МОТИВИ
към решението по НОХД №4266 по описа на Варненския районен съд за 2020година, ХХІХ
състав.
Производсвото
е образувано по внесен от прокурор при Районна Прокуратура-Варна обвинителен
акт срещу И.С.Ж. за това, че на
30.04.2020г.
в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо
306" с per. № В 4567
РН, без съответното свидетелство за управление на МПС, в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство № 20-0819-000237/08.02.2020г. на сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна. -престъпление по чл. 343в ал.3 от НК
С обвинителния акт прокурорът счита фактическата обстановка по делото
за изяснена от събраните на досъдебното производство доказателства. В
съдебно заседание ВРП, редовно уведомени, изпраща представител, който в разпоредително заседание заявява, че следва делото да се насрочи
за разглеждане по реда на глава 28 от НПК и да се приложи чл.78 а от НК по
отношение на подсъдимия.
Обв.Ж. редовно призован се явява
лично и не оспорва вината си. Защитникът моли делото да протече по реда на глава
28 от НПК,моли съда за минимален размер на наказанието Глоба.
Делото се разглежда по реда на Глава 28 от НПК.
След преценка на събраните в производството
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, първоиснанционният съд намира
за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият
И.С.Ж. притежавал правоспособност като водач на МПС, тъй като бил придобил
такава, по съответния ред и на същия било издадено на 02.05.2011 г. СУМПС №
*********, валидно до 02.05.2021 г. На 08.02.2020 г. в гр. Варна, той
управлявал л.а. „Пежо 306" с per. № В 4567 РН, като имал наложено
административно наказание - глоба, с фиш серия К №2319324/08.10.2018 г., в сила
от 02.11.2018 г., незаплатена в определения срок за доброволно изплащане. За
това нарушение, на Ж. била наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2, б. „Д" от ЗДвП - Временно отнемане на СУМПС на водача, до
заплащане на дължимата глоба, със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0819-000237 от 08.02.2020 г. на полицейски инспектор
Ваня Славчева Иванова, към ОД МВР-Варна, упълномощен със заповед №
365з-2747/20.07.2017 г. Заповедта била връчена Ж. на 21.03.2020 г. и влязла в
сила на 06.04.2019 г. С посочената заповед било отнето временно СУМПС на Ж.. Ж.
не платил дължимата глоба, но въпреки това, на 30.04.2020 г., около 02.15 часа,
в гр. Варна предприел управление на собствения си лек автомобил марка „Пежо
306" с per. № В 4567 РН, по ул. „Роза" в срока на изтърпяване на
принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „Д" от ЗДвП -
Временно отнемане на СУМПС на водача, до заплащане на дължимата глоба, със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0819-000237 от
08.02.2020 г. на полицейски инспектор Ваня Славчева Иванова, към ОД МВР-Варна,
упълномощен със заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. На 30.04.2020г. около 02.15
часа, в гр. Варна, свидетелите Петър Петров и Искрен Бочев - полицаи в сектор
„Охранителна полиция" към Второ РУ - ОД МВР-Варна, движейки се с патрулен
автомобил по ул. „Роза", забелязали лек автомобил марка „Пежо 306" с
per. № В 4567 РН и решили да извършат проверка на водача. Те подали звуков и
светлинен сигнал и спрели автомобила за проверка. При извършената проверката,
свидетелите установили, като водач на автомобила: И.С.Ж., ЕГН-********** като в
автомобила имало още две лица -Александър Пламенов Златев и Младен Руменов
Борисов. Водачът на автомобила Ж. представил само лична карта, като заявил, че
свидетелството му за управление на МПС било отнето.
От получената
справка от Сектор „ПП" - Варна е видно, че СУМПС на И.С.Ж. е било отнето
на 08.02.2020г. като му била наложена принудителната административна мярка по
чл.171, т.1, б. „Д" от ЗДвП - Временно отнемане на СУМПС за управление на
МПС, до заплащане на дължимата глоба, наложена със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0819-000237 от 08.02.2020 г. на
полицейски инспектор Ваня Славчева Иванова, към ОД МВР-Варна, упълномощен със
заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. На Ж. бил съставен АУАН №
778923/30.04.2020 г., за установеното нарушение.
От извършената справка за наложени наказания по ЗДвП било
установено, че на Ж. е било издадено валидно СУМПС, отнето с посочената
по-горе, Заповед за налагане на принудителната административна мярка по чл.171,
т.1, б. „Д" от ЗДвП - Временно отнемане на СУМПС за управление на МПС, до
заплащане на дължимата глоба.
Горната фактическа обстановка,
принципно безспорна между страните, съдът намира за установена въз основа на
обясненията на обвиняемия и писмените доказателства по досъдебно производство приобщени по реда на чл.283 от НПК, чиито
съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обв.Ж. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление от общ
характер наказуемо по чл.343 в ал.3 вр.ал.1 от НК, тъй като на 30.04.2020г. в гр. Варна,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо 306" с per. № В 4567
РН, без съответното свидетелство за управление на МПС, в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство № 20-0819-000237/08.02.2020г. на сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие-управление на МПС. Първоинстанционният съд
приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с
оглед знанието, че управлява МПС в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
СУМПС. Независимо от горното и дори въпреки това той е предприел управление на
МПС, като добре е знаел, че това деяние е обявено от закона за престъпление.
Като
причини за осъществяване на деянието съдът прие незачитането на установеният в
страната правов ред и занижен самоконтрол.
Обв.Радев
не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК.
С оглед горното и тъй като прие че
обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна обв.Ж. за виновен за предявеното му обвинение
по чл.343в ал.3 вр.ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанията съдът взе предвид следното: На първо място ВРС съобрази
кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “а “от НК-
обвиняемия е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.343
“в” ал.3 от НК /към момента на извършване на деянието/ законова санкция е била
лишаване от свобода до 3 години и глоба, Ж. не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК до настоящият момент/видно
от справка съдимост същия е реабилитиран/, от деянието му не са причинени
имуществени вреди. При горните констатации съдът освободи обв.Ж. наказателна
отговорност и му наложи административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на
първо място високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от незачитането на
установените в ЗДП и ППЗДП правила, с което е създадена реална опасност за
движението по пътищата, живота и здравето на останалите участници в движението.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид ниската степен на
обществена опасност на личността на обвиняемия. Мотивиран от изложеното и при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи на обв. Ж. административно
наказание “Глоба” от 1000 лева - специалния минимум по приложимия законов
текст, като взе предвид семейното му положение и доходите му.
Съдът счете, че с така наложеното по вид
и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на генералната,
така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :