РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Благоевград, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградСт. Й. Ар.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно административно
наказателно дело № 20221200600008 по описа за 2022 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано жалбата на адв.Ж., в
качеството му на защитник на обвиняемия И.Д., с ЕГН **********, от гр.Д. и е за проверка
на решение № 128 от 28.10.20. год., постановено по нахд №954/20. год. по описа на РС Б.
С цитираното решение, обвиняемия И.Д. е признат от районния съд за виновен, в
това, че в гр. Б., като управляващ и представляващ “А. и.“ ЕООД – Б., ЕИК 20., със
седалище и адрес на управление – гр. Б., ж.к. “З.“, бл. 29, ет. 3, ап.10, след като на
31.12.20.год. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1,
т. 2 от Търговския закон в 30 – дневен срок от датата за спиране на плащанията, който срок е
с начало 31.12.2018 год. и край 29.01.2019 год. на изискуеми публично – правни задължения,
свързани с търговската му дейност, установени с Ревизионен акт № Р-222215.-091-
001/21.09.20. год., издаден от И. М. Р.на длъжност Началник – сектор към ТД на НАП – С.,
и Д. Н. К. - на длъжност Главен инспектор по приходите към ТД на НАП – С., влязъл в сила
на 09.10.2018 год., за дължим ДДС по ЗДДС за периода от 01.12.2017 год. до 31.01.2018 год.,
и справка – декларация за данък върху добавена стойност, заведена с вх. №
22151633513/14.05.2018 год. по описа на ТД на НАП – С., подадена от “А. и.” ЕООД – Б. , за
данъчен период 2018, за дължим ДДС по ЗДДС от сделки в страната за периода от
01.04.2018 год. до 30.04.2018 год., изискуеми публично - правни задължения в общ размер
1
на главницата – 826 409, 61 лева, не е заявил това пред съда по регистрация на дружеството
– Окръжен съд – Б., чрез подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност на “А. и.т“ ЕООД – Б., поради което и на основание чл. 227б, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК и във вр. чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност, като и му е
наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лева. Обвиняемия е осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР Б. сумата от 730 лева, представляваща сторените в хода
на досъдебното производство разноски, както и сумата от 5.00 лева - държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от така постановеното решение останал обвиняемия, който чрез защитника си в
срок е депозирал първоначално бланкетна жалба, в която сочи, че решението на РС е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано е, постановено при
съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му и постановяване на
ново такова, с което обвиняемия Д. да бъде оправдан или алтернативно на това искане-
делото да бъде върнато за ново разглеждане от РС. След запознаване с мотивите към
атакуваното решение, защитника е депозирал и допълнена жалба, в която подробно е развил
доводите си, оспорвайки датата, която обвинението е посочило и на която обвиняемия като
управител и представляващ процесното търговско дружество е изпаднал в
неплатежоспособност, че не е изследван въпроса за евентуални приходи на дружеството от
договорни правоотношения, че не е извършена „съпоставка“ на доказателствата, събрани в
хода на търговско дело №6/20. год. по описа на ОС Б. Твърди се също така, че е налице
липса на мотиви, поради необосноваността им и на последно място се сочи, че наказанието
наложено на обвиняемия е явно несправедливо, в предвид наличие на предпоставки за
приложението на чл.9, ал.2 от НК, поради това, че обвиняемия сам е подал молба за
образуване на производство по несъстоятелност и преди да са започнали действия по
принудително изпълнение. Поддържат се направените искания.
В съдебно заседание подсъдимия и неговия защитник- адв. Ж. се явяват лично и поддържат
въззивната жалба и доводите, изложени в допълнението към нея.
Обвиняемия И.Д. в право на лична защита и последна дума поддържа доводите, изложени от
защитника и моли да бъде оправдан.
Прокурорът оспорва въззивната жалба. Намира, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно, правните изводи почиват на верен доказателствен анализ, вкл. и за
началната дата на неплатежоспособността, а наложеното наказание- справедливо, в предвид
това, че е определено в минимален размер.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложеното във въззивната
жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение- правилно и законосъобразно, поради следното:
Решаващият съд правилно е изяснил фактите по делото, като е приел, че обвиняемия
И.Д. на 02.09.2014 год., учредил търговско дружество- “А. И., със седалище и адрес на
управление – гр. С., ж.к. “Д.“, бл. 48, вх. А, ет. 5, ап. 10. Вписано е в Търговския регистър,
воден от Агенция по вписванията с ЕИК 20.. Капиталът на дружеството е в размер на 100, 00
2
лева, разпределен в 100 дяла по 1,00 лев, собственост е на “А.г.“ ООД – Д., ЕИК 17., със
седалище и адрес на управление - гр. Д., ул. “Х. К.“ № 14, ет. 5, ап. 16, където е и
постоянния адрес на обвиняемия. Видно от Учредителния акт дружеството се управлява и
представлява от И.Д.. На 22.05.2015 год.дружеството е регистрирано като данъчно-задължен
субект по реда на Закона за данък добавена стойност на основание “друго“. Впоследствие, с
решение на собственика на дяловете -“А. груп“ ООД – Д., седалището и адресът на
управление на дружеството “А. И.“ са променени от гр. С. в гр. Б., общ. Б., обл. Б., ж.к. “З.“,
бл. 29, ап. 10, ет. 3.
На 16.05.2018 год. дружеството е приело и нов устав. Адресът за кореспонденция с НАП
също е променен от гр. С. в гр. Б. на новия адрес на седалището.
На 08.02.2016 год. за развиване на дейността хотелиерство и ресторантьорство- част от
предмета на дейност на дружеството “А. и.“ ЕООД, сключило два договора за финансов
лизинг на недвижими имоти с лизингодател “П.“АД – С., и лизингополучател –
дружеството, а именно – договор № HDOL. и договор № HDO.. Съгласно условията на
двата договора за финансов лизинг се лизингополучателят възлага на лизингодателя, а
лизингодателят се задължава да придобие от трето лице правото на собственост върху
недвижимо имущество, подробно описано в Приложения № 1, които са неразделна част от
договорите, и да предостави недвижимото имущество за ползване на лизингополучателя
срещу възнаграждение, заплащано под формата на лизингови вноски в сроковете и при
условията, уговорени в договорите и Приложения №1 към тях, като лизингополучателят се
задължава да ползва недвижимото имущество съгласно условията на договорите и срещу
възнаграждения, заплащани под формата на лизингови вноски в сроковете и при условията,
уговорени в договорите и Приложения № 4 към тях. Договорите за лизинг били сключени за
срок от десет години, като крайният срок за погасяване на всички суми по погасителните
планове бил 08.02.2026 год. Лизинговата цена на имотите по първия Договор № H.. от
08.02.2016 год. възлизала на 4 638 393, 60 лева, от които 3 865 328, 00 лева – главница, и 773
065, 60 лева – ДДС, а лизинговата цена по втория Договор № HDOLE. от 08.02.2016 год.
възлизала на 320 064, 00 лева, от които 266 720, 00 лева– главница, и 53 344, 00 лева – ДДС.
Във връзка със сключените два договора за финансов лизинг “П.“ АД – С., в качеството на
лизингодател, издало на лизингополучателя “А. и.“ ЕООД, два броя фактури – фактура №
**********/28.04.2016 год. с данъчна основа 3 865 328, 00 лева и ДДС - 773 065, 60 лева, и
фактура № 9000./27.04.2016 год. с данъчна основа 266 720, 00 лева и ДДС - 53 344, 00 лева.
След това “А. И.Т“ ЕООД упражнило правото си на данъчен кредит по отразените в
дневниците за покупки и СД по ЗДДС за м. 04.2016 год. фактури, издадени от “П.“ АД – С..
Поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, договорите за финансов
лизинг били прекратени от страна на лизингодателя, считано от 19.12.2017 год., като били
издадени и два броя кредитни известия за разваляне на доставката – № 90000168/19.12.2017
год. по описа на “П.“ АД – С. с данъчна основа 266 720, 00 лева и ДДС - 53 344, 00 лева, и №
90000167/19.12.2017 год. по описа на “П.“ АД – С. с данъчна основа 3 865 328, 00 лева и
ДДС - 773 065, 60 лева. Посочените кредитни известия не са декларирани в дневниците за
3
покупки за м. 12/2017 год. и за м. 01.2018 год.
След това, на 26.01.2018 год. “П.“ АД – С., уведомила ТД на Н. – С. за фактите на
прекратяване на двата договора за финансов лизинг поради неизпълнение на задълженията
на лизингополучателя. Предвид това в ТД на НАП – С. започнало ревизионно производство,
в хода на което на основание чл.117 от ДОПК от свидетелите Д. К.– гл. инсп. по приходите,
и Р. С. – също гл. инсп. по приходите бил съставен Ревизионен доклад № Р-
**********.1/06.08.2018 год., като на 07.08.2018 год. бил връчен на данъчно задълженото
лице
- “А. и. “ ЕООД, управлявано и представлявано от обвиняемия. Последния не е подал
възражение, срещу констатациите на доклада, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Ревизионното производство приключило с Ревизионен акт № Р22221518001.1/21.09.20. год.,
издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от страна на свидетелите И. Р. – Началник на
сектор, възложил ревизията, и Д. К. – гл. инсп. по приходите. Ревизионният акт бил връчен
на 25.09.2018 год. по електронен път на задълженото лице, не е обжалван и е влязъл в сила
на 09.10.20. год.. Видно от ревизионният акт били установени по основание и размер
публични задължения на “А. и. ЕООД, в размер на 27 549, 19 лева, представляващи лихви за
неизпълнение на разпоредбите на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, съгласно чл. 175 от ДОПК, във
връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания. Наред с това, от страна на ТД на НАП – С. било установено, че “А. и.“ ЕООД,
има задължение в размер на главницата 826 409, 41 лева, които се дължат на основание
Справка – декларация по ЗДДС, заведена с вх. № 2215163./14.05.2018 год. по описа на ТД на
Н. – С.Предвид така установените по основание и размер публични задължения на
процесното дружество, в ТД на НАП – София било образувано изп. д. № 1805533./2018 год.,
в хода на което било установено, че дружеството не притежава недвижими имоти и МПС,
авоари по банкови сметки или ценни книжа, не обслужва публичните си задължения и е
неплатежоспособно, тъй като не е в състояние да изпълни изискуемите публични
задължения към държавата и не притежава имущество, което да покрие паричните му
задължения. Поради това, на основание чл. 205, ал. 2 от НПК ТД на НАП - С. изпратила до
Прокуратурата уведомление, което е заведено с вх. № 1954/16.06.2020 год. по описа на РП -
Благоевград .
На 15.01.2021 год., обвиняемия И.Д. подал молба – вх.№ 203/12.01.20. год. по описа на ОС –
Б. , с която на основание чл. 626 от ТЗ, поискал от съда обявяване на
неплатежоспособността на “А. и.“ ЕООД, откриване на производство по несъстоятелност,
назначаване на временен синдик и налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на
длъжника. Образувано е търг. д. № 6/20. год. по описа на ОС – Б., което приключило с
Решение № 24/30.04.20. год., влязло в сила на 17.05.20. год. . С решението съдът, на
основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 608 от ТЗ, чл. 742 и чл. 729б от ТК е обявил
неплатежоспособността на “А. и.“ ЕООД – Б. като е определил 23.01.2018 год. за начална
дата на неплатежоспособността на дружеството, открил е производство по
несъстоятелността му, обявил го е в несъстоятелност, постановил е прекратяване на
4
дейността на предприятието на длъжника “А. и.“ ЕООД – Б., спрял е производството по
несъстоятелността, като е указал е на осн. чл. 632, ал. 2 от ТЗ, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,
ако се установи, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана необходимата
сума – 3000, 00 лева за предплащане на началните разноски. Указал е на търговеца, че на
основание чл. 232, ал. 4 от ТЗ, че ако в едногодишен срок не бъде поискано възобновяване
на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови
заличаване на длъжника
от ТР.
В хода на образуваното ДП е назначена и приобщена към доказателствения материал в хода
на съдебното следствие съдебно - икономическа експертиза. Изготвена е от вещото лице Ив.
Г. и ведно от заключението на същата, експерта е посочил в заключителната си част, че
задълженията на “А. и.“ ЕООД към държавата, към датата на изпадане в
неплатежоспособност– 31.12.2018 год., установени въз основа на СД по ЗДДС и Ревизионен
акт, са в размер на главницата 826 409, 41 лева. Вещото лице е посочило, че
неплатежоспособността, разглеждана като проявление на обективна и трайна неспособност
на длъжника да погасява своите изискуеми парични задължения към кредиторите си по чл.
608, ал. 1 от ТЗ с наличните реални краткотрайни активи, се определя от негово цялостно
финансово икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, нетен оборотен капитал, финансови резултати, капиталова
адекватност и свръхзадлъжнялост, при отчитане на обективно и трайно спиране на
плащанията като външен индикатор на неплатежоспособността. Установените коефициенти
на ликвидност към 31.12.2018 год. са под норматива, съответно нулеви, и показват, че
процесното дружество няма парични средства и други краткотрайни активи, с които след
трансформацията им в пари може да изпълни краткосрочните си задължения.
Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост към 31.12.2018 год. при отчитане
на реалните активи и пасиви са отрицателни, което според експерта показва, че към
31.12.2018 год. дружеството е в абсолютна зависимост от кредиторите си и в състояние на
невъзможност да погасява задълженията си в краткосрочен и дългосрочен план. Размерът на
нетния оборотен капитал, представляващ разликата между реалните текущи активи и пасиви
към 31.12.2018 год. е отрицателна величина
– минус 897 хил. лв, което налага извода, че дружеството не разполага с текущи активи към
31.12.2018 год. за покриване на краткосрочните задължения, от което се установява, че
търговецът се намира в обективна и трайна невъзможност да изпълнява паричните си
задължения към другите участници в търговския оборот – кредиторите си. Вещото лице
заключва, че цялостно установената финансово-икономическа обстановка се налага изводът
към 31.12.2018 год. “А. и.“ ЕООД се намира в обективна и трайна невъзможност да
изпълнява краткосрочните си задължения, респективно дружеството е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като не разполага с ликвидно имущество /краткотрайни активи/,
установено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, и
5
нетен оборотен капитал, които определят способността на предприятието да изпълнява
текущите си задължения. Към 31.12.2018 год. дружеството не е в състояние да изпълни
изискуемите публични задължения към държавата, тъй като не притежава имущество, което
да покрие паричните му задължения. Изискуемите и ликвидни задължения на дружеството
към датата на изпадане в неплатежоспособност – 31.12.2018 год., са както следва: общо
публичноправни задължения – 906 986, 53 лева, в това число главница – 826 409, 41 лева и
лихва – 80 577, 12 лева. Задълженията са формирани и установени въз основа на: -Справка –
декларация по ЗДДС № 22151633513/14.05.2018 год. за задължения за данък върху добавена
стойност от сделки в страната за периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год.; -Ревизионен
акт № Р – **********.-001/21.09.20. год., издаден от НАП, връчен на 25.09.2018 год.,
необжалван, влязъл в сила на 09.10.2018 год.
Няма извършено плащане от страна на дружеството към държавата по принудителното
изпълнение по образуваното изп. д. № 180553./20. год. по описа на НАП. Спирането на
плащанията към кредиторите е външен индикатор на неплатежоспособността на
дружеството. Експертизата счита, че датата на изпадане в неплатежоспособност е датата на
настъпилото трайно и обективно състояние на невъзможност дружеството да погасява
текущите си парични задължения по търговски
сделки, както и публичните си задължения, и след тази дата– 31.12.2018 год., няма данни за
плащания от страна на търговеца към държавата и към други кредитори.
Към датата на изпадане в неплатежоспособност – 31.12.2018 год., публичните парични
задължения на дружеството са в общ размер на 906 986, 53 лева, в т. число главница 826
409, 41 лева и лихва – 80 577, 12 лева, а към дата- 28.05.2020 год., съгласно справка за
задълженията на дружеството, издадена от НАП: СД по ЗДДС от 14.05.2018 год. и
Ревизионен акт от 21.09.2018 год., публичните задължения на дружеството са в общ размер
на 1 024 993, 12 лева, в т. ч. главница – 826 409, 61 лева, и лихва –198 583, 71 лева.
На вещото лице в хода на ДП, след постановяване на съдебното решение по т.д. №6/21 год.
на БлОС е назначена и допълнителна съдебно-икономическа експертиза. В заключението си
вещото лице е посочил относно посочване датата на изпадане в неплатежоспособност на
дружеството, неплатежоспособността представлява трайно и обективно финансово-
икономическо състояние на невъзможност на дружеството да изпълнява плащане на
установени изискуеми и ликвидни парични задължения към кредиторите си, при отчитане
тенденциите на развитие на стопанската дейност и обективното спиране на плащанията,
като белег на неплатежоспособност.
Експертизата счита, че датата на неплатежоспособност следва да се определи не според
датата на първото спиране на плащанията, нито според датата на последното плащане към
определен кредитор. Датата на неплатежоспособност следва да се определи, като се вземе
предвид онова спряло плащане, което представлява израз на последваща трайна и обективна
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си, установено чрез показателите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, нетен оборотен капитал и
свръхзадлъжнялост. Спирането на плащанията или липсата на плащания е само външен
6
индикатор на неплатежоспособността. Датата на неплатежоспособност трябва да бъде израз
на последваща трайна обективна невъзможност на длъжника да погасява задълженията си и
следва да се определи, като се вземат предвид актовете, влезли в сила, с които са
установени задълженията, декларациите, подавани от задълженото лице, сроковете за
плащанията, размерът на задълженията, забавата на плащанията, тенденциите на развитие
на стопанската дейност, спирането на дейността и показателите за финансово икономическо
състояние. Приема, че тази дата на изпадане в неплатежоспособност е именно 31.12.2018
год., като се аргументира с това, че публичните изискуеми задължения на дружеството,
произтичащи от приложените по ДП актове, декларации и справки, са както следва: -
Справка декларация по ЗДДС № 22151633513/14.05.2018 год. за задължения за ДДС за
периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год., са с падежна дата на погасяване – 14.05.2018
год.; - ревизионен акт № Р-22221518001105-091- 001/21.09.2018 год., връчен на 25.09.2018
год., необжалван, влязъл в сила на 09.10.2018 год., с които са определени по основание и
размер публични задължения към 31.12.2018 год. в размер на главницата 826 409, 41 лева.
Така установеното във фактическо отношение и от РС е в рамките на фактическите
положения, посочени от прокурора в постановлението и се доказва от анализа на всички
доказателства и доказателствени средства, които не противоречат по между си. На първо
място следва да се посочи, че самия обвиняем не оспорва основания факт- че е изпаднал в
неплатежоспособност, в качеството му на търговец- управител и представляващ „А. и.“
ЕООД, като не е заявил това пред съда в 30-дневен срок от спиране на плащанията.
Основното възражение на защитата е именно това- че не е установен по категоричен начин
началният момент на изпадане в неплатежоспособност. Доводите му са свързани с
обстоятелството, че съдът по т.д. №6/2. год. на БлОС е приел дата-23.01.2018 год., а
обвинението е за дата-31.12.2018 год., поради което и обвинението не е доказано от
субективна страна, защото у обвиняемия нямало знание относно момента на изпадане в
неплатежоспособност. Този довод на защитата не се споделя и от настоящия състав. На
първо място следва да се посочи, че експертизата, изготвена в хода на т.д.№6/2. год. не може
да бъде ползвана като доказателствено средство по наказателно производство, тъй като не е
назначена и изготвена по него, т.е. не е събрана по предвидения процесуален ред- чл.144,
145 от НПК. Процесуално годна за обсъждане в рамките на доказателствената съвкупност се
явява само експертизата, изготвена по настоящето производство, както и допълнителната
такава. Независимо от това въпроса с началната дата на изпадане в неплатежоспособност е
била предмет на изследване и с допълнителното заключение и то именно поради приетата от
съда по търговското дело. Няма основание да не се кредитират заключенията на вещото
лице по съдебно-счетоводните експертизи, изготвени по настоящето дело, тъй като експерта
се е запознал с всички относими към предмета на доказване обстоятелства, вкл. и с
решението на съда по търговското дело. На следващо място следва да се посочи, че
независимо, че и въззивния съд намира тези експертизи за обосновани и пълни, поради
което се позовава на тях, то дори и хипотетично да се приеме за дата на изпадане в
неплатежоспособност- 23.01.2018 год., то отново деянието ще бъде съставомерно и от
субективна страна, защото тогава още в много по-ранен от обвинението момент търговецът
7
е изпаднал в неплатежоспособност. Настоящият състав приема, въз основа на заключенията
на вещото лице по съдебно-счетоводните експертизи, които като фактически констатации се
базират и на писмените доказателства- ревизионен акт и справка- декларация по ЗДДС, че
към дата 31.12.2018 год. дружеството „А.и.“ ЕООД, управлявано и представлявано от И.Д. е
изпаднало в неплатежоспособност, тъй като неплатежоспособността представлява
обективна и трайна неспособност на длъжника да погасява своите изискуеми парични
задължения към кредиторите си по чл. 608, ал. 1 от ТЗ /,,неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане“/. За преценка на изпадане в
неплатежоспособност се извършва анализ на финансово икономическо състояние, изразено
чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, нетен оборотен
капитал, финансови резултати, капиталова адекватност и свръхзадлъжнялост, при отчитане
на обективно и трайно спиране на плащанията като външен индикатор на
неплатежоспособността. В този смисъл експерта е извършил тази преценка, въз основа на
обективни данни- това са ревизионния акт и справката-декларация, събрани по делото и е
установил, че коефициентите за ликвидност към 31.12.2018 год. са под норматива, даже те
са нулеви, и показват, че процесното дружество няма парични средства и други
краткотрайни активи, с които след трансформацията им в пари може да изпълни
краткосрочните си задължения. Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост
към 31.12.2018 год. при отчитане на реалните активи и пасиви са отрицателни, което според
експерта показва, че към 31.12.2018 год. дружеството е в абсолютна зависимост от
кредиторите си и в състояние на невъзможност да погасява задълженията си в краткосрочен
и дългосрочен план. Така от обективна страна и въззивния съд намира, че са установени
както обстоятелствата- дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, като това е
станало на 31.12.2018 год. Обстоятелството, че обвиняемия, в качеството си на управител и
представител на процесното търговско дружество, в 30 дневен срок, считано от 31.12.2018
год. не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност се установява по
несъмнен начин от доказателствата. Той е сторил това едва след като вече е бил привлечен
като обвиняем по делото- с молба до ОС Б. от 12.01.2021 год., което не е в „близък срок“ от
датата на изпадане в неплатежоспособност, както сочи защитата е в срок от около две
години след това.
Престъплението по чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК, е формално такова, което се осъществява с
бездействието на автора му- същевременно е налично спиране на плащанията на безспорни
и изискуеми парични задължения, и необявяването на това обстоятелство в 30-дневен срок
пред съда.
От субективна страна обвиняемия Д. е извършил престъплението при условията на пряк
умисъл, тъй като същият напълно е съзнавал, че има публично правни задължения и
8
образувано изпълнително производство пред ТД на НАП /ревизионен акт, изп. Дело/, а и е
съзнавал, че няма активи, чрез които да „покрие“ задълженията си, но независимо от това,
че е станал неплатежоспособен той не е поискал от съда да открие производство по
несъстоятелност, с оглед на което е целял и е желаел настъпването на обществено опасните
последици.
С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно, решаващият съд е приел, че
обвиняемия И.Д., в качеството си на управител и представляващ „А. и.“ ЕООД е
осъществил състава на чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и го е признал за
виновен по така повдигнатото обвинение.
По наказанието:
Налице са всички предпоставки за приложението на чл.78а, от НК, каквото предложение е
направил и прокурора. За престъплението, в което Д. е признат за виновен се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до три години или глоба, като същевременно, видно от
свидетелството за съдимост, обвиняемия не е осъждан, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, поради което и в съответствие с
цитираната норма обвиняемия е освободен от наказателна отговорност и РС му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер от 1000 лв. Така определения размер на
глобата е в минимума, предвиден в закона и правилно е съобразен от решаващия съд с
наличие на явен превес на смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.
Настоящият състав намира за неоснователно искането на защитата за приложението на
чл.9,ал.2 от НК и да оправдае обвиняемия, тъй като от доказателствата по делото не може да
се направи извод нито за малозначителност на деянието, нито за явна незначителност на
обществената опасност на същото. От доказателствата по делото е видно, че се касае за
публични задължения на търговеца в значителен размер, няма никакви плащания по тях, а и
искането на Д. да се открие производство пред гражданския съд за обявяване в
неплатежоспособност е едва две години след датата на фактическо изпадане в такава и след
привличането му като обвиняем по настоящето дело.
При служебната проверка на атакуваното решение, настоящия състав не намери основание
за неговото изменение или отмяна, поради което и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338
от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128 от 28.10.20. год., постановено по нахд №954/20. год. по
описа на РС Б.
9
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10