Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Р., 16.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН
СИРМАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
РАЛИЦА
ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Маня Пейнова и прокурора Добромира Кожухарова, разгледа
докладваното от съдия Герасимова в.н.о.х. дело №452 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е въз основа на решение №144/11.07.2018 г. на
АС Велико Търново, с което е било възобновено наказателното производство по
ВНОХД №78/2018 г. по описа на РОС и отменено решение №57/03.05.2018 г., с което
е била потвърдена присъда №177/07.12.2017 г. на РРС.
С присъда №177 от 07.12.2017 г. по н.о.х.д. № 363/2018 г.
на РРС С.С.Т. е бил признат за виновен в това, че на 19.05.2012
г. в с. К., обл. Р., управлявал МПС — л.а. „Р.“, с рег. № *****, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда — 2,82 на хиляда,
установено по надлежния ред — Наредба №30/27.06.2001год. на МЗ, МВР и МП за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС, след като е бил осъден
с влязла в сила на 23.08.2001 год. присъда по НОХД №1725/2001год., по описа на
РРС, за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.343б,
ал.2, вр.ал.1, вр.чл.2 ал.1
от НК и чл.371 ал.1 от НПК, във вр. чл.55 ал1, т.2,
б.“б“ и чл.57 ал.2, от НК на същия било наложено наказание Пробация
обхващаща мерките задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца
с периодичност на явяване и подпис два пъти седмично, както и периодични срещи
с пробационен служител за срок от 6 месеца.
На осн. чл. 55 ал. 3 вр. ал. 1 НК съдът не е наложил по-лекото наказание глоба.
Със същия съдебен акт на основание чл. 343г от НК на подс. Т. било наложено кумулативно предвиденото наказание -
лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
На подсъдимия били възложени и направените в
производството разноски.
С решение №57/03.05.2018 г. на РОС присъда
№177/07.12.2017 г. на РРС била потвърдена изцяло.
Въз основа на искане на осъденото лице, с решение
№144/11.07.2018 г. на АС Велико Търново било възобновено наказателното
производство по ВНОХД №78/2018 г. по описа на РОС, решение №57/03.05.2018 г. на
РОС – отменено, а делото – върнато за ново разглеждане във въззивната
инстанция от стадия на съдебното заседание.
Пред въззивния съд представителят на Р.нска окръжна прокуратура навежда твърдение за частична основателност
на въззивната жалба. Конкретизира, че деянието на подс. Т. е несъставомерно по
чл.343б, ал.2 от НК, предвид настъпилата реабилитация по първоначалното му
осъждане по чл.343б, ал.1 от НК. Счита, че престъплението следва да бъде
преквалифицирано по основния текст на чл.343б от НК и подс.
Т. да бъде осъден по съответния текст, като му се наложи наказание ориентирано
към минимума на предвиденото в закона.
Назначеният служебен защитник на подс.
Т. – адв. Д. моли атакуваната присъда на РРС да бъда отменена, а наказателното
производство – прекратено. Счита, че от събраните писмени доказателства с
категоричност се установява, че подс. Т. е бил реабилитиран
за осъждането си по НОХД №1725/2001 г. по описа на РРС – за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК. В този смисъл и сочи, че деянието му следва да се
квалифицира като престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, а не като такова по чл.
343б, ал. 2 НК. При тази квалификация и при съобразяване на действащата
редакция на текста към датата на извършване на деянието твърди, че давностният срок за наказателно преследване по чл. 80 ал. 1,
т. 5 НК е изтекъл. Според защитата дори при прекъсване и спиране на давността,
този срок не може да бъде по дълъг от четири години и половина и съответно - наказателното
преследване е било погасено поради изтичане на абсолютната давност. Моли
производството да бъде прекратено – на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1,
т.5 от НК
Подс. Т. се
присъединява към доводите на защитника си и изразява съжаление за стореното.
Р.нски окръжен съд, след като
обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда констатира следното:
Доказателственият анализ на
РРС е формиран на основата на самопризнанието на подс.
Т., показанията на св. Тодор С.и приобщените писмени доказателства.
Изброената доказателствена съвкупност,
ведно с признанието от страна на подсъдимия Т., въззивният
съд преценява като достатъчна за пълноценното изясняване на значимите за
процеса обстоятелства.
Въз основа на тях се установява, че
Подсъдимият Т. бил правоспособен водач на МПС от 1985 г., категории В, С, М
и Т. Същият бил многократно санкциониран по административен ред за нарушение по
ЗДвП.
Подсъдимият Т. бил осъждан, както следва:
По НОХД № 718/1995г, за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл. 18, ал.1 НК – за деяние, извършено на 05.06.1995г.
на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1
от НК било отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата влязла в
законна сила на 02.01.1996 г.
По НОХД № 1554/1998 г. - за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 НК - за деяние, извършено през м. август 1995 г. на една
година лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено с изпитателен
срок от три години. Присъдата влязла в законна сила на 26.04.1999 г.
По НОХД № 1725/2001 г. - за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК за деяние извършено
на 27.07.2001 г. на глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години. Присъдата влязла в законна сила на 23.08.2001 г.
Наказанието ЛУМПС било изтърпяно на 09.10.2003 г. По отношение на наказанието
глоба, на 15.07.2002 г. бил издаден изпълнителен лист спрямо подс. Светослав Т. за присъдено в полза на държавата
вземане 800 лв. - глоба по НОХД № 1725/2001 г. на РРС и било образувано изпълнително
дело 180200113932/2002г през 2002 г. По същото било изпратено съобщение за
доброволно изпълнение изх.
№РПИ-1001-06-2121166/04.03.2003 г. Впоследствие с
разпореждане от 07.02.2007 г. към изпълнителното дело били присъединени и
задължения за други публични вземания – вземане на РС Р.,
установено с изпълнителен лист от 12.05.1999 г. по НОХД №1554/1998 г. в размер
на 14.26 лева, вземане на ОДП – Р. – по наказателно постановление
№451/27.08.2001 г. в размер на 55 лева глоби към ОД на МВР. Отправено било и
ново съобщение за доброволно изпълнение изх. №13932/2002/000011/01.07.2009 г. С
постановление от 22.10.2009 г. бил наложен запор върху трудово и всяко друго
възнаграждение за труд на подс. Т. и на същата дата
било изпратено и запорно съобщение до „Б.. С
разпореждане от 27.03.2012 г. към същото изпълнително дело било присъединено и
вземане на 01 РУП Р., установено с фиш №В-0083436/10.01.2012 г. в размер на 50
лева и изпратена нова покана за доброволно изпълнение – на 29.03.2013 г. С
разпореждане от 14.06.2013 г. било извършено разпределение на постъпили суми от
длъжника по изпълнителното дело – подс. Т. – общо в
размер на 496 лева. С разпореждане от 06.04.2015 г. към изпълнителното дело
било присъединено и вземане в размер на 127.40 лева – такси по изпълнителен
лист по гр. д. №4657/2014/08.01.2015 г. На 19.08.2016 г. било постановено разпореждане
за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение с изх. №
С160018-035-0259455/19.08.2016 г. на задълженията по изпълнителен лист от
15.07.2002 г. по НОХД № 1725/2001 г. на РРС.
На 19.05.2011 г. подс. Т. след като употребил
известно количество алкохол, около 17.00 ч. привел в движение л.а. „Р.“, с рег.
№ *****и го управлявал по улица „И. Вазов“ в с. К., посока към дома си в същото
село. В района на заведение Ш.подсъдимият изгубил управление върху автомобила и
се блъснал в оградата и вратата на заведението. За случилото се било уведомено
РУП – Д.. На място се явил автопатрул в състав св. С.
и М.Д.- *****в РУП-Д.. При разговор с подсъдимия полицейските служители
установили, че той лъха на алкохол. Била му извършена проба за алкохол с Алкотест Дрегер 7410+, с фабр.№ АRSM 0081, който отчел наличие на алкохол в издишаните
пари в размер на 2.10 на хиляда. На място св. С. съставил на подсъдимия АУАН за
допуснати две нарушения по ЗДвП, който бил подписан от него без възражения. На
подсъдимия бил връчен талон за изпращане на медицинско изследване. В указания
срок същият се явил в МБАЛ-Р. където дал кръвна проба. Последната била
изпратена в химическата лаборатория на БНТЛ-Р., където била изследвана.
Заключението на химическата експертиза доказало наличието на етилов алкохол в
кръвта на подс. Т. в размер на 2.82 на хиляда.
Настоящият съдебен състав възприе фактическата обстановка, почти съответна
на описаната в мотивите на първоинстанционната
присъда, като в изпълнение на задълженията си по чл. 313 от НПК акцентира върху
посочените по-горе обстоятелства.
При описаните факти районният съд е направил неправилни изводи за правната
квалификация на деянието, за което подсъдимият Т. следва да понесе отговорност.
В този смисъл и обстойният и цялостен анализ на доказателствените материали
както поотделно, така и в тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод
за това, че на 19.05.2012 г., в с. К., обл. Р. подс. Т. е управлявал МПС — л.а. „Р.“, с рег.№ *****. Концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия надхвърля законово допустимия минимум от 1.2 промила.
Установена е по надлежния за това ред - с протокол за химическо изследване,
извършени по газхроматографския метод и е била в размер
2,82 на хиляда.
От субективна страна въззивният
съд прие, че деянието е извършено с евентуален умисъл, защото подсъдимият Т.
като правоспособен водач на МПС е бил наясно със забраната да се управлява лек
автомобил след употреба на алкохол, имал е ясна представа за обществената
опасност на поведението си и е предвиждал общественоопасните
последици от него. Той е допускал настъпване на конкретните последици,
респективно постигането на ниво на алкохол в кръвта му над 1,2 промила, тъй
като поглъщането на алкохол води с висока степен на вероятност до натрупването
на значително ниво на алкохолна концентрация в кръвта.
В обобщение – извършеното от подс.
Т. на процесната дата и място изцяло покрива
признаците на основния състав по чл.343б, ал.1 от НК.
Настоящата въззивна инстанция обаче намира, че деянието
му не се субсумира под признаците на по-тежко
наказуемия състав по ал.2 на цитираната материална разпоредба, като доводите на
защитата в тази насока следва да се възприемат отчасти (от страна на служебният
защитник на подс. Т. не е било съобразено правилото
на чл.30, изр.2 от НК). Оправдаването на подсъдимия Т. по по-тежката квалификация на извършеното
съобразно ал.2 на чл.343б от НК пряко следва от невъзможността извършеното от
негова страна да се квалифицира при условията на „повторност“
по смисъла на чл.343б, ал.2 от НК, което съответно се мотивира с реабилитирането
на подс. Т. по предходното му осъждане за друго
такова престъпление – по чл. 343б, ал.1 НК- това по НОХД № 1725/2001 г. и
изтичането на пет годишния срок по чл.30 от НК.
По отношение на осъждането, което според държавното
обвинение е обуславяло квалифициране на деянието на подс.
Т. като „повторно“ следва да бъде посочено, че по безспорен начин, с оглед
приобщените в рамките на производството доказателства се установява, че
наказанието ЛУМПС е било изтърпяно от подсъдимото лице на 09.10.2003 г.
С оглед задължителните указания на АС Велико Търново, в
производството пред РОС в качеството на допълнителни писмени доказателства бяха
приобщени материалите по изпълнително дело 180200113932/2002 г. през 2002 г.
Видно от същите принудителното изпълнение на наложената спрямо подс. Т. по цитираното НОХД глоба е започнало на 15.07.2002 г., когато срещу него е бил издаден изпълнителен лист. Считано
от тази дата, до датата на налагане на запор върху трудовото му възнаграждение
спрямо подс. Т. (01.07.2009 г.) от страна на
държавната администрация (ТД на НАП) не са били предприети други действия,
които да водят до спиране или прекъсване на изпълнителската давност по
отношение на наказанието глоба извън изпратените на 04.03.2003 г. и на
01.07.2009 г. съобщения за доброволно изпълнение. В тази насока изрично в Решение
№ 61 от 13.05.2016 г. на ВКС, ІІ н.о. се сочи, че съгласно текст на чл. 82, ал. 3 от НК изпълнителската давност се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи по изпълнението, след което
започва да тече нова давност. При това следва действията по изпълнението да са
конкретизирани; да са извършени от компетентен орган, оправомощен
да осъществи изпълнението; да са реализирани в съответствие с правилата, които
уреждат процедурата по изпълнение на наказанието. Изрично ВКС сочи, че действия
с прекъсващ ефект по отношение на давността за изпълнението на наказанието
глоба могат да бъдат: издаване на изпълнителен лист, изпращането му на органа
по изпълнението, образуване на дело, изпращане на покана за доброволно
изпълнение, опис на имущество, налагане на запори и възбрани, както и всички
действия на публичния изпълнител в хода на образуваното изпълнително дело,
насочени срещу конкретното осъдено лице за събиране на вземането. В конкретния
случай, както беше посочено от датата на изпращане на първото съобщение за
доброволно изпълнение (04.03.2003 г.) до датата на следващото такова
(01.07.2009 г.) в рамките на образуваното спрямо подс
Т. изпълнително производство не са били извършени каквито и да е действия,
които да водят било до спиране, било до прекъсване на давността. В този смисъл
и изпълнителската давност в конкретния случай веднъж е била прекъсната с
образуването на производството и втори път – след отправяне на поканата за
доброволно изпълнение (04.03.2003 г.), от който момент е започнала да тече нова
давност, нов две годишен срок, в който не са били предприети надлежни
принудителни действия и след 04.03.2005 г.
наказанието глоба е станало неизпълнимо. В последната насока изрично задължителната
съдилищата съдебна практика - Тълкувателно решение №2/2017 г. на ОСНК сочи, че
„Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената,
която се прилага и при образувано изпълнително производство. По този начин се
постига справедлив баланс, от една страна, с въвеждането на мерки за засилена
защита на фискалния интерес, а от друга, с ограничаване на възможността държавните
органи да се ползват от тях, когато забавеното събиране на глобата се дължи на
бездействието им. Образуването на изпълнително производство по своята същност е
действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече
нов 2- годишен срок. Ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни
действия, наказанието глоба става неизпълнимо по принудителен ред на основание
чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК.“ От този момент е започнал да тече и срокът за
абсолютната реабилитация на осъдения Т. по чл.88а от НК, в конкретния случай –
две години (на основание чл.82, ал.1, т.5 от НК), който съответно е изтекъл на
04.03.2007 г. Без значение в конкретния случай е доброволното изпълнение от
страна на осъдения, нито конкретното произнасяне на органите по приходите за
прекратяване на производството като към момента на извършване на деянието по
настоящото дело - 19.05.2012 г. е изминал и срок
надхвърлящ предвидения в закона пет годишен такъв, което именно е и пречка за
квалифициране на извършеното по по-тежкия състав, визиран в чл.343б, ал.1 от НК. В този смисъл и съдът счете атакуваната присъда за неправилна и незаконосъобразна,
в частта, с която Т. е бил признат за виновен и осъден по текста на чл.343б,
ал.2 от НК, което налага отмяна на присъдата и оправдаването му по по-тежката
правна квалификация.
На следващо място, както беше посочено и по-горе изцяло
поведението на подсъдимото лице от процесната дата субсумира признаците на основния състав по чл.343б, ал.1 от НК- както от обективна, така и от субективна страна. Същевременно обаче, тук
следва да се посочи, че по отношение на тази правна квалификация, както
правилно отчита защитата е недопустимо осъждането на подсъдимото лице предвид
изтичането на абсолютния давностен срок за
наказателно преследване по чл.80, ал.1, т.5 от НК. За това престъпление,
редакция на текста към датата на извършване на деянието (чл.2, ал.1 от НК) е
било предвидено наказание лишаване от свобода до две години, както и глоба от
сто до триста лева. Давността, изключваща наказателното преследване, съгласно
разпоредбата на чл.80, ал. 1, т. 5 НК, е две години. Абсолютният давностен срок, изключващ наказателното преследване е
уреден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, съгласно която независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК. В
случая абсолютният давностен срок е три години и като
се съобрази датата на деянието се установява, че същият е изтекъл на 19.05.2015
г., тоест още преди образуване на въззивното
производство и подаването на въззивната жалба.
В производството пред въззивната
съдебна инстанция по реда на чл.24, ал. 2 НПК, подсъдимият не е направил искане
производството по делото да продължи, напротив – същият както с въззивната жалба, така и в съдебно заседание е направил
изявление, че желаят прекратяването му. Следователно за тази му деятелност е
налице прекратителното основание, визирано в чл.24,
ал.1, т.3 от НПК, тълкувано във връзка с чл. 81, ал. 3, вр.
чл. 80, ал.1, т. 5 от НК – наказателната отговорност е погасена по давност.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 3 и т.4 и чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК, Р.нски окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №177 от 07.12.2017 г. по н.о.х.д. № 363/2018 г. на РРС, в частта с която С.С.Т. е бил признат за
виновен в това, че на 19.05.2012 г. в с. К., обл. Р.,
управлявал МПС — л.а. „Р.“, с рег. № *****,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда — 2,82 на хиляда,
установено по надлежния ред — Наредба №30/27.06.2001год. на МЗ, МВР и МП за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС, след като е бил осъден
с влязла в сила на 23.08.2001 год. присъда по НОХД №1725/2001год., по описа на
РРС, за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, като:
ОПРАВДАВА на основание чл. 304 НПК подсъдимия С.С.Т. по
обвинението да е осъществил престъпление по чл. 343б, ал.2, вр.
с ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА С.С.Т. за виновен
в това, че на 19.05.2012 г. в с. К., обл. Р.,
управлявал МПС — л.а. „Р.“, с рег. № *****,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда — 2,82 на хиляда,
установено по надлежния ред — Наредба №30/27.06.2001год. на МЗ, МВР и МП за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС и на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, във вр. с чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО за престъпление по 343б, ал. 1
от НК.
Решението в прекратителната му подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.