РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Ямбол, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Живко Петров Илиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212300600191 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея от П. В. Е., против
Присъда № 260066/16.06.2021 г. постановена по НОХД № 174/2020 г. по описа Районен съд
– Ямбол. Атакувания съдебен акт въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.****
г. около 20.30 ч. в гр. *****, от ресторант „*****”, находящ се в гр. *****, ул. „********
****” ** отнел чужди движими вещи – 1 бр. мобилен телефон „Huawey Р Smart 2019” на
стойност 314 лв., 1 бр. силиконов кейс за мобилен телефон на стойност 8 лв., всичко на
обща стойност 322 лв., от владението на собственика им И. Т. Н. от гр. *****, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на повторност и не представлява маловажен случай, поради което и на основание
чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден
на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. ЯРС е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото
разноски в размер на 225.45 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет по
сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 70 лева в приход на бюджета на съдебната власт по
1
сметката на ЯРС.
В жалбата се сочи, че така постановената присъда е необоснована,
постановена при явна несправедливост на наложеното наказание, без да е извършена пълна
преценка на многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Излагат се съображения, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, както и че въззивникът не е
личност със завишена степен на обществена опасност, предвид начина на извършване на
деянието, което е било и улеснено от поведението на пострадалия. Посочено е също, че П.Е.
е инвалидизиран със 100 % с чужда помощ, пенсионер по болест, с минимална пенсия.
В открито съдебно заседание защитникът настоява за изменение на присъдата
като се намали наложеното наказание на 3 месеца лишаване от свобода или на „Пробация“.
В последната си дума въззивникът Е. иска отмяна на присъдата.
Участващия във въззивното производство прокурор изразява становище за
законосъобразност и обоснованост на контролираната присъда. Пледира за оставяне на
жалбата без уважение и потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка,
правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:
На **.**.**** г. около 20:30 ч. подс. П.Е. отишъл при свид. И. Н. който
работил на барбекюто в ресторант „*****". Подсъдимия, след като видял намиращия се на
плота до барбекюто мобилен телефон „Huawey P Smart 2019", който бил в силиконов кейс,
собственост на свид. И. Н., решил да го открадне. Помолил св. Н. за чаша вода, като се
възползвал от времето, през което последния е бил в заведението, за да открадне мобилният
му телефон заедно с кейса, двете на обща стойност 322 лв., след което се прибрал вкъщи.
Свид. И. Н., връщайки се с чаша с вода, установил, че подсъдимия го няма, както и че му
липсват съответните вещи. Уведомил управителя на заведението и след преглед на
видеозаписа от разположените в заведението камери, установили, че вещите били са били
взети от подсъдимия Е.. След установяването му, подс. Е., с Протокол за доброволно
предаване от **.**.**** г., предал отнетите вещи на полицейските органи и с разписка от
**.**.**** г. те били върнати на свид. И.Н..
Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, мобиленият телефон
„Huawey „Р Smart 2019” е на стойност 314 лв., а силиконовият кейс – 8 лв., двете вещи на
обща стойност 322 лева. От видео-техническа експертиза се установява лице в черни дрехи,
което взема от плота на външен бар на заведение „*****” в гр. ***** два предмета.
2
Видно от свидетелството за съдимост, подс. Е. е бил осъждан както следва: по
НОХД № ***/**** г. с присъда на РС – Кюстендил, изменена с Решение на ОС – Кюстендил
по ВНОХД № ***/**** г., влязла в сила на **.**.**** г., за извършено на **.**.**** г.
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на ДВЕ
ГОДИНИ ЛС при „общ” режим и наказанието е изтърпяно на **.**.**** г.; по НОХД
***/**** г. с присъда на РС – Ямбол, влязла в сила на **.**.****г., за извършено на
**.**.**** г. престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от
НК на „пробация”. С Определение № **/**.**.**** г. по ЧНД № ***/**** г., влязло в сила
на **.**.**** г., ОС – Ямбол е заменил наказанието „пробация” по НОХД № ***/**** г. на
PC – Ямбол в неизтърпяната му част с наказание от ТРИ МЕСЕЦА и ЕДИНАДЕСЕТ ДНИ
лишаване от свобода, което да се търпи при „общ” режим. Наказанието е изтърпяно на
**.**.**** година.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
ЯОС счита, че правилно фактическа обстановка е установена от: обясненията
на подс. П.Е. от съдебно заседание, отчасти от показанията на свидетеля И. Н. от съдебно
заседание и от ДП, както и от показанията на свидетеля Д. Т. от съдебно заседание и от ДП.
Обясненията на подс. Е., дадени в съдебно заседание, следва да се кредитират
относно това, че е извършил кражбата, защото е бил в недобро финансово състояние и се е
изкушил да вземе телефона, а по-късно – предал на полицията процесния телефон изправен.
В тези части те се подкрепят от показанията дадени в съдебно заседание и в ДП на св. Д. Т.;
от показанията на пострадалия от ДП; от протокол за доброволно предаване от **.**.**** г.;
разписка за върната вещ от **.**.**** г. от ДП относно изправността на телефона. Не следва
да се кредитират показанията на св. И. Н. от с.з., в частта, в която той сочи, че процесния
телефон му е бил върнат в неизправно състояние, поради съществени противоречия с
показанията му от, дадени в ДП и тези дадени в с.з. по отношение в какво състояние е бил
върнат телефона на свидетеля, както и съществени противоречия между показанията на
последния, дадени в с.з. и показанията на свид. Д. Т. от с.з. и от ДП и обясненията на
подсъдимия от съдебно заседание по отношение на същия факт, отнасящ се за състояние на
телефона при връщането му на св. Н.. Показанията на двамата свидетели в останалата част
следва да се ценят, защото кореспондират с обясненията на подсъдимия, дадени в с.з, като
тези показания се подкрепят още от заключенията на вещите лица по двете изготвени по
делото експертизи, както и от писмените доказателства и веществените доказателствени
средства по делото.
Следва да се кредитират и заключенията на вещите лица по назначените по
делото оценителна експертиза и видео-техническа експертиза, неоспорени от страните и
възприети от съда като обективни и компетентни, тъй като не намира основания да се
съмнява в достоверността и обективността на заключенията.
Показанията на св. И. Н., дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно
3
заседание, които св. Н. поддържа и от които не се установява телефонът да е бил повреден
от подсъдимия, следва да се кредитират, тъй като съответстват на останалия събран по
делото доказателствен материал.
ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност, решаващият
съд правилно е приел за установена описаната фактическа обстановка. Теоретично
доказването представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие.
Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на
доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически
очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е
направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат
установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно
престъпление. Съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради
своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – писмени
документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели,
които да надгради с онези свидетелки възприятия, които са в унисон с тези доказателствена
база. В случая се процедира точно така – релевантните обстоятелства в процеса се
установяват на базата на заключението на вещите лице по двете експертизи, надграждайки
със свидетелските показания и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика.
В тази връзка ЯОС напълно подкрепя изложения от първата инстанция верен анализ на
доказателствената съвкупност. Всички кредитирани доказателства, по същество са
безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен
начин обстоятелства по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подс. П.Е. е извършил престъплението, предмет на
обвинението, за това, че на **.**.**** г. около 20.30 ч. в гр. *****, от ресторант „*****”,
находящ се в гр. *****, ул. „******** ****” ** е отнел чужди движими вещи – 1 бр.
мобилен телефон „Huawey Р Smart 2019” на стойност 314 лв., 1 бр. силиконов кейс за
мобилен телефон на стойност 8 лв., всичко на обща стойност 322 лв., от владението на
собственика им И. Т. Н. от гр. *****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и не представлява
маловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
ЯОС намира, че от всички събрани и кредитирани по делото доказателства и
на база заключенията на вещите лица по оценителната експертиза и видео-техническата
експертиза, може да се направи категоричен извод, че подс. П.Е. е извършил от обективна и
субективна страна описаното в обвинителния акт действие. От обективна страна безспорно,
както правилно е решила първата инстанция, подсъдимият е осъществил признаците на
4
основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил
действия по прекратяване владението върху съответните инкриминирани вещи – 1 бр.
мобилен телефон „Huawey Р Smart 2019” на стойност 314 лв. и 1 бр. силиконов кейс за
мобилен телефон на стойност 8 лв., всичко на обща стойност 322 лв, от владението на
собственика им И.Н., както и установяване на свое такова, с отнасянето им от мястото,
където са се намирали. Налице е прекратяване на фактическата власт на собственика върху
веща, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за
това от страна на собственика или негов пълномощник. Подсъдимият е осъществил и двете
фази на изпълнителното деяние на престъплението – отнел съответната вещ и я отнесъл от
мястото, с което прекъснал владението на собственика, а с напускане на
местопрестъплението е установил трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимият не
е придобил владението на правно основание, което го прави или е годно да го направи
собственик на вещите и е установил своята фактическа власт непосредствено и директно, а
не чрез други лица. По отношение на квалификацията на престъплението, свързана с
личността на подсъдимия, правилно първостепенният съд е приел, че при осъществяване на
престъплението подс. П.Е. е действал в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1
от НК. Той е извършил деянието, след като е бил осъден за друго такова престъпление и
преди изтичане на петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяване на това наказание
– с Определение № **/**.**.**** г. по ЧНД № ***/**** г., влязло в сила на **.**.**** г.,
ОС – Ямбол е заменил наказанието „пробация” по НОХД № ***/**** г. на PC – Ямбол в
неизтърпяната му част с наказание от ТРИ МЕСЕЦА и ЕДИНАДЕСЕТ ДНИ лишаване от
свобода, което е постановено да се изтърпи от подсъдимия при „общ” режим и наказанието
е изтърпяно на **.**.**** година.
Прецизно мотивирано решаващият съд е приел, че деянието на подсъдимия не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. ЯОС напълно споделя
изложеното от ЯРС и също счита, че извършеното не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, независимо от
невисоката стойност на отнетото. В съдебната практика няма различия, че размерът на
отнетото имущество не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се
определи дали случаят е маловажен или не. Затова правилно ЯРС е отчел и цялостната
характеристика на деянието и дееца, както и факта, че освен с присъдата необходима за
съставомерността на престъплението като повторна кражба, подс. П.Е. е бил осъждан и за
други тежки умишлени престъпления от общ характер. Затова прав е ЯРС, че случаят не е
маловажен и възраженията в тази насока са несъстоятелни.
От субективна страна при кражбата подс. П.Е. е действал с пряк умисъл.
Правилно ЯРС е посочил, че е налице т. нар. „внезапен умисъл”, т.к. решението за
извършване на престъплението е взето непосредствено преди неговото извършване. Дееца
като човек с достатъчен житейски опит и осъждан за кражба, е бил напълно наясно, че
извършва противоправно и общественоопасно деяние и е целял настъпването на
престъпните последици – лишаването на собственика от владението върху вещите.
5
Подсъдимият е осъществил кражбата с намерение противозаконно да присвои процесните
вещи, т.к. се е разпоредил фактически с тях след извършване на кражбата. Съзнавал е, че
лишава от фактическа власт върху веща собственика, предвиждал е преминаването й в своя
фактическа власт и е целял именно това. Разбирал е противоправния характер на
извършеното, но е целял незаконното си облагодетелстване. Подсъдимият П.Е. логично е
знаел за предходното си осъждане и е осъзнавал, че върши деянието в условията на
повторност, след като му е налагано наказание за кражба в немаловажен случай и преди да
са изминали пет години от изтичане наложеното наказание.
Ето защо правилно решаващият съд е признал подс. П.Е. за виновен по
обвинението в квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1
от НК. Причини за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия да се
облагодетелства по престъпен начин, както и изградените му престъпни навици.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Несъстоятелни са възраженията на защитата за явна несправедливост на
наложеното наказание, в посока на завишаване. При анализ на всички обстоятелства
относими към индивидуализация на наказанието, въззивната инстанция не установи
неотчетени от контролирания съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Поради това ЯОС не намира абсолютно никакви основание за редуциране на срока
наложената наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и счита възраженията в тази
насока за несъстоятелни.
Така определеното наказание от решаващият съд намира е справедливо,
подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и
съответстващо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Същото, без
да осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. Е. е такова, че да не
създаде у него погрешно усещане за безнаказаност и да му посочи, че корекция е възможна,
че има реален шанс той да се поправи, като съобразява в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Ето защо ЯОС счита, че конкретното наказание
е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
Правилно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС ЯРС е постановил
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, изтърпяното наказание по
Определение № **/**.**.**** г. по ЧНД № ***/**** г. на ОС – Ямбол.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на наказателното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, правилно е осъдил подс. Е. да заплати направените по делото разноски в размер на
225.45 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР –
Ямбол, и 70 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
6
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260066/16.06.2021 г. постановена по НОХД №
174/2020 г. по описа Районен съд – Ямбол
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7