О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№.........
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти състав,
в закрито заседание на 26.11.2018г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
ТАНЯ КУНЕВА мл.с.
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.дело
№ 2384 по описа за 2018г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 55949/23.08.2018 от И.А.И. против решението
на ВРС-ХХХV с-в
№ 3431/17.07.2018 по гр.д. № 6553/2017г, с което е
осъдев въззивникът да заплати на **** сумата
от 400лв, представляваща неустойка,
дължима на основание р-л
V т.5 от сключения между страните договор за наем № 26/ 14.07.2015, поради това, че ответникът подписал договор с друг
наемател за стопанската 2016/2017г за
имот № 166014
и № 206004, находящи
се в землището на ****., без писменото съгласие на ищеца, на осн. чл.92
ал.1 ЗЗД, както и да
заплати сторените разноски в размер на 255лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради
допуснати процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон- чл.20 ЗЗД,, като излага следните доводи:
Неправилно е било извършеното от РС тълкуване
на неустоечните
клаузи на процесния договор за наем, обективирани в т.5 р-л III и т.5 р-л
V, игнорирайки напълно събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При завеждане на исковата
си молба, ищецът е представил копие от договора, в което са били извършени
едностранно корекции относно периода 2016/2017, за който наемодателят е поел задължение да не сключва други договори за наем
за същата земя без писменото съгласие
на наемодателя. Това личи и в представения
в оригинал договора.
Изхождайки, от направените възражения, че дори да е бил сключен договор за стопанската 2016/2017г,
въззивникът не е поемал задължениетo да не сключва договор с други наематели за същия
период, съдът е прибягнал
до тълкуване на спорните клаузи,
на осн. чл.20 ЗЗД.
С това съдът е подменил недвусмислено изразената от страните и обективирана в процесния договор воля,
без да съобрази събраните по делото доказателства. РС е кредитирал изцяло показанията на свид. Парашкевова, при положение, че противоречат на установените с
писмени доказателства факти - при регистрацията на
договора за наем пред ОСЗ-Д.Чифлик
като държавен орган на власт, с вх. № АЗЗ-418/2.02.2016
договорът е с неподправено съдържание на
процесвите клаузи. Отделно от това, по делото е постъпило и писмо от ****
с придружен екземпляр от договора, от който също е видно, че върху него е нямало нанесени корекции и е била договорена неустойка за стопанската
2015/2016г. Показанията на посочената свидетелка противоречат и на
изложеното от другия свидетел, който сочи, че през
2015г ****а не е присъствала на подписването на договора, съответно пред
доверителя ми не са били правени
корекции.
При проведеното от съда
тълкуване на клаузите от договора съдът е разглеждал отношенията между страните изолирано, без да вземе предвид дългогодишните отношения
между тях. При
сключване на процесния договор, между тях е
действали друг договор за наем на същата земеделска земя, и договорена неустоечна
клауза се отнася за
този договор.
В
настоящия случай, в противоречие с практиката на
ВКС /напр. решение
по т.д.№ 2483/2014 на II
ТО, според което на тълкуване подлежи неясна или
двусмислена договорна клауза и такава, по която има спор между страните, като
съдът при тази си дейност е длъжен да се съобрази с изявената, а не с
предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание, съдът е подменил волята на страните. Тежестта за
доказване наличието на уговорка между страните
за поемане задължение за несключване на
договор, лежи върху ищеца, който не ангажирал
доказателства за твърденията. Затова считам, че като е приел обратното, съдът не е основал решението на събраните
доказателства по делото.
От
друга страна, от протокол № 6 /29.08.2016г на Комисията по чл.37в от ЗСППЗ за землището на гр.Д.Чифлик е, че на посочената дата
е взето решение кои са допуснатите ползватели, които могат да обработват
масивите от земеделски земи. За ищцовата кооперация изрично е посочено, че има задължения в размер на 14 411,90лв.и затова Председателят й В.М. като свързано
лице не е бил допуснат до участие в
разпределение на
масивите за ползване по реда на чл.37в ЗСПЗЗ. При това положение счита, че договорът
за развален по право, щом като имотите са били включени
в масива за ползване, а ищцовата кооперация е лице, което има задължения за
предходни стопански години, което изключва
ангажиране отговорността на въззивника.
По аналогичен
начин е разрешен спорът с решението на ВОС от 31.02.2018г по в.гр.д.№ 491/2018г.
Предвид изложеното моли за отмяната на
решението на РС и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде отхвърлен изцяло искът
като недоказан по основание.
Претендира присъждането на разноски.
В депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор от ПК“Сотир Костов“, представлявана от В.М., се изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване решението на
ВРС.
Моли за присъждането на направените разноски за настоящата инстанция.
В производството по делото пред РС е установено, че между ПК „Сотир
Костов" и И.А.И. е налице валидна облигационна връзка по силата на Договор
№ 26/14.07.2015г. за отдаване на земя под нам. Договорът е сключен за срок от
една година /стопанската 2016-2017п/ и е с предмет замеделска земя от общо
6977дка, находяща се в землището на гр.Долни Чифлик, включваща имоти № 126014 и
№ 206004.
Съгласно уговореното в раздел
III, т.5 от договора, И.И. не е имал право да подписва друг договор със същия
предмет, с трето лице.Клаузите за неустойка, уговорени
в договора, също касаят стопанската 2016-2017г. Няма как да се договори
неустойка за предходен период, различен от процесния. При цялостното тълкуване
на договора трябва да се търси действителната обща воля на страните /чл.20 от ЗЗД/. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка
една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.Именно тълкувайки договора
и неговата цел няма как да се приеме, че обезпечението на изпълнението на
основното задължение на наемодателя -да осигури ползването на земята, касае
предходен момент, през който дори договорът не е бил сключен.
Не могат да бъдат споделени
твърденията на въззивника, че клаузите за неустойка визирани в раздел III т.5 и
раздел V т.5 касаят друг период, а не стопанската 2016-2017г. Това е така,
защото процесният договор има за предмет посочената стопанска година.
Обстоятелство, което се извежда и от представеното по делото удостоверение от
ОЗС-гр.Долни Чифлик, от което е видно, че за процесиите имоти има сключени два
договора за наем с различни наематели за един и същ стопански
период-2016-2017г. Изрично в удостоверението е посочено, че договорът от месец
юли 2017 се отнася за стопанската 2016-2017г.
От изложеното по-горе се установява, че наемодателят не е изпълнил
задължението си по раздел III т.5 от договора и на основание уговореното в
раздел V, т.5 от него дължи неустойка на наемателя.
Показанията на разпитания по делото свидетел в полза на ответната страна не
водят до извод в обратна насока. Налице са съществени противоречия и
разминавания в изложеното от свидетелите и на двете страни. Моля Ви, да имате
предвид, че свидетелят на И. е негов родственик и е заинтересован от изхода на
спора, за разлика от Костадинка Парашкевова, която към днешна дата не е служител
на кооперацията и не е обвързана с нея по никакъв начин.
По отношение на наведеното за първи път във въззивната жалба възражение, че
от съдържанието в представения по делото Протокол № 6/29.08.2016г на Комисията
по чл.37в от ЗСПЗЗ за землището на гр.Долни Чифлик, Председателят на Коперацията
не е бил допуснат до масивите за ползване Ви заявявам, че същото е
неоснователно.
Оспорва твърденията на въззивника, че Кооперацията или нейният
представляващ са имали каквито и да е задължения за предходни години по чл.34
ал.6 по чл.37в ал.7 ЗСПЗЗ. Това обстоятелство било установено с влязло в сила
Решение по адм.дело № 1653/2016г на ВАС. Посочените в протокол № 6 задължения
на ищеца по чл.37в ал.7 ЗСПЗЗ за земи по чл.37в ал.З ЗСПЗЗ за стопанската
2014/2015 произтичат от Заповед № РД-17-117/30.09.2014г, изд.от Директора на
Обл. дирекция „Земеделие"-Варна, която е била обжалвана от него и отменена
от съда.
Предвид факта, че въззивникът за първи път с жалбата си въвежда описаното
обстоятелство, моли в случай, че бъде прието същото за разглеждане, да бъде дадена
възможност допълнително да представи доказателства за това, че заповедта, с която
Кооперацията не е била допусната до разпределение, е била отменена и ПК „Сотир
Костов" или В.М. не са имали задължения за стари периоди /стопанската
2014-2015г/.
Искането се прави, тъй като представляващият кооперацията, у когото се
намират визираните доказателства, е извън гр.Варна и не може да окаже
съдействие.
Моли за издаване на съдебно удостоверение, с което да се снабиди с друго
такова от ОСЗ-гр.Долни Чифлик, в което да се посочи на какво основание е
отказано на ищеца да участва в процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ за стопанската
2016-2017г за землището на гр.Долни Чифлик, Обл. Варна, като се цитира номера
на заповедта, съгласно която същият е имал задължения по чл.34 ал.6 и по чл.37в
ал.7 ЗСПЗЗ, съответно отменена ли е и имали Кооперацията, респ.нейният
представляващ, задължения за периода 2014-2015г.
СЪДЪТ по отправените искания съобрази следното:
Въззивната жалба е депозирана в срок от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Няма отправени доказателствени искания.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г на ОСГТК, налагащи даване указания на страните
по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и
възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Що се отнася до наведеното
за първи път с въззивната жалба на ответника по иска възражение, че от съдържанието от
представения по делото Протокол № 6/29.08.2016г на Комисията по чл.37в ЗСПЗЗ за
землището на гр.Долни Чифлик, се установява, че Председателят на Кооперацията не
бил допуснат до масивите за ползване. Намира същото за несвоевременно
заявено и затова недопустимо с оглед дадените от ВКС задължителни указания с ТР
№ 1/2013, т.4. Съобразно същите възраженията на ответника срещу предявения иск се
преклудират с изтичането срока за отговор
на исковата молба. Същите биха могли да бъдат наведени за първи път пред
въззивната инстанция, само ако поради нарушение на съдопроизводствените
правила, не е могла да ги заяви пред първата
инстанция. Настоящият случай не е такъв, тъй като ответната страна
не е била лишена от правото да участва; същата своевременно е подала писмения
си отговор срещу ИМ. По делото е изготвен доклад, с който е разпределена
доказателствената тежест на страните и в съответствие с това са събрани
съответните доказателства по делото.
Заявените с въззивната жалба оплаквания касаят анализа на
събрания доказателствен материал. Не се съдържат такива за допуснати
процесуални нарушения от РС, нито са констатирани от въззивния съд.
В правомощията на въззивната инстанция е да направи свои
самостоятелни фактически и правни изводи въз основа на събрания доказателствен
материал.
Ето защо, и отправените от въззиваемата страна
доказателствени искания, касаещи опровергаването на новонаведеното с в.ж.
възражение, не следва да бъдат събирани.
Воден от горното, производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито с.з., и затова СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
Наведеното за пръв път с въззивната жалба на ответника по
иска възражение, че от съдържанието от представения по делото Протокол № 6/29.08.2016г на
Комисията по чл.37в ЗСПЗЗ за землището на гр.****, Председателят на
Кооперацията, се установявало, че същият не бил допуснат до масивите за
ползване, като недопусимо не следва да
бъде прието за разглеждане.
Оставя без уважение искането на въззиваемата страна за
събиране на писмени доказателства,
целящи опровергаване новонаведеното от въззивника възражение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
о.с.з. на 11.12.2018 от 14.00ч, за която дата и час да се
призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: