№ 6151
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110146119 по описа за 2024 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу М. А. Р. и А. Ю. Р. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания:
- за М. Р. - мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024 г. в
размер на 141,30 BGN (сто четиридесет и един лева и 30 стотинки), начислена
върху главницата от 1039,42лв. цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ *** за периода
от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., както и мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 10.04.2024 г. в размер на 8,50 BGN за периода от 16.07.2021г.
до 10.04.2024г., начислена върху цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 43,58 лв.
- за А. Ю. Р. - мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024 г.
в размер на 20,18 лв., начислена върху главницата от 148,49лв. цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: ***, аб.№ *** за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., както и
мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024 г. в размер на 5,45
лв. за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024г., начислена върху цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 43,58 лв. за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 29573/2024 г. на
СРС, 179-ти с-в.
За останалите суми, които са били предмет на издадената ЗИПЗ ищецът
не е предявил иск, предвид изричното признание от страна на ответниците
относно дължимостта на претендирантие от ищеца главници за доставена
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Р. оспорва предявените искове за
лихви по основателност. Отделно от основателността релевира възражение за
изтекла погасителна давност.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Р. оспорва предявените искове за
лихви по основателност. Отделно от основателността релевира възражение за
изтекла погасителна давност.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже по делото
следните обстоятелства: 1) по иска за главница (главното вземане - за
стойността на топлинната енергия): договорните отношения между страните
за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска
за лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на
ответната страна е да докаже обстоятелства, които изключват или намаляват
задълженията му за плащане на цената на доставена в имота му топлинна
енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед
изложеното следва изводът, че потребители/клиенти на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на
вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна
енергия.
По делото за безспорни и и ненуждаещи се от доказване са обявени
следните обстоятелства: за процесния период ищецът е доставял топлинна
енергия на процесната стойност от 1187,91 лв. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: ***, аб.№ *** за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законна лихва за периода от 17.05.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024г. в размер на 161,48
лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 43,58 лв. за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г, ведно със законна лихва за периода от
17.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва, дължима върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до
10.04.2024г. в размер на 9,71 лв.
За доказване на обстоятелството, че ответниците са
собственици/ползватели на процесния имот, ищецът е представил нотариален
акт ***, том II, рег. № 3311, д. № 268/23.12.2009 г., с който Л.М.И.Р. и А. Ю. Р.
2
продават на М. А. Р. ½ ид. част от ап. 10 в ***, като продавачите си запазват
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху гореописания имот. От
удостоверение за наследници на Л.М.И.Р., починала на 13.02.2012 г., е видно,
че същата е оставила за свои наследници А. Ю. Р. (съпруг) и М. А. Р. (син). С
нотариален акт ***, том I, рег. № 743, д. № 45/12.06.2012 г., А. Ю. Р. продава
на М. А. Р. 1/8 ид. част от ап. 10 в ***, като си запазва пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху продаваната 1/8 ид. част от имота.
С оглед горното съдът приема, че е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по делото, като следва да
обсъди основателността на предявените искове.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
респ. датата на публикуване на общите фактури.
Към 2017 година са действали новите общи условия. Настоящите Общи
условия са приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “Т.С.” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В случая се
претендира лихва само за периода след влизане в сила на ОУ поради което
лихвата е основателна. В новите ОУ доставката и забавата се регулират от
тези нови общи условия, в тях вече забавата не е обвързана от публикуване на
фактурите. А от издаване на изравнителната сметка. Чл. 33. Ал.1 Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Чл.
33 ал. 4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2.Чл.32, ал. 3 След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Не е необходимо отправянето на
покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по
в. гр. д. № 11883/2019 г./ в каквато насока са възраженията на ответника. По
изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен онлайн калкулатор, съдът счита, че размерът на лихвата за забава
върху главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., попадащо в обхвата на общите условия от 2016
г., се равнява на сумата от 161,48 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2022 г. до 10.04.2024 г., като всеки от ответниците дължи посочените в
исковата молба суми.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
3
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.05.2024 г.
и касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за
мораторна лихва върху главното задължение за цена на услуга за дялово
разпределение в общ размер от 9,71лв. за периода от 16.07.2021 г. до
10.04.2024 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство, от които
28,05 лева за заплатена държавна такса, 50лев юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на уважената и призната част от исковете
ответниците дължат разноски както следва 77,51лева, както следва А. Р.
9,69лв., а М. Р. 67,82лв.
Ищецът претендира 25 лв. държавна такса за исковото производство и
100лв. юрисконсулство възнаграждение, като съразмерно на уважената част от
исковете ответниците дължат 70,45лв. както следва А. Р. 8,81лв.лв., а М. Р.
61,64лв.
Ответникът А. Р. е представляван от адв. Б. осъществил безплатна правна
помощ по чл.38 ЗА, а ответникът М. Р. е представляван от адв. Л.. И двамата
адвокати са представили идентични списъци по чл.80 ГПК като се претендира
адвокатско възаграждение в размер на по 400лв. по всеки един от предявените
искове, като общото възнаграждение възлиза на 800лв. на адвокат за
заповедното производсво. В исковото производство ответникът М. Р. е
представляван от адвокат В. С., който претендира възнаграждение в общ
размер от 400лв. по всеки от исковете за лихва, а ответникът А. Р. е
представляван от адвокат С. Д., която претендира възнаграждение по чл.38 ЗА
възнаграждение в същия размер.
При своевременно направеното възражение за прекомерност от страна
на процесуалиня представител на ищците съдът намира следното:
По отношение на възнаграждението дължимо за заповедното
производство съдът намира следното :
Всеки един от процесуалните представители претендира сумата от
800лв. – адвокатски хонорар. Предвид представения договор за правна помощ
и естеството на извършените процесуални действия, в полза на
пълномощника на длъжника следва да се присъди възнаграждение,
определено на. чл. 6, т. 5 от НМРАВ, или поначало възнаграждение се следва в
размер на сумата 50 лв., а не в претендирания раземр.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство
представлява фактическа и правна сложност, при направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и
поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него
процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото
от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по
4
обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Следва да се изясни,
че обемът на заповедното делото сам по себе си нито може да обуслови
фактическа, нито правна сложност на последното, а още по-малко може да
обуслови полагането на действителен труд за който да се дължи адвокатското
възнаграждение. Единственото процесуално действие, което е извършил
длъжникът-ответник е подаването на възражение. При това положение, да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер на
практика би нарушило основния за българското гражданско право принцип на
забраната за неоснователно обогатяване.
Правната помощ оказана в заповедното производство включва и тази за
подготовка на документите за сезиране на заповедния съд, защото самото
производство по чл. 410 ГПК се изчерпва с подаването на надлежно изготвени
документи, съизмеряващо се с необходимата на длъжника защита съответна с
тази по чл. 6, т.5 от НМРАВ. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът дължи по 0,35 ст. на адв. Б. и адв. Л..
По отношение на претендираните разноски в исковото производство.
В мотивите на определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч. т. д. №
1649/2017 г. на ВКС, I т. о., е прието, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определя не от материалния интерес на всеки от
исковете поотделно, а от аритметичния сбор на всички претенции. Съгласно
трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 366/18.07.2016 г.
по ч. гр. д. № 2443/2016 г., IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д.
№ 868/17 г., III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г.,
IV г. о., в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес
съвпада със сбора от цената на отделните искове. Също така трайно в
съдебната практика се приема, че правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно да се определя адв. възнаграждение за всеки предявен иск поотделно,
е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не
и както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също
правоотношение и са с едно и също основание. При тази констатация съдът
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на 200лв.,
като съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи на адв. С. и
адв. Д. сумата от по 11,30лв. разноски по делото на основание чл.38 ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу М. А. Р. с ЕГН:
********** и адрес: ***,, с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД, че М. А. Р. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от на 141,30 лева лихва за забава
за периода от т 15.09.2022г. до 10.04.2024 г. , начислена върху цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1039,42 лева за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ *** за периода от
5
01.05.2021г. до 30.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 8,50лв. –
мораторна лихва, начислена върху сумата от 38,13лв. – цена на услугата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу А. Ю. Р. с ЕГН:
********** и адрес: ***,, с правно основание чл. 415, ал.1 1 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД, че А. Ю. Р. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от на 20,18 лева лихва за забава
за периода от т 15.09.2022г. до 10.04.2024 г. , начислена върху цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 148,49 лева за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ *** за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1,21лв. –
мораторна лихва, начислена върху сумата от 5,45лв. – цена на услугата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024 г.
ОСЪЖДА М. А. Р. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание
чл.78,ал.1 сумата от 61,64лева разноски за исковото производство и сумата от
67,82лв. разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА А. Ю. Р. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание
чл.78,ал.1 сумата от 8,81лева разноски за исковото производство и сумата от
9,69лв. разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адв. Н.И.И., с ЕГН ********** на осн. чл.38 ЗА сумата от
0,35лв. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адв. К.И. Б., с ЕГН ********** на осн. чл.38 ЗА сумата от
0,35лв. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в
заповедното производство.
. ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адв. В. Ф. С., с ЕГН ********** на осн. чл.38 ЗА сумата от
11,30лв. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адв. С. Й. Д., с ЕГН ********** на осн. чл.38 ЗА сумата от
11,30лв. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД – „Т.С.”ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7