№ 210
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000141 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 21110 от 01.11.2021г., постановено по т.д.№
20215100900002 по описа на ОС К., с което ЗК „Л.“ АД е осъдена да заплати
на А.Ш. К. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат
А.Ш.Е., настъпила при ПТП на 08.01.2016г. в размер на 16666.67 лв., ведно
със законната лихва, считано от 08.01.2016г. до окончателното й заплащане,
както и решение № 21116 от 20.12.2021г., с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 21110 от 01.11.2021г. досежно
размера на присъденото обезщетение, като вместо 16 666.67 лв. е прието да се
чете 33 333.33 лв.. и в тежест на ответника са възложени разноски.
Решенията са обжалвани от ответника ЗК „Л.“ АД със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. С. № 67 А, представлявано от юрисконсулт К.А. с
твърдения за неправилност и противоречие със събраните по делото
доказателства при преценка налице ли е изградена между ищцата и
починалия нейн брат връзка на изключителна близост, а искането отправено
до въззивния съд е обжалваното решение да бъде отменено и постановено
друго, с което иска бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищцата А.Ш. К. ЕГН *** с
1
адрес с. Г., ул. Д. 24, Община Ч., обл. К. чрез адв. Я.С., с който жалбата е
оспорена като неоснователна, а искането е обжалваното съдебно решение да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Аз. Ш. К.
ЕГН ********** с адрес с. Г., ул. Д. 24, Община Ч., обл. К. чрез адв. Я.С.
против ЗК „Л.“ АД с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ, отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015г.. Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се
свеждат до следното: на 08.01.2016г. С.Ф.М. ЕГН ********** при управление
на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с рег. № *** в гр. К. по бул. Х.Б. до
бивша въжена линия на завод „Г.“ е нарушил правилата на движение по
пътищата, като се движил с несъобразена скорост, при което причинил ПТП,
при което е загинал брата на ищцата И.Ш.Е.. Сочи, че по случая е образувано
НОХД № 158/2016г. по описа на ОС К., приключило с присъда № 15 от
26.10.2016г., постановена по НОХД № 158/2016г. по описа на ОС К.,
стабилизирана след проведен инстанционен контрол на 31.05.2017г., с която
С.Ф.М. е признат за виновен за извършеното престъпление, в резултат на
което е настъпила смъртта на И.Ш.Е., който се е возил на задната седалка в
управлявания от М. автомобил. Ищцата твърди, че вследствие настъпилата
загуба е претърпяла болки и страдания, изпаднала в шок, тъй като с брат й
били силно привързани и неразделни като деца. Заявява, че живеели в един
дом, който е двуетажна къща в с. Г., а емоционалната им връзка била
изключително силна, трайна и дълбока. Твърди, че въпреки изминалите пет
години все още не може да се отърси от загубата и кошмара, който я
съпътства от смъртта на брат й, с който имали особено близка връзка, а
болката и страданията, които са изключително големи ще я съпътстват цял
живот. Въз основа на изложеното и като сочи, че гражданската отговорност
на причинителя на ПТП-то към датата, на която е станало е застрахована при
ЗК „Л.“ АД, ищцата настоява съдът да постанови решение, с което да го
осъди да й заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени
вследствие настъпилата смърт на нейния брат И.Ш.Е., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 08.01.2016г. до окончателното й
заплащане. Претендират разноски.
Ответникът – ЗК „Л.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. С. № 67 А, представляван от юрисконсулт К. А. е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който твърди, че исковете са
неоснователни, поради липса на активна материално правна легитимация за
ищцата. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като
твърди, че пострадалия е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва и
акцесорноно искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на
2
увреждането, като твърди, че към този момент застрахователя не е в забава.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова
молба, с която оспорва всички възражения на ответника като неоснователни.
Твърди, че законната лихва върху претендираното обезщетение следва да
бъде присъдена от датата на увреждането, тъй като в случая, съгласно §22 от
ПЗР на КЗ приложим е отменения с ДВ бр. 102 от 29.12.2015г. КЗ.
Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с
който ответника подържа наведените от него възражения в отговора на
исковата молба.
Няма спор между страните, че с влязла в законна сила присъда,
постановена по НОХД № 158/2016г. по описа на ОС К. подсъдимия С.Ф.М. е
признат за виновен в това, че на 08.01.2016г. на бул. Х.Б. при управление на
МПС – лек автомобил «Ф. Г.» с рег. № *** е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на И.Ш.Е. и средна телесна повреда на
още едно лице – А.И.М.и, за което му е наложено съответното наказание.
Не се спори и че гражданската отговорност на С.Ф.М. е била
застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.
Няма спор и, че ищцата е сестра на починалия, вследствие ПТП - то
И.Ш.Е., което се установява от представените удостоверение за родствени
връзки – л.40.
Спорният между страните във въззивното производство факт е очертан
от посоченото във въззивната жалба и се свежда до това активно материално
правно легитимирана ли е ищцата да получи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния брат т.е. налице ли е изключителност в
отношенията им, изразяваща се в трайна и дълбока емоционална връзка,
вследствие която да е търпял продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени.
За отговор на поставения спорен въпрос от значение са събраните по
делото гласни доказателства и конкретно показанията на св. Р.М.. Така св. М.
заявява, че познава А. и нейния брат, които били много сплотени, «…нещо
повече от брат и сестра». Твърди, че както А., така и нейния брат имали
собствени семейства, както и че живеели в една фамилна къща. След това
свидетелката сочи, че А. живее в Т., като преди катстрофата не си идвали
често, а след това си идвали по-често, както и че И. й ходил на гости в Т..
Въз основа на коментираните до тук гласни доказателства, съдът счита
за основателен доводът на жалбоподателя за неправилност на извода на
първоинстанционния съд за наличие на основание за присъждане на
обезщетение в полза на ищцата. Показанията на св. М. от една страна са
неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства, а от друга са
недостатъчно ясни и конкретни. Коментираните показания в частта, в която
същите са логични и последователни разкриват отношения между ищцата и
3
нейния брат, типични за отношенията брат/сестра в българското семейство –
на близост и уважение. Твърдението на свидетелката, че ищцата и нейния
брат били «…нещо повече от брат и сестра» е неясно и не може да оправдае и
обоснове активна материално правна легитимация за ищцата.
С ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното
ТР е разяснено, че най-близките на починалия се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка
е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение
не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди,
които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна
точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени
вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания
от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при
реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък
човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20
и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки
пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия или
вместо тях, в случай, че те не докажат, че са претърпели вреди от неговата
смърт. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им по правило се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато, поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е
4
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от
съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по
делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и
продължителност, морални болки и страдания.
Изводът е, че с коментираното ТР е изоставена досегашната практика на
ограничаване на кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени
вреди, но това не означава, че е предоставена неограничена възможност за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички
близки на починалия, които страдат от смъртта. Дадените разяснения в
мотивната част на ТР сочат, че е изрично поставеното изискването за
изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се
от обичайната.
В конкретният случаи е предявен иск от сестра на починалия, по
отношение на която не може да се приеме, че е установено наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се от обичайната връзка
брат и сестра. От събраните гласни доказателства се установява, че ищцата и
починалия нейн брат живеели в една къща, като година - две преди
катастрофата ищцата, заедно със своето семейство се установила в Т., където
брат й ходил на гости, както и че двамата били много сплотени и имали
собствени семейства. Така установеното разкрива нормални семейни
отношения, които по никакъв начин не се отличават с изключителност, в
който смисъл е изискването на коментираните разяснения дадени с ТР №
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Не до същия правен извод е достигнал решаващия първоинстанционен
съд, поради което и постановеното от него решение следва да бъде отменено,
а предявения иск отхвърлен.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ЗК «Л.» АД се
5
дължат разноски за двете инстанции. От приложения от ответника списък на
разноските пред първата инстанция е видно да са направени разноски в
размер общо на 665 лв., формирани от сбора на платени държавни такси,
депозит за вещо лице и юристконсултско възнаграждение, която сума следва
да бъде възложена в тежест на ищцата. Пред въззивната инстанция ответника
е представил списък на разноските, съгласно който претендира за заплащане
юристконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК и платена държавна
такса в размер на 667 лв.. Жалбоподателят е представляван от юристконсулт,
поради което и искането за определяне на възнаграждение за осъщественото
от него процесуално представителство пред въззивната инстанция е
основателно и ще се удовлетвори, като на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП ще
се определи възнаграждение в размер на 360 лв.. Така в тежест на ищцата ще
се възложи за заплащане сума в общ размер на 1027 лв., формирана от сбора
на платената държавна такса за въззивно обжалване и определеното
юристконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 21110 от 01.11.2021г., постановено по т.д.
№ 2/2021г. по описа на Окръжен съд К., както и решение № 21116 от
20.12.2021г., постановено по същото дело за поправка на очевидна
фактическа грешка КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Аз. Ш. К. ЕГН ********** с адрес с. Г., ул.
Д. № 24, Община Ч., обл. К. иск да бъде осъдена ЗК „Л.“ АД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., Община С., Район Л., бул. Ч. № 51 Д
да й заплати сума в размер на 33 333.33 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния брат И.Ш.Е., настъпила
при ПТП на 08.01.2016г., причинено от водача на лек автомобил „Ф.“, модел
„Г.“ с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2016г. до
окончателното й заплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Аз. Ш. К. ЕГН ********** с адрес с. Г., ул. Д. № 24, Община
Ч., обл. К. да заплати на ЗК „Л.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., Община С., Район Л., бул. Ч. № 51 Д сума в размер на 665
лв., представляваща направени разноски пред първата инстанция по
заплащане на държавни такси, депозит за вещо лице и юристконсултско
възнаграждение, както и сума в размер на 1027 лв., представляваща разноски
пред въззивната инстанция, формирана от сбора на платената държавна такса
за въззивно обжалване и определеното юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
6
ал.1 ГПК. пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7