията на опасен рецидив, отнела чужди движими вещи – 2 бр.
портмонета и пари в брой за сумата от 130лв. и 150 евро – всичко на обща
стойност 425,87 лв. от владението на М. В. Г. от гр. Русе и Н. В. Т. от гр. С.,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като заварена
на мястото на престъплението, употребила сила и заплашване, за да запази
владението над откраднатите вещи.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе, поддържа
обвинението, така както е предявено и настоява съдът да наложи на подс. В.
наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината
обстоятелства което да бъде редуцирано с една трета в размер на 3 год. и 4
месеца, което изтърпи ефективно при СТРОГ първоначален режим.
Гражданският ищец М. В. Г. от гр. Русе поддържа предавения
граждански иск и настоява подс. В. да бъде осъдена като да бъде уважен
предявения граждански иск в размер на 425,87 лв. ведно с полагащите се
законни лихви и разноските по делото.
Подсъдимият Й. С. В. от гр. Русе в съдебно заседание своевременно,
чрез своя служебен защитник адв. И.В. от РАК прави искане за разглеждане
на делото по реда, предвиден в глава ХХVІІ, респ. чл. 371 т.2 от НПК, като
дава кратки обяснения по обвинението. Същата се признава за виновна и
моли да й бъде наложено по-леко наказание.
Нейният защитник адв. И.В. от РАК моли съда, неговата
подзащитна да бъде призната за виновна и да бъде наложено по леко
наказание.
Окръжният съд след като прецени по отделно и в съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на
страните, прие за установено следното:
По фактите.
Подсъдимата Й. С. В. е родена на **** г. в гр. Русе. Живее в същия
град. Без образование. Неомъжена. Не работи. Многократно осъждана за
престъпления против собствеността, като последно е осъдена с Присъда №
24/21.02.2019 г. по НОХД № 114/2019 г. по описа на Районен съд - Русе за
престъпление по чл. 196 ал.1 вр. 194 ал.1 от НК й било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години. Наказанието по това осъждане
е изтърпяно на 06.01.2021г., след извършено групиране с наказанието,
1

наложено с Присъда № 61/08.05.2018 г. по НОХД №7 10/2018 г. по описа на
Районен съд – Русе.
През месец февруари 2021 г. подс. Й.В. живеела в гр. Русе и не
работела, поради което се нуждаела от средства. В следобедните часове на
24.02.2021 г. тя се разхождала по улиците на града и се спряла пред къща на
ул. „Момина клисура“ № 2, в която живеели свидетелите М.Г. и дъщеря й
В.Х.. Тогава при тях живеела и св. Н.Т., която била тяхна роднина и им
гостувала, но към този момент и трите отсъствали. Подсъдимата В. решила да
извърши кражба на пари и вещи от къщата, при което в изпълнение на
намисленото проникнала първо в двора, а след това и в стаите вътре през
незаключена входна врата. След това, тя обиколила из стаите и взела 30 лева
от портмонето на св. Н.Т., както и от портмонета на св. М.Г., съдържащи
пари в брой за сумите от 150 евро и 100 лв.
Докато подс. В. все още се намирала в къщата, там се прибрала св.
Н.Т. и я заварила в един от коридорите, при което препречила пътя й, тъй
като разбрала, че е извършила кражба. Тогава подсъдимато, която
възнамерявала да напусне къщата с отнетите вещи, решила да употреби
принуда, за да запази владението си над тях. Тя заплашила св. Н.Т. да мълчи,
за да не пострада и я блъснала с ръце. Тогава последната отстъпила и подс. В.
преминала край нея и избягала от къщата с откраднатите пари и вещи. След
като излязла на улицата, тя преминала покрай св. В.Х., която се прибирала в
дома си. Свидетелката Х. видяла подсъдимата да се отдалечава, а по – късно
разбрала от св. Н. Т. какво е сторила, поради което сигнализирала на „ЕЕН
112“. На следващия ден св. М.Г. подала жалба в Първо РУ при ОД на МВР –
Русе, към която приложила 1бр. СD - R“Verbatim”, съдържащ видеозапис на
камера за видеонаблюдение, монтирана на къщата й. В хода на проведените
оперативно – издирвателни мероприятия от св. И.И. – полицейски служител
от Първо РУ при ОД на МВР – Русе бил установен извършителя на деянието
– подс. Й. С. В.. Последната дала обяснения, в които признала за стореното.
Впоследствие било образувано настоящото досъдебно наказателно
производство.
Видно назначената и изготвена в хода на разследването съдебно –
ценова икономическа експертиза, общата стойност на отнетите от подс. Й.В.
вещи и пари била 425.87 лева.
Видно от назначената и изготвена в хода на разследването
техническа експертиза на оптичен носител, представляващ СD – R
“Verbatim”, същият съдържа кадри, имащи отношение към провежданото
разследване, на които е заснета подсъдимата Й.В..
Видно от назначената и изготвена в хода на разследването
техническа експертиза на оптичен носител, представляващ CD-R “HP”,
същият съдържа аудиозапис на телефонен разговор с „ЕЕН 112“, проведен на
2

24.02.2021 г.
По доказателствата.
Както вече беше отбелязано по-горе развитието на съдебното
производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава ХХVІІ от
НПК – съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното
изслушване на подс. Й.В. се признава за виновна, дава кратки обяснения и не
оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На
основание чл. 371 т. 2 от НПК съдът му разясни, че всички показания на
свидетелите както и заключенията по съдебните експертизи и другите
доказателства, които са събрани в хода на досъдебното производство ще се
използват при постановяване на присъдата.
Поради това съдът приема гореизложената фактическа обстановка за
доказана по безспорен и категоричен начин от събрания по делото съвкупен
доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на
свидетелите Н. В. Т., М. В. Г., В. Б. Х. и Иван Й. И., както и от писмените
доказателства и доказателствени средства по делото – протокол за
разпознаване на лица, технически експертизи на оптични носители, съдебно
– ценова икономическа експертиза, свидетелство за съдимост, декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние; веществени
доказателства – 2 бр. оптични носители СD - R“Verbatim” и CD-R “HP”
определение на РОС за взета мярка за неотклонение, писма, докладна
записка, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и др.
В основата на приетите от настоящата съдебна инстанция за
доказани фактически положения са показанията на всички свидетели,
събраните и анализирани по делото писмени доказателства, както и тези от
експертен порядък, които изчерпателно дават отговори на основните въпроси,
свързани с осъществяването на престъплението от подс. В..
Съдът изцяло кредитира събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателства на посочените свидетели, тъй като
показанията им са последователни, житейски логични, правдоподобни и
непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват.
От показанията на свидетелите Н. В. Т., М. В. Г., В. Б. Х. се
установява, как са заварили подсъдимата в къщата, от където са установили,
че тя е извършила кражба на двете портмонета, които са съдържали общо
425.87 лева, след което е избягала от местопрестъплението и се е разпорадила
с тях в нейна полза, като не ги е възстановила.
От показанията на св. Иван Й. И., полицейския служител става ясно,
как е разкрил престъплението и автора на същото в лицето на подс. В..
3

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.В. прави
пълни самопризнания и съжалява за извършеното, като моли да й бъде по-
леко наказание.
От правна страна.
След обстоен анализ на събраните по делото доказателства и въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, настоящата инстанция
достигна до следните правни изводи:
Видно от доказателствата по делото подс. Й. В., като субект на
престъпното си посегателство е наказателноотговорно лице по смисъла на чл.
31 ал. 1 от НК.
Така с деянието си подс. Й. С. В. от гр. Русе осъществила от
обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по
чл. 199 ал.1 т. 4 вр. чл. 198 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 24.02.2021 г. в гр.
Русе, в условията на опасен рецидив, отнела чужди движими вещи – 2 бр.
портмонета и пари в брой за сумата от 130 лв. и 150 евро – всичко на обща
стойност 425,87 лв. от владението на М. В. Г. от гр. Русе и Н. В. Т. от гр. С.,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като заварена
на мястото на престъплението, употребила сила и заплашване, за да запази
владението над откраднатите вещи.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
било извършено чрез действие. То се изразило в отнемане на процесните
вещи, посредством прекъсване на фактическата власт над тях на владеещите
ги лица и последващо установяване на трайна фактическа власт от страна на
подсъдимата чрез използване на принуда, изразяваща се в сила и заплашване.
Няма спор, че на инкриминираната дата и място подс. В. по
отношение на двете пострадали лица е осъществила всички обективни
признаци на съставното престъпление „грабеж” по смисъла на чл. 198 ал.1 от
НК. Самото изпълнително деяние съдържа в себе си двата елемента,
представляващи два отделни състава на две отделни престъпления, а именно
„принуда” и „кражба”. С първоначалните си действия подс. В. първао е
извършила кражба на посочените инкриминирани вещи, след което е
упражнил принуда, изразяваща се в сила и заплашване. В тяхната съвкупност
тя е реализирала двата състава на престъплението грабеж по смисъла на чл.
198 ал.1 от НК. След това подсъдимата избягала от произшествието но парите
на св. Г. и св. Т. и са останили в нея.
Съдът споделя изцяло становището на представителя на
обвинението, че по отношение на подс. Й.В. извършеното деяние е налице
квалифициращото обстоятелство по чл. 199 ал.1 т.4 от НК, тъй като
извършила престъплението по настоящият обвинителен акт в условията на
4

“опасен рецидив” по смисъла на чл. 29 от НК. Това е така, тъй като била
осъждана с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ
характер, изтърпяването на наказанието по които не било отложено по чл. 66
ал.1 от НК, както и не бил изтекъл петгодишния, визиран в нормата на чл. 30
от НК.
От субективна страна подсъдимата е действала виновно – с пряк
умисъл. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала неговите общественоопасни последици и искала настъпването
им.
Касае се за усложнена престъпна дейност както от към субекта на
престъплението, така и от към обективните дадености. Съобразно трайната и
еднопосочна практика за този род престъпления не е необходимо стриктно
разграничаване на конкретните действия на съизвършителката, която
действала с престъпен умисъл в преследване на противоправния резултат,
целен от нея, а именно да отнеме принудително, чрез сила и заплашване
противозаконно вещи от владението на двете пострадали.
Мотивите за извършване на престъплението са - предварително
осъзнатата у нея потребност за придобиването на вещи по престъпен начин, с
цел да задоволи своите финансови нужди, а също така и желанието й за лично
облагодетелстване.
Причини за извършване на престъплението са незачитане на
неприкосновеността на личността и нейната частна собственост, престъпни
навици и престъпен начин на живот, както и ниска правна култура.
По вида и размера на наложеното наказание.
Съобразно принципното начало, свързано със законоустановеността
на наказателната репресия съдът счита, че при определяне на наказанието
следва да се съобрази степента на обществената опасност подс. Й.В. в
осъществяване на престъплението както по вида така и по размера на
наказанието, което да съответства с тежестта на извършеното от подс. В.
престъпление.
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчита по
отношение на подс. Й. С. В., като смекчаващи отговорността обстоятелства
младата й възраст, а като отегчаващи такива – лошите й характеристични
данни, продиктувани от факта на множеството й предходи осъждания и
упоритостта в умисъла.
Окръжният съд, след като взе предвид гореизложеното, високата
степен на обществена опасност на деянието и на личността на подс. В., на
мотивите и причините за извършването на престъплението е налице лек
превес на смекчаващите вината обстоятелства.. Съобразявайки цитираните
5

правни норми съдът счита, че наказанието следва да бъде индивидуализирано
към минималния размер на предвиденото в съответните текстове на НК
наказание.
По отношение на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198,
ал.3 вр.с ал.1, от НК съдът счита, че на основание чл. 54 ал. 1 от НК следва на
подсъдимата да бъде определено наказание от ПЕТ ГОДИНИ лишаване от
свобода. На основание чл. 371 т.2 от НПК, вр. с чл. 58а ал.1 от НК, следва да
бъде редуцирано с една трета като го намалява на ТРИ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при
СТРОГ първоначален режим.
На основание чл. 59 ал.1 от НК, съдът счита, че по отношение на
подс. Й. С. В. следва да бъде зачетен срока на предварителното й задържане
считано от 24.03.2021 год. до момента, който да й се ПРИСПАДНЕ при
изтърпяване на наказанието.
Съдът счита, че така определеното на подс. Й.В. по вид и размер
наказание ще изиграе своята възспираща, възпитателна и превантивна роля.
По този начин ще се постигнат визираните в разпоредбата на чл. 36 от НК
цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.
По предавения граждански иск.
В резултат на извършеното от подс. Й.В. престъпление пострадалата
М.Г. е претърпяла претендираните от нея имуществени вреди в размер на
425.87 лв., поради което е налице и деликтната отговорност за нанесени вреди
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Съдът като взе предвид това намира, че подс. Й.В. следва на
основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост да бъде осъдена да заплати на тази
пострадала сумата от 425.87 лв., представляващи обезщетение за нанесените
й имуществени вреди, получени в резалтат на престъпланието, ведно
полагащата се законна лихва считано от 24.02.2021 год. до окончателното им
изплащане.
По въпроса за веществените доказателства.
Веществените доказателства - СD - R“Verbatim” и CD-R “HP” да
останат по делото.
По направените по делото разноски.
При този изход на делото съдът счита, че подс. Й.В. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на в полза на органите на съдебната власт сумата
от 243,60 лева – за експертизи представляващи направени разноски в хода на
досъдебното производство, както и сумата от 50 лв. разноски по делото в
6

съдебно заседание.
Мотивиран от горните съображения съдът, постанови присъдата си.
7

Номер на акта:	15
Дата:	30 юни 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия:	Петър Балков

Дело:	20214500200348
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 май 2021 г.

Присъда по дело №348/2021 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите