Решение по дело №182/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 688
Дата: 1 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20225330200182
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330200182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 2931801 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на П. А. Х., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за нарушение по
чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но
в писмено становище от юрисконсулт намира жалбата за неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 27.03.2019г. около 13.21ч автомобил с рег. № *****, марка „Тойота”,
1
модел „Корола”, управляван от жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив по ул.
„Васил Левски” в посока бул.“Дунав“. В близост до администартивен адрес
№121 на първата посочена улица скоростта му била 83 км/ч, при ограничение
за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с
автоматизирана система за видеоконтрол ARH CAМ S1 № 11743са. В
последствие бил разпечатан електронен фиш Серия К № 2713824 срещу
собственика на автомобила А. П. Б., ЕГН **********, който обаче депозирал
декларация на 05.08.2019г. към която приложил и копие от СУМПС на
жалбоподателя Х., в която посочил, че именно последния е управлявал МПС
на посоченото в процесния фиш време и място. Така бил издаден и фиша
предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към
него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от
ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира
като обективни и непротиворечиви.
По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че
неправилно е санкциониран по данни на мобилно АТСС. На първо място
следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на
посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата
предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което дефакто е
извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично
е управлявал посоченото МПС. Не е основателно възражението, че фиша бил
издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4
ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата
на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се
утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено.
Не на последно място нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление само приравнява правните последици на електронния фиш
към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към
идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им.
Ето защо фишът напрактика не представлява нито АУАН, нито НП и
обратното твърдение не намира опора в закона, съответно неприложими са и
2
сроковете в чл.34 ЗАНН. Остава общото ограничение по чл.80 НК от 4 години
и половина от извършване на нарушението. На следващо място законът
изисква фишът да бъде издаден в отсъствие на контролен орган, а не
нарушението да бъде установено при липсата на такъв. По делото са
приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на
техническото средство. Приложени са снимка от разположение на уреда,
както и от автомобила управляван от жалбоподателя, поради което и тези
възражения не са основателни. Позоваването на ТР № 1/2014г. на ОСК на
ВАС е неотносимо, тъй като настоящото нарушение е след издаването му,
когато въпросното решение е отчетено от законодателя и е налице
нормативно изменение в тази насока със специално прието Наредба за
използване на АТСС включително от преносим тип. Това сочи на извод, че
нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и
съответен толеранс при измерването.
На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се
извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното
нарушение законът не изисква това.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за превишение от 33 км/ч. Следва да
се посочи, че съгласно фотоснимката от нарушението скоростта е била по-
висока – 86 км/ч и превишение 36 км/ч, но това с нищо не нарушава правата
на жалбоподателя.
С оглед този резултат и осъществената правна защита от юрисконсулт
чрез изготвяне на писмено становище по делото, то следва в тежест на
жалб.Х. да бъдат възложени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение. Минималната сума от 80 лева настоящата инстанция намира
за съответна на извършеното.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2931801 издаден от ОДМВР
-гр.Пловдив, с който на П. А. Х., с ЕГН ********** е наложено
3
административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за нарушение по
чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя П. А. Х., с ЕГН ********** от гр.С.,
ул.“**********“ № ** да заплати сумата от 80 лева на ОДМВР Пловдив
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4