Р
Е Ш Е
Н И Е № 95
гр.Кюстендил, 18.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно
отделение,
в
откритото заседание
на
двадесети и шести юни
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря Любка Николова
с
участието на прокурора Бойко Калфин
като
разгледа докладваното от съдия Братанова ВНАД
№ 175
по описа
за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 378, ал.5 НПК вр. глава XХI НПК- “Въззивно производство”.
Адв.Н.Д., защитник на А.А.М.
обжалва решение № 54/ 13.02.2019 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по
НАХД №1137/ 2018 г. по описа на същия съд, с което подс.А.А.М. от гр.
Благоевград е признат за виновен в това, че на 07.07.2015 г. около 10, 20 часа в село Усойка,
област Кюстендил на ПП-1, Е-79 при километър 339+140 при кръстовището за село
Блажиево, в посока Кулата при управление на автомобил, м. „***”, м. „***” с рег.
№ ***, собственост на Н.Г.Н.от гр. Благоевград е
нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.2
ЗДП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.Е.М. от
с. Усойка, община Бобошево, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота; трайно затрудняване движението на снагата; трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник; трайно затрудняване на
движенията на двата долни крайника. Деянието е квалифицирано по чл. 343, ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. чл. 342,
ал.1НК, като ДнРС е освободил М. от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер
на 1 000 лева. Разпоредбата на чл.78а, ал.4 НК не е приложена и на М. не
е наложено наказание лишаване от права.
На същия са възложени разноските по делото в размер на 8 372, 02 лева.
В жалбата се релевират
съображения за допуснати съществени снарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в липса на мотиви и в неправилно приложение на закона, като се
твърди, че доводите на ДнРС за доказаност на обвинението не са съобразени с
доказателствения материал. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което М. бъде
признат за невиновен по повдигнатото обвинение, бъде оправдан.
Окръжна прокуратура Кюстендил
чрез своя представител оспорва жалбата.
Изразява се становище, че решението на ДнРС е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено.
Защитникът на обвиняемия М.-
адв.Н.Д. пред въззивния съд изразява становище, че жалбата е основателна и че решението на ДнРС следва да бъде отменено. Изтъква доводи
за неправилност и необоснованост на
атакуваното решение.
Подсъдимият А.А.М. пред окръжния
съд твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.
Кюстендилският окръжен съд, след
цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след
неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.313 и чл. 314, ал.1 НПК,
като провери правилността на решението, счита, че протеста
е допустим, доколкото е предявен от надлежна страна и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, е
неоснователен по следните съображения:
Производството пред ДнРС е
съгласно правилата, установени в чл.375 и сл. от НПК- глава ХХVIII НПК.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в
съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по
делото, събран в хода на съд. следствие и този на досъдебното производство,
проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния
съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички
обстоятелства от съществено значение за
правилното решаване на делото по същество, като от него се установява следната фактическа обстановка:
На 07.07.2015 г. подс.М. паркирал
л.а.м. ,,***“, м. ,,***“ с рег. № ***в с. Усойка, обл. Кюстендил на паркинг вдясно от
ПП1 /ГП Е- 79, считано по посока гр. Дупница- гр.Благоевград, непосредствено до
пътя за с.Блажиево. Пътната обстановка била добра- сух асфалт, при дневна
светлина в условията на добра видимост. Същият потеглил от паркинга около 10,
20 часа по посока гр.Благоевград с намерението да се включи в ГП Е-79,
преминавайки през кръстовището с пътя, водещ за с.Блажиево, поради наличие на
маркировка В1 ППЗДП от лявата му страна, неразрешаваща излизане на главния път
от паркинга. В същото време св. Р.М. се намирала до указателна стрелка Ж7
ППЗДП, намираща се до в левия край на паркинга, считано по посока на движение
на автомобила, непосредствено до пътя за с.Блажиево. След потеглянето на
превозното средство, същата предприела пресичане на платното за движение
на ГП Е 79, навлизайки на него от
паркинг територията, находяща се вдясно по посока на движението на
автомобила. При излизането си на
платното за движение, пешеходката възприела наближаващото ПС, спряла се ,
завъртяла се в обратна посока и се опитала да се върне на паркинга, от който
тръгнала. При излизането си от паркинга М. наблюдавал движението на
автомобилите по главния път, не възприел движещата се пред него пешеходка и със
скорост от 40 км/ч я ударил с предната част на автомобила, в зоната между
надлъжната ос и преден десен фар, отдясно в тялото на пешеходката. От удара
тялото на същата е отхвърлено наляво, а автомобилът, след задействане на
спирачната система, преминал вдясно от
тялото, без да го прегази и спрял.
От заключението на изготвената на ДП
СМЕ, изготвена от в.л. д-р В.Н.се установява, че в резултат на възникналото ПТП
пострадалата Роза Мицева е получила следните травматични увреждания:
черепно-мозъчна травма /с фрактура на череп, мозъчни контузии, субарахноидален
кръвоизлив/ - разстройство на здравето, временно опасно за живота; фрактури на
осемте десни ребра – трайно затрудняване на движенията на снагата; фрактура на
дясна ключица – трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник;
фрактури на таза – трайно затруднение на движенията на двата долни крайника.
Срокът за пълно възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес
е около 1 година.
От назначените по делото СХЕ се
установява, че в кръвта, иззета от лицата А.М. и Р.М., не е установено
наличието на алкохол в кръвта.
По делото са изготвени няколко АТЕ за
определяне механизма на ПТП, както следва:
Според АТЕ на в.л. Л.У. причината за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на автомобила ,,***“ с рег. № *** не е наблюдавал пътната обстановка пред него,
интензивността на движение на автомобили и пешеходци, като най-вероятно си е
отклонил вниманието, което е довело до удара между него и движещата се
успоредно на него в същата посока, но не по Е-79 пешеходка, а по второстепенния
път за с. Блажиево. От техническа гледна точка ударът между автомобила и
пешеходката Р.М. е бил предотвратим, стига водачът на автомобила да е
контролирал пътя пред себе си. Според вещото лице У. механизмът на ПТП е
следният: автомобилът управляван от обвиняемия се е движел в посока от с.
Усойка в посока Благоевград по ПП-1 Е-79 /след магазините намиращи се от
дясната страна на селото/. По същото време пешеходката Р.М.предприема пресичане
на пътя за с. Блажиево с цел да се прибере в дома си, веднага след табелата,
указваща пътя за селото. Посоката на пресичане на пешеходката и посоката на
движение на процесния автомобил е една и съща. Стигайки някъде по средата на
пътя за с. Блажиево, на около 4 метра след началото на пресичане, тя възприела
в насрещната лента /от с. Блажиево към главния път/ няколко автомобила, които
изчакала да преминат, след което продължила завъртайки се леко надясно с тялото
си, при което последвал удар между предна дясна част на лекия автомобил и
пешеходката, за което говорят получените деформации. След удара пешеходката
била отхвърлена на пътното платно, където е намерено и петното кръв на
пострадалата. След удара автомобилът продължил движението си и спрял след около
7.30-8 м след ориентира съгласно протокола за оглед.
ДнРС е назначил тройната АТЕ,
изготвена от в.л. Ч., Н.и Г., която е приела следния механизъм на ПТП: След
потеглянето от паркинга, автомобилът се включил в движението на ПП-1 Е-79 в
посока гр. Благоевград. По същото време пешеходката Р.М.се е намирала до
табелата, указваща посоката с. Блажиево от дясната страна на пътя. В момента, в
който автомобилът е наближил мястото, където се е намирала пешеходката,
последната е предприела пресичане на Е-79, но виждайки приближаващия автомобил,
се обърнала да излезе от пътното платно, при което настъпил удар на предната
част на автомобила вляво от десния фар върху областта на таза на пешеходката.
Вследствие на този удар тялото се е огънало към автомобила, като главата на
пешеходката се е ударила върху основата на дясната чистачка, където е счупено
предното стъкло на автомобила. Последвало е отхвърляне на тялото напред и
вдясно, падане на асфалта и главата се е установила на мястото, констатирано
като петно кръв. При сравняване на отстоянието на автомобила с опасната зона за
всички разгледани варианти на спиране и темп на движение на пешеходеца се
налага извода, че ПТП е било непредотвратимо чрез спиране от страна на водача
на автомобила. Няма данни по делото водачът да е губил контрол върху
управлявания от него автомобил. Спирачната система на автомобила не е била
технически изправна. ПТП е било непредотвратимо и при изправна спирачна
система.
От допълнителната тройна АТЕ на
същите вещи лица се установява, че при евентуален механизъм на ПТП на блъскане
на пострадалата при завой надясно на микробуса е невъзможно поради следното: за
извършване на поредицата отклонения на микробуса – надясно, наляво и пак
надясно, така че процесното МПС да застане косо на пътя, при установеното си
положение при огледа са необходими над 40 метра, а разстоянието от мястото на
удара при тази хипотеза до окончателното установяване на микробуса е 17 метра;
травматичните увреждания по пешеходката би следвало да са от лявата й страна, а
обективно същата е ударена отдясно с описаните характерни фрактури за удар
надясно и високо със счупване в
интимната област на таза, което не може да бъде постигнато при удара на тялото
от автомобила отляво и отзад; мястото на падане на пострадалата при тази
хипотеза е на 2.20 метра преди ориентира и на 0.90 м надясно от него /посока
Дупница – Благоевград/. При скорост на движение на процесния микробус под 29-30
км/ч е невъзможно получаването на такива травми. Според вещите лица е невъзможен и вариант на
блъскане на пешеходката, пресичаща отклонението за Блажиево и блъскането й само
от отклоняване надясно на процесния микробус, без да завива, поради следното:
след удара с пешеходката микробусът би следвало да се е ударил и в парапета на
моста; травматичните увреждания по пешеходката би следвало да са от лявата й
страна, а същата е ударена отдясно; мястото на падане на пострадалата при тази
хипотеза е на 4,10 метра след ориентира и на 0,70 метра надясно от него /посока
Дупница-Благоевград/ в дерето, мястото на петното кръв е на 3,50 метра преди
ориентира и на 4,00 метра наляво от него /посока Дупница - Благоевград/.
Вещите лица от състава на
назначената петорна АТЕ, изготвена от в.л. Х., Г., П. М. и А. предлагат два
варианта относно механизма на настъпилото ПТП. Вариант А - при място на удара на ГП Е79 и вариант Б – при място на удара на платното за движение на пътя от
ГП Е79 към Блажиево. Травмите на пешеходката са от дясната страна на тялото и
съгласно СМЕ ударът е нанесен в нейната дясна част. Травмите могат да се
получат и при двата механизма на удара. Анализът на щетите по МПС показва, че
инициалния удар е в областта на предната броня, вдясно от регистрационния
номер. Този механизъм съответства на вариант с място на удара платното за
движение на ГП Е79, поради което вариант А е по-достоверен. Разгледани сумарно
травмите на пешеходката и деформациите и счупванията по превозното средство, от
техническа гледна точка съответстват на скорост от порядъка на 40 км/ч, което
прави вариант А по-достоверен. Според експертите от техническа и професионална
гледна точка причините за настъпване на произшествието са: субективните
действия на пострадалата пешеходка, която е предприела пресичане на място,
което не е обозначено за пресичане на пешеходци, като е навлязла в коридора за
движение на автомобила; субективните действия на водача на автомобила, който не
е възприел или е възприел или реагирал със закъснение чрез спиране на
пресичащата платното за движение пешеходка. Водачът на л.а. от момента, в който
пешеходката е предприела пресичане на платното за движение на главен път Е79,
при своевременна реакция с аварийно спиране е имал техническа възможност да
предотврати ПТП; пешеходката е имала възможност да го предотврати, като не
предприема пресичането на платното за движение на място, което не е обозначено
за тази цел.
Вещите лице изключват вероятността
пешеходката да е пресичала пътя за с.
Блажиево и мястото на удара да е при десен завой на автомобила, тъй като в такъв случай нанесените й травми биха били основно от лявата страна на тялото;
след удара тялото на пешеходката би било отхвърлено в посока с. Блажиево, а не
на мястото на установяване на петното кръв; тогава вероятната скорост на
автомобила в момента на удара би била не
повече от 33 км/ч, а нанесените травми на пострадалата указват по-висока
скорост. Технически невъзможно е при такъв механизъм автомобилът да се установи
на мястото описано в протокола за оглед, освен ако не е изместван, за което
липсват данни. От техническа гледна точка такъв механизъм е неприемлив.
ДнРП на осн.чл. 375 от НПК е
направила предложение уличения А.А.М. да
се освободи от наказателна отговорност на осн.чл. 78А от НК за извършено
престъпление по чл. 343, ал.1, б.”Б”,
пр.2 от НК вр. чл. 342, ал.1 НК.
ДнРС е приел, че М. е допуснал
виновно нарушение на правилата на ЗДП и че е причинил средната телесна повреда
по непредпазливост на пострадалата Р.М.. ДнРС е изградил изводите си върху
петорната АТЕ, изготвена от вещите лица доц. д-р инж. Х., инж. Г., инж. П.,
инж. М. и инж. А., от която се установява механизма на произшествието,
съответстващ на приетия от съда по-горе и посочен като вариант А от вещите
лица, при който мястото на удара е на платното за движение на главен път Е-79 в
района на с. Усойка. ДнРС е изложил подробни съображения защо приема тази
експертиза като обективна, компетентна и пълна, към които настоящата инстанция
се присъединява. Този вариант на механизъм на ПТП се приема и от настоящия
съдебен състав като вероятен, тъй като вещите лица са направили подробен анализ
на щетите по превозното средство, габаритите на пътя, които позволяват
заобикаляне на падналото тяло без прегазване от лявата страна, травмите по
тялото на пострадалата. Следва изрично
да се подчертае, че тези изводи на експертното заключение, които са основен за способ за проверка
на доказателствата, не са произволни, а почиват както на обективно установените
следи от местопроизшествието, надлежно обективирани в огледния протокол, така и
на събраните по делото гласни доказателствени средства- обясненията на
подсъдимия по реда на чл.115 НПК в кредитираната им част, в която изрично сочи,
че е видял пострадалата пешеходка на пътя; както и с показанията на св. Зарич,
който сочи, че пострадалата преди ПТП е
била с лице към него /същият се е намирал на отсрещната страна/, до табелата ,
указваща посоката за с. Блажиево. ДнРС ,
след като по надлежния ред е приобщил показанията на пострадалата св. М. и
очевидеца св. З. депозирани пред друг съдебен състав по реда на чл. 281, ал.1, т.1 НПК, е изложил убедителни съображения за
причините, поради които кредитира показанията на св. З.и защо отхвърля
показанията на св. М. /която сочи, че
е пресичала пътя на отбивката за с.
Блажиево/. Към доводите за отхвърляне на показанията на пострадалата св. М.
КнОС изцяло се присъединява, като ги допълва в тази им част: посочената
свидетелка е била с тежки травми, сред
които и мозъчно сътресение и видно от медицинската документация е, че същата е
била трайно обездвижена и не е имала спомен от случилото се. В този смисъл
твърдението й, че е пресичала отбивката за с. Блажиево противоречи на пок. на
св. З./който преди ПТП я е видял
обърната с лице към главния път, на обясненията на подсъдимия, че
отдалеч е видял жена на пътя /главния/ и на заключението на петорната АТЕ,
приемаща като механизъм на удара именно този.
Изрично следва да се подчертае, че
приетия механизъм на ПТП се основава и на заключението на единичната експертиза
на в.л. У., както и на тройната АТЕ и допълнителна такава на вещите лица Ч.,
Н.и Г., които също приемат вероятност на именно този механизъм на удара.
Посочените вещи лица също изключват невъзможност на друг механизъм, като
разликата между тях и заключението от петорната АТЕ е единствено по отношение
на скоростта на движение на водача, опасната зона и възможността за
предотвратяване на удара от страна на водача. Последният въпрос е правен.
Посочените вещи лица също изключват
вероятността пострадалата да е пресичала пътя
за отбивката за с.Блажиево; така и възможността за блъскане на пострадалата
при завой надясно на микробуса; така и вариант на блъскане на пешеходката,
пресичаща отклонението за Блажиево и блъскането й само от отклоняване надясно
на процесния микробус, без да завива. В този аспект доводите в жалбата, че
посочените експертизи са възприели друг механизъм на ПТП, е несъстоятелен.
Не се споделят доводите, изтъкнати
във въззивната жалба, за невярност на петорната АТЕ. Следва изрично да се
подчертае, че експертизата, като процесуален способ за доказване по см. на чл.106 от НПК, е дейност, насочена към
изясняване на обстоятелствата по делото чрез научен анализ на надлежно
въведените в процеса доказателства; същевременно тя е и дейност, чрез
която е допустимо да се разкриват и приобщават
нови фактически положения, относими към предмета на доказване. В настоящия
случай тази експертиза на първо място е съобразила всички обективни данни,
надлежно отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, съставен по реда
на чл.155 НПК – разположението на
превозното средство след удара, координатите на установеното при огледа на
местопроизшествието петно червеникава течност, пътната обстановка и маркировка,
които са надлежно отразени в приложения по делото фотоалбум. На следващо място
съобразени са преките доказателства, съдържащите в протокола за разпит на св.
Зарич, както и обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че е възприел
пешеходката на пътя. Въз основа на тези
данни, на обективно установените травми на пострадалата и щетите по
автомобила, вещите лица, използвайки
специалните си знания в областта на механиката, физиката и автомобилите, са
дали напълно обоснован отговор на спорните относно механизма на ПТП въпроси.
Във връзка с доводите относно
изходните данни за работа на експертите от петорната АТЕ, следва да се отбележи
следното: същите са дали обоснован
отговор на въпроса защо приели съответните изходни данни /срвн. обясненията на
същите в с.з. на 13.02.2019 г./. Опасната зона на спиране на автомобила е
изчислена в аналитично изчислителната част на експертизата, точка 3, вариант А.
Поставената задача да се работи с време на реакция на водача 2,6 секунди и
натоварен бус не съответстват на обективно установените факти по делото. Време
за реакция 2,6 секунди се определя при водач със значително алкохолно
опиянение, за което по делото няма данни. Според обясненията на водача
превозното средство е било празно, което не дава основание за изчисления, които
не кореспондират с фактическата обстановка. Със скорост на движение 40 км/ч е
технически невъзможно да се извърши маневра десен завой от ГП Е79 към с.
Блажиево без загуба на устойчивост. Именно тези подробни мотиви от страна на
вещите лица водят до извода за това, че същите са съобразили всички
обстоятелства по делото и са стигнали до посочените по- горе изводи. В този
аспект доводите за невярност на експертизата са несъстоятелни и се отхвърлят от
настоящата инстанция. /Приложените от страна на защитата извлечения от интернет
относно различни изследвания на динамиката на движението на пешеходците,
извлечения от учебници и пр. нямат характер на доказателстевно сердство по НПК,
представляват интерпретация на различни научни способи за определяне движението
на пешеходец и пр., и нямат пряко отношение към механизма на ПТП, поради което
се отхвърлят и не следва изобщо да бъдат коментирани/.
В заключение КнОС приема за
установено, че от момента, в който пешеходката е предприела пресичане на
платното за движение на главен път Е-79, при своевременна реакция с аварийно
спиране, подс.М. е имал техническа възможност да предотврати произшествието.
Не се споделят вторият съществен
довод във въззивната жалба- за липса на мотиви на обжалвания съдебен акт. Въз
основа на гласните доказателствени средства, събрани при предходното
разглеждане на делото по НАХД № 957/2018 г. на ДнРС и приобщени към
доказателствения материал при усл. на
чл. 281, ал.1, т.1 НПК (пок. на св.М. и З. обясненията на подсъдимия,
също надлежно обсъдени и коментирани от страна на ДнРС), както и въз основа на
експертните заключения на вещите лица У.,
Е., Ч., инж. Вл.Н. в посочените по-
горе части, на петорната АТЕ на
в.л. доц. д-р инж. Х., инж. Г., инж. П., инж. М. и инж. А., ДнРС е постановил
обоснован съдебен акт. Същевременно ДнРС по надлежния процесуален ред е
приобщил и назначените допълнителни експертни заключения при предходното
разглеждане на делото, ръководейки се от
разп. на чл.13 от НПК за необходимостта от разкриване на обективната истина
и по този начин е провел пълно и
всестранно разследване. Видно от мотивите на първоинстанционното решение ДнРС е
направил анализ на всички доказателствени източници. Този съд е направил
прецизна проверка на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно,
така и в съвкупност. В мотивите на присъдата е изложил и доводи за причините,
поради които е кредитирал показанията на
св. Зарич, както и е изложил причини защо не дава вяра на част от пок. на св.М.,
и е изложил и мотивите за това, респ. в тази насока е спазил изискванията на
разп. на чл. 305, ал.3 НПК. ДнРС е
кредитирал като доказателствено средство и обясненията на подсъдимия, като
се е съобразил с двоякия им характер- от
една страна като на гласно пряко доказателствено средство, а от друга - като израз за защитната му позиция и
изложил съображения защо ги възприема като доказателствено средство- в коя част
и защо, както и в коя ги отхвърля.
Въз основа на анализ на всички
доказателствени източници, ДнРС е стигнал до единствения закономерен извод- че М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на деянието по чл.
чл.343, ал.1, б.”Б”, пр.2 НК. В тази
насока КнОС изцяло се солидаризира с
мотивите на съда. Същевременно мотивите
на присъдата не сочат ДнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да
изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху доказателства, които са
били събрани по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е
изопачил доказателствата, на които се е позовал, нито пък е игнорирал други,
които би ползувала прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да
събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК. Анализираните от ДнРС
доказателствени източници, преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво
съмнение извод- че обв.М. е допуснал
нарушение на правилата на ЗДП.
В същото време КнОС частично се съгласява с
мотивите във въззивната жалба относно неправилната квалификация от страна на
ДнРП и на ДнРС на допуснатото нарушение от страна водача на автомобила на ЗДП.
При даване отговор на спорните правни въпроси по делото следва да се отговори
на два такива: 1. Кое е
нарушението на ЗДП, довело до възникването на ПТП; и 2. Ако същото не е вменено в бланкетната
норма на чл.343, ал.1, б. „Б“ НК, има ли
процесуална възможност за осъждане на подсъдимия?.
Въпросът за нарушението на
правилата на ЗДП е правен въпрос и за настоящия съдебен състав не буди
съмнение липсата на нарушение по чл.20, ал.1, изр.1 ЗДП. КнОС намира, че
скоростта на движение на подс. М.- около 40 км/ч е била съобразена с
конкретните пътни условия, атмосферни
такива, пътя, релефа на пътя,
състоянието на пътя и превозното средство, с характера и интензивността на
движението и условията на видимост.
/Впрочем до този извод води анализа на всички експертизи/. Нарушението, което е
допуснато от М., е свързано с нормата на
чл.20, ал.2, зр.2 ЗДП- а именно, че не е спрял при възникналата опасност за
движението. Този извод на съда се мотивира изчисленията на петорната АТЕ,
съгласно която отстоянието между автомобила и пешеходка от момента на
навлизането й в платното /възникване на опасността/ е било 32 метра, а опасната
зона за спиране на водача е била 22 метра. Пострадалата М. не е попадала в нея, респ. същият е имал възможност при
незабавна реакция да спре преди удара. Ето защо следва да се приеме, че именно
това е конкретното нарушено правило на ЗДП.
Този извод на съда обаче води
до следващия важен процесуален въпрос,
посочен по- горе:възможно ли е, без да е вменена изрично нормата на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП и без да е налице
изменение на обвинението по реда на
чл.287 НПК, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на това
нарушение? Настоящият съдебен състав намира, че на този въпрос следва да се
отговори положително. В обстоятелствената част на постановлението на
ДнРП, което очертава рамките на обвинението, на М. са вменени нарушения по чл.20, ал.2 ЗДП в двете изречения на
посочената норма. При изложението на фактите ДнРП изрично е посочила, че същият „ …при избиране на
скоростта на движение не е наблюдавал внимателно пътната обстановка и не се е
съобразил с интензивността на движението на автомобили и пешеходци,
отклонявайки вниманието си, които обстоятелства са довели до възникване на ПТП;
освен това не е съобразил скоростта и с конкретните пътни условия, наличието на
пешеходец на пътното платно, което той не е
възприел, в резултат на което не е предприел каквото и да действие е по
спиране на автомобила…“. Този изказ на прокурора не е прецизен, но той е достатъчен, за да очертае
рамките на фактическото обвинение. В него изрично фигурира неизпълнението на задължението за спиране на автомобила
при възникнала опасност за движението, което е очертано в разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП и което именно
нарушение на правилата на движение е в
причинноследствена връзка с настъпилия вредоносен резултат /доколкото
заключението на петорната експертиза е, че водачът е имал възможност
своевременно да възприеме опасността, но е реагирал със закъснение, респ.
не спрял при възникналата опасност за
движението/.
Що се касае до възможността
подс. М. да се признае за виновен в извършване на нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 НК, без да е налице
изменение на обвинението пред първата инстанция, то съдът не намира процесуални
пречки за това. Доводите за това се черпят
от ТР № 2/22.12.2016 г. по т.д.
№2/2016 г. на ОСНК на ВКС, в чиято т.7
изрично е посочено, че съдът е компетентен да даде правилната
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 НК, ако в обстоятелствената му част са
описани фактическите обстоятелства по извършването му. За въззивната инстаниця този пропуск може да бъде отстранен чрез
правомощията й по чл.337, ал.1, т.2 НПК
/ срвн. мотивите на ТР по т. 7/.
Ето защо подс.М. следва да
бъде признат за виновен в нарушение по
чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП, респ. следва да се преквалифицира в такова допуснатото от него нарушение на
правилата по ЗДП. Правото му на защитата няма да бъде нарушено, защото
фактическите обстоятелства, на които се основава осъждането му, се съдържат в
обстоятелствената част на постановлението на прокурора, което означава, че по
тези факти е упражнено правото му на защита. Вярно е, че първата инстанция
е приела друго нарушение на правилата на
движение /по изр. 1 на цитираната норма на чл.20, ал.2 ЗДП/, а въззивният съд
приема нарушение по изр.2 на същата норма, но различието е по правната квалификация на съществуващите
факти при спазване на принципа за забрана за влошаване на положението на
жалбоподателя. Фактите, получили нова
правна оценка от окръжния съд, са изложени в постановлението на прокурора, по
тях жалбоподателят се е защитавал и в този аспект различната им правна оценка
не представлява влошаване на неговото правно положение.
В заключение- доводите
на решаващия съд се споделят от
настоящата съдебна инстанция с
посоченото изключение и необходимостта от преквалификация на нарушението от
такова по чл.20, ал.2, изр.1 ЗДП в такова по изр.2 на цитираната норма. Към тях
може да се добави следното: Основният въпрос по делото е дали подсъдимият се е
поставил сам в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните
последици вследствие виновно нарушение на правилата по ЗДП или е изпълнил
всички предписания на закона, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и
предотврати тяхното настъпване. В настоящия случай КнОС счита, че е налице
виновно нарушение от страна на водача на автомобила на нормата на чл.20, ал.2,
изр.2 ЗДП. Причината за ПТП е както в неговото неправомерно поведение, изразяващо се
в неизпълнение на предписанието за спиране при възникнала опасност за движението,
така и в неправомерното поведение на самата пострадалата, която е предприела
пресичане на пътното платно внезапно. Доколкото същата обаче не е попадала
в опасната зона на водача, същият е имал
възможност своевременно да я възприеме като опасност и съответно- да спре при
съответната реакция за това. Това той не е сторил, респ. не е изпълнил
задълженията си, произтичащи от разп. на
чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП, задължаваща го като водач на ППС да спре при
възникнала опасност за движението, респ. не е използвал техническата възможност
да предотврати удара на автомобила в пешеходката, за който същата е
допринесла с оглед и на собственото си
неправомерно поведение. Подсъдимият се е поставил сам в положение на невъзможност да предотврати
ПТП, доколкото не е бил изпълнил
посоченото вече нормативно вменено му задължение за движение и в този
аспект правилно е била ангажирана наказателната му отговорност.
В тази аспект, като е допуснал
нарушение на правилото на чл.20, ал.2,
изр.2 ЗДП , М. е осъществил от обективна
страна деянието по чл. 343, ал.1 б. „Б” пр.2 НК вр. чл. 342 ал.1, пр.3 НК, доколкото по
непредпазливост е причинил на св.М. средна телесна повреда по см. на чл.129,
ал.1 НК, изразяваща се в изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота; трайно затрудняване движението на снагата; трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник; трайно затрудняване на
движенията на двата долни крайника. /Телесните повреди са няколко, но съгласно
ППВС №3/1979 г., т.18 в случаите когато се причиняват на едно лице едновременно
две или повече различни телесни повреди, е налице едно престъпление, което
правилно е било квалифицирано с оглед най- тежкия резултат/. Нарушението
на посоченото правило за движение по ЗДП се намира в причинна връзка с
настъпилия тежък вредоносен резултат. От субективна страна деянието е извършено
по непредпазливост при форма на вината – небрежност. При допускане на посоченото нарушение на ЗДП
подсъдимият не е имал субективна
представа, че общественоопасните последици ще настъпят, но е бил длъжен
своевременно да реагира при възникналата опасност за движението, респ. е могъл
да избегне ПТП, ако е реагирал веднага.
При определяне на наказанието
първоинстанционният съд е приложил разп. на
чл. 78А от НК, като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и
му наложил адм. наказание „глоба” в размер на 1 000 лева. При налагането на
това наказание първостепенният съд е изложил съображения относно наличието на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, респ. в тази доводите във въззивната жалба на напълно
несъстоятелни. Като смекчаващи отговорността обстоятелства обосновано са
отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му заетост, както и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не са отчетени и в този аспект съдът напълно мотивирано е
определил размера на наказанието в
минималните граници, предвидени от разп. на
чл.78 А от НК. Същевременно наличието на съпричиняване от страна на
пострадалата при престъпния резултат е мотивирало съдът на осн. чл.78а, ал.4 Нк да не налага
наказанието лишаване от права. Ето защо КнОС счита, че размерът на наложеното
административно наказание е справедливо
и ще способства за превъзпитанието на въззивника по посока на спазване на правилата за движение по ЗДП.
Предвид така
установеното по несъмнен начин се налага извода, че подс. М. е допуснал виновно
нарушение на правилата на ЗДП и
обосновано е бил осъден.
Атакуваното решение е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон с посочената необходимост за преквалификация на нарушението по чл.20, ал.1, изр.2 ЗДП в
такова по чл.20, ал.1, изр.2 ЗДП. В
останалата му част, както и в частта за разноските, решението е законосъобразно
и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното и на осн.чл. 378, ал.5 НПК вр.чл. 334 т.3 и
т.6 и чл.337, ал.1, т.2 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ решение
№ 54 на Дупнишкия районен съд от 13.02.2019 г. по НАХД № 1137/2018 г. по описа
на същия съд в частта на допуснатото
нарушение по ЗДП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА същото от такова по чл.20, ал.2, изр.1 ЗДП в такова по чл.20, ал.1, изр. 2 ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.