РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
К. Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500175 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на процесуалния представител на М.С.П. –ответник
по гр.д. № 5943 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 1640/21.12.2021 год. постановено по същото дело в частта
относно наложените от съда мерки за защита от домашно насилие по чл. 5 ал.
1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН,както и в частта относно размера на присъдените в
полза на молителката разноски по делото .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за неправилно и необосновано,постановено при неотчитане и неправилно
тълкуване на събраните по делото доказателства .
Сочи се на първо място ,че съдът е взел предвид единствено фактите
,изложени от молителката и не е взел предвид изложеното в отговора на
молбата .Липсвали доказателства за физически тормоз ,нанесени удари и
получени травми ,а единствено се акцентира ,че спрямо молителката ,децата и
родителите й е упражняван психически тормоз.Доказателства за това обаче не
1
са представени .Не е взето предвид ,че предшестващото поведение на
молителката и родителите й имат провокативен характер и са целенасочени
да създават конфликт,използван срещу ответника ,имайки предвид съдебното
му минало .Счита се ,че представените по делото доказателства не биха могли
да бъдат възприети като основателни заплахи ,от които молиделката да е
изпитала основателен страх,а по-скоро това са емоционални отговори от
ответника ,без да подозира ,че е бил провокиран от молителката с оглед
нуждите на настоящото производство .
Липсват мотиви и защо мерките са наложени за максимален срок,който
според въззивната страна е прекомерно дълъг .Подлертава се ,че ответникът
работи извън страната и работата му е циклична-четири месеца е извън
България и един месец-в станата ,което само по себе си изключва
възможността да осъществи домашно насилие.
Оспорва се решението и в частта относно присъдените разноски в полза
на молителката ,като се счита ,че същите са прекомерни.
Моли се за изменение на съдебното решение ,като се определи по-малък
срок на продължителност на мерките по чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗЗДН ,както и
да се намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на молителката
.Не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима и подадена в законния срок .
В отговор на въззивната жалба въззиваемата – молителка по реда на чл.
263 ГПК я оспорва и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не
са допуснати визираните нарушения.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от ЗЗДН.
В подадената от М.К.Н.от гр. *** молба за издаване на заповед за
защита срещу осъществено по отношение на нея/и двете й деца / домашно
насилие е изложено описание на фактите и обстоятелствата ,при които е
извършено твърдяното от молителя домашно насилие ,като се сочи ,че
ответникът е баща на по-малкия й син - К. ,като е е живяла с него на
семейни начала до 2021 г.Излагат се доводи за системен психически тормоз
2
от страна на ответника и упражнено психическо насилие , тормоз чрез
унижение и обиди ,закани и заплахи ,особено след злоупотреба с алкохол от
негова страна.Посочват се конкретни дати в рамките на един месец за
извършени спрямо молителката актове на домашно насилие ,като се описват
подробно актовете –така на 19.08.2021 г. ответникът отишъл на почивка с
детето К. за 3-4 дни и през цялото време звънял от телефона на детето на
молителката и й писъл съобщения ,притискайки я да се съберат ;след като се
прибрали от почивка той не й върнал детето и продължил да настоява да се
съберат ,но молителката чула по телефона детето да плаче и да пита
„тате,защо ме гониш“,притеснила се и с баща си отишла в къщата на
ответника ,за да го вземе ;вечерта ответникът се напил и я заплашвал и
обиждал ,а на следващата сутрин ,докато тя била на работа , е отвел К. от
дома й в присъствието на родителите й и на по-голямото му братче ;на
25.08.21 г. ,докато пътувала за работа с колата си , ответникът я преследвал с
друг автомобил и на няколко пъти сякъл пътя й,а след като спряла ,я
издърпал от колата ,стискайки я за китката и я заплашвал ;след като успяла да
се измъкне той продължил със заплахите чрез СМС-си..Твърди се ,че
ответникът системно упражнява психически тормоз ,употребява алкохол и
става агресивен към молителката и това продължава от дълги години ,но
тъй като ответникът е неконтролируем ,молителката се страхува за живота
и здравето си,поради което е отправила искане за защита .
Ответникът е оспорил подадената молба за защита и твърди ,че не е
осъществил спрямо молителката твърдяните актове на домашно насилие
. За да установи дали има осъществено психическо или физическо
насилие ,опит за такова ,принудително ограничаване на личния живот
,личната свобода и личните права по отношение на молителката на
посочените дати ,първоинстанционният съд се е позовал на представената
по делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН .В тази връзка правилно е
посочил ,че нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН придава самостоятелна и
презумптивна доказателствена стойност на декларацията в случай ,че по
делото липсват други доказателства .
С оглед на специфичния характер на отношенията ,чиято защита се
търси по ЗЗДН е представен улеснен за молителя ,търсещ защита ,ред ,като
представи декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът
3
да издаде заповед за защита от домашното насилие само на основание
приложената декларация ,доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно
описание ,като посочване на датата ,мястото ,времето ,конкретните действия
,с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този случай
доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване ,че е
извършил акт на домашно насилие ,е да проведе успешно насрещно
доказване ,което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила .Законът за защита
срещу домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно
съдебно производство по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН,с
възможност за събиране на доказателства от страните –съгласно чл. 13 от
ЗЗДН .По този начин е охранено и правото на защита на ответника в
производството ,който има възможност и следва да опровергае
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
,установено изрично в чл. 13 ал. 3 от с. з.,.чрез представяне на съответни
доказателства. Тук не става дума за разместване на доказателствената тежест
,но не може да има спор относно придадената от самия закон
доказателствена стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,която не
може да отпадне само на базата на простото й оспорване ,без провеждане на
доказване в противната насока .При оспорване на декларацията обаче ,за
ищеца също възниква задължение за представяне на допълнителни
доказателства в защита на твърденията му /ако такива са представени и от
ответника в противния смисъл /.В тежест на ищцата е да докаже по делото
твърдяните в молбата и декларацията обстоятелства,,които са оспорени , за
да бъде постановено издаването на заповед за защита.
Следва да се подчертае ,че смисълът на ЗЗДН е да защити действителните
жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие ,като в разпоредбата на
чл. 2 от закона ,”домашно насилие „ е всеки акт на физическо ,психическо
или сексуално насилие ,както и опитът за такова насилие,принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот ,извършено спрямо
лицата ,които се намират или са били в семейна или родствена връзка .
В конкретния случай по делото не се установява извършването на акт на
физическо насилие –на посочената дата 25.08.2021 г. година ответникът да
е причинила на молителката физическа болка чрез удар ,макар и като я
4
извлякъл от колата ,„стискайки я за китката „й е причинил дисконфорт.
Установено е обаче ,че е отправял заплахи ,обиди и др.агресия към нея/и то
не само в този конкретен случай/ .В тази връзка са какво показанията на
свид. Б. ,която е в течение на отношенията между молителката и ответника
и сочи ,че последните една-две години проблемите между тях са се
задълбочили .Молителката непрекъснато получава СМС-и от ответника със
запрахи и обиди ,а знае и за инциденти около вземането на детето в дома на
бащата .Твърденията се доказват и от данните по приложената преписка на
РП-Бургас,по повод подадени от молителката жалби ,както и представените
извлечения от съобщения до молителката по Вайбър /чието авторство не е
оспорено от ответната страна/.Всичко това е дало основание на
първостепенния съд да приеме ,че молбата за защита е основателна .
Настоящият съдебен състав счита изводите за правилни .В крайна сметка
изнесените в декларацията доказателства са били подкрепени и от
представените от ищцовата страна доказателства – гласни /свид. Б./ и
писмени /преписката на РП-Бургас ,както и приложените СМС-си/.От друга
страна ответникът не е представил никакви доказателства ,опровергаващи
изложените в декларацията твърдения и разколебаващи нейната
доказателствена сила ..Всичко това е дало основание на съда да приеме ,че с
действията си /подробно описани от съда / ответникът е извършил актове на
психическо насилие спрямо молителката ,нанасяйки й множество обиди
,заплахи .Установени са актовете на психическо насилие .,което доказва ,че
молителката е станала жертва на домашно насилие ,нуждаеща се от
специалната закрила и защита .С оглед степента и интензитета на
извършеното от ответника ,фактът ,че съществуващият конфликт
продължава-за което свидетелстват продължилите СМС-и с обиди и закани
,съдът правилно е е определил мерките на защита към момента – а именно
предвидената мярка в чл. 5 ал. 1 т. 1,т. 1 и т. 3 ЗЗДН ,като е счел ,че искането
за налагане на други мерки е неоснователно.Правилно е бил определен и
максималният срок на мярката по т. 3 на чл. 5 от ЗЗДН ,доколкото и след
отправяните предупреждения от органите на МВР ,и след издаването на
заповедта за защита ответникът продължава да отправя обиди и заплахи по
телефона – чрез СМС-и.Следва да се подчертае и че мерки за защита на
малолетните деца /с изключение на тази по т. 1 на чл. 5/не са наложени
,мякрака по т. 3 е наложена само по отношение на майката ,поради което
5
бащата – ответник не е възпрепятстван да се вижда се детето си и да
осъществява правото си на лични контакти с него .Затова и искането за
намаляване на срока на мярката по т. 3 по отношение на молителката е
неоснователно ,с оглед обтегнатите отношения между двамата и
продължаващия психически тормоз от страна на ответника.
Ето защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло
,включително и в частта относно разноските ,доколкото възражения относно
прекомерност на адвокатското възнаграждение ,претендирано от молителката
на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК пред първоинстанционния съд не е направено и
въвеждането му във въззивната жалба е преклудирано.
При този резултат в полза на въззиваемата – молителка следва да бъдат
присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски ,които с оглед
представените доказателства за извършването им-договор за правна защита и
съдействия ,възлизат на 1200 лв. –платено адвокатско възнаграждение. И
пред настоящата инстанция въззивникът не е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение ,претендирано от противната
страна на осн.чл. 78 ал. 5 ГПК ,поради което искането за присъждане на
същото следва да бъде уважено изцяло.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1640/21.12.2021 г. постановено по №
5943/2021 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА М.С. П. ,ЕГН ********** ,от гр. *** ,адрес за призоваване -
кв.*** ул.*** № ** да заплати на М. К. Н. ,ЕГН ********** ,адрес-гр.***,
кв.***, ул.*** № *,адрес за призоваване-гр. Бургас ,ул.“Трайко Китанчев „ №
53 –чрез адв. Н.Арнаудова , сумата 1200/хиляда и двеста /лева –разноски по
делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7