№ 879
гр. Бургас, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120203475 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от „*********” ЕООД, ЕИК
*** против наказателно постановление /НП/ № 778772-F777302/18.07.2024г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Оспорват се
констатациите на наказващия орган като се твърди, че в обекта било монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство за безстационарен обект и било регистрирано с
потвърждение от приходната администрация на 20.05.2024г. Оспорва се извършването на
покупка на карта като същата се издавала целево и след това се анулирала. Сметката на
посетителя на фестивала се захранвала със сумата в размер на 50 лева и по индивидуална
микросметка се формирало начално салдо в размер на 50 лева, от който превод се покривали
разходите за откриване и обслужване на индивидуалната микросметка и разходите за
извършени банкови трасфери към Разчетна сметка на ***. Разплащанията на фестивала се
извършвали чрез безналични плащания посредством фестивални платежни карти и банкови
платежни карти, а не се приемали плащания в брой и не бил налице риск да не се отчете
плащане и да се ощети фиска. Дружеството имало договорни отношения с *** и
безналичните плащания на фестивала постъпвали по разчетна сметка на *** посредством
трансфери от лични сметки на посетителите чрез банкови карти и посредством фестивални
карти, които се зареждали чрез банкова система с парична сума в размер избран от
посетителя под формата на открита индивидуална микросметка и при плащане посетителят
прехвърлял сумите от индивидуална микросметка към разчетна сметка в ***. Всички
безналични плащания били чрез платежните терминали на *** свързани с разчетната сметка
на *** и се администрирали от банката чрез въведена система за разплащане с фестивални
карти и платежна технология „***” като зареждането ставало с парични средства, с които се
1
захранвала микросметка в отворена каса на банката партньор на територията на фестивала,
а другата възможност за плащане била чрез дебитни и кредитни карти с ПОС устройства
собственост на банката. След приключване на фестивала наказаното дружество получавало
от *** чрез превод събраните суми и дружеството организатор се разплащало с търговците,
участвали на събитието чрез банкови преводи по обявени от тях сметки като за
разплащанията била издавана данъчна фактура. Била налице пълна проследимост на
реализираните продажби и отчетност при облагането. Счита, че НП е незаконосъобразно
като сочи, че липсвало и укриване на приходи и неправилно била определена санкционната
норма и дружеството било санкционирано за укриване на приходи. Моли за отмяна на НП.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание представител на дружеството не се явява, депозирано е писмено
становище като се поддържа жалбата, излагат се отново подробни съображения, които
съответстват и на изложените в жалбата, оспорват се установените от НАП факти и счита,
че същите се различават от действителността като поддържа изложеното, че е налице
проследимост на разплащанията.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт К.а, която оспорва
жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради
което моли да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване НП
е връчено на 30.07.2024г., а жалбата е подадена на 13.08.2024г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
На 28.06.2024г. била извършена проверка от служители на НАП в това число от св. В.
М. на фестивал „***”, проведен в гр. ***, плаж „***“, като е констатирано, че дружеството
„*********” ЕООД с ЕИК *** е организатор на събитието и е данъчнозадължено лице по
смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин (наричана по-долу Наредбата или Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ).
Предварително било обявено, че на територията на фестивала разплащанията ще се
извършват безкасово със заредени фестивални карти или с кредитни и дебитни карти като се
препоръчва ползването на фестивална карта. Последната можело да бъде заредена с парични
средства чрез захранване на микросметка в отворена каса на банката партньор на фестивала
*** – CASH DESK каси. За издаване на картата се заплащала сумата в размер на 3 лева и
чрез тази карта се извършвали разплащанията на покупки на фестивала.
От служителите на НАП именно на каса било извършено зареждане на фестивална
карта като била платена сумата в размер на 53 лева – 3 лева за фестивална карта и 50 лева за
зареждане на фестивална карта. Плащането на три лева за карта било извършено в 17:35
часа с пари в брой от инспектор по приходите Т.Б. (посочен под номер 3 в констативния
протокол от проверката л. 27) и била предоставена фестивална карта с потребителски номер
*** и издадена бележка от терминал: 00004 с ИН: ***. Издадената бележка съдържала
следните реквизити: Наименование „***”, дата 28.06.2028г. 17:35:04, описание - ПОКУПКА
КАРТА, сума ВGN 3, потребителски номер ***, сума П/3: BGN 53, приспадна сума: BGN 3,
предплатен баланс: BGN 50, баланс точки: 0, потребител: ***, персонал: ***, обект:0010,
терминал:0004 и ИН: ***.
За извършената проверка и направените констатации били съставени Протокол за
извършена проверка, сер. АА №0142288/28.06.2024г. и Протокол сер. АА
№1292934/08.07.2024г.
Св. М. приела, че е налице нарушение, тъй като дружеството организатор не е издало
2
фискален касов бон за заплатената сума в размер 3 лева, тъй като в момента на плащането в
обекта не било монтирало, въведено в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на
НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби, от датата на
започване на дейността на обекта, разположен на територията на организираното събитие -
26.06.2024г., а съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, лицата по чл. 3 били
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД
от датата на започване на дейността на обекта.
На 08.07.2024г. св. М. съставила АУАН за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ със чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, който бил връчен на представляващ
дружеството като липсват представени с преписката възражения срещу АУАН, въпреки, че
очевидно такива са постъпили, предвид посочването на НП, че са обсъдени.
На 18.07.2024г. е издадено и обжалваното НП, с което са приети констатациите в АУАН
и че при проверката се установило, с оглед дадените писмени обяснения от Б.А.Д., в
качеството му на управител на дружеството „*********“ ЕООД с ЕИК ***, че за периода
26.06. - 30.06.24г. организатор на фестивала е „*********”, който организирал локацията,
продукти, барове и други доставчици на храни - 6 бр. /юридически лица/, които извършват
продажби на храни и напитки от 6 бр. обекти, разположени на територията на събитието, на
база сключени договори. Консумацията от всички обекти, разположени на територията на
събитието, се отчитала само чрез безкасови плащания със заредени фестивални карти от
разплащателната системата на „***” ООД с ЕИК *** чрез терминали и с банкови
дебитни/кредитни карти чрез ПОС терминали на ***, на база сключени договори.
Наказващият орган също приел, че преди легитимация на органите по приходите от
обект - каса за зареждане на фестивални карти, находящ се на територията на организирания
фестивал, в 17:35 часа била извършена покупка на карта, чрез заплащане на такса от 3,00 лв.
/издаване на карта-пластика/ с пари в брой от Т.Б., за която била предоставена фестивална
карта с потребителски номер *** и издадена бележка от терминал: 00004 с ИН: ***.
Издадената бележка съдържа следните реквизити: Наименование „***”, дата 28.06.2028г.
17:35:04, описание - ПОКУПКА КАРТА, сумаBGN 3, потребителски номер ***, сума П/3:
BGN 53, приспадна сума: BGN 3, предплатен баланс: BGN 50, баланс точки: 0, потребител:
***, персонал: ***, обект:0010, терминал:0004 и ИН: ***.
За извършената покупка, не била издадена фискална касова бележка, поради липса на
монтирано и въведено в експлоатация ФУ от организатора на събитието „*********“ ЕООД
с ЕИК ***, или от кочан с ръчни касови бележки, съдържащи реквизити съгласно
изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Прието е, че с описаното деяние била нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС изр.1 на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева.
Макар да липсва представено с преписката възражение от дружеството жалбоподател
срещу АУАН, съдът намира, че жалбоподателят подробно е изложил съображенията и
възраженията си в жалбата и не е нарушено правото му на защита.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства и доказателствени средства. От всички
доказателства следва, че действително е оповестено, че разплащанията на територията на
фестивала ще се извършват безкасово с кредитни, дебитни карти и фестивална карта.
Последната от събраните доказателства се установява, че може да се закупи на място, по
време на събитието на всяка Cash Desk каса срещу такса от 3 лева като се получава на каса
на банката партньор на събитието. Установява се безпротиворечиво от събраните
доказателства, че за тази сума от 3 лева фискална касова бележка не е била издадена. Съдът
се доверява на показанията на свидетелката като те съответстват и на писмените
доказателства по делото.
3
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
С преписката е представена заповед за назначаване на К.К. за Началник отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ и съдът приема, че НП е издадено от
компетентен орган съгласно служебно известната Заповед ЗЦУ-384/27.02.2024г. на
Изпълнителен директор на НАП, а АУАН е издаден от старши инспектор по приходите,
който притежава необходимата компетентност.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДД предвижда, че Министърът на финансите издава
Наредба, с която определя условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез
електронен магазин; формата и съдържанието на документите, условията, редът и начинът
за издаването им, както и задълженията за предаване на данни при неприсъствено плащане с
кредитна или дебитна карта.
Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се урежда с приетата на
основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съдът не навлиза по същество на извършваните на територията на „събитието“ -
фестивал разплащания, тъй като съгласно обявеното те се извършват с фестивалната карта,
дебитна или кредитна карта, а настоящото касае заплатената сума от 3 лева – такса за
фестивална карта.
Установява се обаче от публикуваните условия за провеждане на събитието л. 131-132
от делото, че организаторът на събитието приема разплащания на територията на събитието
чрез използване на карти, но също така се допуска приемане на пари в брой на обозначените
за това места на CASH DESK каси, където именно е била платена и в брой сумата в размер
на 3 лева. За получената карта /съответно открита сметка обаче въпреки извършеното в брой
плащане не е издаден фискален касов бон или касова бележка от кочан.
В НП и АУАН е посочено, че сумата е била платена именно на обект – каса за
зареждане на фестивална карта. Тя е осигурена от организатора с цел извършване на
последващи плащания на територията на „събитието“.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата
4
на започване на дейността на обекта. Търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на
ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други
цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот
(например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби.
Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща
в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите
платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен
тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност.
В случая в обекта – каса за зареждане на фестивална карта за заплатената в брой такса
в размер на 3 лева за фестивална карта не е била издадена фискална касова бележка
съгласно посочената разпоредба.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата предвижда, че всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор
за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1,
т. 1, 4, 7 и 8.
В случая съдебният състав не споделя съображенията за наличие на изключение,
предвидено в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, тъй като сумата в размер на 3 лева е платена в брой
именно, за да бъде открита т.нар. „микросметка“ и да бъде издадена картата за разплащане,
тя е платена в брой, на каса, на предварително оповестено място, тя е цената на стоката/
услугата за откриване на сметка, по която да се извърши и внасянето на пари по така
откритата платежна сметка.
Плащането на цената/таксата е извършено в брой на каса и този състав намира за
неоснователни наведените в жалбата възражения за наличие на регистрирано фискално
устройство от страна на дружеството – жалбоподател, което да е било на територията на
фестивала. Действително, видно от свидетелство за регистрация на ФУ такова устройство е
било регистрирано в НАП преди датата на извършване на проверката. Конкретното
нарушение обаче касае липсата на монтирано и въведено в експлоатация на ФУ в
конкретния обект - каса, в момента на плащането на стойността за получаване на карта в
17,35 часа, което се установява и доказва от една страна от липсата на издаден фискален
касов бон за извършената покупка в 17,35 часа и от показанията на свидетелката, на които
съдът намира, че няма причина да не се довери, тъй като са последователни, логични и са
подкрепени от писмените доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата са длъжни с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка,
която съобразно изискванията на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н - 18/2006 г. на МФ, следва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа нормативно
установените задължителни реквизити, вкл. и тяхното вярно отразяване. В случая такава
фискална касова бележка не е издадена, тъй като е липсвало в обекта – каса за зареждане на
5
фестивална карта на монтирано и въведено в експлоатация ФУ. Предвид наличието на три
различни начина на плащане (л. 131-132) в това число и „в брой“, макар и на точно
определени места, няма как да се приеме, че отпада задължението на дружеството за
монтиране и въвеждане в експлоатация на ФУ на събитието.
С оглед на изложеното този състав приема, че от обективна страна е нарушена
разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което
законосъобразно дружеството е санкционирано чрез издаването на процесното НП.
Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 изр. 1 ЗДДС, която
предвижва, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Изр.
2 на посочената разпоредба обаче предвижда, че когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно - глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.
В случая наказващият орган не е въвел твърдение нито в АУАН, нито в НП че
нарушението води до неотразяване на приходи и в какъв размер. Липсват въведени
твърдения да са били укрити приходи като в тази насока и жалбоподателят заявява, че е
деклариран ДДС и липсва ощетяване на фиска като е възможно проследяване на
извършените плащания. След като наказващият орган не е констатирал, че вследствие на
установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то правилната санкционна
норма, която е следвало да бъде приложена е чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС.
В случая липсва пречка да се приложи посочената санкционна разпоредба, тъй като тя
е по-благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията.
Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които последният да
не се е защитавал в хода на административнонаказателното производство, като
приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и неговата правна
квалификация остава непроменен. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС се явява
привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-
во ЗДДС предвид предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата
следва да бъде наложена в размер от 1000 лева като се отчита стойността на покупката,
която е в размер на 3 лева и санкцията следва да е пропорционална, както и това, че се касае
за първо нарушение.
С оглед изложеното този състав не приема, че се касае за „маловажен случай“ на
административно нарушение като нарушението не се отличава от типичните нарушения от
този вид. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Пар. 1, т. 4 ЗАНН
определя, че „маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
В случая по делото липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод,
6
че конкретното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с
по-ниска степен на обществена опасност и изобщо да не се наложи наказание, а да се
отправи предупреждение.
С оглед на горното, съдът счита, че НП следва да бъде изменено в частта относно
размера на наложената санкция, като същият бъде намален от 6000 лева на 1000 лева.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се изменя.
Предвид изменението на наказателното постановление е уважена частично претенцията на
жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за ангажиране на
неговата административнонаказателна отговорност, но неправилно е определен размера на
наложеното административно наказание. Изменението на НП, с което се намалява размера
на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта. Поради това при наличието на
изменено НП, неговите адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за
претърпени вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност (арг. Решение от
07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г. на III състав на Административен съд - Стара
Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г. по адм. д. № 8147/2018 на Върховния
административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 69 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к. ч. адм. н. д.
№ 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Определение от
22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново;
Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. № 10156 / 2020 г. на Административен съд -
Велико Търново и др.). Жалбоподателят не претендира разноски.
Наказващият орган претендира разноски като се защитава от юрисконсулт и следва да
се определят разноски на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност
на делото в размер на 120 лева като следва да се присъдят разноски съразмерно на
потвърдената част, а именно 20 лева.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 778772-F777302/18.07.2024г. на Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС на „*********”
ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лева В ЧАСТТА относно
приложимата санкционна разпоредба като Я ПРЕКВАЛИФИЦИРА в чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр.
ал. 1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 6000 (шест
хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА „*********” ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Национална Агенция за
приходите разноски в размер на 20 (двадесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7