№ 295 / 4.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 04.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……трети наказателен състав в публично
заседание на 17 юни................……..…………...……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година..….......……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова....................…………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………....………...........АН дело 689 по описа
за 2019г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-004658/ 22.11.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП” на Н.Е.Г. xxx са наложени административни наказания глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Н.Е.Г., който обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Доводите са единствено в частта на наложеното наказание по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата. По отношение на останалите две наложени наказания по чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, не взема становище, поради което съдът приема, че НП е влязло в законна сила в тази му част. Представя и писмена защита, в която доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят Н.Г. е наказан за това, че на 23.10.2018г. около 07.55 часа в гр.Монтана по бул.Христо Ботев и на кръстовището с ул.Кл.Охридски управлява товарен автомобил „Рено Клио” с рег.№ СВ 12 42 МК, като не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Няма система за обезопасяване. Водача не се съобразява с организирането на движение от служители на ПП при ПТП.
Актосъставителят приел, че жалбоподателя виновно е нарушил чл.137А ал.1 от ЗДвП, чл.137В ал. 3 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП.
При предявяването на АУАН жалбоподателят не направил възражения. Не направил такива и в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответните наказания.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмени и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
Наложените наказания по чл.183 ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП не са обжалвани и НП е влязло в законна сила по смисъла на чл.64, б.Б от ЗАНН в тази си част, затова и съдът не следва да излага мотиви по отношение на това извършени ли са от жалбоподателя вменените му нарушения и правилно ли са му наложени наказанията.
При преценка относно процесуалната законосъобразност на съставения АУАН и наказателно постановление и като взе предвид релевираните в жалбата оплаквания в тази насока съдът констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица. НП и АУАН отговарят на всички законоустановени изисквания и съдържат всички необходими реквизити, предвидени в чл.57 от ЗАНН и чл.42 от ЗАНН.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че на 23.10.2018г. около 07.55 часа в гр.Монтана при управление на МПС жалбоподателя не се съобразява с организирането на движение от служители на ПП при ПТП. В тази насока са и свидетелските показания на В.В. и К.Д.. Съдът дава вяра на тезци показания, тъй като липсва индиция за занитересованост. По делото е приложен и снимков материал от ПТП, както и констативен протокол за пострадали лица. От показанията на свидетеля В. дадени в хода на съдебното производство се установява, че представеният снимков материал, на който няма разположени конуси е направен непосредствено при пристигане на полицията на настъпилото ПТП и преди жалбоподателя да извърши деянието, за което е наказан-арг.л.34, гръб от делото.
Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до установяване на противното. Жалбоподателят в хода на производството по никакъв начин не доказа твърденията си. По делото са ангажирани гласни доказателства на свидетеля Тихомир Томов. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като на първо място е приятел на жалбоподателя, а след това и твърде услужливо се е появил на мястото на което на наказания е съставян АУАН. Нещо повече, видно от показанията му той е попитал жалбоподателя какво става по време, през което на него му е правена полицейска проверка и същевременно е съставян АУАН.
В атакуваното НП нарушението е описано ясно и отговаря на материалноправната разпоредба, предвидена в чл.103 от Закона за движение по пътищата, като ясно и недвусмислено се установява фактическата обстановка.
Санкцията за нарушаване на това изискване е предвидена в нормата на чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва водачът с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Видно от съдържанието на цитираната санкционна норма, както и отразеното в НП се установява по несъмнен начин, че на жалбоподателя е допуснал нарушението.
Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателят е извършил това нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност.
Съдът намира, че процесното нарушение не би могло да бъде квалифицирани по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения.
Съдът обаче намира, че наказаната наложени на основание чл.175 от ЗДвП следва да бъдат намалени, предвид това, че по делото не са приложени доказателства за други нарушения на ЗДвП от жалбоподателя до предвидения в закона минимум, а именно глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Монтана
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 18-0996-004658/ 22.11.2018г. на Началник сектор към ОД на МВР - Монтана, сектор „ПП”, в ЧАСТТА, с която на Н.Е.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА наказанието на глоба в размер на 50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един /един/ месец.
НП не е обжалвано и е влязло в законна сила по смисъла на чл.64, б.”Б” от ЗАНН, досежно наказанията глоба в размер на 50.00 лева наложени на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: