РЕШЕНИЕ
Номер 28921.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20205200500578 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №47/18.02.2020г., постановено по гр.д.№33/2019г. по описа
на РС- В. е обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД сключения
на 11.12.2017г. между Ц. П. Д. , с ЕГН **********, с постоянен адрес/ гр.П.,
общ.П., ж.к.“С.“, бл.72, вх.Г, ет.8, ап.231, като купувач и Х. А. Д. , с ЕГН
********** и Ю. М. Д. , с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес:
с.Д.Д., общ.В., ул.“С.“ №4, като продавачи, предварителен договор за
покупко- продажба на следното моторно превозно средство- товарен
автомобил: марка „Фолксваген“, модел „Т.“, с ДКН: ..., рама: № ....., двигател
№ ...., цвят: бял.
Осъден е на основание чл.364, ал.1 от ГПК, Ц. П. Д. , с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.П., общ.П., ж.к.“С.“ бл.72, вх.Г, ет.8, ап.231, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- В., нотариална такса
в размер на 30лв., а по сметка на Община В.- местен данък за придобиване на
имущество по възмезден начин в размер на 103,88лв.
Наредено е на основание чл.364, ал.2 от ГПК заверен препис от
съдебното решение да се издаде на страните след представяне от ищеца на
доказателства за заплащане на дължимите местен данък и държавна такса и
1
на удостоверение за липса на неплатени данъчни задължения /пътен данък/ за
МПС, както и представяне на декларация по чл.364, ал.2 от ГПК, че ищецът
няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Ю. М. Д. и Х. А. Д.
, чрез адв.Б. от АК- Пазарджик.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че представеният по делото предварителен договор за покупко-
продажба на МПС с дата 11.12.2017г. е подписан от пълномощника на Д., от
една страна като продавачи и ищеца като купувач.
Визира се, че сам по себе си, този договор е частен документ и с оглед
опасността частният документ да бъде антидатиран, законодателят е въвел
понятието „достоверна дата“, като това не е непременно датата на съставяне
на документа, а тази, към която документът вече със сигурност е съществувал
и следователно може да бъде противопоставен на трети лице.
Твърди се, че този договор до завеждане на настоящото дело не е бил
известен никому. Нещо повече, Д. са заплащали дължимите данъци и
застраховки за автомобила и изобщо не са знаели за него.
Сочи се, че договорът е недействителен, тъй като датата му е
недостоверна и е сключен във вреда на пълномощниците- Д..
Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли
предявения иск.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Ц. П. Д. , чрез пълномощника му адв.Д..
В същият се приема, че подадената въззивна жалба е изцяло
неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е валиден,
допустим и правилен съдебен акт.
Излагат се съображения в насока неоснователност на изложените
твърдения във въззивната жалба. В тази насока се приема, че са налице
2
основанията за уважаване на предявения иск, с правно основание чл.19, ал.3
от ЗЗД.
Моли се са постановяване на съдебен акт, с който се потвърди
обжалваното решение, с присъждане на направените разноски по делото пред
настоящата инстанция.
С Определение №463/06.07.2020г., постановено по гр.д.№33/2019г. по
описа на РС- В. е допълнено, на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Решение
№47/18.02.2020г., по гр.д.№33/2019г. по описа на РС- В., като е осъден Х. А.
Д. , с ЕГН ********** и Ю. М. Д. , с ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес: с.Д.Д., Община В., ул.“С.“ №4, да заплатят на Ц. П. Д. , с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.П., Община П., ж.к.“С.“, бл.72, вх.Г, ет.8,
ап.231, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 600лв., представляващи
разноски в производството.
В съдебно заседание, жалбоподателите Ю.М.Д. и Х. А. Д. , редовно
призовани, не се явяват. За същият се явява процесуалният им представител
адв.Б.. От страна на същия се поддържа подадената въззивна жалба, като се
моли същата да бъде уважена, а обжалваното решение се отмени, като се
отхвърли предявения иск.
Ответникът по жалбата- Ц. П. Д. , редовно призован не се явява.
Последният се представлява по делото от пълномощника му адв.А.. От страна
на последната се моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна
жалба, като се потвърди обжалваното решение. В този смисъл се излагат
доводи.
Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен от страна на Ц. П. Д. ,
против Х. А. Д. и Ю. М. Д. а, конститутивен иск с правно основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за
3
покупко-продажба на моторно превозно средство /МПС/ от 11.12.2017г.-
товарен автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Т.", с ДКН: .., рама № .,
двигател № ., цвят: бял, за сумата от 3000лв.
Твърди се от страна на ищецът Д., че с ответниците са страни по
предварителен договор за покупко- продажба на моторно превозно средство,
сключен на 11.12.2017г. с предмет: моторно превозно средство- товарен
автомобил: марка „Фолксваген“, модел „Т.“, с ДКН: Р..., рама №.., двигател
№.., цвят: бял, притежаващ свидетелство за регистрация, серия №
*********/22.05.2017г., с уговорена цена, в размер на 1000лв., изплатена
изцяло в деня на подписването му.
Визира се, че съгласно клаузите му той представлява разписка за
получената продажна цена, като владението върху товарния автомобил му е
било предадено в деня на подписване на договора.
Твърди, че с процесния предварителен договор страните са постигнали
съгласие да сключат окончателен договор в писмена форма с нотариална
заверка на подписите до 31.12.2018г., пред Нотариус- С.Д. с peг.№541.
Твърди се, че на 07.12.2018г. е изпратил писмо до М. Ю. А., Х. А. Д. и
Ю. М. Д. , с което е отправил предложение до ответниците да пристъпят към
сключване на окончателен договор, поради наближаване на падежа, а именно
31.12.2018г., но те не отговорили нито писмено, нито устно, нито се явили
пред Нотариус- С.Д. за сключване на окончателен договор.
Искането е предявeния иск да бъде уважен.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответниците Ю. Д. и Х. Д., чрез процесуалния им представител адв.И., в
който твърдят, че с ищеца нямат никаква връзка и дори не се познават.
Твърди се от страна на ответниците, че с М. Ю. А. от с.Д.Д. са имали
роднински отношения, тъй като той е бил съпруг на дъщеря им до месец
август 2019г.
Сочи се, че през 2016г., М. Ю. А. закупил товарен автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Т.“ с ДК № ... ВХ, бял на цвят, който бил прехвърлен
4
на Х. А. Д. на 02.05.2017г. На 04.05.2017г., двамата ответници упълномощили
М. А., да управлява автомобила и да се разпорежда с него както намери за
добре.
Сочи се, че М. А.не е уведомил Д., че има сключен предварителен
договор за покупко- продажба на товарния автомобил, като те плащали
данъците и застраховките за него. След като дъщеря им се разделила с М.А.
същите са искали няколко пъти да им се върне автомобила. Тази връзка се
твърди, че като са подали жалба с вх.№ 367000-10189 от 25.10.2018г., с
искане да им се окаже съдействие за връщането му.
Твърди се от страна на ответниците, че на 23.10.2018г., пред Нотариус
Е.Ч., с Декларация са оттеглили пълномощията, които били дали на бившият
им зет М.А. с Пълномощно с рег.№613 от 04.05.2017г. на Нотариус Е.Ч..
Оспорва се твърдението, че Д. са били уведомени от ищеца на
07.12.2018г. с покана да сключат окончателен договор. Твърдят, че към онзи
момент кмет на с.Д.Д. е бил бившият им зет М.А. и вероятно той я е получил,
както и че не ги е уведомил.
Приема се, че договорът е недействителен, тъй като датата му е
недостоверна и тъй като е сключен във вреда на пълномощника.
Искането е предявения иск да се отхвърли.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от Предварителен договор за покупко- продажба на МПС се
установява, че на 11.12.2017г. ответниците, представлявани от пълномощника
им М.Ю.А., в качеството им на продавачи са се задължили да прехвърлят на
ищеца, чрез сключване на окончателен договор за покупко- продажба с
нотариална заверка на подписите процесното МПС, а именно: товарен
автомобил: марка „Фолксваген“, модел „Т.“, с ДКН: .., рама №.., двигател №.,
цвят: бял, срещу заплащане на сумата от 1000лв. от страна на ищеца. От
договорът се установява още, че цената била платена и владението върху
автомобила било получено от ищеца към датата на сключване на договора.
5
Видно от Пълномощно с нотариална заверка на подписите се
установява, че ответниците Ю. М. Д. и Х. А. Д. са упълномощили М.Ю.А. да
извършва всякакви разпоредителни действия от тяхно има, като продаде, на
когото намери за добре и за цена, каквато намери за добре и платима по
начин, какъвто пълномощникът прецени и при други условия, определени от
него, както и да договоря сам със себе си по отношение на процесното МПС.
Да съставя, подава и получава от тяхно име всички необходими
удостоверения, декларации и други документи, необходими за
осъществяването на правата по пълномощното.
Видно е, че същото не е ограничено със срок на действие и
следователно се установява, че към датата на сключване на процесния
предварителен договор пълномощникът е разполагал с валидно учредена
представителна власт по отношение на ответниците, което обстоятелство по
същество не се оспорва от ответниците.
Видно от Декларации /при прехвърляне на собственост върху моторни
превозни средства/ по чл.264, ал.2 от Данъчно- осигурителния процесуален
кодекс- 2 броя- л.10 и л.11, както и Декларации за гражданство и гражданско
състояние по чл.25, ал.8 от Закона за нотариусите- 2 броя- л.13 и л.14 се
установява, че те са подписани от Х. А. Д. и Ю. М. Д. , като същите са с
нотариална заверка на подписите им от 04.05.2017г.
В показанията си св.Б. коментира, че през месец октомври 2018г. е били
подадена жалба от Х.Д., че зет й задържа автомобила и не й го връща.
Свидетелят сочи, че е ходил при зетя, който е изпълнявал длъжността Кмет,
като установил, че автомобила е на двора и съответно му казал да го върне.
Било казано от последния, че ще го върне. При дадените обяснения в хода на
проверката се твърдяло от същия, че го е продал на лице в гр.П..
При така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа
спора по същество, настоящата въззивна инстанция намира от правна
страна следното:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
6
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е правилно, а подадената
въззивна жалба е неоснователна.
В конкретният казус, първоинстанционният съд е приел, че между
страните по делото е сключен валиден предварителен договор за продажба на
описаното МПС. Същият съдържа съществените елементи на предварителния
договор и правните последици от него са съвместими с целта, която страните
са искали да постигнат.
Приел е за безспорно установено, че цената на вещта е изплатена
изцяло, поради което ищецът се явява изправна страна в качеството си на
купувач, който е платил цената на автомобила, предмет на продажбата. От
друга страна е настъпил падежът за изпълнение на задължението на
ответниците да прехвърлят веща, но поради тяхно виновно бездействие
окончателна сделка не е сключена.
Счел е, че при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
са налице предпоставките за обявяване за окончателен на предварителен
договор за продажба на моторно превозно средство - товарен автомобил:
марка „Фолксваген“, модел „Т.“, с ДКН: .., рама №., двигател № ., цвят: бял,
поради което предявеният конститутивен иск следва да се уважи.
В случая, настоящата въззивна инстанция приема изцяло съображенията
на първоинстанционния съд да уважи предявения иск.
В конкретният казус, не могат да бъдат споделени, като основателни
направените възражения от страна на въззивника изложени във въззивната му
жалба в насока, че предварителния договор е частен документ, без достоверна
дата, като същия е недействителен, тъй като датата му е недостоверна.
Предвид опасността частният документ да бъде антидатиран, законът е
установил понятието „достоверна дата”- това не е непременно датата на
съставяне на документа, а тази, към която документът със сигурност вече е
съществувал и следователно е противопоставим на трети лица
7
(неучастващите в съставянето на документа лица, които черпят права от
някои от издателите на документа и които биха могли да бъдат увредени от
неговото антидатиране). Според чл.181, ал.1 от ГПК, частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който
настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа.
Такава следва да се приеме, че е налице.
В тази връзка следва да се посочи, по делото са приложени два броя
декларации подписани от ответниците по делото по реда на чл.25, ал.8 от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност и 2 броя декларации по чл.264,
ал.2 от ДОПК с нотариална заверка на подписалите ги Д., като декларатори с
дата: 04.05.2017г. Тези декларации се подават именно в връзка с продажба на
вещта- МПС, която е предмет на процесното дело.
Тези факти не се отричат от ответниците. От страна на последните са
налице твърдения за оттегляне на процесното пълномощно от страна на
ответниците Д., но реално доказателства в тази насока по делото не са налице,
които да доказват този факт. От друга страна следва да се посочи, че не са
налице доводи в насока, че купувачът по предварителния договор е знаел, че
процесното пълномощно е оттеглено, нито са събрани каквито и да е било
доказателства в тази насока.
Коментира се, че пълномощникът М.А. е живял съвместно с дъщерята
на ответниците, като са се разделили на 07.08.2018г., но и в тази насока не са
налице ангажирани доказателства за да се приеме, че същите не са надлежно
поканени от страна на ищецът за изпълнение задълженията им по
предварителния договор. Поканата за изпълнение на процесния договор е
надлежно връчена на пълномощника на Д..
Не се установява по делото, че и владението не е осъществено от
купувача по предварителния договор, тъй като тези твърдения на Д. не са
потвърдени от доказателствата по делото. В тази насока е разпитван св.Б.,
8
които твърди, че е видял автомобила 20 дни след завеждане на преписката, но
така установеното от него не може да се приеме за достоверно относно
конкретно установено владение касаещо определената вещ. Нещо повече, не
се отрича от свидетеля, че в писмените си обяснения А. е визирал, че е имал
пълномощно и е продал автомобила на друго лице, като тези обяснения са
дадени през декември 2018г. Същият не коментира обстоятелства относно
реално оттегляне на каквото и да е било пълномощно.
При тези данни следва да се изведе извода, че е налице действителен
предварителен договор за покупко- продажба на МПС, сключен между
страните, който съдържа всички елементи на окончателния, като са налице
условията за прехвърляне. Безспорно е установено настъпилия падеж за
изпълнение на задължението на продавачите да прехвърлят правото на
собственост върху процесната движима вещ и след като същите не са
направили това, за ищеца съществува правото по чл.19, ал.3 от ЗЗД да поиска
предварителния договор да бъде обявен за окончателен.
Предвид на изложеното, настоящата инстанция споделяйки крайните
правни изводи на първоинстанционния съд намира, че жалбата, като
неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, следва в тежест на Д., следва да се присъдят
направените разноски- адвокатски хонорар пред втора инстанция от страна на
Ц. П. Д. в размер на 600лв.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №47/18.02.2020г., постановено по гр.д.
№33/2019г. по описа на РС- В.
ОСЪЖДА Х. А. Д. , с ЕГН ********** и Ю. М. Д. , с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес: с.Д.Д., Община В., ул.“С.“ №4, да ЗАПЛАТЯТ
полза на Ц. П. Д. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., Община П.,
9
ж.к.“С.“, бл.72, вх.Г, ет.8, ап.231, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
от него разноски пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар в размер на
600/шестотин/лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ
от страните по делото, в едномесечен срок, от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10