РЕШЕНИЕ
гр.София ..……… 2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд - Наказателно отделение,
IX въззивен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА А.ОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
с участието на
секретаря Зоя Пандурска и прокурора И. Кадев след като разгледа докладваното от
съдия А.ова ВНОХД № 5356/2018 и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава XXI
НПК.
С присъда от 21.02.2018г. по НОХД 7712/2016г.
Софийски районен съд – Наказателна колегия, 109 състав е признал подсъдимия П.Г.Г.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК и му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. С присъдата изпълнението
на така наложеното наказание е отложено като е определен изпитателен срок от
четири години.
Със същата присъда подсъдимият П.Г.Г. е осъден да
заплати в полза на държавата направените по делото разноски.
С присъдата съдът се е произнесъл по гражданския иск
като е осъдил подс. П.Г. да заплати на И.С. сумата от 1466,87лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 14.08.2015г. до
окончателното изплащане на сумата.
Със същата присъда съдът е осъдил подс.П.Г. да
заплати на И.Н.С. сумата от 800лв. /осемстотин лева/, представляващи разноски
за процесуално представителство по делото.
Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба от
подсъдимия и допълнение към нея. В жалбата първоинстанционната присъда се
определя като неправилна, несправедлива, несъответстваща на събраните по делото
доказателства. Посочва се, че няма нито едно доказателство, което да доказва
вината на подсъдимия. Тъкмо напротив – според привлеченото към наказателна
отговорност лице съвсем ясно се вижда от приложените от експертизата снимки, че
от джоба на ризата му стърчи тъмен предмет, което не отговаря да са еврови
банкноти, а е неговият телефон. Наред с това се излага, че няма никакви доказателства,
че в чантичката на пострадалия е имало някакви пари, а ако наистина е имало
такива, то същите биха могли да бъдат отнети от всеки – близки и случайни хора,
които са имали достъп до чантата му. Посочва се още, че приложеният по делото
запис не се явява годно доказателство. Предвид всичко изложено се настоява за
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Г. да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.
В постъпилото допълнително изложение подсъдимият Г. претендира
наличие на технически и фактологически грешки в мотивите към обжалваната
присъда. В този смисъл заявява, че не се установява какво е съдържанието на
чантата на св. С., тъй като не са налице доказателства в посочения смисъл.
Според подсъдимото лице неправилно в изложената фактическа обстановка отсъстват
показанията на свидетелката Г., която съдът е определил като заинтересована.
Невярно определя отразеното в мотивите към присъдата, че е ровил в чантичката,
което не е било потвърдено и от вещите лица. Посочва още, че съдът неправилно е
приел, че пачка от банкноти може да стърчи от джоба, което няма как да се случи
с мобилен телефон. Според подсъдимия това е абсурдно, доколкото, ако човек
вземе чужди 750 евро не би ги оставил да стърчат от джоба и именно в тази част
съдът е следвало да кредитира показанията на свидетеля –очевидец /съпругата на
подсъдимия/, която е посочила, че е видяла как Г. е сложил мобилния телефон в
джоба си. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова - оправдателна.
Производството е образувано и по въззивна жалба и
допълнение към нея от защитника на подс. Г. - адв. Б.М.. В същата се посочва, че липсват
каквито и да е доказателства, че към момента на деянието инкриминираната
парична сума се е намирала в пострадалото лице,тъй като това обстоятелство не
се доказва нито от разпитаните свидетели, нито от показанията на самият
пострадал. На следващо място се твърди, че от приобщения като веществено
доказателство запис от охранителна камера не се доказва, че подсъдимият въобще
взема нещо от чантата и в този смисъл неговите обяснения за това какво е сложил
в джоба си, а именно, че това е било мобилният му телефон, остават необорени.
Посочва се още, че след като чантата е прибрана от служителите на заведението,
същата около час се е намирала на място извън обхвата на камерите, като липсват
каквито и да е доказателства какво се е случвало през това време и дали е бъркано
в нея. Оспорват се показанията на пострадалия като житейски нелогични. С оглед
изложеното се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
осъденият подсъдим да бъде оправдан.
В постъпилото по делото допълнение към въззивната
жалба, депозирана от защитата на подсъдимия, се изразява становище, че първият
съд неправилно е анализирал част от доказателствата по делото, поради което е
достигнал до необосновани изводи. В подкрепа на това се излага, че по делото не
е доказано, че сумата от 750 евро се е намирала у чантичката на пострадалото
лице. Последният заявил, че сумата му е предадена предния ден и в този смисъл е
изминал период от време от вечерта на предходния ден до 14.30ч. на следващия
ден, който период е достатъчно продължителен, според защитника, за да обори
твърдението на пострадалия за наличност на паричната сума към момента,
инкриминиран в обвинението. Оспорва се видеозаписа, тъй като не бил поставен
надпис на видно място, който да предупреждава посетителите на заведението, че
има камери. В подкрепа на това твърдение се обсъждат свидетелските показания на
С., С., Л.. Застъпва се, че присъдата е постановена при липса на веществено
доказателство - процесната чантичка, от която е отнета инкриминираната парична
сума, което обстоятелство следва да се тълкува в полза на подсъдимото лице.
Наред с това се сочи, че чантичката е преместена от служителите на заведението,
които са я поставили на такова място, че да не бъде заснета от камерите. В този
смисъл се твърди, че през този период е била налице възможност да бъде бъркано,
ровено, респективно да бъдат отнети вещи от нея и то от друго лице, което да не
бъде документирано. С оглед изложеното отново се иска отмяна на атакуваната
присъда и постановяване на нова такава, с която подс. Г. да бъде оправдан.
В разпоредително заседание от 30.11.2018г. въззивният
съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели пред въззивната инстанция.
Назначена е видео-техническа експертиза, която да обективира на хартиен носител
всички кадри от файловете, намиращи се на диск, приложен на л.67 от материалите
по досъдебното производство.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
защитата на подсъдимия моли за уважаване на депозираните жалби по изложените в
тях подробни доводи и съображения.
Представителят на СГП моли жалбите да бъдат оставени
без уважение. Намира, че изложените в тях аргументи и тези в съдебно заседание
са абсолютно несъстоятелни и не кореспондират с установената фактическа
обстановка. Пледира за потвърждаване на присъдата като правилна и
законосъобразна.
Повереникът на гражданския ищец - адв. В. моли за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт. Претендира разноски. Счита, че първостепенният
съд въз основа на многобройните събрани по делото доказателства - гласни,
писмени и оглед на веществени доказателства е направил правилен извод и е
постановил присъда, с която е признал подсъдимия за виновен. Посочва, че
пострадалият изрично е заявил, че преди да влезе в заведението процесната
парична сума се е намирала в чантичката му. Набляга на обстоятелството, че
подсъдимият не обяснява как мобилният телефон е попаднал в ръката му като е
категоричен, че от записа се вижда как подсъдимият вади от чантичката предмет,
който слага в левия си горен джоб на ризата, а преди това никъде не се вижда в
кадър мобилен телефон. По отношение на приобщеното веществено доказателство
намира, че то е законосъобразно приобщено. Въз основа на всичко изложено моли
въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, а присъдата потвърдена както в
наказателната, така и в гражданската й част.
Подсъдимият Г. в правото си на лична защита поддържа
казаното от защитника си. Моли за уважаване на депозираните жалби. Посочва, че
неправилно съдът е игнорирал показанията на свидетеля – очевидец като
заинтересован, но твърди, че останалите свидетели също са заинтересовани. Иска
от съда да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото гласни и писмени доказателства счита, че жалбата на
подсъдимото лице и неговият защитник следва да бъдат оставени без уважение, а
постановената присъда – потвърдена.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира
за установено следното:
Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните
по делото прецени, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата,
е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички
събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въззивният
съдебен състав не намира причини за корекция на данните по фактическата
обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа
за нея, която е следната:
На 14.08.2015 г. в гр. София, около
14.30 часа, в заведение „Римини“, находящо се на ул. „******, обядвали
свидетелите И.Н.С., съпругата му В.Н.С., сина им Н. С. и М. Л. Д.. Свидетелят И.С.
бил окачил чантичката си на облегалката на един от столовете като дръжката й
била преметната върху облегалката. В чантата си свидетелят С. носел очила,
документи, портмоне с монети, портфейл с 600 евро и сумата от 750 евро, която бил поставил в
джоб, формиран от скъсан хастар на чантата. Около 14.35 часа посочените
свидетели станали от масата и започнали да отсервират. По това време свидетелят
И.С. получил съобщение, че изтича времето на платената му за паркиране зона.
Същият се разсеял и забравил чантичката си закачена на облегалката на стола, на
който седял. По това време към него се приближил подсъдимият Г. и двамата се
разминали в близост до въпросната маса, заета преди това от свидетеля С..
Последният и свидетелитеВ.С., Д. и сина на С. - Н. С. напуснали заведението и
се отдалечили. Подсъдимият Г. преди да седне на масата, освободена от
посочените свидетели, забелязал окачената чантичка на облегалката на въпросния
стол, освободен от свидетеля С. като я повдигнал за презрамката и я огледал
външно, след което я върнал на мястото й. Подсъдимият оставил чантата си на
седалката на същия стол и седнал на съседния стол като разположил носената от
него храна и напитки на плота на масата. Същият започнал да се храни.
Докато се хранел, около 14.37 часа, отново взел
чуждата чантичка от облегалката на стола, поставил я върху стола пред неговото
куфарче и започнал да рови в нея, след което отново закачил чантичката на
облегалката на стола. В 14.40 часа подсъдимият извършил същите действия с
процесната чанта - взел я, поставил я пред своята, обърнал се към нея и
започнал да извършва действие с нея с двете си ръце, след което отново я
поставил на облегалката на стола и продължил да се храни. Малко след 14.45
часа, подсъдимият Г. протегнал дясната си ръка към чантичката, собственост на
пострадалия С., вдигнал я отново, поставил я на стола до себе си, а около
половин минута след това извадил с дясната си ръка от скъсаната преграда 750
евро, които се намирали там и пъхнал банкнотите в горния ляв джоб на ризата си,
след което върнал обратно на облегалката на стола чуждата чантичка. Станал от
масата, взел своята чанта и напуснал заведението без да отсервира своята табла.
Вървейки, подсъдимият докоснал левия си джоб, в който поставил взетата сума,
която паднала надолу в джоба. Подсъдимият Г. не бил забелязал видеокамерите,
поставени в салона на заведението на тавана му, нито бил обърнал внимание на
надписа за видеонаблюдение.
Чантичката била намерена от свидетелката Г.Т., която
отсервирала масата. Тя предала чантата на свидетелката Е.Ц., която я поставила
на видно за всички място зад бара на заведението - място, където оставят обичайно забравени от
клиенти вещи.
По това време пострадалият И.С. установил, че е
забравил чантичката си в заведението. Той веднага се обадил по телефона на А. К.,
който бил заедно с М. Д. в градинката, намираща се в близост до „Римини“ и
помолил Д. да се върне до заведението и да вземе чантичката му. Свидетелят Д.
се върнал в заведението, където свидетелката Ц. му предала чантата. Към
заведението тръгнал и пострадалият С., който се засякъл със св. Д. на входа му,
където последният му предал чантата. При прегледа на съдържанието й установил
единствено отсъствието на паричната сума в размер на 750 евро, която бил
поставил в джоб, представляващ скъсана преграда на чантата. С. и Д. се върнали
в заведението и поискали обяснение за липсата на сумата от свидетелката Ц..
Последната им заявила, че никой от персонала не е посягал към съдържанието на
чантичката и че заведението е под видеонаблюдение и ги помолила да изчакат.
Свидетелят Д. си тръгнал, а свидетелката прегледала записа в офиса на
заведението и след като установила какво се е случило, повикала свидетеля С. и
му показала записа от камерата, като обяснила, че мъжът, който седнал на
освободената от тях маса, е редовен клиент на заведението. Докато разговаряли,
свидетелката Ц. установила, че в заведението се намира редовна клиентка, която
се хранела често в компанията на подсъдимия Г.. Поради тази причина се запътила
към нея и я попитала дали може да и предостави телефона и адреса на мъжа, с
когото се храни редовно при тях. Свидетелката М. Г. посочила името и телефонния
номер на съпруга си, както и адреса на кантората му. Свидетелката Ц. позвънила
на подсъдимия Г. и го помолила да се върне в заведението, но той й отговорил,
че не може и се разбрали тя да отиде до кантората му. Свидетелката Ц. и пострадалият
С. се запътили към кантората на подсъдимият, която се намирала на ул. „Граф
Игнатиев“ - на около 300-400 метра от заведението. Там пострадалият се срещнал
насаме с подсъдимият Г., като го помолил да върне липсващата сума. Г. отказал,
като обяснил, че действително е бъркал в чантичката, за да провери дали има
документи в нея, но отрекъл да е взел каквото и да било от нея. Същият се изненадал, че в заведението имало
инсталирано видеонаблюдение и пожелал да прегледа видеозаписа. Върнал се в
заведението и го прегледал, но отново отрекъл да е вземал въпросната парична
сума.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе
за установена въз основа на гласните доказателствени средства: обясненията на
подсъдимия Г. (частично), показанията на свидетелите Е.Т.Ц. и Г.Т.Т., И.Н.С. и С.Д.,
В.Н.С. и М. Д., извършения в съдебно заседание на 21.02.2018г. оглед на оптичен
носител, представляващ веществено доказателство серия А № 186451; способите за
доказване, каквито са приетите по делото съдебно-оценителна експертиза (л. 38),
съдебна лицево-идентификационна експертиза (л. 44), съдебно видеотехническа
експертиза (л. 50) и видеотехническа експертиза, изготвена в хода на въззивното
съдебно следствие, писмени доказателства и доказателствени средства: протокол
за оглед на веществени доказателства и албум (л. 54 - л. 57), протокол за
доброволно предаване от 19.08.2015г. (л. 48), протокол за разпознаване на лица
от 29.01.2016г. и албум (л. 30 - л. 31), протокол за разпознаване на лица от
29.01.2016г. и албум (л. 33 - л. 34), справка АИС“БДС“, справка за съдимост (л.
63), както и намиращите се в материалите от съдебното производство писмо с
изх.328600-74743/18.12.2017 (л. 76) и договор за изграждане на система за
видеонаблюдение от 12.12.2013г. (л. 69).
Възприетите от първата инстанция фактически отношения
относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие със изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници като е обосновал съображенията си, въз основа на
които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени направените в първоинстанционния
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните
по делото доказателствени материали.
Във връзка с горното и с оглед изложеното във
въззивната жалба на подсъдимия и неговия защитник, настоящият съдебен състав
намира, че на първо място следва да бъдат изследвани показанията на свидетеля И.С..
Независимо, че е пострадал от престъпното деяние, показанията му се отличават с
нужната логическа подреденост, богато фактологично излагане на възприятия,
последователност и житейска издържаност. Първият съд е аргументирал по ясен и
убедителен начин защо кредитира разказа на горепосоченото лице, което въпреки,
че е заинтересовано от изхода на делото, обективно и безпристрастно
възпроизвежда възприетите от него събития. Довод за тяхната достоверност е
това, че те си кореспондират и подкрепят от останалия събран и проверен
доказателствен материал, кредитируем от
съда.
При
разпита си в съдебно заседание свидетелят дава пълни сведения относно датата, часа
и мястото, където е бил на обяд със семейството си и свой приятел и факта, че е
забравил своята чантичка там. Свидетелят подробно описва вещите, намиращи се вътре
в чантата, сред които и процесната парична сума, която оставил в джоб,
образуван от скъсан хастар. Несъмнено достоверни са показанията на св. С., в
които дава информация за произхода на паричните средства и най-вече обстоятелството,
касаещо наличността на процесната сума пари към момента, в който е забравил
чантата си на масата. Именно тук е мястото да бъде обсъдено възражението на
защитата на подсъдимия Г., че от момента, когато частният обвинител и
граждански ищец С. е оставил процесната сума от 750 евро в чантата до момента,
в който е бил в заведението е минал дълъг период от време, през който не е ясно
дали парите все още са се намирали в неговата чанта. Възражението е
неоснователно. Това е така, тъй като свидетелят С. заявява, че парите са били сложени от него в джоба на
хастара същия ден или предната вечер, уточнявайки, че нито е бъркал в чантата
по време на престоя в заведението, нито пък преди това ги е взимал от там. Същият
е абсолютно сигурен, че към момента на посещението на заведението парите са се
намирали вътре в чантата му като изключва възможността от инцидент, поради
който да е изгубил владение върху тях преди това. Уточнява, че нищо не е
налагало да използва процесната сума пари, а в заведението е имал други – в
джоба на дрехите си, което дори не е наложило да отваря чантата си, а от друга
страна свидетелят категорично изключва възможността сумата да е изпаднала от
скъсания джоб на чантичката му. За наличието на тази сума в чантичката говори и
поведението на С. по преглеждане на видеозаписите и търсене и осъществяване на
среща с подсъдимия за връщане на наличните пари.
Св. С. внася информация за действията си след
установяване на факта, че е забравил процесната чанта, която информация намира съответствие
в разказа на свидетеля Д.. Последният споделя за обаждането, което получил от
подсъдимото лице с молба да се върне в ресторанта, за да провери за оставената
от пострадалия там чанта, потвърждава, че същата му е била предадена от
служителите на заведението, а впоследствие предоставена от него на пострадалото
лице. Св. С. и св. Д. по идентичен начин описват обстоятелствата, свързани с
установяване на липсващата сума пари и поисканото в тази връзка обяснение от
персонала на заведението. Следва да се отбележи, че именно поради тази причина
пострадалото лице е изгледало записа от охранителната камера на заведението
заедно със служители на заведението – св. Е.Ц. и Г.Т.. Всеки един от тях е
категоричен в наблюденията си относно извършеното
престъпление и неговия автор. В тази връзка тримата по сходен начин описват
възприетото от тях поведение на подсъдимото лице, което първоначално се е
разминало с пострадалия и независимо, че според свидетелите точно в този момент
подсъдимият е забелязал забравената чанта нито се е обадил, нито по някакъв
друг начин дал сигнал за това. Тъкмо напротив - седнал на масата и няколко пъти
е прегледал забравената от С. вещ като последният път точно преди да си тръгне извадил
предмет отвътре, който сложил в джоба на ризата си. Нужно е да се уточни, че
така изнесеното от свидетелите хронологично описание на действията на
подсъдимото лице, възприето от тях посредством записа от охранителната камера синхронизира
с извършената по делото видеотехническа експертиза, както и с онагледеното в
протокола от проведения оглед на веществено доказателство, осъществен в съдебно
заседание и в досъдебното производство, което е довод за достоверност на
изнесеното от обсъжданите свидетели.
На следващо място
показанията на пострадалото лице се явяват носител на доказателствена
информация относно размера на отнетата парична сума. Същият е категоричен, че е
оставил 750 евро, които били в банкноти по 20 и 50 евро. Тази информация се
потвърждава от свидетелите Ц. и Т., които сочат, че св. С. ги е информирал за
липсваща сума в размер на 750 евро. Вярно
е, че показанията на тези свидетелки пресъздават разказа на пострадалият И.С.,
т.е. в конкретният случай се явяват производни източници на доказателствена
информация. Няма пречка, обаче, те да се ползват за проверка на достоверността
на казаното от пострадалото лице, по отношение на подлежащи на доказване факти,
а именно - размерът на отнетата от чантата
му парична сума.
Съдът напълно даде вяра на показанията на М. Д. като
носител на важна доказателствена информация относно фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване. Свидетелят пресъздава свои лични възприятия
какво точно се е случило, когато е отишъл да търси чантата в заведението,
където е била забравена от пострадалия. Несъмнено от показанията му става ясно,
че процесната чанта му е била предоставена от служител на ресторанта, а
свидетелят нито я е отварял, нито проверявал какво има в нея, което
кореспондира с показанията на св. И.С., който посочва, че когато е видял св. Д.
да излиза от заведението с чантичката му не е забелязал същият да отваря или
бърка вътре. Въз основа показанията на този свидетел се установява, че когато
св. И.С. установил, че му липсва сума пари, влязъл в заведението да разбере дали някой не
знае какво се е случило. Това обстоятелство се потвърждава както от показанията
на самия пострадал, така и от тези на свидетелите – Ц. и Т.. Наред с това св. Д.
внася данни за това, че И.С. е изгледал записа от охранителната камера и
подробно му е разказал какво е възприел като случило се – лице, което е седнало
до стола, където е забравена чантата му, което последователно няколко пъти
бъркало в нея и извадило предмет от там, след което си тръгнало.
На следващо място, въззивният състав преценени
показанията наВ.С. като убедителни, непредубедени и носител на доказателствена
информация за мястото и времето на осъществения обяд със съпруга й, косвено –
за размера на липсващата парична сума.
Показанията на свидетелите Е.Ц. и Г.Т. притежават всички характеристики на годен
доказателствен източник, за да дадат нужното за наказателния процес достоверно,
обективно и точно знание за събитията, при които е извършено деянието, неговият
автор, поради което не е налице причина съдът да не ги кредитира в цялост. Правилен
е изводът на районният съд, че Т.и Ц. описват начина на обслужване на клиентите
и организацията на дейността в заведението. Т.е категорична, че когато е
намерила чантата на пострадалия, забравена на стола, незабавно я е предала на
св. Ц., без да я отваря и да взема нищо от нея. Съдът се довери напълно на
споделеното от свидетелката, че Ц. е оставила чантичката зад бара, което се
потвърждава и от разказа на самата Ц., която свидетелства, че след като е
получила чантичката от Т.я е оставила зад бара и същата е стояла там, до
момента, в който е била поискана от св. Д.. Неоснователно е оплакването, че
след като чантата е била прибрана от служителите на заведението, тя около час
се е намирала на място, извън обхвата на камерите и може да се предполага дали
някой не е взел нещо през това време или не. Нужно е да се отбележи, че
разпитаните свидетели Ц. и Т.посочват, че по всяко време зад бара има около
четири –пет служители, които подават храна, уточняват, че Ц. работи зад касата,
т.е. имала е възможност да наблюдава случващото се там и тя в нито един момент
не е забелязала някой да бърка или да вади нещо, а също пояснява, че самата
чанта се е намирала на видно място не само за персонала на заведението, но и за
клиентите. Свидетелките наблягат, че никой не е приближавал самата чанта, никой
не я е отварял да провери съдържанието й. Съдът напълно се довери на така
споделената от свидетелките информация като прецени, че поради мястото, на
което е била оставена процесната чанта и възможността във всеки един момент
служител на персонала да наблюдава случващото се с нея, то никой от работниците
в заведението, които са имали достъп до вещта, нито я е отварял, нито пък е вадил
предмети от нея. От друга страна е нужно да се уточни, че св. Ц. споделя, че
мястото, където е била оставена чантата е било заснемано от камера, от което
следва, че служителите на заведението са били наясно, че ще бъдат записани от
камерите, ако извършват евентуални манипулации с чантата, което е допълнителен
довод в подкрепа на показанията на посочените лица, че никой не е отварял
чантата и вадил вещи оттам.
На следващо място показанията на свидетелките
Ц. и Т.са косвен доказателствен източник за размера на отнетата парична сума от
процесната чантичка – а именно 750 евро, колкото им съобщил св. С., което кореспондира
и с информацията от самият С., Д. иВ.С.. Наред с това св. Ц. и Т.дават подробна
информация за възприетото от тях посредством записа на видеокамерата в
заведението, описват действията на подсъдимия /когото познавали като редовен
клиент на заведението/, който седнал до забравената чанта и няколко пъти я
разглеждал, след което взел предмет, оприличен на хартия от тях и го сложил в
джоба си. Както съдът вече отбеляза, тази информация намира потвърждение в
изпълнената видеотехническа експертиза и в онагледеното в протокола от проведения
в съдебно заседание оглед на веществено доказателство, поради което съдът
кредитира с доверие посочените показания.
Показанията на свидетелките Ц. и Т.освен това
са източник на информация за начина, по който са установили подсъдимия като
лицето, заснето от на охранителните камери. Същите свидетелстват, че го
познават като редовен клиент на заведението и след като изгледали записа го
разпознали незабавно. Посочват, че в този момент забелязали жената, с която той
често се храни заедно /св. Г./, поради което поискали телефонен номер от нея. В
тази им част показанията са напълно съответни и кореспондиращи помежду си,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Следва да бъдат приети за достоверни
показанията на св. Ц., която хронологично разказва за посещението си заедно с
пострадалото лице в кантората на подсъдимия. Тя посочва, че последният
категорично отрекъл да е отнемал каквото и да било и отказал съдействие.
Въз основа показанията на св. Ц. и Т., както
и тези на св. Д. се установява, че в заведението е имало надпис, с който се
предупреждава, че в обекта има видеокамери, които записват, който се е намирал
в зоната за отсервиране и е бил достатъчно голям и видим, за да бъде лесно
забелязан. Д. пояснява, че за да се влезе на самата опашка се минава покрай
надписа, а той е бил видим от всички места в салона. Същият потвърждава, че е
предоставил флаш - памет от записа на охранителната камера. От тези именно
показания, подкрепени с писмо изх. № 328600-74743/18.12.2017, се установява, че
в заведението е изградена система за видеонаблюдение.
На следващо място напълно резонно районният
съд е обсъдил показанията на св. Г. /за която се твърди да е очевидец на
случилото се/ в светлината на близките отношения с подсъдимото лице и
евентуалната й заинтересованост. Само по себе си обстоятелството, че същата е
съпруга на подсъдимия не би могло дефинитивно да изключи казаното от нея, тъй
като показанията й следва да бъдат внимателно анализирани след съпоставка с
останалите доказателствени източници и едва тогава да бъде преценено дали да
бъдат кредитирани или не. Районният съд е преценил, че показанията на тази
свидетелка влизат в колизия с показанията на останалите свидетели, кредитируеми
от съда, поради което ги е приел за недостоверни. Настоящият съдебен състав
достигна до аналогични изводи.
Следва да се отбележи, че се констатират
съществени противоречия между казаното от нея и останалите свидетели, разпитани
по делото, а също така в тях се констатира противоречивост и уклончивост. Несъответно
на останалите доказателства е съобщеното от св. Г., която посочва, че като се е
върнала по-късно в заведението вече е имало скандал, доколкото никой от
останалите свидетели не съобщава да е имало такъв. Отделно от това описаните от
свидетелката действия на подсъдимото лице не съответстват на тези, заснети от
охранителната камера, а и описани в протокола от проведеното съдебно заседание,
където е извършен оглед на веществено доказателство, както и в описани в
протокола за оглед на веществено доказателство в досъдебното производство. Видно
от снетите кадри от наличния запис от видеокамерата, подсъдимото лице взема
нещо от мястото, където чантата се намира, което слага в джоба си, а не както
твърди свидетелката да взема мобилния си телефон от стола. Т.е. когато той
преглежда чантата взема предмет от нея, който слага направо в джоба си, без да
се пресяга към стола, където стои неговата чанта и твърдения мобилен телефон
/това е отразено в протокола от извършения оглед на веществено доказателство в досъдебното
производство – 14:46:05ч и заключението на видеотехническа експертиза/. От протокола
на извършената видеотехническа експертиза и описаното в
протокола оглед на веществено доказателство както в съдебното, така и в
досъдебното производство се вижда, че лицето, заснето на камерите слага своята
чанта на стола като не е отразено да слага друг предмет там, както твърди св. Г.,
че е имало поставен мобилен телефон. От това следва, че на стола до процесната
чантичка, забравена от св. С. изобщо не е имало мобилен телефон, защото, ако
такъв беше сложен от подсъдимия, то това щеше да бъде заснето и описано в
експертизата и огледа на вещественото доказателство.
Друго противоречие, което констатира
настоящият съдебен състав се изразява в това, че свидетелката излага своите
възприятия, че когато взел процесната чантичка, подсъдимият я е разгърнал за
малко, след което взел мобилния си телефон. Така изложеното противостои на
обясненията на подсъдимото лице, което твърди, че е проверил чантата за
визитка, при което започнал да се рови в нея и вадил предмети, а не просто
разгърнал, каквато версия се изнася от св. Г.. Отделно и независимо от горното
съдът не намира логична причина, свидетелката да не влезе в заведението при
съпруга си и да го уведоми, че е пристигнала, а вместо това да стои отвън и да
гледа през витрината какво се случва вътре.
Поради това настоящият въззивен състав счита,
че посредством показанията си посочената свидетелка умишлено внася факти и
обстоятелства, които не е възприела, тъй като не е присъствала на мястото,
където твърди, че е била, имайки единствено за цел да издейства благоприятен
изход от наказателното производство спрямо подсъдимото лице.
Въз основа на коментираните доказателствени източници, съдът не кредитира обясненията на подс. Г., в
които отрича да е взел процесната парична сума от чантата на пострадалото лице.
Представените твърдения за случилото се не намират опора в данните по делото
освен в показанията на свидетелката Г. и то не напълно, които, както вече
посочи, съдът отхвърли поради несъответствие с останалия доказателствен
материал. Разказът му се опровергава от заключението на извършената по делото
видеотехническа експертиза и огледа на веществено доказателство, от които се
установява, че лицето, заснето от камерите, бърка в чантата с презрамка,
оставена на стола, след което пъха в джоба си предмет, който държи в ръката си
и е взел от зоната, където чантата стои. От друга страна твърденията на
подсъдимия, че е проверил в чантата дали има визитка на собственика, влизат в
противоречие със собствените му действия – от една страна още в началото е
забелязал ставащите от масата хора и не е сигнализирал по никакъв начин, от
друга страна дори и след като е станал от масата, не е предал чантата на
персонала на заведението, с цел да бъде съхранена и предадена на собственика й.
Съдът не възприе с доверие и обяснението, в което посочва, че пострадалият е изискал
от него сума от 600 евро, доколкото още в заведението св. И.С. е съобщил, че
липсващата сума е в размер на 750 евро.
Като допринасящи за изясняване авторството на
процесното деяние, този съдебен състав преценява, аналогично на първия съд, и
инкорпорираното в протоколи за разпознаване на лице (л.30-31 и л.33-34 от досъдебното
производство) процесуално-следствено действие, видно от съдържанието на които
св. Г.Т. и Е.Ц. категорично разпознават в подс. Г. лицето, което са наблюдавали
на записа от охранителната камера да бърка в чантата, забравена на масата в
заведението. При разпознаването са спазени условията и процедурата за
провеждането му, установени в чл.169 и сл. от НПК. На основание чл.170 от НПК
непосредствено преди разпознаването е извършен разпит на свидетелките,
приключил в час, предхождащ самото разпознаване. Разпознаването е извършено в
присъствието на две поемни лица, които са удостоверили с подписите си
провеждането и резултатите от това процесуално-следствено действие, което освен
това е и надлежно онагледено с фотоалбум.
Съдът се довери и на огледа на вещественото
доказателство – диск, извършен в досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие пред районния съд. Установява се неколкократно проявен интерес от
подсъдимия към въпросната чужда за него чанта в рамките на престоя му. Описано
е, че подсъдимият три пъти извършва действия с чантичката като последният път
вади предмет отвътре и го слага в джоба си.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото са и надлежно приобщените в
процеса писмени доказателства. При служебната проверка на изброените по-горе
такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при
събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото.
От заключението на изпълнената по делото
техническа експертиза /протокол №90/2016 от 18.01.2016г./ се установява, че
видеозаписът, съдържащ изображения на лице от мъжки пол, онагледен в
изследователската част на протокола, най-вероятно е лицето П.Г.. Нужно е да се отбележи, че в случая
подсъдимият потвърждава, че заснетото на видеозаписа лице е именно той.
Съдът кредитира заключението на изпълнената в
досъдебното производство видеотехническа експертиза /протокол № 892/2015г./,
описващ хронологично действията на заснетите от видеокамерата лица.
В съдебно заседание, вещото лице извършило
експертизата пояснява, че се виждат движения, предполагаемо извършено ровене в
чантата и движението на ръката впоследствие, а в записа не са налице следи от
манипулации. Неоснователно е оплакването, обективирано във въззивната жалба, че
този запис не следва да бъде ценен, тъй като е направен в разрез с нормативната
уредба на Република България, поради това, че за неговото извършване не са били
предупредени посетителите на заведението. Правилно районният съд е отбелязал,
че съгласно показанията на св. Д. този видеозапис е изготвен в изпълнение на
легитимна дейност на АСО „С.“ ЕООД по охрана на заведението за бързо хранене и
изградена система за видеонаблюдение. Дружеството е имало издаден лиценз за
охранителна дейност към момента на твърдяното деяние и в изпълнение на
задълженията си по договора с „В.“ ЕООД е оперирало с видеонаблюдението на
обекта. Правилно е посочено, че несъмнено е доказано наличието на
предупредителен надпис за извършване на наблюдение, поради което посетителите
на заведението са били предупредени за извършващото се постоянно видеонаблюдение
и конклудентно са изразили съгласие за ограничаване на неприкосновеността на
личния живот.
Съдът кредитира заключението на
съдебно-оценителната експертиза като компетентно изготвено от вещо лице с
необходимите знания и опит в областта и в пълнота отговарящо на поставените
задачи.
Съдът кредитира заключението на изпълнената в
хода на въззивното съдебно следствие видео-техническа експертиза.
Предвид всичко
изложено, въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа
на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни
правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ,
досежно съставомерността на инкриминираното деяние като напълно законосъобразно
и обосновано е подвел осъщественото под състава на престъплението по чл. 194,
ал.1 НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че
извършеното на инкриминираната дата и място от подсъдимото лице осъществява от
обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление.
За да е изпълнен съставът на престъплението по чл. 194, ал.
1 НК, е необходимо деецът да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго
без неговото съгласие, с намерение за противозаконно присвояване на отнетата
вещ. В настоящия случай на 14.08.2015г. около 15.00 часа в гр. София, в
заведение „Римини“, от мъжка чантичка, оставена на стол, подсъдимият отнел
чужди движими вещи – парична сума от 750 евро от владението на И.Н.С. без
негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.
В случая е налице прекъсване на фактическата
власт върху инкриминираните вещи на досегашния владелец - св. И.С., без негово
съгласие, като подсъдимият е успял да установи върху тях своя трайна фактическа
власт и да се отдалечи с парите от мястото на извършване на престъплението,
така че да се разпорежда с тях безпрепятствено и както намери за добре.
Кражбата е типично резултатно престъпление, засягащо
обществените отношения по
необезпокоявано упражняване правото на собственост на гражданите. То се
изразява в лишаване собственика/владелеца/държателя на движима вещ, с
определена стойност, от владението върху нея, без негово съгласие, при налично
намерение у отнемащия вещта да я присвои. Също така, безспорно описаните в
обвинителния акт пари са чужди, за отнемането на които подс. Г. не е получил
съгласие или разрешение за вземането.
Събраните на
двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства, заключенията
на приетите експертизи и извършените оглед на веществено доказателство
очертават една константна логична верига от факти, от които безспорно и по
несъмнен начин се установява както самото деяние, неговия механизъм, предмет и
начин на извършване, така и съпричастността към същото на подс. Г., обратно на
въведените във въззивните жалби твърдения за липса на достатъчно доказателства,
от които да се изведе категоричен извод за участието на подсъдимия в
инкриминираното деяние. На първо място това е безспорния факт, че към момента,
в който подсъдимият си е забравил чантата в заведението, процесната сума от 750
евро се е намирала вътре в нея, т.е. паричната сума несъмнено е била отнета от
момента, в който чантата е била забравена от пострадалия до момента, в който
същата отново е попаднала обратно в негова фактическа власт. В този времеви
отрязък единствен, който е отварял процесната чанта е бил именно подсъдимият. Безусловно
се доказа, че персонала на заведението нито я е отварял, нито вадил нещо от
чантичката, тъй като тя след като е била намерена от служителите на заведението
е стояла на място, видно за всички, при което възможността някой от служителите
да вземе нещо като остане незабелязан е била изключена. Доказва се, че
свидетелят Д. е взел чантата и в момента, в който е излязъл от заведението е
бил посрещнат от пострадалия, който не е видял Д. да отваря самата чанта, след
което установил и липсата на паричната сума. На приобщения видеозапис се вижда,
че подс. Г. е извършвал манипулации със самата чанта и вниманието му е било
привлечено от нея. Самият той не отрича, че я е отварял и вадил предмети от
нея, а на записа се наблюдава, че той взема предмет от мястото, където се
намира чантата, който предмет слага в джоба си. На следващо място от приобщения
по делото видеозапис и експертиза, както и от огледа на веществено
доказателство не се установява подсъдимият да е поставил телефон в близост до
чантичката, както твърди той, а несъмнено, ако е бил оставил такъв предмет,
това би се заснело от видеокамерата и съответно описано в протоколите за оглед
на веществено доказателство. От записа се установява, че той бърка на мястото,
където чантата се намира, вземайки предмет оттам, който поставя в джоба си, а
малко по-късно пострадалият установява липсващата парична сума. От така
изложеното става ясно, че подсъдимият единствен е отварял чантата, само той е
вадил предмети от нея, а версията му, че е поставил в джоба си не отнетата
парична сума, а мобилен телефон се опровергава напълно от това, че не е заснет
да е оставил мобилен телефон до него, който да постави в джоба си. Отделно от
това, той не сигнализира по никакъв начин, че е била забравена чанта, въпреки
твърденията си, че желанието му е било да открие визитка и именно това е
причината да рови вътре /освен лансираната му версия, че първоначално прегледал
за тежести и кабели, поради съмнения, че в чантата може да има взривно
устройство/.
При това
положение, настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото
доказателства образуват
такава единна доказателствена верига, която дава основание на съда да разкрие
обстоятелствата на престъпното посегателство и води до единствения възможен извод, че подсъдимият е
автор на инкриминираното в обвинителния акт престъпно деяние.
От субективна
страна, районният съд правилно е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл
и с намерението на подсъдимия да присвои паричните средства. Подсъдимият е
знаел, че отнема пари, която е чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не
е въз основа на закона и е имал намерение да ги присвои като е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици –
да присвои предмета на престъплението.
Настоящият
въззивен състав се солидализира с решението на районният съд, касаещо вида и
размера на наказателната санкция, която е „лишаване от свобода”, под средния
размер на визираната от законодателя за конкретното престъпление.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност първостепенният съд обосновано
е счел, че като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени
размера на отнетата парична сума – 4 пъти над минималната работна заплата към
момента на извършване на деянието, професионалната ангажираност на подсъдимото
лице като адвокат, което изисква по-висок стандарт за оценка на укоримостта на
деянието.
Районният съд
е приел, че смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия.
При наличието на смекчаващи
обстоятелства районният съд е преценил, че наказание в размер по-близък до
минимума в пълна степен отговаря на обществената опасност на деянието и дееца.
В този смисъл и настоящият съд счита определеното наказание лишаване от свобода
в размер от две години за справедлив и напълно съответстващ на извършеното
престъпление.
Правилно и обосновано е преценено, че в
случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и изпълнението на наказанието да бъде отложено за
срок от четири години. Настоящата инстанция също счита, че потенциалната
опасност от привеждане в изпълнение на отложеното наказание ще съдейства за
постигане целите на генералната превенция и за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия.
Поради изхода на
делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК правилно районният съд е постановил в
тежест на подс. Г. да бъдат присъдени сторените по делото разноски, както и
държавна такса върху уважения граждански иск. Пред настоящата инстанция бяха
направени разноски в размер от 100лв. за извършването на видеотехническа
експертиза, както и бяха представени доказателства за направени разноски от
гражданския ищец в размер на 800 лева за възнаграждение на упълномощения
повереник адв. Г.В. по договор за правна защита и съдействие от 20.12.2018г. Настоящият съдебен състав счита, че по тези
разноски следва да се произнесе състаът на първостепенният съд по реда на чл.
306, ал.1, т.4 НПК, за да бъде дадена възможност при несъгласие на някоя от
страните, определението да бъде подложено на въззивен контрол, какъвто не би
били осъществен, ако по тях се произнесе настоящата инстанция в това
производство.
Правилно районният съд, въз основа на
фактическите обстоятелства по делото е приел, че са налице предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на П.Г. по реда на чл. 45 ЗЗД. В
синтензиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане са следните: да бъде извършено деяние, същото да бъде противоправно и
виновно, от деянието да са настъпили вреди, да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Осъщественото от
подсъдимия престъпно деяние представлява
противоправно деяние, осъществено е виновно, от което на гражданския
ищец са причинени вреди от имуществен характер, които подсъдимият следва да
репарира. Настоящият въззивен състав счита, че така определеното обезщетение в
размер от 1466,87лв. /хиляда четиристотин и шестдесет и шест лева и осемдесет и
седем стотинки/, представляващи равностойността на отнетата сума от 750 евро,
ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието е правилно
определено и присъдата не се нуждае от корекция в тази й част.
При
извършената цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата
следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
Мотивиран Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
Потвърждава
присъда от 21.02.2018 г. по НОХД № 7712/2016
г. по описа на Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 109 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.