Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13.03.2023 година град С.З. В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 02.02.
2023 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 99 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че на 19.06.2019г., около 11:50 часа, в Република Р., на Национален път
5 (DN5), на км.35+100, извън населеното място У., окръг Г., Н.И.А. - син на
ищците Д.К.А. и И.С.А., е управлявал товарен автомобил (т.а.) „ДАФ“ с рег. № ***,
теглещ полуремарке „Шварцмюлер“ с рег. № ***, като се е движил в посока от гр. Б.
към гр. Г.. По това време т.а. „ДАФ“ с peг. № ***, теглещ полуремарке „Шмитц“ с
peг. № ***, управляван от водача Е.М.С. (български гражданин), с ЕГН: **********,
се движил по същия път, но в противоположната посока на движение - от гр. Г.
към гр. Б.. В един момент, водачът Е.С. загубил контрол върху управлявания от
него товарен автомобил и същият се отклонил наляво по посоката си на движение,
преминал през разделителната полоса с висока метална ограда, навлязъл в
платното за насрещно движение, където се ударил челно в товарния автомобил,
управляван от водача Н. А., като вследствие на инцидента последният е загинал.
Освен синът на ищците е пострадал и л.а. „Тойота“ с peг. № ***, управляван от
водача Е.К. (гражданин на Република М.).
Посочва се, че с исковата
молба се представя препис-извлечение от акт за смърт от 25.06.2019г., издаден
от Община С.З.въз основа на акт за смърт №1172 от 25.06.2019г., съставен в гр. С.З.,
от който е видно, че Н.И.А. (водачът на т.а. „ДАФ“ с peг. № ***, теглещ
полуремарке „Шварцмюлер“ с peг. № ***) е починал на 19.06.2019г. в Р..
Твърди се също,
съгласно удостоверение за наследници с изх. №3509 от 25.06.2019г., издадено от
Община С.З., ищците Д.К.А. и И.С.А. са майка и баща, съответно наследници по
закон на починалия при процесното ПТП Н.И.А..
Посочва се, че за
настъпилото ПТП е образувано дело №2324/Р/2019 на Полицейски инспекторат на
окръг Г., разследването по делото е приключило и е на етап, внасяне на делото в
съда, същото се води именно срещу водача Е.С.. Представя се като доказателство
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и изготвената по делото
техническа експертиза, от които се установява описаният по-горе механизъм на
произшествието, като се твърди, че експертизата е категорична, че възникналата
при т.а. ,ДАФ“ с peг. № ***, теглещ полуремарке „Шмитц“ с рег. № ***,
управляван от водача Е.М.С., неизправност - избухване на лява предна гума, не е
настъпила преди този товарен автомобил да навлезе в платното за насрещно
движение, поради което водачът Е.С. е разполагал с технически възможности да
предотврати произшествието, ако е поддържал траекторията на движение на
тежкотоварния състав в рамките на първоначалната посока на движение и пътно
платно. Посочва се още, че водачът Е.С. не е спазил разпоредбата на чл. 41, т.
1 от Извънредната наредба на Правителството на Р. №195/2002 относно движението
по обществените пътища, съгласно която: „Превозните средства и животните,
когато се движат по обществените пътища, по които им е разрешен достъп, трябва
да се движат от дясната страна на пътя, по посоката на движение, възможно
най-близо до ръба на пътното платно, като се спазват значението на пътните
знаци и правилата за движение.“. От друга страна, в техническата експертиза
също така се посочвало, че водачът на т.а. „ДАФ“ с peг. № ***, теглещ
полуремарке „Шварцмюлер“ с peг. № *** - Н.И.А., във връзка с неочаквания начин
на създаването на опасната ситуация, по-точно чрез навлизане в насрещното
платно на тежкотоварния състав, управляван от водача Е.С., не е разполагал с
технически възможности да избегне произшествието.
Твърди се, че
съгласно Справка в електронния сайт на Гаранционен фонд, към датата на ПТП, за
посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач Е.С., има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З. „О.-З.““ АД,
валидна от 27.03.2019г. до 26.03.2020г. (прекратена на 15.10.2019г.).
Поддържа се, че в
резултат на противоправното си деяние, водачът Е.С. причинил на ищците вреда - изгубили са по нелеп и внезапен начин много близък
човек - своя единствен син. Отношенията им с
починалия били изключително близки, те били много привързани един към друг.
Скръбта им е неизмерима и им причинява неимоверни страдания, много трудно
преживяват загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент,
ищците всекидневно общували със сина си и разчитали на неговата подкрепа в
различни житейски ситуации. Внезапната смърт на сина им се отразила
изключително негативно на психиката на Д.А. и И.А.. Те са претърпели и търпят и
към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от
загубата на толкова близък за тях човек.
Предвид изискванията
на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищците отправили до ответното дружество писмени
застрахователни претенции за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди,
както следва: ищцата Д.А. - с писмо, изпратено на 13.02.2020г., получено на
14.02.2020г. (Известие за доставяне № ИД PS 6000 01НЮМ G), и ищецът И.А. - с
писмо, изпратено на 19.03.2020г., получено на 20.03.2020г. (Известие за
доставяне № ИД PS 600001GTXH В). По молбите на ищците е образувана Щета
№0411-700-0002-2020г. във връзка с ПТП от 19.06.2019г. След проведена между
страните кореспонденция, З. „О.-З.“АД изискало представяне на допълнителни
документи. Същите документи обаче не е било възможно да бъдат предоставени, тъй
като ищците не разполагат с тях. С писма с изх. №99-3429 от 14.05.2020г. и с
изх. №99-4525 от 22.06.2020г., ответникът е уведомил Д.А. и И.А., че отказва
изплащане на обезщетения за неимуществени вреди по образуваната пред него щета.
С оглед на
изложеното, предвид постановените изрични откази за изплащане на обезщетения и
предвид това, че до датата на депозиране на исковата молба в съда, ищците не са
получавали каквито и да било обезщетения за претърпените от тях вреди в
резултат на настъпилото ПТП на 19.06.2019г., при което е загинал техният син Н.И.А.,
за тях е налице правен интерес от завеждане на настоящите искове за репариране
на причинените им неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования.
Ищците считат, че
претендираните от тях обезщетения за репариране на реално претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 19.06.2019г., при което е
починал техният единствен син Н.И.А., са справедливи, като се имат предвид
преживените от тях болки и страдания от внезапната и нелепа загуба на толкова
близък за тях човек, когото са отгледали, възпитали и оформили като личност и
на когото са можели да разчитат винаги и за всичко. Считат също така, че
претендиралите размери на обезщетенията са справедливи и с оглед на трайната
съдебна практика по подобни казуси, поради което молят предявените искове да
бъдат уважени изцяло.
На основание чл.429,
ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, се претендира и дължимата законна лихва
върху претендираните обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, както
следва: считано от 14.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата - за
ищцата Д.А., и считано от 20.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата -
за ищеца И.А..
С оглед на
гореизложеното е направено искане да бъде постановено решение, с което ЗАД „О.-З.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, да бъде осъдено
да заплати:
на Д.К.А., с ЕГН: **********,***,
в качеството на майка и наследник на починалия Н.И.А., с ЕГН: **********, б.ж.
на гр. С.З., сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие
на ПТП, настъпило на 19.06.2019г., при което е починал синът на ищцата Н.И.А.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2020г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата.
на И.С.А., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес:***, в качеството на баща и наследник на починалия Н.И.А., с ЕГН: **********,
б.ж. на гр. С.З., сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2019г., при което е починал синът на
ищеца Н.И.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2020г. -
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице,
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и
сторените от ищците съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждението за
един адвокат.
Направено е искане
присъдените суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***.39 от Закона
за адвокатурата в „Р./“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото право
е дадено на пълномощника с адвокатските пълномощни.
В
законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който заявява, че
предявените искове са недопустими, тъй като не са спазени изискванията на чл.
380 КЗ т.е. след като процедурата по този законов текст е изчерпана и
застрахователят или е отказал да плати обезщетение, или не е платил такова в
срок, или увреденият не е съгласен с размера на предложеното такова. Посочва
се, че провеждането на горепосочената процедура е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди
/чл.498, ал.З КЗ/, като в конкретния случай, процедурата не е изпълнена изцяло.
Застрахователят е сезиран с претенция, в която обаче не са изложени факти и
обстоятелства, не е посочена банкова сметка ***, не са приложени документи,
годни да обосноват основателността и размера на отправената от ищеца претенция.
Смисълът на законодателното решение да бъде въведена тази абсолютна процесуална
предпоставка категорично не е формалното й спазване, чрез завеждане на
доброволна претенция, неподкрепена с доказателства досежно фактическия състав
на деликта, търпените вреди и т.н., какъвто е и настоящият случай. Предвид
горното, застрахователят счита, че действията на ищците са насочени единствено
към формалното спазване на разпоредбите на Кодекса за застраховане.
С оглед изложеното е
направено искане производството по делото да бъде прекратено поради
недопустимост на ищцовите претенции.
По основателността
на предявените искове се изразява следното становище:
Не се оспорва, че е
налице договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен между З. „О.-З.” АД и собственика на товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег.
№ ***, валидна към 19.06.2019 година - датата на настъпване на процесното пътно
- транспортно произшествие.
Доколкото не са
налице доказателства за влязла в сила присъда, обуславящи прилагането на чл.300
от ГПК, застрахователят оспорва твърдяния механизъм на настъпване на пътно -
транспортното произшествие.
С оглед на
установяване на обективната истина, точното прилагане на закона и постановяване
на най - справедливото решение, счита, че следва да се отчетат следните факти и
обстоятелства:
По делото не са
приложени доказателства по отношение на механизма на настъпване на ПТП, в
неговата конкретика. Счита, че няма налице доказателства изброените
наранявания, респективно настъпилата смърт да са в причинно-следствена връзка с
процесното произшествие.
Твърди се, че получените
увреждания от пострадалия не са последица на виновно поведение на водача на
товарен автомобил марка,,ДАФ“ с peг. № ***.
Твърди се, че
водачът на товарен автомобил марка „ДАФ“ с peг. № ***, не по своя вина е бил
поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното
произшествие, като не е нарушил виновно правилата за движение, събитието е
настъпило при обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на
застрахования водач и за него събитието е случайно. Счита се, че не е налице
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени елементи
за осъществяването му са вината и противоправното поведение, каквито в
конкретния случай не са налице.
Посочва се, че
отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента и
застрахователят дължи обезщетение за вредите ако и дотолкова, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увредените лица.
Тъй като в настоящия
случай, застрахованият при З. „О.-З.” АД по застраховка “Гражданска
отговорност” не е отговорен за възникване на произшествието, то не може да бъде
ангажирана и отговорността на неговия застраховател.
Счита се, че няма доказателства
изброените телесни наранявания, респективно настъпилите вреди и претендираните
в тази връзка от ищците болки и страдания да са в причинно-следствена връзка с
твърдяното произшествие, като в тази връзка се оспорва пряката
причинно-следствена връзка между претендираните увреждания, болки и страдания,
и настъпилото на 19.06.2019 г. ПТП.
В условията на
евентуалност, се твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, като се твърди, че същото, в нарушение на чл.137а
от ЗДвП е пътувало в МПС без поставен предпазен колан. Твърди се, че видно от
настъпилите травматологични увреждания, същите са в резултат само и единствено
от противоправното поведение на пострадалия. Твърди се, че при ползване на
обезопасителен колан, същият би бил в състояние да задържи пострадалия в
седалката на автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани,
респективно да не настъпи летален изход.
Твърди се, че всички
телесни наранявания са в резултат от свободното придвижване на тялото на ищеца
в пространството на автомобила и вследствие ударите в предметите и частите от
автомобила, като това е и основната причина за констатираните телесни
наранявания.
Твърди се, че с
поведението си, поради неизползването на предпазните средства, ищецът в
значителна степен е допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен
резултат.
На самостоятелно
основание, се твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, който е
управлявал товарната композиция със скорост, надвишаваща нормативно
определената за конкретния пътен участък, като с това си поведение се е
поставил в невъзможност за предотвратяване на процесното ПТП.
С оглед на
гореизложеното, ответникът счита твърденията на ищците, направени в исковата
молба за недоказани, а размерът на претенциите за необосновано завишен. Твърди
се, че заявеното в исковата молба по отношение на претърпените болки и
страдания не е доказано да отговаря на обективната действителност.
Заявява се, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е адекватно и съразмерно
на претърпените от ищците болки и страдания. Счита се, че претендираната сума
като обезщетение от 400 000 лева не кореспондира с претърпяното, както и че
същото не е съобразено със съдебната практика, нито със социално - икономическата
обстановка в страната и се твърди, че претенцията е силно завишена.
С оглед изложеното,
застрахователят намира исковете за неимуществени вреди за недоказани и завишени
по размер. Поради неоснователността на главния иск за неоснователен счита и
акцесорния иск за лихви.
На самостоятелно
основание, се оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера
на претендирайите лихви и началния момент, от който същите се претендират, по
следните аргументи:
Посочва се, че
постановеният отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е на база
непредставяне от страна на ищеца на доказателства, установяващи безспорната
вина на водача. Застрахователното дружество било в обективна невъзможност да се
произнесе по заведената претенция, поради факта, че не е налице съдействие от
страна на ищеца за представяне на нужните документи установяващи
основателността по изплащане на обезщетение както и неговия размер. В тази
връзка и на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, категорично възразява срещу
претендираните от ищцата лихви от момента на уведомяване за необходимостта от
попълване на преписката с документи. На следващо място, се посочва, че
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” встъпва в задължението
на застрахования да обезщети пострадалите и третите увредени лица за
причинените вреди по повод на сключения застрахователен договор, а не ех lege,
тъй като застрахователят не е прекият причинител на вредата, поради което, в
случая е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и за да изпадне в забава,
застрахователят следва да бъде поканен да плати. На първо място, се посочва, че
в приложените към исковата молба претенция и молби към ищците не е отправена
покана за плащане на дължими лихви. На следващо място, поканата за плащане,
съобразно изискванията на КЗ, следвало да бъде окомплектована с доказателства,
даващи възможност на застрахователя да извърши преценка досежно основанието и
размера на претенцията. В конкретния случай, ответникът бил лишен от тази
възможност, тъй като доброволната претенция, явяваща се и покана за плащане, не
била окомплектована с годни доказателства, въз основа на които да бъде
изпълнена процедурата по доброволно уреждане на спора. В този смисъл, се счита,
че застрахователят изобщо не е бил поставян в забава, поради което и не дължи
претендираните лихви.
Алтернативно, тъй
като претенция за лихви е отправена за първи път с връчването на препис от
исковата молба на ответника, се твърди, че за дата, от която се дължи лихва за
забава следва да се счита датата на която ответникът е уведомен за предявената
претенция за лихви, а именно – датата, на която е връчен препис от исковата
молба.
С
допълнителната искова молба, ищците поддържат изцяло подадената искова
молба. Заявяват, че твърденията на ответника, че исковете са недопустими, тъй
като не е налице абсолютната процесуална предпоставка по чл. 498, ал.3 от КЗ за
допустимост на прекия иск по чл. 432, ал.1 от КЗ, а именно - приключила
процедура по заведена застрахователна претенция, са неоснователни. Посочва се,
че исковата молба е депозирана след постановените от застрахователя откази и
след изтичане на законоустановения тримесечен срок, следователно предявените
искове са допустими. Цитира се практика на ВКС по допустимостта на прекия иск
на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди се, че
процесното ПТП, настъпило на 19.06.2019г., е станало по начина, описан в
исковата молба и за установяването му e направено искане за допускане на
съдебна автотехническа експертиза. Счита се, че представените с исковата молба
писмени доказателства (с превод от румънски език), изготвени по воденото в
Република Р. наказателно производство, са достатъчни за да бъде изготвено по
делото едно обосновано експертно заключение относно механизма на настъпване на
ПТП. Посочва се, че механизмът на ПТП еднозначно се установява и от приложените
към исковата молба декларации на свидетелите Е.К.и Е.К. - очевидци на
инцидента, които описват навлизането на т.а. „ДАФ“ с peг. № *** от неговата лента
за движение (в посока от Г. към Б.), в лентата за насрещно движение, в която са
се движили автомобилът на свидетелите и т.а. „ДАФ“ с peг. № ***, както и
настъпилия удар между двата товарни автомобила. Следователно, с поведението си,
водачът на т.а. „ДАФ“ с peг. № *** не изпълнил задължението си непрекъснато да
контролира управляваното от него МПС и е пренебрегнал забраната да не навлиза в
лентата за насрещно движение, в резултат на което е преминал през
съществуващата метална преградна ограда, разделяща двете посоки на движение
(описана и в л. 3 ОТ Протокола за разследване на място) и е предизвикал ПТП. В
случая не ставало въпрос и за случайно деяние, тъй като в изготвените по
наказателното производство материали категорично се установявало, че спукването
на гумата на управляваният от виновният водач товарен автомобил е настъпило
след навлизането на товарния автомобил в насрещната пътна лента и е в следствие
на контактуването й с бордюра, а не преди това и тя не е причина и няма причинно
следствена връзка за настъпване на ПТП, респ. не е причина за неоснователното
навлизане на товарният автомобил в насрещната пътна лента.
Предвид изложеното,
ищците считат за неоснователни и твърденията на ответното дружество, че водачът
на т.а. „ДАФ“ с peг. № *** не по своя вина е бил поставен в невъзможност да
избегне настъпването на ПТП, събитието е настъпило при обстоятелства, стоящи
извън контрола и възможностите на застрахования водач и е било случайно.
На следващо място,
по повод оспорването на пряката причинно-следствена връзка между претендираните
от ищците болки и страдания и настъпилото на 19.06.2019г. ПТП, тъй като
липсвали доказателства за това се заявява, че от приложените към в исковата
молба доказателства — препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници е видно, че Н.И.А. е починал на 19.06.2019г. в Република Р., на
място и в следствие на настъпилото ПТП на 19.06.2019г. на Национален път 5,
посока от Б. към Г., а негови единствени наследници са родителите му - ищците Д.А.
и И.А..
Оспорва се
въведеното с отговора на исковата молба, при условията на евентуалност,
възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, изразяващо се в това, че последният, в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал в МПС без поставен предпазен колан, като се твърди, че водачът Н.
А. е бил с правилно поставен предпазен колан. Посочва се, че в представения с
исковата молба Протокол за разследване на място, съставен от комисар на
полицията Береш Йонуц В., инспектор Пейча Андрей, старши полицай Йордан Виорел
и главен полицай Рошу Флорин - всички от Полицейския инспекторат на окръг Г. -
Пътна полиция, е отбелязано: „ Отидохме
на местопроизшествието, придружени от специалистите криминалисти: главен
полицай А.М.А. от Полицейския инспекторат на окръг Г. - отдел „Криминална
полиция", където установихме, че произшествието е довело до смъртта на
човек, като първоначално той е бил заклещен в камиона марка DAF с
регистрационен номер ***...“ (стр. 1). От представената папка с фотографски
материали с аспекти от разследването на място, извършено на 19.06.2019г. и
по-конкретно от снимки № 59 и 60 (стр. 24) било видно, че в резултат на удара,
шофьорската кабина на управлявания от А. т.а. „ДАФ“ с peг. № *** е смачкана и
деформациите са толкова големи, че оцеляването на пострадалия, независимо от
това дали е бил с поставен предпазен колан или не, е било напълно невъзможно. Счита
се, че в случая, предвид динамиката и характера на удара, уврежданията на Н. А.
са получени по начин, при който правилно поставеният предпазен колан се явява
неефективен и фаталният изход е бил така или иначе неизбежен.
Относно възражението
за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е управлявал товарната
композиция със скорост, надвишаваща нормативно определената за конкретния пътен
участък, като с това си поведение се поставил в невъзможност за предотвратяване
на процесното ПТП, се заявява, че същото не е подкрепено с доказателства,
поради което не следва да бъде уважено. Твърди се, че водачът Н. А. е
управлявал т.а. „ДАФ“ с peг. № *** със скорост, по-ниска от максимално
допустимата за този пътен участък. Освен това, от описания в представените
писмени доказателства механизъм на ПТП, навлизането на т.а. „ДАФ“ с peг. № ***
в лентата за насрещно движение е станало внезапно и е било напълно непредвидимо
от останалите участници в движението, в т.ч. и от пострадалия А.. Същите били и
твърденията на свидетелите очевидци, румънски граждани, пътували зад т.а. „ДАФ“
с peг. № ***. Следователно, предотвратяването на опасната ситуация от страна на
водача А. е било невъзможно и не е било в зависимост от скоростта на движение,
която този водач е избрал.
Относно възражението
на ответника за прекомерност на претендираните обезщетения, се заявява че същото е неоснователно. Твърди се, че
обезщетението е съобразено с икономическата конюнктура в страната към датата на
увреждането - 19.06.2019г., същото е определено при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него вреди, така че напълно да репарира претърпените болки и
страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Цитира се
съдебна практика на ВКС по подобни казуси, постановена по реда на чл.290 от ГПК.
По отношение на
оспорената претенция по акцесорния иск за
лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от
който същите се претендират се посочва, че в трайната съдебна практика е
прието, че отговорността на застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. Посочва се, че действащият Кодекс
за застраховането изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това, в чл. 429, ал. 3 от КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай, от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна или, отговорността на прекия причинител за
лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по
силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в
който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Цитира
се съдебна практика в този смисъл. Следователно, застрахователят следвало да
заплати и лихвите за забава, дължими от делинквента, считано от датата на
предявяване на застрахователните претенции от ищците и с оглед правилото на чл.
84, ал. 3 от ЗЗД, се смята в забава и без покана, тъй като задължението
произтича от непозволено увреждане.
С
отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички оспорвания и искания,
направени с първоначалния отговор. Заявява се, че твърденията на ищците,
основаващи се на събрани във воденото наказателно производство доказателства и
сторени заключения, относно причината за загубата на контрол върху МПС,
управлявано от застрахования при ответника водач, са неоснователни. Посочва, че ищците следва да проведат пълно и главно
доказване в настоящото производство, досежно тези си твърдения, като е
недопустимо същите да се базират на доказателства, събрани със средствата и за
целите на друго производство, от лица с неизвестна компетентност и образование.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 19.06.2019г., около 11:50 часа, в Република Р., на Национален
път 5 (DN5), на км.35+100, извън населеното място У., окръг Г. е настъпило ПТП
между, управлявания от Н.И.А., товарен автомобил (т.а.) „ДАФ“ с peг. № ***,
теглещ полуремарке „Шварцмюлер“ с peг. № ***, който се е движил в посока от гр.
Б. към гр. Г. и т.а. „ДАФ“ с peг. № ***, теглещ полуремарке „Шмитц“ с peг. № ***,
управляван от водача Е.М.С. (български гражданин), който се е движил по същия
път, но в противоположната посока на движение - от гр. Г. към гр. Б..
Вследствие на ПТП – то е загинал Н.И.А. - син на ищците Д.К.А. и И.С.А..
Съгласно
представеното удостоверение за наследници с изх. №3509 от 25.06.2019г.,
издадено от Община С.З., ищците Д.К.А. и И.С.А. са майка и баща, съответно
наследници по закон на починалия при процесното ПТП Н.И.А..
По делото не е
спорно и видно от справка в електронния сайт на Гаранционен фонд, към датата на
ПТП, за т.а. „ДАФ“ с peг. № ***, теглещ полуремарке „Шмитц“ с peг. № ***,
управляван от водача Е.М.С. е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „З. „О.-З.“АД, валидна от 27.03.2019г. до
26.03.2020г. (прекратена на 15.10.2019г.).
Ищците отправили до
ответното дружество писмени застрахователни претенции за изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, както следва: ищцата Д.А. - с писмо,
изпратено на 13.02.2020г., получено на 14.02.2020г. (Известие за доставяне № ИД
PS 6000 01Н1ОМ G), и ищецът И.А. - с писмо, изпратено на 19.03.2020г., получено
на 20.03.2020г. (Известие за доставяне № ИД PS 6000 01HAQU Z). По молбите на ищците е образувана Щета №0411-700-0002-2020г. във
връзка с ПТП от 19.06.2019г.
След проведена между
страните кореспонденция, З. „О.-З.“АД изискало представяне на допълнителни
документи. Същите документи не било възможно да бъдат предоставени, тъй като
ищците не разполагат с тях. С писма с изх. №99-3429 от 14.05.2020г. и с изх.
№99-4525 от 22.06.2020г., ответникът е уведомил Д.А. и И.А., че отказва
изплащане на обезщетения за неимуществени вреди по образуваната пред него щета.
По делото е
назначена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, чието
заключение е оспорено в автотехническата част, поради което е назначена
повторна автотехническа експертиза.
От заключението на комплексната
експертиза в съдебномедицинската й част,
което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и мотивирано се
установява следното:
Според вещото лице по трупа няма
специфични увреждания от въздействието на предпазен колан, но такива увреждания
не са и задължителни.
В делото няма обективни данни
дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан или не. Анализът на
механизма на ПТП сочи, че се касае за челен удар с почти пълно разрушаване на
кабината на автомобила, с деформация на детайли навътре към шофьорското място,
както и проникване на елементи от другия автомобила в пространството на
шофьора. При такъв удар предпазният колан не би могъл да съхрани живота и
здравето на водача.
Според документите в делото пострадалият
е получил: множествена травма, изразяваща се в:
Кръвонасядания, охлузвания и
разкъсно-контузни/порезни рани, счупване на лява лъчева кост, лява лакътна
кост, дясна лакътна кост, лява бедрена кост, 10 ребра вляво с кръвни
инфилтрати; открити фрактури на десния пищял и дясна фибула с кръвни
инфилтрати; лабиални вестибуларни охлузни рани; дифузен субарахноидален
кръвоизлив; кръв в горните дихателни пътища, ноздрите и устата; сърдечна
контузия; чернодробна руптура; руптура на далака; хемоперитонеум; кръвен
инфилтрат в левия бъбречен дял; анемия в органите; течна кръв без съсиреци. Смъртта
е настъпила на 19.06.2019 г. в 11:45 ч. Непосредствената причина е тежка
множествена травма.
От заключението на повторната
автотехническа експертиза, което не се оспорва от страните и се възприема от
съда като компетентно и мотивирано се установява следното:
Скоростта на
движение на седлови влекач „ДАФ” с peг. №
***е равна на 60,00 км/ч.
Скоростта на
движение на седлови влекач „ДАФ“ с peг. № *** е равна на 50.00 км/ч.
Разстоянието на
което се е намирала товарна композиция от седлови влекач "ДАФ" с peг.
№ ***с прикачено полуремарке "Шмитц" с рег. № *** от момента когато
водача е изгубил управлението над автомобила до мястото на сблъсъка/удара е
около 45.00 м.
Отстоянието на
седлови влекач "ДАФ" с peг. № *** с прикачено полуремарке
"Шварцмюлер" с рег. № *** от мястото на сблъсъка при възникване на опасността от ПТП е равна на
12.50 м.
Опасната зона на
товарна композиция от седлови влекач "ДАФ” с рег. № ***с прикачено
полуремарке "Шмитц" с peг. № *** е равна на 48.89
м.
Опасната зона на
товарна композиция от седлови влекач "ДАФ" с peг. № *** с прикачено полуремарке
"Шварцмюлер" с рег. № *** е равна на 37,76 м.
Декомпресията
/"гръмването"/ на гумата на предно ляво колело не е настъпила по
време на движението на автомобила по първоначалната му посока на движение,
когато се е движил в пътната лента за движение към гр. Б..
Декомпресията
/"гръмването"/ на гумата на предно ляво колело е настъпила след
сблъсъка в бордюра и навлизането му в насрещното платно.
При така
установената скорост на движение равна на 60,00 км/ч, преди ПТП, - то, водачът
на седлови влекач "ДАФ" с peг. № ***с прикачено полуремарке
"Шмитц" с рег. № *** е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на това ПТП.
Водачът на седлови
влекач "ДАФ" с рег. № *** с прикачено полуремарке
"Шварцмюлер" с peг. № *** не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на това ПТП.
Авариралата гума на
т.а. автомобил "ДАФ" с рег,№ Р 622 9 КВ е марка "Фулда".
модел Екотон с размер 385/65 R 22.5. с товарен и скоростен индекс 160К /158 L и
седмица/година на производство на гумата - DOT 1912.
Авариралата гума е "Фулда"
Екотон с размер 385/65 R 22.5. с товарен и скоростен индекс 160К / 158 L и
седмица/година на производство на гумата - DOT 1912 и е предназначена за
товарни автомобили.
При "гръмването" на предна лява/дясна
гума, имайки се в предвид че предно ляво/дясно колело на влекача което не са
задвижващи, а управляеми и зададено предварително движение в права посока по
направление на пътното платно, при "гръмнала" някои от гумите,
направлението на движение се насочва в посоката на тази аварирала гума.
При декомпресия "гръмване" на предна
лява или дясна гума, технически правилните действия от страна на водача са да
прекрати предаването на въртящ момент към задните задвижващи колела на влекача,
да се опита да спре композицията и да се стреми да поддържа праволинейното си
движение, като окаже допълнително усилия на кормилния кръг /волан/, без да го
върти в каквато и да е посока. Рязкото натискането на спирачния педал
/аварийно/, както и завъртането на кормилното колело, е технически неправилно и
води почти винаги до преобръщане на композицията.
Поведението на товарен автомобил съчленен с
прикачено ремарке при спукана и постепенно губеща налягане предна лява или
дясна гума, в зависимост от интензитета на изпускане на въздуха от нея,
товарният автомобил се стреми да се отклонява в посока на ляво или в дясно
спрямо посоката на движение на композицията.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП е
следният:
ПТП – то е настъпило на 19.06.2019 г. около 11.50
ч. в Република Р. по Национален път 5 /DN 5/, при км. 35+100, извън населеното
място У., окръг Г..
Товарна композиция състояща се от седлови влекач
"ДАФ“ с peг. № ***с прикачено полуремарке "Шмитц” с peг. № ***
управлявана от Е.М.С. преди ПТП се е движила в посока от гр. Г. към гр.Б..
Товарна композиця състояща се от седлови влекач
МДАФ" с peг. № *** с прикачено полуремарке "Шварцмюлер" с peг. №
*** управлявана от Н.И.А., се е движила в посока от гр. Б. към гр. Г..
При движението си товарна композиция управлявана
от Е.М.С. в посока от гр. Г. към гр.Б., в зоната на км. 35+10° губи
управлението над своя автомобил, което е видно от оставените на пътното платно
следи от движение - приплъзване.
При вариант че т.а. "ДАФ" с peг. № ***се
е движил с понижено налягане в предната лява гума, гумата се загрява над
допустимата норма.
При това движение и гума с понижено налягане, се
е получило загряване и отделянето на протектора от каркаса на гумата, и това
отлепване се е получило непосредствено преди началото на следите от движение -
приплъзване. Поради отлепянето и отделянето на голям участък от протектора от
каркаса, влекача силно се е отклонил на ляво спрямо посоката си на движение.
Това се обуславя и от DOT на гумата анализиран в
предните въпроси - 1912 -произведена е през деветнадесетата седмица на 2012
година - което е технически недопустимо, т.е. тази гума е изгубила своята
еластичност. Преминавайки през разделителния остров, контакт с бордюра гумата е
декомпресирана "гръмнала" и окончателно налягането на въздуха в тази
гума е спаднало до атмосферното. Поради тази причина се е създал спирачен
момент от предно ляво колело и в следствие на инерционната сила /акумулираната
кинетична енергия/ композицията е ротирала спрямо надлъжната си ос по посока
обратната на часовниковата стрелка и се е преобърнала върху десните си състави
в насрещното пътно платно.
Водача на седлови влекач "ДАФ" с peг. №
***е изгубил управлението над т.а., като предната лява гума се е блъснала в
ограничителния бордюр и се е получила "декомпресия" на същата. Поради
движението на натоварената композиция, вследствие на акумулираната кинетична
енергия, задната част на прикаченото полуремарке "Шмитц" с рег. № ***
се завърта по посока обратна на часовниковата стрелка, преминава през
ограничителната бетонна площ с металната ограда и заедно с влекача навлизат в
платното предназначено за движение на товарната композиция със седлови влекач
"ДАФ" с рег. № ***.
Товарна композиция от седлови влекач
"ДАФ" с peг. № *** с прикачено полуремарке "Шварцмюлер" с
peг. № *** след ПТП се блъска в задната част на ротиралото по посока обратна на
часовниковата стрелка полуремарке "Шмитц" с рег. № ***, което е
навлязло в неговата пътна лента.
При ротирането и преобръщането си на дясно е
настъпил сблъсъка/удара с товарна композиця движеща се в противоположна посока
- основно с влекач "ДАФ" с рег. № ***.
Сблъсъка е настъпил в зоната на км. 35-К35+10° по
Национален път 5/DN 5/.
В резултат на ПТП - то е починал водачът на т.а.
"ДАФ" с peг. № *** Н.И.А., а двете композиции са претърпели
значителни материални щети.
В резултат на всичко това е настъпило ПТП с последици
описани в делото.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Е.М.С.
(водача на т.а. „ДАФ“, с peг. № Р 7229 КВ) се установява, че е шофирал
тежкотоварен автомобил ДАФ на път в Р., с прикачено ремарке, с товар 23 тона
стъкла. Същият твърди, че при навлизане в У. имало ограничение на 80км/ч, след
няколко стотин метра имало и ограничение 60км/ч, поради което включил моторна
спирачка. След това, се получил взрив от ляво, който надигнал камиона му във
въздуха, вследствие на което камиона поел рязко в ляво, блъснал се в
разделителното островче между двете пътни платна, след което камиона се е
обърнал. Не знае какво е станало след това, нямал спомен. Първият му спомен е
за спрели автомобили и хора, които се мъчат да го изкарат, тъй като не можал да
излезе сам. Сочи, че е видял, че кабината на другия камион отпред била
намачкана, човека бил вътре на седалката заклещен, хората се опитвали да му
помогнат, като не е видял дали е бил с колан. Твърди, че когато камионът му
тръгнал на ляво след взрива, натиснал спирачки, като след взрива, кабината
подскочила нагоре и надясно. Опитал се да задържи камиона, натиснал спирачката,
завъртял кормилото на дясно, за да не навляза в насрещното. Заявява, че след
спукването на гумата и преди удара, ограничението било 80км/ч, карал бил с
84-85 км/ч, като на първото ограничение от 80км/ч включил моторната спирачка,
намалил е скоростта, но не знае точно колко. На негова фирма били влекача и
товарното полуремарке, втора употреба ги закупил. Камионът имал ABC, a ESP
нямало, като бил с ръчна скоростна кутия.
От показанията на свидетеля
Георги Жеков Танев (живеещ на семейни начала с ищцата Д.К.А.) се установява, че
познавал Д. от 1997, като от тогава живеели на семейни начала. След развода й,
живеели заедно с Н.. Той бил дете с поглед 10 години напред в бъдещето. Имал
много идеи как да се запази семейството. Между тях обичта била страхотна,
нямало ден да не си кажат добро утро и лека нощ. Н. като завършил, имал идеи
как да си направи фирма, което споделял с майка си, В едно домакинство живеели
двамата, всичко се споделяло, коментирало се е, по три път на ден се чували, да
се питат как са, дали са добре, нямало ден да не се чуят и да си споделят неща
относно работа, относно болести. Никога не е имало караници, скандали, излишно
напрежение, което да предизвиква кавги. Д. и И. нямали други деца. Тя винаги
помагала на Н. с всичко. Като искал да направи фирма, за да може сам да си е
ръководител, тя го изпълнила това нещо, открила фирма, купила камиони, като той
си търсел товарите и работа. Тя му помагала, за да се знае от къде какво ще
товари. Тя била управител на фирмата, Н. и баща му били шофьори, предстояло и
той да почне работа там. Отношенията между Н. и баща му били като между баща и
син. Д. взела Илия на работа, със съгласието на Н.. Той помагал много на баща
си. Ходил на селото му, баня му правил. Прасета купувал за ядене. Грижел се за
баща си и чичо си. Н. се занимавал с дограми и със земеделие, бил човек за
всичко. Бил инженер, като на 20 години станал началник смяна в Брикел и
ръководел 40 човека. За ПТП-то разбрали последни, към 19:00 час и тръгнали за Р..
Баща му вече бил там, отишли на мястото, където е станало ПТП-то, тъй като не
знаели къде да отидат. Кабината била на една страна, камиона на друга страна.
Всичко били преместили. На другия шофьор камиона също бил в канавката. Двамата
го изживели много тежко, с Илия се сринали. От момента, в който разбрали, че Н.
е убит, една-две седмици нямало сън. По среднощ карал ищцата на лекар, на
психиатър. По цели вечери не е спал за да я пази, че тя ставала, ходила,
казвала, че иска да стига до самоубийство, тъй като го няма най-милото й. Много
време продължило това, като още било така, сутрин ставала и първите им погледи
били в гробищата. В с. Столетово живеели, там бил погребан и Ники. От това село
му идвали силите и идеите. Д. била променена много, спряла да контактува с
хората, спряла да се вижда с приятели. Всичко й навявало тъга. Всички познати,
всичко било свързано с Ники. Всеки поглед в къщата, не смеела да премести нещо,
защото той го е оставил там. Селото им било с две големи улици и нямало място
къде да се спре от коли на погребението. И. ***. Със сина си работили заедно.
Те до такава степен били като нормално семейство, нямало никаква разлика, че са
разведени. Постоянно се чувал с баща си, двамата заедно имали курсове, като
избирали товара, така че заедно да карат. До последно били заедно. Виждали се
били с И. като правили възпоминанията, като минавал с камиона, идвал на
паметника, оставял цветя. Той получил нещо като инсулт, знаел, че му ставало
лошо, дори в Чехия бил паднал. Много тежко го изживял. Д. като закрила фирмата,
той си намерил работа в друга фирма. Тя закрила фирмата, защото кой да работи
като го нямало Н..
От показанията на свидетеля В.Г.Ж.
се установява, че познавал ищците и Н. от 15 години. Н. му бил приятел. Учили
висше образование с Н. в Г.. Почти всеки ден били с Н., заедно си вършили
услуги. И преди университета се познавали.
Отношенията им били перфектни.
Отношенията на Н. и Д. били като майка и син, тя помагала на сина си и той
помагал на майка си. С баща му било по същия начин, той живеел далече от С.З.,
но Н. ходил и му помагал, както и баща му му помагал. Тримата работили заедно. Н.
бил в общо домакинство с майка си и с Г.. Баща му оправял къщата в Г. и Н. му
помагал с дограмата, финансово също и ако Н. се е нуждаел от средства, баща му
му е давал. По голямата част от закупуването на камиона било с помощта на майка
му. Във фирмата, майка му била управителка, той работел с баща си. Нямало
никога караници, винаги си били споделяли, ако имало такова нещо, е щял да му
каже. В прекрасни отношения били, макар че били разведени, както помежду си,
така и с Н.. За него те просто угаснали, пламъка им го нямало, нямали други
деца. Виждал в очите им, че нямат смисъл в живота. Не било важно да се говори,
то се виждало. След смъртта на Н. се били виждали около веднъж в месеца.
Промяната била огромна, нямали смисъл в живота, нямали за какво да се борят
занапред. И. получил инсулт. Нямали деца в семейството, И. бил самичък. След
ПТП, месец след това, Д. била на психиатър, пиела лекарства, като август месец
пак ходила. Не видял подобрение у нея след приема на лекарствата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието
на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 19.06.2019 г., по силата на
което „З. „О.-З.“ АД е поел задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования т.а. „ДАФ“ с peг. № ***, теглещ полуремарке „Шмитц“ с peг. № ***,
управляван от водача Е.М.С. трети лица, се установява от електронна справка в
сайта на Гаранционен фонд.
Съдът намира, че
следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск
от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците отправили до ответното дружество писмени
застрахователни претенции за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди,
както следва: ищцата Д.А. - с писмо, изпратено на 13.02.2020г., получено на
14.02.2020г. (Известие за доставяне № ИД PS 6000 01Н1ОМ G), и ищецът И.А. - с
писмо, изпратено на 19.03.2020г., получено на 20.03.2020г. (Известие за
доставяне № ИД PS 6000 01HAQU Z). По молбите на
ищците е образувана Щета №0411-700-0002-2020г. във връзка с ПТП от 19.06.2019г.
, по която е отказано плащане, видно от писма с изх. №99-3429 от 14.05.2020г. и
с изх. №99-4525 от 22.06.2020г. Поради това съдът намира, че предявените искове
са допустими.
На следващо място
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Видно от
заключението на повторната автотехническа експертиза, процесното ПТП е
настъпило по следния начин: водача на
седлови влекач "ДАФ" с peг. № ***е изгубил управлението над товарния
автомобил, като предната лява гума се е блъснала в ограничителния бордюр и
се е получала "декомпресия" на същата. Поради движението на
натоварената композиция, вследствие на акумулираната кинетична енергия, задната
част на прикаченото полуремарке "Шмитц" с peг. № *** се завърта по
посока обратна на часовниковата стрелка, преминава през ограничителната бетонна
площ с металната ограда и заедно с влекача навлизат в платното предназначено за
движение на товарната композиция със седлови влекач "ДАФ" с рег. № ***.
Товарна композиция
от седлови влекач "ДАФ" с peг. № *** с прикачно полуремарке
"Шварцмюлер" с peг. № *** след ПТП - то се блъска в задната част на
ротиралото по посока обратна на часовниковата стрелка полуремарке
"Шмитц" с peг. № ***, което е навлязло в неговата пътна лента.
При ротирането и
преобръщането си на дясно е настъпил сблъсъка/удара с товарна композиция
движеща се в противоположна посока - основно с влекач "Даф" с рег. № ***.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на т.а. „ДАФ“ с peг. № ***, теглещ
полуремарке „Шмитц“ с peг. № ***, е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите
нарушения на водача на т.а.
„ДАФ“ с peг. № ***, теглещ полуремарке „Шмитц“ с peг. № ***, са в пряка
причинна връзка с настъпилата смърт на Н.И.А. и следва да се направи извод, че
презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на посочения
товарен автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящия случай следва да се вземат предвид особено
близките отношения и силната връзка между родители и деца; младата възраст на
загиналия, съответно възрастта на родителите - в аспект на обстоятелството, че
дълго ще преживяват сполетялата ги участ и ще носят в себе си болката от
загубата на единственото си дете.
Житейски погледнато
загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да сполети родителя.
Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество
е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на родителя, така
и в поведенческите му реакции. Смъртта на единственото дете се е отразила
изключително зле върху психиката на ищците, като болките и страданията ги
съпътстват и сега, а и ще продължат през целия им живот, поради
невъзвратимостта на загубата им. Настъпила е безвъзвратна промяна в живота им, отразила се на цялостното им
функциониране – лично и социално. Внезапната смърт на единствения
им син е лишила завинаги родителите му от неговата обич и опора, от
възможността да се радват на израстването му, създаването на негово семейство,
да имат внуци, от подкрепата, от която биха имали нужда в бъдеще. От
свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени,
непредубедени и непротиворечиви се установява, че след сполетялата ги загуба,
ищците са с коренно променена житейската мотивация, ограничено и затруднено е социалното
им общуване, дните им са помрачени от случилата се трагедия и подчинени на
същата, което неминуемо ще поддържа състоянието им на отчаяние и безсилие през
целият им живот. Животът на ищците е изгубил смисъл и значение, каквото
загубата на дете винаги причинява. Неминуемо смъртта на дете на всякаква
възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек
може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира
тежкия психически товар и необратимата загуба. Мъката на родителите никога няма
да бъде преодоляна, но все пак съобразявайки горните критерии съдът определи
обезщетението в размер на 200 000
лв. за всеки от ищците.
По
възражението за съпричиняване.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Ответното дружество
излага доводи, че Н.И.А. в нарушение на
чл.137а от ЗДвП е пътувал без поставен предпазен колан и е управлявал товарната
композиция със скорост, надвишаваща нормативно определената за конкретния пътен
участък.
По възражението за непоставяне на обезопасителен колан.
В заключението на
съдебномедицинската експертиза се прави категоричен извод, че предвид механизма на процесното ПТП и
тъй като се касае за челен удар с почти пълно разрушаване на кабината на
товарния автомобил с деформация на детайли навътре към шофьорското място, както
и проникване на елементи от другия автомобила в пространството на шофьора, предпазният колан не би могъл да съхрани
живота и здравето на водача Н.И.А.. Поради това съдът намира възражението
за съпричиняване за неоснователно.
По възражението за управление на товарната композиция
със скорост, надвишаваща нормативно определената за конкретния пътен участък.
Видно от
заключението на повторната автотехническа експертиза водача на седлови влекач „ДАФ“ с
рeг. № ***, се е движил със скорост разрешена в населено място до 50.00 км/ч.,
поради това че сблъсъка/удара е настъпил непосредствено след края на населеното
място. Поради това съдът намира и това възражение за съпричиняване за неоснователно.
По иска за законна лихва.
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по
- ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума.
В настоящия случай по делото са представени
доказателства, че ищцата Д.К.А. е
предявила писмена застрахователна претенция на 14.02.2020 г. /писмо,
изпратено на 13.02.2020г., получено на 14.02.2020г. видно от известие за
доставяне № ИД PS 6000 01Н1ОМ G – л. 159 – 162/, а ищецът И.С.А. е предявил писмена застрахователна претенция на
20.03.2020 г. /писмо, изпратено на 19.03.2020г., получено на 20.03.2020 г.
видно от известие за доставяне № ИД PS 6000 01HAQU Z – л. 163 - 166/.
Следователно съдът като съобрази горепосочените
разпоредби и при липса на други данни следва да бъде прието, че на ищцата Д.К.А. се дължи законна лихва от 14.02.2020 г. до
окончателното плащане, а на ищеца И.С.А.
се дължи законна лихва от 20.03.2020 г. до окончателното плащане.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че ЗАД „О.-З.“ АД следва да заплати на Д.К.А., в качеството на майка и
наследник на починалия Н.И.А., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.З., сумата от 200 000
лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2019 г., при което е починал синът на
ищцата Н.И.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2020 г.
- датата на предявяване на писмена застрахователна претенция до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че ЗАД „О.-З.“ АД следва да заплати на И.С.А., в качеството на баща и
наследник на починалия Н.И.А., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.З., сумата от 200 000
лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2019 г., при което е починал синът на
ищеца Н.И.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2020 г.
- датата на предявяване на писмена застрахователна претенция до окончателното
изплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
Ответното дружество
е направило възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения
от всеки от ищците в размер на по 6 000 лв.
В настоящия
случай видно от представените по делото
договори за правна защита и съдействие, сключени
на 25.03.2021 г. /л.314 и л. 315/, всеки от ищците е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000 лв. Поради това приложение по отношение
на тези адвокатски възнаграждения следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие преди
изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г. Разпоредбите
на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е
тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на
изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното
действие./ в този смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. №
3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. №
1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013
г. на IV ГО на ВКС, Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1135/2016 г., I т. о., ТК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие/преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022
г./ по дела с определен интерес, възнагражденията
са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за
горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 5 530 лв. Съдът като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото намира, че заплатеното от всеки от ищците адвокатско
възнаграждение в размер на по 6 000
лв. не се явява прекомерно и не следва да бъда намалявано до минимално
предвидения размер.
В настоящия случай видно от представените по делото договори за правна
защита и съдействие, сключени на
31.01.2023 г. /л.511 и л. 512/, всеки от ищците е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв., на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за явяване на четири съдебни
заседания.
С оглед
гореизложените съображения, при преценка на прекомерността на тези
адвокатски възнаграждения приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие след
изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г.
Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията с ДВ бр.88 от 4.11.2022 г./,
при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 250 лв. По делото е безспорно, че са
проведени повече от две съдебни заседания, поради което заплатеното от
всеки от ищците адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. не се явява прекомерно.
По отношение на заплатения депозит от ищците за превод
на документи в размер на 500 лв./л.407/.
Видно от данните по
делото стойността на извършения превод е 288
лв., което се установява от представената по делото фактура /л. 389/ и
която сума е изплатена на преводача /л.408/. Поради това, ищците разполагат с
възможността да получат остатъка от 212
лв., като подадат молба до съда за връщането му поради това, че не е
използван. Следователно на ищците по делото следва да се присъдят разноски за
извършения превод на документи в размер на 288
лв.
Видно от данните по
делото, ищците са направили следните разноски в настоящото производство:
държавна такса в размер на 8 000 лв. по предявения иск на Д.К.А. /л. 13/;
държавна такса в размер на 8 000 лв. по предявения иск от И.С.А. /л. 201/;
адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв., заплатено от Д.К.А./л.
315/; адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв, заплатено от И.С.А.
/л. 314/; възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в общ размер на 600 лв. /л.301 и л. 465/; заплащане
на превод на Формуляр А и молба по чл. 192 от ГПК в размер на 104 лв./л. 365/,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, заплатено от Д.К.А./ л. 512/;
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. по чл. 7, ал. 9 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
заплатено от И.С.А. /л. 511/ и заплатен депозит за превод на документи в размер
на 288 лв.
Или така общият размер на заплатените от ищците разноски
е 30 992 лв.
С оглед изхода на делото ЗАД „О.-З.“
АД следва да заплати на Д.К.А. и И.С.А. направените по делото разноски в размер на 30 992 лв.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на Д.К.А., с ЕГН **********,***, в качеството на майка и
наследник на починалия Н.И.А., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.З., сумата от 200 000
лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2019г., при което е починал синът на
ищцата Н.И.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2020г. - датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.** да заплати
на И.С.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, в качеството на баща и
наследник на починалия Н.И.А., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.З., сумата от 200 000
лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2019г., при което е починал синът на
ищеца Н.И.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2020 г. - датата на предявяване
на писмена застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „О.-З.“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** да заплати на Д.К.А., с ЕГН **********,*** и И.С.А., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** направените по
делото разноски в размер на 30 992 лв.
Горепосочените
суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка ***.39 от Закона за
адвокатурата в „Р./“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :