Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при
участието на секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 4424 по описа
за 2020 година
на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск от М.Х.К., ЕГН **********,
с адрес *** 3, срещу „О.М.“ АД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение,
по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че М.К. не дължи на ответното дружество сумата от 387,53 лв., представляваща главница по договор за доставка и
разпределение на природен газ, както и сумата от 7,70 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
11.03.2011г. до 31.05.2011г., за които суми е издаден изпълнителен лист на
основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. с номер 8296/2011г. по описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба следното: Срещу
ищцата било образувано ч.гр.д. по Заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на издадената по
делото заповед бил издаден и изпълнителен лист от 16.11.2011г. С него ищцата
била осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от 387,53 лв., представляваща
главница по договор за доставка и разпределение на природен газ, сумата от 7,70
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 11.03.2011г. до
31.05.2011г., сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 25,00 лв., представляваща платена държавна такса. По
молба на ответника било образувано изпълнително дело при ЧСИ ***с район на
действие СГС, с номер на делото 10015/2016г.
С молбата е поискано налагане на запор на сметките на длъжника. На
25.10.2016г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, както
и запорно съобщение до ПИБ. На 13.10.2017г. постъпила
молба от взискателя за налагане на запор и опис на
движимото имущество на длъжника. На 14.02.2018г. отново била изпратена ПДИ.
Изпратено било съобщение от ПИБ за запор на сумата от 375,00 лв. На
23.01.2019г. отново била изпратена ПДИ. Сочи се, че чл. 428 ГПК изисква
съдебният изпълнител да предостави 14 дни на длъжника за да плати доброволно
задължението си. В настоящия случай ПДИ не е била получена от длъжника. От
11.03.2011г. е започнала да тече погасителна давност. Тъй като в случая
вземанията на взискателя били периодични, то кратката
3 годишна давност била изтекла. Следователно и изпълнителното дело е било
образувано след изтичане на погасителната давност.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника. Сочи се, че искът е неоснователен. Излага се, че вземането по
изпълнителното дело не е погасено по давност. Длъжникът доброволно извършил
плащане по делото, поради което от тази дата е започнала да тече нова давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е представено
изпълнително дело с номер 20128410400429/2012г. по описа на ЧСИ ***, с район на
действие в гр. ***, от което се установява следното: Изпълнителното
производство е образувано на 09.01.2012г. по молба на „***“ ЕАД, въз основа на
издаден в полза на „***“ АД изпълнителен лист от 30.11.2011г. по ч.гр.д. с
номер 8296/2011г. по описа на Районен съд – Варна. На същата дата е насрочен
опис на движимото имущество на длъжника К.. На 03.02.2012г. с разпореждане ЧСИ е наложил запор върху вземанията на
длъжника Мариян К. за суми по банкови сметки. С Постановление от
01.07.2016г. частният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради това, че взсикателят по делото не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години. Наложените запори са били
вдигнати. По делото няма данни на длъжника да е била връчвана редовно ПДИ.
По делото е приобщено и
изпълнително дело с номер 201684110410015/2016г. по описа на ЧСИ ***, с район
на действие в гр. ***, от което се установява следното: На 21.10.2016г. „О.М.“
АД е поискало от частният съдебен изпълнител да образува изпълнително дело въз
основа на изпълнителен лист от 30.11.2011г. по ч.гр.д. с номер 8296/2011г. по
описа на Районен съд – Варна. На същата дата делото е било образувано. На
13.10.2017г. ответното дружество е поискало ЧСИ да пристъпи към принудително
изпълнение. С разпореждане от 14.02.2018г.
е наложен запор върху вземанията на длъжника М.К.. Бил е насрочен опис на
движимото имущество на ищцата за 18.04.2018г. Сумата от 375,00 лв. е била
преведена по сметка на ЧСИ на 25.05.2018г. от „Първа инвестиционна банка“ АД,
предвид наложения запор на сметките на ищцата. Няма данни ПДИ да е било редовно
връчено на длъжника.
В чл. 117 ЗЗД е уредено,
че ако вземане е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Издаването на
изпълнителен лист е последица от влизане в сила на акт, който съдържа в себе си
определен осъдителен диспозитив. Такъв акт може да бъде, както всяко съдебно
решение или определение, постановено по граждански дела от общ характер, така и
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Последицата и в
двата случая е, че правата на задължената страна се преклудират,
а изпълнителното основание се стабилизира. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си.
Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя
и/или е предприето по инициатива на съдебения изпълнител):
насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Обявено е за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на
Върховния съд. (Така в Тълкувателно
решение 2/2013г., постановено по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС)
При
внимателен прочит на мотивите към т. 10 от Тълкувателното решение съдът намира,
че Постановлението от 1980г. не следва да се прилага до момента на
постановяване на тълкувателното решение, а отпада с обратна сила. Това е така,
защото самите върховни съдии посочват, че приемането на Постановлението се е основавало на съществувалите задължения на
органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното
изпълнение до удовлетворяване вземанията на социалистическата държава и на
социалистическите организации като кредитори, които съображения са в основата
на ППВС № 3/80 г., съгласно което
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. При действието на Конституцията от
1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно
за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на
ищеца след предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено
вземане е безразлично за давността – тя спира, докато бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на
изпълнителното производство има правно значение, както за неговото развитие
(изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва
изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да
действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск),
давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва
с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи
нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не
може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да
тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен),
или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С оглед на това не
следва да се приеме, че с образуването на изпълнителното дело от 2012г.
давността е спряла да тече.
В
конкретния казус от приетата фактическа обстановка се установи, че изпълнително
дело с номер 20128410400429/2012г. по описа на ЧСИ ***, с район на действие в
гр. ***, е било образувано на 09.01.2012г. въз основа на издаден в полза на „***“
АД изпълнителен лист от 30.11.2011г. по ч.гр.д. с номер 8296/2011г. по описа на
Районен съд – Варна, като на 03.02.2012г. с разпореждане ЧСИ е наложил запор
върху вземанията на длъжника М.К. за суми по банкови сметки. Няма данни по
делото да са били извършвани други изпълнителни действия, които да са
прекъснали изтичането на давностния срок.
Следователно погасителната давност е започнала да тече на 03.02.2012г. Изпълнително дело с номер 201684110410015/2016г. по
описа на ЧСИ ***, с район на действие в гр. ***, е било образувано на 21.10.2016г.
по искане на „О.М.“ АД. На 13.10.2017г.
ответното дружество е поискало ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение. С
разпореждане от 14.02.2018г. е наложен запор върху вземанията на длъжника М.К..
От установеното съдът достига до извод, че уредената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД
погасителна давност е започнала да тече на 03.02.2012г. и е изтекла на
04.02.2017г. Доколкото от изложеното досега се установи, че първото
изпълнително действие по изпълнително дело с номер 10015 е извършено едва на
13.10.2017г., то погасителната давност към него момента е била изтекла. При
изтекла погасителна давност няма как изпълнителното действие да я прекъсне. Би
могло да се прекъсне срок, който не е изтекъл, но не и изтекъл срок.
Следователно вземането на ответното дружество е било погасено, поради изтичане
на давност, към 04.02.2017г. Искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед
изхода на спора ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
сумата от 1050,00 лв., представляваща сторени в производството разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, доколкото ответната страна
не е направила възражение за прекомерност.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Х.К.,
ЕГН **********, с адрес *** 3, НЕ ДЪЛЖИ
на „О.М.“ АД, ЕИК ***, сумата от 387,53
лв., представляваща главница по договор за доставка и разпределение на
природен газ, както и сумата от 7,70
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 11.03.2011г. до
31.05.2011г., за които суми е издаден изпълнителен лист на основание влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. с номер 8296/2011г. по описа на ВРС и са предмет на изпълнение по изпълнително дело с номер 201684110410015/2016г. по описа на ЧСИ ***, с
район на действие в гр. ***.
ОСЪЖДА „О.М.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на М.Х.К., ЕГН **********,
с адрес *** 3, сумата от 1050,00 лв., представляваща сбор на сторените разноски
в производството за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: