Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр. Велико Търново, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на пети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА
ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Н.О.разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10254/2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
С Решение № 439/09.08.2021 г. по
НАХД № 508/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е изменено Наказателно
постановление № 7171 от 12.03.2021 г., издадено от началник отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на Г.С.Р.
***, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за
пътищата (ЗП) и на основание чл. чл. 53, ал. 1 от ЗП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева, като размерът на глобата е намален на
1000 лв.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от Г.С.Р. *** чрез *** К.М., с която въззивното
решение се обжалва по касационен ред като неправилно, поради нарушение на
закона - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът намира, че съдът неправилно е възприел и
квалифицирал извършеното административно нарушение, като съставомерно по ЗП, а
не като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказуемо по чл. 177, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, за което излага подробни доводи в жалбата и в хода по същество.
Моли за цялостна отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.
Срещу постановеното решение е
подадена касационна жалба и от Агенция "Пътна инфраструктура" – София,
чрез пълномощник Директора на ОПУ – Велико Търново инж. В. Ангелов, с която
въззивното решение се оспорва в частта относно намаляването на глобата като
незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон. По същество касаторът
излага доводи, че процесното ППС е извънгабаритно по смисъла на чл. § 1, т.1 от
ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и като такова, за да се движи по
републиканската пътна мрежа следва да има издадено специално разрешение,
каквото обаче липсва. Сочи, че неизпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 от
наредбата след акта и продължаването на движението на ППС в нарушение на
забраната на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП се отчита от АПО като
отегчаващо вината обстоятелство. По тези мотиви иска отмяна на решението и
постановяване на ново такова, с което да се потвърди измененото от въззивната
инстанция наказателно постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава становище за неоснователност на касационните жалби.
Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационните
жалби за неоснователни, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и
правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
Въззивният съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото. Не се спори, че на 19.02.2021 г. в 09:20 ч. на път II-55,
км.8, на 100 м. преди разклона за гр. Килифарево в посока Велико Търново – Гурково,
Г.С.Р. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с 5 оси: МПС с две
оси „ДАФ ФТФХ 105.460“ с рег. № А5123НК и полуремарке с 3 оси, рег. № А1433ЕК. В
процеса на проверката от служители на АПИ е направено измерване, при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като измереното натоварване на
задвижващата втора единична ос на ППС е 12,620 тона при максимално допустимо натоварване
на оста 11,5 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а” от Наредбата, както и при
измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната
ос на полуремаркето е 26,400 тона при максимално допустимо натоварване на тройната
ос от 24 тона, съгласно чл. 7, ал.1, т. 3, б. "б" от Наредбата. Измерването
е извършено с одобрени по съответния ред технически средства ел.везна тип CAPTELS ORA 10, фабр. No 785
иролетка 1303/18/5м/. Водачът на ППС-то не е представил на длъжностните лица на
АПИ валидно разрешение /разрешение или квитанция
за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.
1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, респективно тежко ППС по смисъла на
чл. 3 от Наредбата, издадено от администрацията, управляваща пътя. Въз основа
на така установените данни и съставения АУАН № 7977/19.02.2021г. е издадено
Наказателно постановление № 7171/12.03.2021 г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС и на основание чл. чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП на водача на ПС Г.С.Р. е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лева.
С обжалваното решение въззивният
съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са спазени
изискванията на ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да опорочат процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Намерил е, че от
събраните доказателства по преписката се установява по несъмнен начин
осъществен състав на нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1 б. ”а” от ЗП, в която
връзка правилно е наложено наказанието по чл. 53 ал.1 от Закон за пътищата,
като случаят не е маловажен. Приел е неоснователно възражението на
жалбоподателя за неприложимост на ЗП, като е посочил, че в правомощията на администрацията,
управляваща пътя /АПИ/ е да прецени доколко допустимо е преминаването на извънгабаритно
или тежко ППС по конкретен път, като движението за такива ППС се извършва въз основа
на разрешителен режим с оглед недопускане на неблагоприятни последици за поддържането
му и отстраняване на такива. Изложили е мотиви, че Законът за движение по пътищата
регулира други обществени отношения, а именно правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие
в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на ППС,
правата и задълженията на участниците в движението, на съответните служби и длъжностни
лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, наказанията за нарушаване
на разпоредбите на този закон.
По отношение размера
на наложеното наказание съдът е приел, че административнонаказващият орган е наложил
глоба в необосновано завишен размер, неотговарящ на степента на обществена опасност
на извършеното нарушение. Преценил е, че при отчитане на обстоятелствата, че нарушението
е извършено за първи път, че по делото липсват данни за допуснати от водача други
нарушения по ЗП, съобразявайки имотното му състояние, и макар да не са изпълнени
условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата, на жалбоподателя е следвало да се определи
наказание в минималния предвиден в текста на закона размер, а именно в размер
на 1 000 лв.
Касационната жалба на Г. Р. е
неоснователна. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, се забранява като
дейност от специалното ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. Съгласно даденото в § 1, т. 8 от ДР на ЗП легално
определение на термина „специално ползване на пътищата“ за целите на този
закон, в обхвата на такова специално ползване се включва и превозването на
извънгабаритни и тежки товари. От своя страна чл. 18 от ЗП установява
задължението специалното ползване на пътищата да се осъществява с разрешение на
собственика или на администрацията, управляваща пътя, като физическите и
юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата,
определени от МС за пътищата от републиканска пътна мрежа и от общинските
съвети - за общинските пътища. Безспорно е, че след проведено измерване
процесното ППС се явява тежко и извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на от Наредба № 11 на МРРБ. За да превози товара си по път от
републиканската пътна мрежа на 19.02.2021 г. Р. е следвало да разполага с
валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/. Такива
не са представени, което не се оспорва. Както се каза по-горе, чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“ от ЗП въвежда забрана за движението на извънгабаритни ППС, като
вид дейност от специалното ползване на пътищата, без предварителното издаване
на такова разрешение. Разрешението е позволяване осъществяването на определено
поведение или дейност, което позволяване може да се осъществи или чрез издаване
на разрешително или директно на база реализацията на елементи от хипотезата на
състава на специална правна норма, която разрешава съответен тип поведение. Без
реализацията на тези елементи от състава на правната норма това поведение е
забранено и за осъществяването му се носи административнонаказателна
отговорност, в т.ч. и от водачът на превозното средство /чл. 53, ал. 1 от ЗП/.
Деянието, описано в издаденото от АНО наказателно постановление е именно
движение на посоченото по-горе извънгабаритно ППС без разрешение /разрешително
или квитанция за платена пътна такса/ и то съответства на хипотезата на
сочената като нарушена правна норма.
Неоснователно
е и възражението на Г. Р., че отговорността му следва да бъде ангажирана по
реда на ЗДвП, а не по реда на ЗП. В разпоредбата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП се
предвижда санкция за лицата, които управляват ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, без да спазват установения за това
ред. Наказанието на касатора е наложено не за това, че е управлявал претоварено
ППС, а за това, че тежкото превозно средство се е движило по пътя без
изискуемото за това разрешение от собственика или администрацията, управляваща
пътя. Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда
и на основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта,
поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на
безопасността на пътната инфраструктура в Република България. ЗДвП има за
основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства. Целите на тези нормативни актове са изрично
регламентирани в самите тях по този начин, съобразно тези дефиниции. Цитираното
от касатора решение на АСВТ по КНАХД № 10046/2021 г. представлява изолирана
съдебна практика, която не се споделя от настоящия касационен състав и
противоречи на трайната практика на съда, изразена в решенията по КНАХД № 10138/2021
г., 10103/2021 г., 10017/2021 г., 10067/2020 г., 10069/2020 г., 10196/2019 г. и
мн. др.
Неоснователна
е и касационната жалба на АПИ – гр. София. Настоящият касационен състав счита,
че ВТРС е наложил съответното по размер за извършеното нарушение наказание. В
тази връзка въззивният съд правилно е приел, че доколкото се касае за първо по
ред нарушение от съответния вид и предвид липсата на данни за налагани други
наказания по ЗП, както и с оглед имущественото състояние на дееца, за което са
ангажирани доказателства, то размерът на наказанието е следвало да бъде
определен в установения от закона минимум - 1000 лева, в какъвто смисъл е
изменил атакуваното наказателно постановление. Така редуцираният размер на
наказанието съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН и съдържа потенциал за
постигане целите на административното наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН.
В обобщение, настоящият състав намира, че
обжалваното решение на Районен съд – Велико Търново не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото съдът намира, че
разноските следва да останат така както са понесени от страните.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Административен съд – Велико Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
439/09.08.2021 г. по НАХД № 508/2021 г. по описа на Районен съд-гр. Велико
Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.