РЕШЕНИЕ
№ 274/12.4.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик,
в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Мариана
Шотева
Членове: Мария Колева
Дияна
Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора
Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия
Златева – Найденова КАНД № 93 по описа за 2022 година на Административен
съд - Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото
е образувано по касационната жалба на „Костал България Аутомотив“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Синитевска“, № 4,
представлявано от управителя Йоахим Грабовски, против Решение № 617/08.10.2021
г., постановено по н.а.х.д. № 1297/2021 г., по описа на Районен съд гр.
Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 584941– F 584671 от 30.06.2021 г. на Директор на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на касатора на основание чл. 180а, ал. 1
от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3837.86 (три хиляди
осемстотин тридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) лева.
В касационната жалба се
твърди, че решението на районния съд е неправилно. Релевират се оплаквания
относно съдържанието на процесното Наказателно постановление с оглед
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, като се твърди, че съдът не е извършил пълна
проверка за законосъобразност на същото. Извеждат се оплаквания относно
направената преценка от административнонаказващия орган по фактическата обстановка
и твърдяното нарушение. Излагат се мотиви, относно това, че касаторът не бил
извършил твърдяното в наказателното постановление нарушение, както и доводи за
маловажност на нарушението. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът редовно призован не се представлява. С представено по делото писмено
становище жалбата се поддържа и се претендират разноски.
Ответникът по касационната
жалба – ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, редовно призован, не се
представлява. По делото, чрез електронна поща е постъпило писмено становище с
вх. № 2296/14.03.2022 г., без подпис с КЕП, от юрисконсулт С., който по
изложени съображения моли съда да отхвърли като неоснователна подадената
касационна жалба и да остави в сила обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд –
Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С
решението си Районен съд гр. Пазарджик е потвърдил Наказателно
постановление № 584941– F 584671 от 30.06.2021 г. на Директор на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на касатора на основание чл. 180а, ал. 1
от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3837.86 лева.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно че дружеството - жалбоподател
„Костал България Аутомотив“ ЕООД е лице регистрирано по ДДС и притежава
качеството на платец на ДДС по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при условията на
глава осма от ЗДДС. В периода 09.12.19-15.12.20 г. инспектор по приходите и
свидетел в производството пред районния съд - св. Тонева извършила възложена
проверка по спазване на данъчното законодателство от дружеството-жалбоподател,
която обхванала периода 01.07.2018-30.06.2019 г.
В
рамките на тази проверка свидетелката констатирала, че дружеството е получило в
този период стоки и услуги във връзка с извършваната основна дейност -
производство на части за автомобили. По представени за периода на проверката фактури,
протоколи по чл.117 от ЗДДС, справки - декларации (СД) по ЗДДС и Дневник
Продажби за месеците август, октомври, ноември и декември на 2019 г., е
констатирано получено вътреобщностно придобиване на стоки.
Установената обща данъчната основа е 383
785.59 лв., а ДДС в общ размер на 76 757,23 лв.
По
делото не е спорно, че за получените доставки дружеството имало право на пълен
данъчен кредит, тъй като услугите са свързани с основната дейност на лицето -
производство на части за автомобили. От кредитираните по делото свидетелски
показания и представени писмени доказателства, става видно, че нарушението е
довършено с подаването в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик на СД с Вх.№
13001640593/15.07.2019г. Последваща справка декларация на същата дата –
15.07.2019 г. или на по – късен етап, касаеща процесния период, не се твърди да
е подавана, не се и установява да е подавана.
При
тези данни и след надлежна покана до дружеството, на 04.01.2021 г. на
дружеството - жалбоподател и в отсъствие на негов представител е съставен АУАН
№ F584671/04.01.2021
г., който е надлежно предявен на упълномощения финансов директор. Въз основа на
акта е издадено атакуваното наказателно постановление, на основание чл. 180а,
ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че е осъществен съставът на административното нарушение чл. 86, ал. 1, т. 2 и
т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС. Нарушението е безспорно
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В
мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и
задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на
разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав
изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.
Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от
повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в
обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в
заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. С
оглед на това касационната инстанция намира, че не е налице съществено
процесуално нарушение, тъй като не се пораждат съмнения относно наличието на
трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина, нито пък нарушава правото на защита на нарушителя. Описаното
нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е
конкретизирано в достатъчна степен, поради което не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Наложената санкция е в
определения от закона размер, а именно съобразно фиксираната санкция на чл.
180а, ал. 1 от ЗЗДС, съгласно която регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е
изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има
право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба-за физическите лица, които не
са търговци, или с имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. При
установен размер на дължимия ДДС от 76 757,23 лв., то и санкцията е правилно
изчислена в размер на 3837.86 лв.
По наведените от касатора
оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от
районния съд, с оглед разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН и съдържанието на
Наказателното постановление, досежно мястото на извършване на нарушението,
настоящият състав намира следното: При нарушения като процесното, извършени
чрез бездействие, е достатъчно да се посочи срока, в който е следвало да се
извърши вменената от законодателя дейност. Наказващият орган е описал надлежно
нарушението и е посочил обстоятелствата
при които то е извършено. Наказателното постановление съдържа данни за данъчния
период, в който са издадени фактурите и периода, в който е следвало да се
отразят в Дневника за продажби. Нарушението е извършено чрез бездействие –
неотразяване на данъчните фактури от м.
юни 2019 г. и в данъчния период юли 2019 г. При нарушения, осъществени чрез
бездействие, времето на извършването им се индивидуализира с посочване на
времето, в което съответното действие е следвало да бъде извършено. В
оспореното наказателно постановление е
посочен крайният срок, в който е следвало да бъде начислен ДДС за месец юни 2019 г., т.е. не е
налице нарушение на процесуалните
правила, състоящо се в липса на този
елемент от съдържанието на акта и НП. Не се спори и не се твърди да е подавана
друга справка декларация, освен тази с вх. № 13001640593/15.07.2019 г., в която
не са включени оспорените фактури, за които не е начислен ДДС в законовия
период. Посочено е също така и седалището и адреса на управлението на дейността
на дружеството. При нарушения, извършени чрез бездействие, мястото не е част от
фактическия състав на нарушението и няма как да бъде записано. Посоченият в
двата акта адрес на регистрация на дружеството сочи и мястото, на което е
следвало да се извърши действието. Тази
хипотеза е уредена от чл.48 ЗАНН, според който когато не може да се определи
точно местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е
АНО, в чийто район се намира местожителството на дееца (приложимата редакция
към момента на издаване на оспореното НП). Предвид изложеното не е налице
соченото съществено процесуално нарушение, представляващо пречка да бъде
организирана защитата на дружеството.
Неоснователни са и
опалванията на касатора, че е налице материална незаконосъобразност на
оспореното НП, с оглед твърдението на същия, че не бил нарушил чл. 63, ал. 4 от ЗДДС, за нарушението на който бил наказан. Видно от съдържанието на
наказателното постановление, същото е издадено за нарушение на чл. 86, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Съобразно посочената разпоредба, регистрирано лице, за
което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи
данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за
този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за
продажбите за съответния данъчен период.
От представените пред
въззивния съд доказателства става видно, че действително е налице нарушение на
чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДС, като данъкът
по посочените в НП фактури е станал изискуем за регистрирано лице, поради което
то е длъжно да го начисли, но не е включило размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период (юни 2019 г.) в справка-декларацията по
чл. 125 за този данъчен период и не е посочило издадените фактури в дневника за
продажбите за този данъчен период.
По повод оплакването на касатора
за маловажност на случая, на основание чл. 221 от АПК, настоящия състав
препраща към мотивите на въззивния съд, като напълно ги споделя.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд
гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна – без уважение.
С оглед изхода от спора и
направеното евентуално искането на процесуалния представител на ответника по
касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че не
следва такова да бъде присъждано. Съдът е сезиран с искане за разноски с
постъпило по електронна поща писмено становище с вх. № 2296/14.03.2022 г., без
подпис с КЕП, от посочен автор - юрисконсулт С.. Искането за присъждане на
разноски не е направено във валидна форма, с оглед установяване личността на
искателя. Съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.
В настоящия случай, съдът е в обективна невъзможност да установи недвусмислено самоличността
на подателя на писмо вх. № 2296/14.03.2022 г. и в този смисъл е недопустимо
присъждане на разноски без надлежно искане от страна в процеса.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 617/08.10.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1297/2021 г., по
описа на Районен съд гр. Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2.
/П/