Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 02.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 17 259
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът – „Д.“ АД твърди, че е
собственик на недвижим имот, представляваш търговско помещение в трафопост, находящ се в гр. София, ж.к. "Илинден”, ул. „**********имот
пл.№ 726, парцел I, квартал № 42, местността “Разсадника-Бежанци”, по застроително - регулационен план на гр.София, утвърден със
заповед № РД-50-09-350 от 14.11.1990г., със застроена площ от 65.68 кв.м.,
състоящ се от търговска зала, склад и сервизно помещение, ведно със съответното
право на строеж, при съседи по документ за собственост: от изток - спортна
площадка, от запад - трафопост, от север - улица и от юг - тревна площ на
основание договор от 03.04.2000г. за продажба на обособена част от предприятие,
чрез търг с явно наддаване, сключен със Столична община. Посочва, че при
изготвянето на кадастралната карта на гр.София, ж.к. "Илинден"
недвижимият имот не бил нанесен като самостоятелен обект в сграда, поради което
подали заявление до АГКК за отстраняване на непълноти и грешки в КККР и нанасяне
на обекта в кадастралната карта. Със заповед № 18-1245/23.02.2017г. на
Началника на СГКК-София, било одобрено искането за нанасянето на нов обект в
сграда. Заповедта за нанасянето на обекта била оспорена от "Ч.Р.Б."АД
пред АССГ, като в жалбата си ответното дружество изложило твърдения, че е
собственик на целия трафопост, включително и на търговския обект. Сочи още, че
с влязло в сила решение по адм. дело № 3899/2017г. на
АССГ, 35 с-в е отменена заповедта на Началника на СГКК-София, за нанасяне на
нов обекта в сграда, като административният съд е приел в решението си, че е
налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, тъй като е налице спор за
материално право между страните. Твърди, че поискали от ответното дружество да
окаже необходимото съдействие за пред Службата по геодезия и кадастър - София
за реализиране на процедурата по нанасянето на търговския обект в кадастралния
план и кадастралните регистри, като с писмо от 15.10.2018г. ответното дружество
отново изразило становище, че е собственик на цялата сграда и отказва да
съдейства за решаването на поставения въпрос. Моли да бъде постановено решение,
с което да бъде признато за установено, че процесният
имот е собственост на ищеца. Претендира направените по делото разноски, за
което е представен списък в последното съдебно заседание съгласно чл. 80 от ГПК
/страница 110 от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител
на ищеца е депозирал писмена защита по делото.
Ответникът – „Ч.Р.Б.“ АД в законоустановения
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него се
поддържа, че процесната сграда, представляваща
съвкупност от движима и недвижима част с обща площ от 168 кв.м., е съществуващ
енергийният обект и е изградена през 1976 г. - обстоятелство посочено в АДС №
04358 от 11.01.2005 г. Твърди, че въз основа на Заповед № ДВ-123-А от
24.04.2000 г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси за
преобразуване на „НЕК” ЕАД чрез отделяне на „Електроразпределение-Столично”
/ЕРП Столично/ ЕАД и окончателен разделителен протокол от 31.07.2000г. между
„НЕК” ЕАД и „ЕРП Столично” ЕАД, с
Решение № 1/27.04.2000 г. на СГС по ф.д. № 6358/2000 г. е регистрирано
„Електроразпределение - Столично” ЕАД. Имотът, представляващ енергиен обект по
смисъла на т. 23 от § 1 към ДР на ЗЕ, а именно трансформаторен пост с
диспечерски номер 21-449, представляващ сграда при суперфициална
собственост, и подземни и надземни комуникации в интегрално единство, е
предаден в активите на „ЕРП - Столично” ЕАД. За имота е съставен Акт за
държавна собственост 04358/11.01.2005 г. издаден от областния управител на
област София. С актът за държавна собственост, имотът е включен в капитала на
търговско дружество „Електроразпределение - Столично” ЕАД, образувано с Решение
№ 1 от 27.04.2000г. по ф.д. 6358/2000г. и с вписана промяна в наименованието му
на „Ч.Р.Б.” АД с Решение № 21/29.01.2008 г. на СГС по същото ф.д. вписано и в
Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК № *****. Имотът се води по
сметки № 201 „земи” и № 203 “сгради”, със съответната площ посочена в документа
за собственост. Чрез тези сметки се отчитат земите и сградите с производствено
и непроизводствено предназначение, които осигуряват дейността на дружеството.
Сочи, че за процесната сграда заплащат и дължимите
данъци и такси. Допълнително поддържа, че с оглед специфичното предназначение
на този обект същият е изключен от свободния търговски оборот на основание §67,
ал. 6 и ал. 9 от ЗЕЕЕ /отм./ и съответно на основание §4, ал. 11 от ПЗР на ЗЕ.
Твърди, че на основание чл. 60, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ процесният
трафопост представлява съществуващ енергиен обект и в полза на ответника по
силата на закона са възникнали сервитутни права,
които се запазват и на основание §26 от ПЗР на ЗЕ. Моли да бъде отхвърлен
предявеният иск. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На страница 11 е представен акт
за държавна собственост на недвижим имот № 8297 /1120/ от 31.05.1978г., за имот
находящ се м. „Разсадника“, ул. „**********, на отдел
Затвори, описан като клуб на отечествени фронт, състоящ се от салон, канцелария
и др. помещения. В него е посочено, че сградата е построена през 1976г.
По делото на страници 5 - 6 е представен и приет Акт за частна
общинска собственост № 367 от 20.01.2000г. съставен относно процесния
имот. В същия е посочен, че е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС и
въз основа на АДС № 1120 /стар 8297/ от 31.05.1978г.
По делото на страници 7 – 10 е
представен договор за продажба на обособена част от общинско предприятие чрез
търг с явно наддаване от 03.04.2000г., сключен между Столичен общински съвет,
като представител на Столична община /продавам/ и „Д.“ АД /купувач/ относно процесния имот.
По делото на страници 95 - 96 е представен акт за държавна
собственост № 04 358 от 11.01.2005г. на областна дирекция на област София,
за имот: трафопост (дисп. № 21-449) с пл. № 726 срещу блок ****м. „****“ (старо: т.п. с ОФ клуб до бл. **********със застроена
площ от 168 кв.м., заедно със
съответното право на строеж. Посочено е местонахождение на имота: гр. София,
район Илинден, трафопост с пл. № 726 срещу бл. ****УПИ І-за ОЖС, кв. 42 по ПУП
на м. Разсадника-Бежанци“ одобрен със заповед № РД-50-09-350/14.11.1990 г. Отразено
е още, че бивш собственик на имота е СК „Електроснабдяване” – София, а към
момента имотът е включен в капитала на търговско дружество:
„Електроразпределение – Столично“ ЕАД, на основание заповед № ДВ-123-А от
14.04.2000г. на Председателя на ДАЕЕР; окончателен разделителен протокол от
2000г. между „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Електроразпределение –
Столично“ ЕАД – утвърден от председателя на ДАЕЕР и Решение № 1 от 27.04.2000г.
на СГС-ФО, ф.д. № 6358/2000г.
По искане на ищцовото
дружество пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите Ц.Т.Д.и С.Т.Д..
Първият свидетел посочва, че процесният имот
представлява магазин на фирма „Д..”, който е отделна част от съоръжението на
трафопоста, с отделен вход и от 2000г. до днес тя работи в магазина. Относно
площта на имота посочва, че е около 65 - 70 кв.м. – търговска част и складово
помещение, като с трафопоста имат една
обща стена. Вторият свидетел посочва, че обектът се намира в ж.к. Илинден, ул. *****,
пред бл. ****трафопост, помещение до трафопоста, като около 70 кв.м. площ - търговска и складова. Посочва, че от 2000г.
до днес обектът се ползва за магазин, като от 2012г. той е сключил с ищеца
договор за наем относно него и го ползва като наемател. Заявява, че магазинът
има вход от към търговската част и един от складовата, и няма общо с уредбите
на ЧЕЗ.
При така установените факти съдът прави
следните изводи:
Относно предявения иск
Предявен е иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК. В направения по делото доклад по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК
съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е да установи настъпването на следните факти:
- сключване на договор за прехвърляне
на правото на собственост относно описания в исковата молба имот на
03.04.2000г. със Столична агенция по приватизация,
- ищецът осъществява правото си на
владение върху имота от 2000г. и
- фактът, че имотът не е държавна или
общинска собственост,
и на ответника да установи:
- кога е изграден имота,
- включване на имота като част от
енергийната система на държавата, след неговото изграждане,
- прехвърляне на този актив от НЕК
към Електроразпределение - Столично,
- включване на имота в активите
/съответно капитала/ на „ЕРП – Столично” ЕАД,
- издаване на акт за държавна собственост
относно този имот,
- промяна на наименованието на „ЕРП –
Столично” ЕАЗ в „Ч.р.Б.” АД.
От представения и описан по-горе акт за
държавна собственост от 1978г. се установява, че процесният
имот е изградена през 1976г. и като държавен имот на основание чл. 94 от
Наредба за държавните имоти /отм./ е преотстъпен за ползване на Димитровски
районен комитет на Отечествения фронт. Към периода на построяването на имота и
съответно преотстъпване на правото на ползване е в сила Закона за електростопанството /отм./, съгласно §4 от който е уредена
възможността кооперативни и обществени организации да притежават
електроенергийни обекти.
Ищецът
поддържа, че правото на собственост е придобил в резултат на сключен договор
със Столична община през 2000г. Към този период е действащ Закона за
енергетиката и енергийната ефективност /отм./, в който се съдържа дефиниция на
енергиен обект /т. 17 от ДР/ и съответно в чл. 67, § 67, ал. 6 е
регламентирано, че до 31.12.2002г. тези енергийни обекти, които са частна
държавна или общинска собственост следва да бъдат прехвърлени възмездно на
лицензираните еднолични преносни или разпределителни предприятия с държавно или
общинско участие. От събраните по делото доказателства не се установява
изпълнение на посочената правна норма и вероятната причина за това е
обстоятелството, че разглеждания имот не представлява енергиен обект съгласно
законовата дефиниция, доколкото в него не се извършва производство на
електрическа енергия, пренос, преобразуване на параметрите и вида на
електрическата енергия или разпределение на електрическа енергия. Тоест при
съпоставката на определението, дадено в ЗЕЕЕ /отм./ и вида на процесния имот следва извода, че същият не е енергиен
обект. В действащия към настоящия момент Закон за енергетиката в т. 23 от ДР е
дадена отново дефиниция на понятието „енергиен обект”, която при съпоставка с
тази по отменения закон /ЗЕЕЕ/ се установява, че не се различава. Предвид така
посоченото съдът приема, че процесният имот не
представлява и към настоящия момент енергиен обект по смисъла на ЗЕ.
Следователно направените от ответника възражения, че като енергиен обект имотът
е изключен от стопанския оборот и не
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, са
неоснователни.
С приемането на Закона за общинската
собственост през 1996г. се регламентира за първи път частната и публична
общинска собственост, като съгласно §10 от ПЗР на ЗС „С влизането в сила на
закона преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни
средства, предоставени на бивши народни съвети. ” От описания по-горе акт за
държавна собственост относно процесния имот се
установява, че същият през 1978г. е предоставен на Столична община – район
Илинден. Следователно въз основа на посочената норма процесния
имот от 1996г. преминава в собственост на Столична община. Този факт не може да
бъде променен със създаването на акт за държавна собственост относно процесния имот през 2005г., тъй като основанието посочено в
него, на което е издаден чл. 148 от ППЗДС, дори не съществува като текст в този
нормативен акт. Но дори и да съществува такава правна норма в ППЗДС, то
издаването на акт за държавна собственост не е документ, въз основа на който
държавата да бъде призната за собственик на имота. Допълнително следва да се
посочи, че този акт е съставен след сключване на договора за продажба на имота
с ищеца през 2000г. и никъде не е посочено на какво основание за държавата е
възникнало това право, след като както беше посочено по-горе Столична община е
придобила правото на собственост върху него през 1996г.
Ответникът поддържа, че този имот е
включен в капитала му и съответно в счетоводството на дружеството. За да
обоснове тази си теза посочва, че процесният имот
първоначално е включен в „НЕК” АД, във връзка с което е представено разпореждане
№46 на МС от 07.11.1991г. В приложение №1 към него се съдържа Списък на
преобразуваните предприятия от обединения и комбинати и други предприятия от
системата на Комитета по енергетика. В този списък в т. VI е вписан „Стопански енергоснабдителен
комбинат – София” и са изброени включените в него пет предприятия. По делото не
са ангажирани доказателства, от които да се установи, че към 1991г. част от
имуществото на посочения комбинат е и процесния имот.
С оглед на това съдът счита, че не е необходимо да изследва дали се установяват
твърдените в отговора на исковата молба правоприемства
до обособяването на ответника като самостоятелно дружество, доколкото не се
установява посочения от него първи праводател да е
притежавал процесния имот.
Относно последното направено възражение
от ответника, че същият е заплащал данъци и такси относно процесния
имот следва да се посочи, че не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа
на тези твърдения от страната. Но дори и да беше установен, този факт е ирелевантен за придобиване на правото на собственост въз
основа на твърдяното от ответника придобивно
основание /правоприемство от НЕК - чрез отделяне на
част от имуществото от това дружество към дружеството ищец/.
С оглед на изложените мотиви съдът
приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че Столична
община е собственик на имота към датата на сключване на договор за продажба на
обособена част от общинско предприятие чрез търг с явно наддаване с ищеца. Договорът е сключен съгласно §12 от ПЗР на ЗППДОП
в изискуемата писмена форма и съответно е породил своя транслативен
ефект, като ищецът въз основа на него е придобил правото на собственост върху процесния имот.
По-горе в мотивите на настоящия съдебен
акт са изложени аргументи, въз основа на които е прието от съда, че всички
направени възражения от ответника са неоснователни.
Следователно предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като се признае по отношение на страните,
че ищецът е собственик на процесния имот.
По
отношение на разноските в производството
Направените от ищеца разноски за
настоящото производство са: 913, 52 лв. – заплатена държавна такса, 3 300
лв. – заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие /страница 4 от делото/ и 91, 35 лв. – такса за вписване на
исковата молба в Агенция по впиванията /стр. 111 от делото/.
Предвид изхода на делото следва да бъде
уважено искането на ищеца и се осъди ответикът да му
заплати на осноавние чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
4 304, 87 лв.
С тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск предявен от „Д.” АД, ЕИК – ***** със съдебен
адрес:***, партер – чрез адвокат М.Ц. срещу „Ч.р.Б.” АД, ЕИК – ***** със седалище
и адрес на управление:*** Бизнес Център с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „Д.” АД, ЕИК – ***** е собственик на недвижим
имот, представляваш търговско помещение в трафопост, находящ
се в гр. София, ж.к. "Илинден”, ул. „**********имот пл.№ 726, парцел I,
квартал № 42, местността “Разсадника-Бежанци”, по застроително
- регулационен план на гр.София, утвърден със заповед № РД-50-09-350 от
14.11.1990г., със застроена площ от 65.68 кв.м., състоящ се от търговска зала,
склад и сервизно помещение, ведно със съответното право на строеж, при съседи
по документ за собственост: от изток - спортна площадка, от запад - трафопост,
от север - улица и от юг - тревна площ на основание договор от 03.04.2000г. за
продажба на обособена част от предприятие, чрез търг с явно наддаване, сключен
със Столична община.
ОСЪЖДА „Ч.р.Б.” АД, ЕИК – ***** със седалище и адрес на управление:*** Бизнес
Център да заплати на „Д.” АД, ЕИК – ***** със съдебен адрес:***, партер – чрез
адвокат М.Ц. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4 304, 87 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от
същото от страните по делото.
СЪДИЯ: