Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.06.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.05. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1057 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
12/06.01.2020 г., постановено по гр.д. №
884/2019г. по описа на Районен съд – С.З.в частта с която е отхвърлен
предявения иск от “Т.Б.” ЕАД за
признаване за установено по отношение на М.П.Д., че му дължи сума за лизингови
вноски в общ размер на 708.26 лв.
по договор за лизинг от 29.07.2015 г., индивидуализирани във фактури №№
**********/15.05.2016 г. и № **********/15.06.2016 г., и законна лихва върху тази
сума от 12.07.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена
заповед № 1943/13.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 3539 по описа за 2018 г. на С. районен съд.
Въззивникът “Т.Б.” ЕАД излага
съображения за неправилност и моли в тази част да се отмени решението и да
бъдат присъдени разноските по първоинстанционното и заповедното производство с
оглед уважената част от иска, както и разноски по настоящото дело.
В законоустановения срок е
постъпил отговор, с който въззиваемият М.П.Д. оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди
решението в обжалваната част.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът “Т.Б.” ЕАД моли съда да признае за установено по
отношение на М.П.Д. съществуване на вземане в размер на 708, 26 лв.,
представляващо лизингови вноски по договора за лизинг към него, и законна лихва
върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 3539 по описа за
Ответникът М.П.Д. оспорва предявените искове, които моли
съда да отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски,
с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в представения в
срок отговор, в хода на делото по същество и в представена писмена защита.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3539/2018 г. по описа на
Районен съд – С.З.за процесните вземания е издадена заповед № 1943/13.07.2018
г. за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК, срещу която ответникът е
подал на 20.12.2018 г. възражение в срок, поради което на 11.02.2019 г., в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск.
На 29.07.2015 г. страните са сключили договор за лизинг,
съгласно който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване на лизинг, за срок от 23 месеца мобилно устройство Samsung модел
Galaxy S6 Edge 32 GBq White, а ответникът се задължил да му плати общата му
лизингова цена от 1 163, 57 лева с ДДС на месечни лизингови вноски, всяка
по 50.59 лева, с падеж за плащането им посочен в чл. 5 от договора. В чл. 1,
ал. 2 от този договор е уговорено още, че ответникът има право да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство едва след като
подпише договор за изкупуването му с ищеца най-малко 10 дни преди изтичане на
срока на договора за лизинг, след изпълнение и на условията за придобиването
му, посочени в същия договор и общите му условия. В чл. 9, ал. 2 от ОУ на този
договор е уговорено, че страните нямат право да го прекратяват преди изтичане
на уговорения в него срок на действие, а в чл. 11, ал. 1 от ОУ на този договор
е уговорено още, че освен в случаите на чл. 10, ищецът може да го развали и при
неизпълнение от ответника на договора за мобилни услуги, а в чл. 11, ал. 2 от
ОУ на договора за лизинг е уговорено, че при развалянето му по вина на
ответника, същият дължи на ищеца неустойка в размер на оставащите и неплатени
месечни лизингови вноски до размера на общата лизингова цена, посочена в
договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Ищецът следва да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е
задължил да предостави на лизингополучателят вещ за временно ползване срещу
уговорено лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането
на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговорено
потребление.
От представените
от ищеца писмени доказателства се установява, че на 29.04.2015 г. между страните
е сключен договор за лизинг със срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на
подписването му, съгласно който ищецът в качеството на лизингодател е
предоставил на ответника в качеството на лизингополучател за временно и
възмездно ползване мобилно устройство мобилно устройство Samsung модел Galaxy
S6 Edge 32 GBq White. Лизингополучателят се е задължил да заплати обща лизингова
цена в размер на 1 163, 57 лв. с ДДС, по начин посочен в договора, а именно
на 23 броя месечни лизингови вноски всяка в размер на 50, 59 лв. с ДДС.
Съгласно договора месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
се заплащат от лизингополучателя съгласно условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги.
Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.
В настоящия случай се установява, че ищецът е предоставил
за ползване на ответника мобилното устройство във вид, годен за употреба,
поради което за лизингополучателя е възникнало задължението да заплати цената
на лизинговата вещ. В случая е без значение дали лизингодателя е уведомил М.П.Д.
за прекратяване на договора за лизинг, тъй като към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.07.2018 г. крайният срок на
лизинговия договор, който е на 29.06.2017 г. е изтекъл, сумата не е била
платена от абоната и няма данни мобилното устройство да е върнато на оператора.
Поради това съдът намира, че предявеният иск от Т.Б.” ЕАД за признаване на установено по отношение на М.П.Д.
съществуване на вземане в размер на 708, 26 лв., представляващо лизингови
вноски по договора за лизинг към него, и законна лихва върху тази сума от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането й, за които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 3539/
Предвид гореизложеното
въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е неправилно и
следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде признато за установено
по отношение на М.П.Д. съществуване на вземането на “Т.Б.” ЕАД за сумата от 708,
26 лв., представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 29.07.2015 г.,
ведно със законна лихва върху тази сума от 12.07.2018 г. до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед № 1943/13.07.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3539/2018 г. по описа на С.
районен съд.
По отговорността за разноски:
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на делото М.П.Д. следва да заплати
на “Т.Б.” ЕАД допълнително сумата от 237, 07 лв., представляваща направените в
производството ч.гр.д.№3539/2018 г. по описа на РС – С.З.съразмерно с уважената
част от исковете.
С оглед изхода на делото М.П.Д. следва да заплати на “Т.Б.” ЕАД допълнително
разноски в размер на 236, 86 лв. за първоинстанционното производство съразмерно с уважената част от
исковете.
С оглед изхода на делото М.П.Д. следва да заплати на “Т.Б.” ЕАД направените разноски
във въззивното производство в размер на 325 лв.
С оглед изхода на делото “Т.Б.” ЕАД следва да заплати на М.П.Д.
направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 134, 34 лв.,
съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 12/06.01.2020 г. постановено по гр.д. № 884/2019г. по описа на Районен съд – С.З.в
обжалваната част като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.Д.
с ЕГН **********, с адрес *** съществуване на вземането на “Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С.*** за сумата от 708, 26 лв.,
представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от 29.07.2015 г., ведно
със законна лихва върху тази сума от 12.07.2018 г. до изплащането й, за които
парични задължения е издадена заповед № 1943/13.07.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3539/2018 г. по описа на С.
районен съд.
ОСЪЖДА М.П.Д. с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на “Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***
допълнително сумата от 237, 07 лв., представляваща направените в производството
ч.гр.д.№3539/2018 г. по описа на РС – С.З., съразмерно с уважената част от
исковете, допълнително разноски в размер на 236,
86 лв. за първоинстанционното производство, съразмерно с уважената
част от исковете и направените разноски във
въззивното производство в размер на 325 лв.
ОСЪЖДА “Т.Б.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.*** да заплати на М.П.Д. с ЕГН **********, с
адрес *** направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 134,
34 лв., съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.