Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………..гр.София, 04.06.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданска колегия, ІV „в”
състав,
в закрито съдебно заседание на първи
юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
мл.съдия Велизар Костадинов
като разгледа
докладваното от съдия Зл. Чолева ч.гр.дело № 2808 по
описа за 2018г.,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438, вр. чл. 78, ал. 5 и
чл. 274 –чл.278 от ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от „К.И.“ ООД- длъжник по изп.дело № 220187850400025 по описа на ЧСИ Л.М.с рег. № 785 срещу постановлението от
05.02.2018г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
прекратяване на изпълнителното производство, на основанието по чл.433,ал.1,т.1
от ГПК и подадената при условията на евентуалност - жалба срещу постановлението за разноските и таксите,
дължими от него за изпълнителния процес.
Жалбоподателят заявява
доводи за незаконосъобразност на
постановлението на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането му за
прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че от него е преведена на
Кредитора по изпълнителния лист процесната сума чрез
системата „Epay“
/“Изипей“/с платежната услуга - „изпращане на пари в брой“ на
датата 09.01.2018г.- преди датата на образуване на изпълнителното производство
от приобретателя /цесионера/
на процесното вземане. Като последица от това поддържа, че
изпълнителното производство следва да бъде прекратено, на основание чл.433,ал.1,т.1
от ГПК. При условията на евентуалност -
в случай, че не бъде уважена жалбата му срещу постановлението на ЧСИ, с което е
оставено без уважение искането за
прекратяване на изпълнителното производство, моли съда да разгледа жалбата му
срещу постановлението за разноски и такси по изп.дело.
Поддържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя. Твърди, че определените
от ЧСИ прости такси по т.1 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ надхвърлят нормативно
определения им размер. Счита за незаконосъобразно определен и размера на пропорционалната такса по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ, поради включване в основана върху която е начислена и на
адвокатското /юрисконсултско/ възнаграждение, което
не е предмет на изпълнителното основание.
На последно място поддържа, че от страна на първоначалния взискател К.С., ЧСИ и множество регистрирани на един и същи
адрес търговски дружество законоустановеният способ
на цесията се използва за неправомерни цели за извличане на допълнителни недължими
парични облаги. С изложените доводи, подробно развити в жалбата, длъжникът
мотивира искането си за отмяна на обжалваното постановление, с което е оставена
без уважение молбата му по
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, евентуално- отмяна на постановлението за такси и
разноски. Заявява искане за спиране на изпълнителното производство по реда на
чл.438 от ГПК. Претендира присъждане на
разноските направени в настоящото производство.
Насрещната страна по жалбата - взискател
в изп.производство – „Ж.“
ЕООД, оспорва същата като неоснователна.
Възразява, че не е налице плащане на дължимата сума от страна на
жалбоподателя- длъжник, тъй като при паричните преводи чрез системата „Изипей“ длъжникът разполага с правото и възможността да
изтегли неполучен своевременно от кредитора паричен превод. Счита, че длъжникът би се освободил от
задължението за плащане само чрез внасяне на дължимата сума по банкова сметка ***
/на взискателя/ име. Моли съда да вземе предвид
обстоятелството, че не е налице забава от негова страна – за приемане на
изпълнението. Твърди, че заплатеният от
него адвокатски хонорар не е прекомерен, тъй като е в рамките на минималните
размери по чл.10,ал.1 и ал.2 от Наредба № 1/2004г., дължими за образуване и водене
на изпълнителното дело. Претендира
присъждане на разноските, направени в настоящото производство.
По
делото са депозирани мотиви на ЧСИ Л.М., с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди съображенията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено
следното:
По жалбата срещу
постановлението от 05.02.2018г.
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирана страна , срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на ЧСИ /чл.435,ал.2,т.6 от ГПК/ и в законоустановения
1 седмичен срок по чл.436,ал.1 от ГПК /обжалваното постановление е връчено на
длъжника на 08.02.2018г., а жалбата е подадена от него на 12.02.2018г/.
Разгледана
по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Изпълнително
дело № 2020187850400025 по описа на ЧСИ Л.М.е
образувано на 24.01.2018г. по молба на взискателя „Ж.“
ЕООД, преставлявано от Адвокатско съдружие „Л.К.“,
чрез адв.Н.И.– за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 08.01.2018г. от
Софийски районен съд, 76 състав на
основание влязлото в сила решение от 15.02.2017г. по гр.дело № 57253/2016г. по описа на СРС, 76
състав и решението от 14.12.2017г. по гр.дело№ 6567/2017г. по описа на СГС.
Съгласно изпълнителния лист „К.И.“ ООД е осъдено на основание чл.38,ал.1,т.3 от
ЗА да заплати на адв.К.И.С.- сумата от
187,98лв.-адвокатско възнаграждение и сумата от 15,00лв.- държавна такса за
частна жалба. Взискателят „Ж.“ ЕООД се легитимира
като титуляр на вземанията на основание договор за цесия от 02.01.2018г.,
сключен с К.И.С., с който от последната са прехвърлени на първия вземанията й ,
присъдени с решението на СГС по горепосоченото гр.дело № 6567/2017г. За цесията
длъжникът „К.И.“ ООД е уведомен от цедента К.С.
чрез писмо, изпратено с телепоща и получено от длъжника на 09.01.2018г.
От
друга страна, от длъжника „К.И.“ АД е представена разписа за извършен паричен
превод на дата 09.01.2018г. чрез системата „Изипей“ в
полза на К.И.С. на общата сума от 205,26лв./представляваща сбор от двете
вземания по процесния изпълнителен лист/.
С
молба от 05.02.2018г. от длъжника „К.И.“ ООД е заявено искане до ЧСИ за
прекратяване на изпълнителното производство поради доброволно плащане на сумата
по изп.лист
чрез системата „Изипей“ в полза на кредитора К.И.С.
на датата 09.01.2018г.- преди датата, на която е уведомен за цедирането на вземането /10.01.2018г./. Позовава се на
уведомяване на новия кредитор за извършеното плащане на дата 15.01.2018г.
С
обжалваното постановление искането на длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК е оставено без
уважение, с мотива , че липсват доказателства кредиторът К.И.С. да е
упълномощила „Изипей“ да получава суми от нейно име и
за нейна сметка, както и поради непредставени доказателства от длъжника сумата
да е получена от правоимащия.
Настоящият
съдебен състав намира обжалваното постановление за законосъобразно и правилно.
Нормата на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, на която длъжникът-жалбоподател се позовава
в конкретния случай, установява
изчерпателно изброени основания за прекратяване на изпълнителното
производство, попадащи в общата хипотеза
на погасяване на дълга преди датата на образуване на изпълнителното
производство, а именно: 1/ представяне на разписка, изходяща от взискателя и удостоверяваща плащането на дълга, 2/
представяне на заверена квитанция от пощенска станция или 3/ писмо от банка, от
които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.
Доколкото „Изипей“ АД е търговско дружество, което
притежава лиценз, издаден от БНБ по реда на чл.12,ал.1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи /ЗПУПС/ за извършване на парични преводи като
неуниверсална пощенска услуга по смисъла на чл.38,т.4 от ЗПУ, вр. с чл.4,ал.1,т.6 от ЗПУПС, /факт, който се установява от
публично достъпния търговски регистър/, съдът приема, че издадените от него
документи за плащания попадат в приложното поле на чл.433,ал.1 , т.1 от ГПК,
като идентични по правна същност на тази, издадени от пощенска станция.
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай, обаче, представената
от жалбоподателя-длъжник разписка удостоверява единствено факта на нареден
паричен превод от страна на същия в полза на първоначалния кредитор, но не
доказва факта на получаване на процесната сума от последния
преди датата на цедиране на вземането и съответно-
преди датата на образуване на изпълнителното дело. Настоящият съдебен състав
приема, че нормата на чл.433,ал.1 , т.1
от ГПК следва да бъде тълкувана корективно, като
счита, че следва да се разграничи хипотезата, при която сумата е внесена по
банкова сметка ***, от тази , при която сумата е наредена чрез паричен
превод превод.
Съдът приема, че в първата хипотеза е достатъчно представяне на доказателства
само за факта на внасянето на сумата по банковата сметка на името на взискателя / и именно към тази хипотеза се отнася
изискването за внасяне по чл.433,ал.1, т.1 от ГПК/, тъй като след внасянето длъжникът губи
правото да се разпорежда с внесената сума, а това право преминава върху взискателя именно от този момент, поради което без правно
значение е кога последният ще го упражни.
Във втората хипотеза, когато длъжникът нарежда паричен превод на името
на взискателя , настоящият съдебен състав приема, че
приложение намира изискването на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК за доказване не само на
внасянето, но и на получаването /плащането / на сумата на взискателя. Това следва от воля на законодателя, заложена в разпоредбата
на т.1,ал.1 на чл.433 от ГПК , доколкото същата е свързана с установяване на
основания, при които взискателят е удовлетворен преди
датата на образуване на изпълнителното производство. При паричните преводи нареждането на
извършване на превода /внасянето/ на сумата по сметка на пощенската станция
/или в случая на „Изипей“/ на името на взискателя няма погасителен ефект, за разлика от банковия
превод, доколкото към този момент за взискателя не
съществува правната възможност да се разпорежда с паричната сума. Тази
възможност възниква на първо място – само ако взискателят
бъде уведомен /от момента на уведомяването/ от страна на пощенската станция за
паричния превод и на второ място - съществува само до крайния момент, до който
съгласно общите условния на дружеството, извършващо паричния превод, е възможно
получаването на сумата, тъй като след този момент- тя се връща по сметка на наредителя. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че в хипотезата, отнасяща се за
паричните преводи, приложение намира изискването на чл.433,ал.1,т.1 от ГПК за
представяне на доказателства, установяващи изплащането на сумата на получателя.
В конкретния случай, от жалбоподателя- длъжник не само , че не са представени
доказателства за изплащане на сумата от „Изипей“ АД –
на първоначалния кредитор, но и такива, от които да е видно, че последният е
бил уведомен за паричния превод. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че
не е настъпило твърдяното от длъжника погасяване на вземането преди датата на
образуване на изпълнителното производство, поради което и законосъобразно с
обжалваното постановление е отказано прекратяването му. Настоящият съдебен състав приема, че не
следва да бъдат обсъждани, като ирелевантни,
заявените с жалбата доводите във връзка
с приложението на чл.95 от ЗЗД– за забава на кредитора, тъй като същите нямат
правно значение и отношение към наличието или липсата на предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК, а са
свързани само с правните последици, установени с нормата на чл.96 от ЗЗД.
При
този изход на делото по жалбата срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство, съдът дължи произнасяне по подадената при
условията на евентуалност жалба срещу постановлението за разноските по изп.дело.
По жалбата срещу
постановлението за разноски.
Настоящият
съдебен състав приема, че жалбата в частта, с която се атакува постановлението
за разноски в частта на определената пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и простите такси по т.1
и т.5 от ТТР към ЗЧСИ е недопустима, като подадена след изтичане на законоустановения 1 седмичен срок по чл.436,ал.1 от ГПК.
Постановлението
за горепосочените разноски е обективирано в поканата
за доброволно изпълнение с изх.№ 305/24.01.2018г., която е връчена на длъжника
на 29.01.2018г. Едноседмичният срокът за обжалването е изтекъл на
05.02.2018г., поради което подадената на
12.02.2018г. жалба се явява просрочена и като такава – следва да бъде оставено
без разглеждане като недопустима.
Що
се отнася до искането по чл.78,ал.5 от ГПК, заявено с жалбата, съдът приема, че
компетентен да се произнесе по неговата допустимост и основателност или
неоснователност е ЧСИ, като изричното
произнасяне на ЧСИ подлежи на съдебен контрол. Възможността да
се иска намаляване на разноските за адвокат /юрисконсулт/ на насрещната страна,
когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е
предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по
отношение на съдия – изпълнителя. Според настоящия съдебен състав в случая се
касае за празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването
му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК е в част първа „Общи правила” и важи
както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия –
изпълнителят също има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника,
да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат,
когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване. Противното разрешение
би било недопустимо,
тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара,
който може да договаря с пълномощника
си - адвокат,
а длъжникът, който има признато право
да иска намаление
на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм
да изисква съдия-изпълнителят да се произнесе по
това искане. Няма основание да се допуска
и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски
/юрисконсултски/ хонорар за сметка на
длъжника без да се признае
правото на съдебен контрол върху това решение,
респективно отказ на съдия-изпълнител.
Ето защо, съдът приема, че жалбата в частта, с която е заявено искането по
чл.78,ал.5 от ГПК, следва да бъде върната на ЧСИ за произнасяне по
компетентност.
По искането по чл.438
от ГПК
При
установената по горе неоснователност и недопустимост на подадените жалби, съдът
приема, че искането за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.438
от ГПК следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, жалбата с вх.№ 414/ 12.02.2018г., подадена от
„К.И.“ ООД- длъжник по изп.д. № 220187850400025 по
описа на ЧСИ Л.М.с рег. № 785 в частта, с която се обжалва
постановлението от 05.02.2018г., с
което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на
изпълнителното производство, на основанието по чл.433,ал.1,т.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустима /просрочена/ жалбата с
вх.414/12.20.2018г., подадена от „К.И.“
ООД в частта, с която се обжалва
постановлението за таксите по т.1,т.5 и т.26 от ТТР към ЗЧСИ, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№
305/24.01.2018г.
ВРЪЩА жалбата
с вх.414/12.20.2018г., подадена от „К.И.“
ООД – длъжник изп.д. № 220187850400025 по описа на
ЧСИ Л.М.с рег. № 785 в частта, с която е заявено искане по
чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя „Ж.“ ЕООД, начислено в размер на 350,00лв. с
постановлението за разноски, обективирано в поканата
за доброволно изпълнение изх.№ 305/24.01.2018г.
– на ЧСИ Л.М.–
за произнасяне по компетентност.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на „К.И.“ ООД по
чл.438 от ГПК- за спиране на изпълнението по изп.дело
№
220187850400025 по описа на ЧСИ Л.М.с
рег. № 785
Решението в частта, с която жалбата
е оставена без разглеждане има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред САС в 1 седмичен срок от връчването му на страните, а в
останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.