Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 194
13.02.2020 г.,
град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански
състав
На 16.02.2020г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 2814 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Технотекс“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез
представляващия дружеството Б.И.Р.,
против Решение № 3811 от 14.10.2019 г. постановено по гр.д.№5354 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с., с което е отхвърлен предявения от „Технотекс“
АД иск против „Електроразпределение Юг“
ЕАД с ЕИК ********* за осъждането му да заплати сумата от общо 8 894,16 лева
без ДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неизпълнение на договорно задължение по договор за достъп и пренос на ел.
енергия през електроразпределителната мрежа от 02.07.2013г., изразяващи се в
извършени от ищеца разходи за изграждането на ново присъединяване на обект
административна сграда, имот с ИД
55155.408.484.2, ведно със зак. лихва върху главницата, считано от
28.02.2019г. – датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до
окончателното й изплащане, като неоснователен, както и Технотекс“ АД е осъдено
да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД - 300 лева юрк. възнаграждение.
Във въззивната жалба се излагат
оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,
както и за постановяването му в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Излагат се и оплаквания, че решението е постановено при
неизяснена фактическата
обстановка и без обсъждането на доказателствата по делото, съдът не се бил съобразил
с относимите към спора договорни, подзаконови и правни норми. Заявява се, че
Възловата станция „ЦРП“ не отговаря на изискването за присъединен обект, а е
единствено място за измерване. Посочва се, че в договора за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната
мрежа от 02.07.2013г. не е посочен конкретен обект за достъп и пренос, а е
посочена множествено число – обекти. Заявява се, че процесният договор е
сключен за всички обекти на ищеца на адрес ***, в това число и за процесната
административна сграда, а след продажбата на обособени обекти-част от сградите
и земя, ищецът продължавал да е собственик на сгради на посочения адрес, които
впоследствие са били присъединени към ел.мрежа по силата на нов договор между
страните от 2018 г. Позовава се на общите условия на договорите за пренос на
ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
електроразпределение“ и съдържащата се в тях дефиниция на обект, а именно, че
обект е всеки обособен по отношение на измерването на ел.енергия имот на
потребител, в който се консумира електрическа енергия, както и че обектът е
съвкупност от терен, сгради и технологично оборудване, електрически съоръжения
и уреди, консумиращи ел.енергия. Настоява се за нарушение на чл.4, ал.1, т.4 и на
чл.41 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, както и че с договора от 02.07.2013 г. са присъединени
всички имоти, собственост на ищеца. Искането
към въззивния съд за отмяна на решението и за уважаване на предявения
иск.Претендират се разноските по делото. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с който се
оспорва същата. Възразява се, че не е налице неизпълнение на договорно
задължение от страна на въззиваемата страна
и че не е нарушена Наредба № 6 от 24.02.2014 г. като се поддържа, че
първоинстанционното решение е постановено в съответствие със същата. Приема се,
че не е налице неправомерно и едностранно прекратяване на договора от
02.07.2013 между страните, а че същият е прекратен на осн.чл.89 от ЗЗД, с
прехвърляне собствеността на обекта, за който е сключен договора. Поддържа се,
че претендираните сума са платени от жалбоподателя на годно правно основание
предвид искането му за сключване на договор за отделяне меренето на конкретно
обособен обект. Моли за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на
решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на жалбоподателя. Не прави
доказателствени искания.
Постъпил е
отговор на въззивната жалба от третото
лице -помагач на ответника - Застрахователна компания „Уника“ АД,
ЕИК:*********, с който се оспорва същата като неоснователна, посочва се, че не
е доказано неправомерно поведение от страна на ответника. Моли се за отхвърляне
на подадената жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не се правят
доказателствени искания.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
След
извършена служебна проверка по чл. 269
ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо,
и като инстанция по същество следва да се произнесе по съществуващия между
страните правен спор.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск с правна
квалификация чл. 82 от ЗЗД от ищеца „Технотекс“ АД против
„Електроразпределение Юг“ ЕАД за заплащане сумата от общо 8 894,16 лева без
ДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение
на договорно задължение по сключен между страните договор за достъп и пренос на
ел. енергия през електроразпределителната мрежа от 02.07.2013г., изразяващи се
в извършени от ищеца разходи за изграждането на ново присъединяване на обект
административна сграда, имот с ИД
55155.408.484.2, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
28.02.2019г. – датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до
окончателното й изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че между
„ЕВН България Електроразпределение- ЮГ” ЕАД и „Технотекс” АД е сключен договор
за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на
02.07.2013 г., като за ищеца е създаден клиентски номер № **********, а договорът е вписан в Регистъра
под № 261 от 02.07.2013г. На 13.09.2017г. с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт, ищецът е прехвърлил собствеността върху обособена
част от собствените си недвижими имоти на нов собственик „Колорадо- АВС“ ЕООД,
като след прехвърлянето на собствеността върху обособената част, ищецът е
продължили да бъде собственик на останалата част от предприятието - административна
сграда и склад с адрес: ***, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1 992
кв.м., съставляващ имот с идентификатор 55155.508.484, ведно с построените в
него сгради: сграда 55155.508.484.2 със застроена площ от 457 кв.м. и сграда
55155.508.484.1 със застроена площ 11 кв.м., както и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от
4 232 кв.м., съставляващ имот с идентификатор 55155.508.486, ведно с
построената в него сграда с идентификатор 55155.508.486.1 със застроена площ
2052 кв.м., използвана за склад. Твърди се, че от момента, в който е била
прехвърлена собствеността върху част от имотите, електроразпределителното
дружество едностранно е преустановило изпълнението на подписания договор, като
прекратило снабдяването с ел. енергия и от този момент снабдяването на имотите
на ищеца с електроенергия се извършвало единствено чрез мрежата на „Колорадо-
АВС“ ЕООД, чрез префактуриране на консумираната от ищеца ел. енергия, като ищецът
на практика е лишен от самостоятелен достъп до електроразпределителна мрежа.
Според ищеца, ответникът е нарушил сключения договор от 02.07.2013 година,
както и реда за присъединяване на обекти на клиенти, предвиден в Наредба № 6/24.02.2014г.
Ответникът отказал да възстанови на
ищеца прекия достъп до електроразпределителната мрежа, поради което ответникът бил
принуден да извърши процедура за ново повторно присъединяване на неговите имоти,
като подписал нов договор за присъединяване на обект административната сграда към
електроразпределителната мрежа. Ищецът твърди, че за извършеното присъединяване
е извършил разходи в размер на 8 894,16 лева, които претендира като вреди,
претърпени в резултат на виновно поведение на ответника от нарушаване на
сключения договор между страните и нормите на Наредба № 6/2014 година, за
заплащането на които е поканил ответника.
С отговора
на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е
оспорил, че между страните е сключен договор № 261 от 02.07.2013г. за достъп и
пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа, с предмет и цел
снабдяване на обекти на ищеца с ел. енергия. Защитното възражение на ответника
е, че след прехвърляне собствеността на поземлен имот с идентификатор
55155.508.11 по КККР на гр.***, ведно с построените в имота сгради, вкл.обект
ВС „ЦРП“ в патримониума на „Колорадо АБС“ ЕООД, присъединеният обект с
дружествена идентификация под номер 3080560, който е бил предмет на договора за
договора за достъп и пренос, обективно е престанал да съществува, с което било
осъществено основанието по чл.89 от ЗЗД за прекратяване на договора по право.
Посочва се, че претендираната сума е платена на годно основание по договор за
присъединяване на притежаваните от ищеца сгради. Посочва се, че обектът на
ищеца - ВС „ЦРП“ е бил присъединен с една измервателна точка номер 3080560 като
ел.енергията се предоставяла до границата на собствеността, т.е. средството за
търговско измерване. Оспорил е твърдението, че сградата с идентификатор
55155.508.484.2 и сградата с идентификатор 55155.508.484.1, намиращи се в
поземлен имот с 55155.508.484, както и че сградата с идентификатор
55155.508.486.1, намираща се в поземлен имот с идентификатор 55155.508.486, представляват обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ответника, както и е оспорил твърдението, че
същите са били предмет на договора за достъп и пренос от 02.07.2013 г.
В
производството е привлечено като трето лице – помагач на ответника Застрахователна компания „Уника“
АД, ЕИК:*********, което е оспорило предявения иска като неоснователен с
довода, че не е налице противоправно поведение от страна на ответното дружество.
По делото от фактическа страна се установява, че страните са били
обвързани от договор за достъп и пренос
на ел. енергия през електроразпределителната мрежа от 02.07.2013 г., по силата
на който ответникът, в качеството си на собственик и оператор на
електроразпредителната мрежа, е предоставил на ищеца, в качеството му на мрежов клиент, правото на
ползване на мрежата за снабдяване на негови обекти с електрическа енергия.
Не се
оспорва обстоятелството, че между ищецът и „Колорадо- АВС“ ЕООД е сключен
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 113, том IV, рег.№ 6550, дело № 582.3 от 2017 г. на Нотариус
рег.№ 071 от регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията Пазарджик под акт
№ 159, том 27 от 13.09.2017г., с който е прехвърлена собствеността върху поземлен
имот с идентификатор № 55155.508.11 и намиращи се в него сгради, сред които и ВС“ЦРП“. В предвид извършената продажба и по
искане на „Колорадо- АВС“ ЕООД, ответното дружество е извършило смяна на клиент
за обект с ИТН 3080560.
По делото се
установява, че между страните са сключени договори от 17.04.2018 г. за
присъединяване на обекти на ищеца към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД - административна сграда с идентификатор 55155.508.484.2
в поземлен имот с идентификатор 55155.508.484 и промишлена сграда в поземлен
имот с идентификатор 55155.508.486.
За присъединяването
на сграда с идентификатор 55155.508.484.2 ищецът е заплатил на ответника общо
сумата в размер на 8 894,16 лева, заплащането на която претендира като
претърпяна от него вреда от неизпълнението от ответника на задълженията му
по договора за достъп и пренос от 02.07.2013 г.
При тези
данни по делото, поставеният пред съда въпрос е дали ответникът е неизправна
страна по договора за доставка и пренос
на ел.енергия от 02.07.2013 г. съответно имал ли е задължение за доставка и
пренос на ел.енергия за сградата с идентификатор 55155.508.484.2 в поземлен имот
с идентификатор 55155.508.484, което не е изпълнил.
С договора от
02.07.2013 г. страните са постигнали съгласие за доставка и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на обекти на ищеца с
електрическа енергия. От съдържанието на договора не се установяват обектите на ищеца, по отношение на които е
постигнато съгласие за електроснабдяване, като единствената конкретизация се
съдържа в Приложение 1 към договора, към което препраща чл.57 от договора
относно мястото на измерване, вида и данните за средствата за търговско
измерване. Мястото на измерване е определено в договора като всяко място между
електроразпределителната мрежа и клиентската инсталация на даден обект,
оборудвана със средства за търговско измерване на потребената ел. енергия и
мощност, определя се съобразно ПИЕЕ и в общия случай може да не съвпада с
мястото на присъединяване към електроразпределителната мрежа и мястото на
потребление на ел. енергия и мрежовите услуги. В случая в приложение № 1 към
договора се съдържа наименованието обект на „Технотекс“АД, *** с уредба -
ВС“ЦРП“, а мястото на измерване е определено с токови трансформатори,
напреженови трансформатори и с електромер с идентификационен код номер /ИТН/
3080560.
Настоящият
съдебен състав на ПОС, след преценка на доказателствената съвкупност, намира за
недоказано твърдението на ищеца за задължение на ответника по договора от
02.07.2013 г. за доставка и пренос на ел.енергия до сградата с идентификатор
55155.508.484.2 в поземлен имот с идентификатор 55155.508.484, тъй като не се
установява договорът да е бил сключен по отношение на същите. В Приложение 1 обектът на „Технотекс“АД, *** се
индивидуализара с Възлова станция „ЦРП“
/ВС „ЦРП“/ и ИТН 3080560. Не се спори, че ВС „ЦРП“ се намира в поземлен имот с идентификатор №
55155.508.11, чиято собственост е прехвърлена от ищеца на „Колорадо- АВС“ ЕООД,
ведно със сгради и възловата станция. От данните в Приложение 1 не се
установява в обекта на договора да се включват сградите в поземлен имот с идентификатор
55155.508.484. Действително под „място на потребление“ в договора, съответно
„обект“ в ОУ на ответника, се има предвид
терен и намиращите се в него сгради, технологично оборудване,
електрически съоръжения и уреди, консумиращи електрическа енергия, но в случая
не се установява ПИ с идентификатор 55155.508.484 да представлява терен със
сгради по договора от 02.07.2013 г. като за това се има предвид и факта, че
възловата станция попада в друг поземлен имот. По делото не са събрани
доказателства, че договорът от 02.07.2013 г. е сключен за доставка и
снабдяване на ел.енергия на поземлен имот с идентификатор 55155.508.484,
респективно на намиращата се в него сградата с идентификатор 55155.508.484.2, като
дори не са представени доказателства за собствеността на ищеца върху същите към
датата на сключване на договора. Ищецът не е доказал тези положителни факти, а
така и не е провел пълно и главно доказване на исковата си претенция. В
съдебната практика ВКС изрично се приема, че пълното доказване е онова, което
води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за
спора факт или обстоятелство. Такова се изисква при главното и обратното
доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е
достатъчно и само непълно доказване - при което се създава вероятност в
съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може
да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, стига
косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава
връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В
настоящия случай ищецът не е провел пълно и главно доказване по отношение на
факта, че сградата с идентификатор 55155.508.484.2 в поземлен имот с
идентификатор 55155.508.484 се включва в обекта на договора от 02.07.2013 г., а
така и че ответникът е имал задължение да доставя и преноса ел.енергия до същата.
Поради това, неоснователно се настоява, че ответникът е в неизпълнение на подобно
задължение по договора от 02.07.2013 г., както и че е действал в нарушение на чл.4, ал.1, т.4 и на чл.41
от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи.
Ето защо предявеният иск правилно е бил
отхвърлен от първостепенния съд, поради което въззивната жалба ще се остави без
уважение, а първоинстанционното решение ще бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора въззиваемата страна има право на разноските за
въззивната инстанция, в случая претендира юрисконсултско възнаграждение, което
на основание чл.78, ал.8 от ГПК ще се присъди в размер на 100 лева.
Водим от горното, настоящият състав на
въззивния съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3811 от 14.10.2019 г. постановено по гр.д.№5354 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с.
ОСЪЖДА
„Технотекс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК *********, сумата
от 100 лв. /сто лева/, представляващи сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на ответника Застрахователна компания „Уника“
АД, ЕИК:*********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.