№ 10845
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от А. Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело №
20231110170733 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ №
4/14.09.2004г. и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „В.К.”ЕАД, град Бургас е предявил установителни искове да
бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи следните суми: 748,62
лв, представляващи стойността на „доставена , отведена и пречистена вода” от
ответницата, доставяна по договорни отношения между нея и дружеството-ищец през
периода от 09.06.2020г. до 17.08.2021г. за обект, находящ се в град Созопол, местност „*** с
абонатен № *** и 121,75 лв, представляващи мораторна лихва за периода от 26.07.2021г. до
10.04.2023г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 13.04.2023г. до окончателното й изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №22754/2023г.
по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от
длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. При
устните състезания в заседанието на 09.05.2025г. адвокатът на ищеца е пледирал за
уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в представеното на
20.05.2025г. писмено становище от пълномощника на ищеца.
Ответната страна Г. И. Д. оспорва предявените искове видно от изявленията на
пълномощника й в представения на 16.04.2024г. по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата
1
молба. Посочва се , че ищцовото дружество е нарушило разпоредбата на чл.14,ал.4 ЗРВКУ,
като във фактурата № ***. за процесния обект за процесния период, начислило суми по
единични цени „за промишлени потребители , степен на замърсяване 1, а не по цени за
битови потребители” , с което е накърнило интересите на ответницата. Оспорват се
представените от ищеца документи , като се твърди , че те изхождат от ищцовата страна и не
са подписани от ответницата , поради което не могат да бъдат доказателства за твърдените
от ищеца обстоятелства. Сочат се нарушения при отчитането на показанията на водомера в
процесния имот , което е извършено без присъствието на ответницата или нейни
представител. Изтъква се , че в имота няма уреди за дистанционно отчитане и такова не е
било осъществявано през процесния период. Обосновават се нарушения от ищеца на
правилата на чл.32,ал.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. и на чл.25,ал.2 от Общите условия на
ищцовото дружество и извършени от негови служители „незаконни действия по отчитането
и фактурирането на водата”, като разликата между количеството вода, отчетена по общия
водомер (общото потребление), и сбора от отчетените количества вода по индивидуалните
водомери не е разпределяна пропоционално на отчетените по индивидуалните водомери
количества , а само на онези потребители , на които са им отчитани изразходваните
индивидуални количества вода , т.е. само на клиентите – редовни платци. Посочва се , че
тази незаконна практика е установена със съдебно решение № 5096/21.03.2024г. по гр.д. №
3178/2023г. по описа на СРС, 124 състав , с което са отхъврлени искове на ищцовото
дружество срещу други собственици на имоти в същия комплекс– потребители на Ви К
услуги, както и с Решение № Ж-418/10.08.2022г. на КЕВР, постановено по жалби на
ответницата и на други собственици на имоти в същия комплекс- клиенти на ищцовото
дружество.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответницата поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 09.05.2025г. адвокатът
на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете. Аргументи за неоснователността им
са обосновани и в представените на 14.05.2025г. писмени бележки от пълномощника на
ответницата.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
22754/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните
разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по
чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.
2
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Страните по настоящото дело не спорят , че ответницата е била потребител на ВиК
услуги през процесния период от 09.06.2020г. до 17.08.2021г. за обект, находящ се в град
Созопол, местност „Буджака” , ул.”Георги Минчев” № 7, вх.Б2, ет.1, ап.1, с абонатен №
223573, както и , че относно имота през посочения период от ищеца са предоставени В и К
услуги.
Спорният въпрос по делото е относно отчитането на показанията за потребеното
количество вода през процесния период съответно от общия водомер на комплекса (общото
потребление) и от индивидуалните водомери във всеки обект от комплекса
(индивидуалното потребление) и относно разпределението на разликите между общото и
индивидуалното потребления по отношение на индивидуалните обекти в комплекса. Според
ищеца отчитането на показанията на общия и на индивдиуалните водомери и начисляването
на цените на предоставените ВиК услуи е извършвано законосъобразно. Според
ответницата при отчитането и начисляването на потребените ВиК услути са извършвани
нарушения от служители на ищцовото дружество , които не са отчитали всички
инидвидуални водомери и не са разпределили стойността на общото потребление
пропорционално на потребеното за всеки индивидуален обект.Възраженията на ответницата
са основателни по следните причини :
Според приетото по настоящото дело в засадението на 09.05.2025г. заключение по
съдебно-техническата експертиза , неоспорено от страните, видно от предоставените
данни за начина на разпределение на стойността на доставените ВиК услуги в процесния
комплекс през процесния период „определянето на количествата ползвани ВиК услуги по
процесния централен водомер е извършено пропорционално на отчетеното потребление за
част от водоснабдените обекти, за които се отчита общото количество доставени ВиК
услуги за комплекса , в който се намира водоснабдявянаия обект” , поради което „при
начисляването на разпределеното количество за общи нужди не е спазен редът на
разпределение съгласно чл.39,ал.2 от Наредба № 4”, а също „не са спазени изискванията
на чл.32,ал.3 от Наредба № 14 от 14.09.2004г. , както и разпоредбите на чл.25,ал.2 от
Общите условия”. Съгласно обобщението на вещото лице „за част от обектите не са
извършени реални отчети, съответно не са предоставени данни по самоотчет, и не са
начислени служебно количества доставени ВиК услуги от „ВиК”ЕАД, гр. Бургас”.
Вещото лице в приетото по насотящото дело заключение по съдебно-техническата
експертиза е установило и , че сумите във фактурата № ***. за процесния обект за
процесния период за услугата „пречистване”, са начислени по единични цени за
„промишлени и други стопански потребители” вместо за „битови и приравнени към
тях потребители”, което е посочено и в Решение № Ж-418/10.08.2022г. на
КЕВР,представено по настоящото дело, което е постановено в резултат на проверка ,
извършена по жалби на ответницата и на други собственици на обекти в комплекса , в който
се намира и процесния имот, относно отчитането и начисляването на суми за ВиК услуги за
3
период , който включва и процесния период.
Следвателно по настоящото дело чрез приетото заключение по съдебно-техническата
експертиза и чрез представеното решение на КЕВР са доказани възраженията на
ответницата за извършени нарушения при отчитането на показанията на общия водомер на
комплекса и на индивидуалните водомери в отделните обекти от комплекса. Същите изводи
са установени и в мотивите на съдебно решение № 5096/21.03.2024г. по гр.д. № 3178/2023г.
по описа на СРС, 124 състав, представено по насотящото дело, с което са отхвърлени
искове на ищцовото дружество за вземания срещу други физически лица – собственици на
имоти в същия комплекс , в който се намира и процесния имот , за плащане на цени на ВиК
услуги за същия отчетен период , както по настоящото дело.
В заключението по съдебно-техническата експертиза , приета по настоящото дело ,
вещото лице посочва , че в процесния имот има монтиран един брой водомер модел
ВКЕСВ3, Беласица , Петрич, фабричен номер 0005955, който „се отчита чрез визуално
снемане на показанията на уреда” и в представената от ищеца справка за данните от този
водомер е записано : „Видян”. Според констатациите на вещото лице „мобилното
устройство на доставчика на ВиК услуги се използва за записване на така отчетените
показания”. Следователно по настоящото дело не е доказано дистанционно отчитане на
показанията на процесния водомер и възражението на ответницата в тази връзка е
основателно.
В настоящото съдебно производство доказателствената тежест за установяване
количеството и качеството доставени ВиК услуги , както и техните цени е за ищеца съгласно
чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК. По настоящото дело ищецът не е доказал при условията на
т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че начислените и претендирани
суми съответстват на реалните досатвени В и К услуги в процесния период за процесния
имот. Поради тази причина предявеният главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ
№ 4/14.09.2004г. е недоказан , т.е. неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като исковете се отхвърлят изцяло.
На ответницата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по
настоящото исково дело – платеното възнаграждение за един адвокат съгласно
представения по делоо Договор за правна защита и съдействие от 15.04.2024г. (500 лв).
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на платения от ответницата
адвокатски хонорар е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния
случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение , тъй като уговорения и платен хонорар от 500 лв
не надвишава съществено минималния размер на полагащото се адвокатско
4
възнаграждение съгласно чл.7 от същата Наредба № 1/2004г. на ВАС.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ответницата (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат
разноски за заповедното производство , тъй като представения с възражението по чл.414
ГПК договор за правна защита и съдействие № 0543220 (без посочена дата на сключване) не
е уговорен адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „В.К.”ЕАД, град Бургас, ЕИК
: **** със седалище и адрес на управление: град ****, със съдебен адрес : град София, ул.
„****, чрез адв. А. М. , против Г. И. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес : град София,
бул. ***, чрез адв. Д. Д., обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2
ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. и по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила
на присъдено нещо , че ответницата дължи на ищеца сумите : 748,62 лв (седемстотин
четиридесет и осем лева и шестдесет и две стотинки), представляващи стойността на
„доставена , отведена и пречистена вода” от ответницата, доставяна по договорни
отношения между нея и дружеството-ищец през периода от 09.06.2020г. до 17.08.2021г. за
обект, находящ се в град Созопол, местност „Буджака” , ул.”Георги Минчев” № 7, вх.Б2,
ет.1, ап.1, с абонатен № *** и 121,75 лв (сто двадесет и един лева и седемдесет и пет
стотинки), представляващи мораторна лихва за периода от 26.07.2021г. до 10.04.2023г.,
заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на
заявлението по чл.410 ГПК- 13.04.2023г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №22754/2023г. по описа на
СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „В.К.”ЕАД, град Бургас, ЕИК : **** със седалище и адрес на управление:
град ****, със съдебен адрес : град София, ул. „****, чрез адв. А. М. , ДА ЗАПЛАТИ на Г.
И. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес : град София, бул. ***, чрез адв. Д. Д., сумата от
500 лева (пестотин лева), представляващи направените от ответницата разноски по
настоящото исково производство– платеното адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.3 ГПК).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6